Вашите начини за справяне с агресивните кучета

  • 12 331
  • 185
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 682
Затова не просто трябва да се наведе за камък човек, а наистина да вземе такъв и то много преди кучето да е предприело каквито и да било действия Simple Smile. Което, както става ясно по-нагоре, се прави бавно и внимателно, като не се изпуска животното от поглед. Останалото е въпрос на точен мерник.

# 76
  • Мнения: 10 498
Баща ми също ме е учил това, с навеждането за камък, явно е стара техника. Според мен не действа безотказно. Това, че можеш да бъдеш нападнат, ако си в територията на купето, вероятно е така, но как да познаеш дали си в територията им. Разбирам, ако пазят двор - не влизаш в двора. Но как да определиш каква част от улицата са си заплюли?

# 77
  • Мнения: 740
Това  за камъка и аз съм го чувала, но винаги съм си мислила какво би станало ако кучето реши да скочи точно като съм се навела.

Това се прави когато кучето е на 5-6 метра или повече. Идеята е то да не вижда добре какво точно правиш и да няма време да се приближи. Ако е твърде близо е рисковано наистина, защото навеждайки се, чисто физически губиш височина и ставаш по-достъпен, по-уязвим.

# 78
  • Мнения: 1 682
Баща ми също ме е учил това, с навеждането за камък, явно е стара техника. Според мен не действа безотказно. Това, че можеш да бъдеш нападнат, ако си в територията на купето, вероятно е така, но как да познаеш дали си в територията им. Разбирам, ако пазят двор - не влизаш в двора. Но как да определиш каква част от улицата са си заплюли?
Зависи от конкретния ландшафт, където обитават. На овчарските кучета извън населените места периметърът е голям и може да включва цялата открита равна местност, която стадото е заело. Но дори тогава всяко отдалечаване от стопанина ги прави нерешителни и обикновено на сто-двеста метра се отказват да нападат външен човек. Ако животните са заели единия тротоар, почти сигурно е че няма да пристъпят на другия, в случай че ги дели дълга права улица с някакво минимално, но постоянно движение на автомобили. Най-лошо е ако са в тясно пространство, заобиколено с високи прегради/може да е и снежна пъртина през зимата/. Тогава човек им влиза директно в територията и шансът да го нападнат скача многократно.

# 79
  • София
  • Мнения: 17 944
В моя случай те са ми в териториятя, за която плащам данъци.

# 80
  • Мнения: 2 325
Тогава им покажете бележката за платен данък и те ще избягат.

# 81
  • Мнения: 1 252
Това с навеждането за нещо подходящо за хвърляне, по принцип действа на типичните улични, за домашните (особено големи породи които не са замеряни умишлено, им е непознато и неплашещо ).
Когато се опитвате да намерите някакъв снаряд, в бързината може да е нещо нищожно, но при бързо развиваща се ситуация го хвърляте, и веднага ( даже в същия момент ) докато кучето се замисля по въпроса, се оглеждате за следващия такъв.
Не може да се даде универсален отговор за всяка ситуация, и за всяко куче/кучета.
Аз съм се срещал с много такива в големите градове ( и в София ) вкл. с разни оформени глутници.
По принцип се движа доста бързо, и така в движение, като мярна потенциален подобен проблем (кучешки ), за секунди се приготвям как ще го парирам/реагирам.
За хора/основно жени, както и в случая, които се движат без да се заглеждат много много в околната действителност, е трудно да се даде адекватен съвет.
Относно това дали ще обгрижваш/храниш някое куче ( било и твое собствено ), и по този начин няма да агресира срещу теб и твои близки - това е опровергано отдавна, няма никакви гаранции. Трябва наистина да усещаш животното, даже без да го поглеждаш, за да можеш да реагираш навреме. Важи за всякакви животни, и за всякакви хора.

# 82
  • Мнения: 1 122
Ужас, безумно е уж развита държава още си говорим на тази тема. Като гледам някои мнения, да се сприятеляваме с глутниците, е ясно къде е разковничето на проблема. Едно време имаше една кучкарка в блока, събираше бездомните да ги храни. Гонеха децата, лаеха, хапеха, викахме да ги прибират, но отиваше въпросната да ги освободи от приюта и пак да ги пусне на свобода пред блока. Теории за сприятеляване и хранене не работят и със сигурност това не е решение.

The Catcher in the Rye - единственото нещо, за което се сещам, е да подам и аз сигнал до Екоравновесие и/или до общината за същите кучета. Може и някой друг да се навие. Ако искаш ми пиши на лично, къде са кучетата, ще попълня формата на сайта. Не си е работа да живееш в такъв стрес.

# 83
  • Мнения: 528
Трябва да се обадите на 4 лапи. Те идват и изваждат,, водача,, от стадото. Когато това стане, спират да агресират.

# 84
  • Мнения: X
Здравей авторке, надявам се да прочетеш този коментар и той да ти помогне. Значи, имах много сериозен проблем с този необоснован страх от кучета до преди година. Казвам необоснован, защото, дори когато куче те лае на улицата, вероятността да дойде и да бъде агресивно без да е провокирано клони към 0. Провокирано означава, неща, които кучето в неговия кучешки свят с изключителни силната му животинска интуиция за СТРАХ усеща като такива. 

Как се оправих аз, и оттогава, минавайки през кучета, куче бягайки към мен в парка без каишка, в метрото редовно прескачам кучета и т.н., в града, в който живея / в чужбина , хората имат доста свободно отношение към каишки и изобщо към това как се държат и разхождат любимците им , и щом аз го преодолях и то на 99% , казвам 99, защото когато забравя понякога нещата отново има 1% страх, но много рядко, е чрез една книга ! да , книга или по-точно история на една уникална жена, която става нещо като кучеприказчик , преведено на бълг. от немски - die Hundeflüsterin, тази жена е уникална и работи с кучета по собствен ефективен метод, в книгата си тя разказва как случайно съдбата я отвежда в един изоставен край на Русия / преди повече от 20 години/ и тя започва да се грижи за глутница кучета, като през това време научава тяхната психология и изобщо тяхната същност, в момента тя помага на германците да разберат какво точно иска тяхното куче, хора, които имат проблеми с домашния си любимец се обръщат към нея, както и тежки случаи на кучета в приюти, надявам се да има превод на книгата, но се съмнявам, за немскоговорящите с такъв проблем или просто интерес към кучетата, това е нещо наистина уникално по нов подход и метод, който не бях срещала досега, тя съчетава духовността и общуването с животното с психология и истински подход. 

Малко дълъг стана поста, ето и книгата и ютуб канала на Мая Новак - https://www.youtube.com/channel/UCPebPmtgLsvZC29nVKPoMTA 
https://www.amazon.de/Wanja-die-wilden-Hunde-Jahreszeiten/dp/3442392136 

След като се запознах и осъзнах какво се случва в кучетата, страха ми се изпари като дим ... пожелавам ти успех и лекота, защото наистина няма от какво да се страхуваме ! Поздрави!

# 85
  • Мнения: 1 065
И мен много ме е страх от кучета. Като малка, около 12г ме ухапа. Писнало ми е от помиярите в София. Без извинение. Да съжалявам ги, знам че и те не са виновни, гладни са, НО има хора които трябва най-накрая да си свършат работата, за която им се плаща. За съжаление това няма да стане, тъй като ние не сме настоятелни и предпочитаме да заобикаляме.

# 86
  • Мнения: 611
Преди години карайки колело с приятелка в Западен парк, ни заобиколи една глутница, слава Богу, измъкнахме се без последствия. После бременна в 9-тия месец, навън киша, сняг, отивам към спирка на градския транспорт и изведнъж десния крак ми натежа, реших че съм събрала кал, киша по ботуша, пооглеждам надолу - я, куче! захапало ми ботуша и си го влача. От тогава ходя със спрей в мен.
И веднъж съм го използвала отивайки на фризьор, нямаше начин да не мина покрай един строителен обект, знаейки за глутницата, която го населява и подготвена с палец върху спусъка. Ми.. подейства, не ми скъсаха гащите, явно нацелих "главатаря", който се попремята няколко пъти в прахта и залитайки изчезна, от там се оттеглиха и останалите 5-6 кучета.

# 87
  • София
  • Мнения: 9 833
Тези спрейове и аз съм ги заглеждала, но съществува риск вятърът да не е на твоя страна - пръскаш, и спреят попада в теб, а не в кучето.

# 88
  • Мнения: 611
Тези спрейове и аз съм ги заглеждала, но съществува риск вятърът да не е на твоя страна - пръскаш, и спреят попада в теб, а не в кучето.
Аз съм по-спокойна със спрей в ръка, риска от вятъра ми е на второ място. То трябва да е някаква буря за да ти върне струята към теб, която е доста силна и добре насочена. Това не е дезодорант или пулверизатор.

# 89
  • Мнения: 2
Писалките са забранени за продажба, ефекта от кучегона  доста пъти не е ясен. 100% сигурен метод отивате до свестен магазин или поръчайте по интернет фенерче с електрошок за 12лв. Евтино, безотказно и евикасно не е нужно да доближавате зверчето задействайте електрошока и животното ще побегне моментално. Леко, компактно, евтино, ефикасно. Освен това имате фенер когато Ви е нужен. Може да затворите темата.

Общи условия

Активация на акаунт