Заместване по време на болничен

Ти нямаш задължение нито да работиш когато си в болничен, нито да си търсиш заместник откъдето и да било. Разпределянето на работата в подобна ситуация следва да се организира от мениджър.

Не е твоя работа да се грижиш да търсиш заместник, нито е да работиш по време на болничен. Това даже е забранено.
Правиш го доброволно.

Благодаря за отговорите, не бях поглеждала така нещата! Явно в този случай прекалената съвест не ми върши услуга.

Ами то не е съвест, а е нарушение. Нямаш право да работиш, докато получаваш обезщетение за временна неработоспособност. Работодателят също има задължение да не допуска ти да работиш по време на болничен.
Прекият ти мениджър следва да разпредели задълженията ти или да ги поеме, ако отсъстваш непланирано.

Нямаш задължения да работиш докато си болничен. Даже нямат право да те карат. Мениджърът ти да мисли какво да прави, нали за това е мениджър. Той да ти търси заместници, ти не си длъжна сама да си намираш кой да поеме работата ти.

Наистина имах нужда да чуя това. Не знаех, че е нарушение. Аз съм човек, който обича да спазва правилата.
Наистина част от вината е моя, не са ме карали насила, но се обаждат или пишат да  разкажат проблемите, и на мен ми тежи да подмина, затова се опитвам да оправя нещата.
Значи просто трябва да знам, че не е мой проблем и не трябва да се чувствам виновна, че не мога да реагирам.

Винаги можеш да не вдигнеш или да обясниш любезно, че не се чувстваш добре и не можеш да се натоварваш с работа в момента. Да се обърнат към твоя мениджър и да ги насочи кой те замества.

Няма да оправиш света, докато работиш болна.

Много съм благодарна, че ми давате друг поглед на нещата!
Да, така ще правя, защото явно моето меко отношение доведе до това да смятат, че могат да ме притесняват докато съм болна.

Дорис, имаш пълното право да си в отпуска и болничен.
Кой ще те замести не е твой проблем.
Да си намерят.
На мен също ми се е случвало да нямам заместник.
Просто казвам, че еди кога си ми трябва отпуска или ще излизам в планиран болничен.
Първия път нямаше от цялата фирма кой да ме замести, работата беше със специфични програми.
Просто заявих на собственика, че след месец и половина съм 1 седмица отпуска и то платена и да мисли. Не ме вълнуваше ако ще да плаща на външна фирма за работата.
Не че не съм съвестна. Знам си правата.
На предишната работа пък трябваше да посетя лекар в друг град. Нямаше пак за моята длъжност никой обучен. Казах и месец предварително за тази дата и да си го мисли тя. Не е мой проблем. Аз правата си ги знам. А шефката беше човек,  който максимално беше тип робовладелец, но не с всеки, защото знае, че с някой хора не може да си позволи волности. Ако усети, че може да мачка - мачка.
Та намери човек, трябваше за ден да го обуча, а това беше свръх задача. Но в общи линии успях.
Имах и планирана операция след това. Просто заявих, че ще се оперирам и да го мислят.
2 месеца бях в болнични. Опитаха се да ме върнат нагло след месец. А бях с коремна операция. Културно ги отрязох. Към края на втория месец нещата станаха там напечени и се съгласих по време на болничните да идвам. Естесвено срещу заплащане, нищо че ще си взимам болничен. Може да е нарушение, ама нямаше начин.
Границите си ги поставяш ти. Като позволяваш използване,  ще те използват.
В същата фирма заради пандемията се въведе и работа от вкъщи. Започнаха се злоупотреби.
Една колежка с малко дете като излизаше в болнични и връчваха лаптопа да работела.
Потърпя малко и на третия път ги сиктердоса.

Елора, напълно права си, границите ги поставям аз. Това обаче ми е трудно, едно че така съм възпитана - другите да са доволни от мен. А второ че шефката ми е добър човек, но просто е работохолик и работи много самата тя, та изпитвам затова някак вина като отсъствам. Вече ще се постарая да се науча да поставям граници.

Ох, Дорис, много си те обичкам, ама ми иде да те напляскам
Гледай ти да си доволна от себе си. Малко егоизъм трябва. Здравословен разбира се.
Ти по този начин си вредиш на себе си.
Малко погрешно са те възпитали да си в угода на всички.
Да си добър и да услужваш, не е нещо лошо, но си има граници.
Ако утре недай си боже ти се наложи тежка операция,как ще работиш?
От операционната ли? От болничното легло.
Човек в такива моменти му трябва спокойствие да се възстанови.
Ако трябва няма да взимаш служебния лаптоп. Казваш болнични съм. Не вдигаш телефона и това е.
Ако си с 40 градуса пак ли ще работиш като луда?
Аз два дни след операцията не можех да говоря от болка, а те ми звъняха да съм им обяснявала нещо.
Писах, че не мога да говоря и приключих.
Вредиш на себе си с това погрешно угаждане.
Имаш си трудов договор, работно време. Има си закони. Даже и в България.
Да си съвестен, да си обичаш работата, няма лошо. И на мен ми се е налагало да върша нещо от вкъщи.
Даже и не ми се е заплащало понякога дори извънредния труд като съм седяла и на работа.
От съвест, защото си обичах работата.
Но в един момент си казах стоп.
Като ти предстои пак някакъв ангажимент, със спокоен тон и усмихнато лице казваш на шефката си, че излизаш отпуска, болничен, да ти намерят заместник и да не те притесняват.
А и има и други ит хорица там все пак. Не са индианци.

Абсолютно вярно е всичко написано. Всъщност и аз го осъзнавах, но ми е толкова трудно даже здравословния егоизъм. Затова се надявах да се намери начин да е уреден административно въпроса.
Но се радвам, че ви има, защото макар и на 50 години, за някои неща имам нужда да ми отворят очите.

Уреден е административно. В чл.18 от Наредбата за медицинската експертиза.

Няма нищо трудно, стига да иска нещо човек

Супер, сега ще прочета, благодаря!

Няма човек, който като шеф да е добър човек. Там е да изисква, да кара другите да бъхтят за да се изяви той пред по-горните. А ако фирмата е негова - да печели на гърба на служителя. Срещата ви е просто сделка.
Не ти го пожелавам, но ако след болест се случи да починеш същата добра женица няма и 1 некролог да лепне на вратата на офиса. А ако твоите роднини сложат - ще го махне след 2 часа.
Няма незаменими служители, научи се да уважаваш себе си за да те уважават околните.
Работа има за всички, които искат и света няма да свърши ако "добрата жена" те уволни.
Гледай себе си, защото си важна за близките си.
На шефката и е през .... за тебе. Е, да по-добре е да бъхтиш от реанимацията - така няма да има тя проблеми.
Като го осъзнаеш ще се почувстваш значима.

Зачетох се в темата и искам да питам нещо, моето ми направи впечатление.
Наистина ли е работа на мениджъра да определя кой да замества?
На мен ми казаха, че в молбата за отпуск трябвало аз да напиша кой ще ме замества и този човек да се подпише после на разрешението на отпуска. Не бях чувала такова нещо, но почнах чинно да пиша името на колежката и тя да се подписва после.

Не знам чия работа е да ти кажа честно.
На сегашната ми работа няма такова нещо в молбата ми за отпуск.
На предишната трябваше да пиша име. То бяха 12 в отдела. Все се намери. Пък ако не намери, си е голям проблем за шефа, защото аз имам право на отпуск.
Преди години имах един шеф се правеше на три и половина и не ме пускаше в отпуска, че нямало кой да ме замести.
Разболях се от грип. Обикновено съм желязна и мога да работя и така, но му казах,  че съм болна и 10 дни ме нямаше. Да се оправя. Поизлъгах го, че съм с висока температура.
Три дни не вдигах телефона. После ме пита защо не вдигам. Викам му - ми три дни съм на легло, едвам гледам, хич не ми беше до разговори и на други не съм вдигала.
Бързо намери кой.
А и доколкото знам отказ на отпуска имат право само веднъж. После вече не може да ти отказва. Има си там някакви шашми законово да се подсигури човек при такива мизерници.

Работа му е, но повечето се измъкват и оставят персонала да се разбере. По-лесно е, хем да вземаш заплата за отговорност, хем да се правиш на готин и да оставяш хората да се изтрепят.
12 г. бъхтих в счетоводство на   една от най-големите фирми за търговия с горива. Повечето счетоводители/30 души/ се заместваха по приятелски. Мене като единствена касиерка не искаха - на кого му е трудно с пари в брой, кой го е страх как ще накара Биг Боса да се подпише на разходен ордер или как ще се качи на етажа на основните акционери... Те хората бяха културни и умерени, много дружелюбно се държаха с персонала. Но страха или мързела на колегите надделяваха. Другия проблем на колегите  беше, че те се изреждат да ме заместват, а аз никого от тях не замествам. Но аз съм назначена с друго образование и умения, затова получавам 900 лв, а те 1800/това 2019 г/.
Затова мятах молбата за максимум 5 дни с 2те съботи и недели и ключовете на главната счетоводителка да се оправя. Като се върнех от отпуска - нищо не беше пипнато като работа.
Болнични за 12 год. - 8 дни, занемарено здраве и зъболечение.
Обяснение на главната за всеки 30 мин. закъснение.
Накрая ми писна и си тръгнах.

Няма шашми. Могат да ти откажат отпуск и повече от веднъж.

Това е стандартна практика на повечето места и е оптималният подход при наличието на нормални хора и отношения в екипа (аз поне никога не съм имал проблеми в това отношение). Ако обаче той не работи, независимо от причината, то тогава мениджърът следва да се ангажира.

Интересно, благодаря.
Мен точно това ме усъмни, което Айша писа, че му е работа, но оставя нас да се 'разбираме'. То няма какво да се разбираме, ние сме две. Като не е едната, трябва да е другата. На мен при това положение ми се струва, че е достатъчно, че съм дала примерни дати с въпрос дали имат коментар. Ами нямаше коментар един месец, след което колежката се сети, че дните между Коледа и Нова година иска тоя път тя да ги вземе. На мен ми стана леко тъпо, защото тя си е от София и няма никъде да ходи (това го знам със сигурност от нея), а аз от на майната си и най-малкото искам да се видя с нашите, което ще рече или да пътувам на два пъти, или да пропусна единия празник. Било честно вече тя да вземе тези дни. Минали години шефът всъщност я е пускал и не е идвала на работа.

А няма ли възможност да отсъствате и двете едновременно? Аз бях така с един колега на предишната си позиция, съответно се съобразявахме един с друг, тъй като поне един следваше "да държи фронта" . Но около Коледа и НГ това правило се разхлабваше.

Не знам, за първа година е това. Ако изобщо остана в тази фирма, че последните дни се впрягам доста там.

И при нас в молбата за отпуск има място да посочиш кой ще те замества. При мен си остава празно винаги.
А за шефката, Aisha е права. Но работим дълги години заедно и понякога гледам на нея като на близък човек. Което е грешка, шефката си шефка и това е.

Според мен не е работа на служителя сам да си търси заместник. Мениджърът трябва да разпредели задачите, но явно си мият ръцете и са си измислили това правило сами да се уговаряте.

Като в случая на Нарциса сте две колежки, то ясно, че ще е тя. Човешко е да се уговорите. Но ако е голям екип как ли пък няма да вървя да питам кога да си взема отпуска.

Не искам да те нападам, Нарциса, но като дойдат празниците винаги се почва кой кога иска, къде ще ходи, какво ще прави. Ако човек може да ползва хоум офис, ок тогава лесно. Ако няма, почват драмите кой кога ще пътува. Казвам го, защото и аз това вечно слушам, че съм от София и видиш ли нямало да пътувам по Коледа. Е, хубаво, аз не винаги си карам коледа с родата, ходя и на почивка. Ама не може “не съм от София да е някаква привилегия”.

Казвам го, защото аз на празници съм работила винаги. Не само дните между празниците, а на самите празнични дни и си е било регулярна практика да остава примерно половината екип, другата да почива.

Естествено, че не е работа на служителя да си търси заместник. То и това оставаше.
На едната ми работа едвам ми намериха заместник. Обучих, ама не и както трябва, за някои неща не може бързо да се научат нещата.
Преди да изляза шефа ми вика да съм си държала телефона до мен. Аз му викам - на плажа с телефон не ходя. Да знаеш, че по цял ден вися там. Айде чао.
Ей така се прави Дорис
Е, през единия ден успяха да ме открият сутринта и съдействах, какво да ги правя. Ама като цяло си мятах телефона някъде и бегам да се плацикам.

Шерилин, въпросът не е, че софиянци трябва да бачкате, докато ние сме на село, а че точно тя нито ще ходи на почивка, нито ще работи - шефът винаги я е оставял да не идва. Тя доскоро и работеше от къщи, което ù позволяваше кафе и сиеста в работно време, докато аз 'подпомагам' нейната работа, за която тя взима бонуси. Нищо не съм казала на тема 'честно', нито съм я ковала пред шефа. Подразних се много нахалството ù.

Елора 😘  Аз имам много да работя над себе си докато постигна това, но първата стъпка съм я направила с решението за промяна.
Имах нужда само от лек тласък и благодаря на всички, които се включиха.

Еми да, до колегиалност и разбирателство е. Понеже сте две, според мен е до човещина.