Държах се отвратително!

  • 11 359
  • 159
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 2 032
Егото й е наранено защото са й били шута, толкова й е разкайването. И ако сега стане на нейното сигурно пак ще започне със старите номера в един момент. Дано момчето има достатъчно акъл да не се върже.

# 61
  • Мнения: 9 219
вярва си, че визията ѝ прикрива лошотията, но не всички гледат само опаковката като нея...

# 62
  • Варна
  • Мнения: 38 335
Тя опаковката само до едно време придава лустросан вид. После съдържанието лъсва.

# 63
  • Шотландия
  • Мнения: 2 865
Ся пък фатална жена.
Иди на лекар. Пет човека ти го казахме.
И аз един - стават 6 човека.  Ако темата не е пързалка,  е много вероятно да е проблем за психиатър/психолог. Ако е така, съвети да се погледне в огледалото и да се промени сама няма да помогнат, трябва си специалист.

# 64
  • Мнения: 35 449
Тя опаковката само до едно време придава лустросан вид. После съдържанието лъсва.

То и за опаковката е спорно. На някои и това им харесва:





Права си....Звъннах му и въпреки ужасното си его се разкайвах и поисках утре да се видим. Дърпаше се , не искаше много ми е обиден и с право, но аз някакси го убедих чрез лека манипулация . Искам да го накарам да се почувства отново добре в моята компания. Почти всички скандали са ставали по телефона ,не на живо,включително и този. Ще бъда красива, искрена и мааалко страстна .

Тумбел Нехранимайски , може би щом ме е търпял месеци наред е имало нещо,което го задържа. Сега се е отдалечил , защото се държах като идиот. Ще променя това

Ужас, ужас! Вземи и порасни!

Посети и специалист. Най-добронамерено ти го казвам.

# 65
  • Мнения: 7 713
Е като иска да се занимава с ученички, ще търпи. Яко ги тресе хормона на тая възраст, всякви ексцесии са възможни. Ако искаш нещо по сериозно, 22 е минималната възраст.

# 66
  • Мнения: 13 315
Имате психически, а не емоционални проблеми.
Това е болест и не го приемайте като обида. Лекувайте се, защото няма как човек да съжителства с човек с подобно поведение. А и вие се измъчвате от това което чувствате и нечувствате.
Склонноста към самонараняване кога се появи?

Склонността към самонараняване???

Да, заплахи и опити за самоубийства след изблиците или след като не обръщат внимание на поведението ви /например ако ви игнорират/. Не са нещо нетипично за състоянието Ви.
Поведението Ви надали е само към този човек. Подобен нека го наречен "драматизъм" вероятно има и в отношенията с близките ви и средата в която сте.
Вижте, това ще Ви измъчва дълго време преди да педприемете нещо, за да си помогнете. Нямате вина, че не успявате да се контролирате, проблемът е, че не търсите начин да го постигнете. Ако бяхте моя дъщеря щяхме вече да сме посетили психолог за по-дълга терапия и психиатър. След като се научите да намалявате стреса и да контролирате емоциите си и начина си на възприемане на ситуациите ще живеете много по-хармонично със себе си. Не сте луда, просто има състояния, към които сме склонни или сме обременени с тях по рождение, или се отключват с времето. Започнете с психолог и сама работете за контрол над емоциите и поведението си. Факта, че търсите тук помощ означава, че сте умно момиче и осъзнавате, че нещо не е както трябва.
Проблемът дори не е точно избухванията. Вие сякаш не можете да определите какво изпитвате и какви да са отношенията ви с хората и да нагодите поведението си. Мятате се в някакви крайности подвластна на първични емоции ... Наистина смятам, че във вас е хаос, който ви измъчва.

# 67
  • Мнения: 8 976
Познавам такива хора - разкаяние само когато им дръпнат килимчето под краката. Иначе чудесни актьори и за известно време могат да задържат някоя чиста наивна душа или обикновена овца. За щастие, в повечето случаи жертвата се осъзнава.

# 68
  • Мнения: 7 713
Пак ще го напиша, тя е на 18, още е дете, не очаквайте нормални взаимоотношения с някой почти на двойно повече години от нея. Вече дали си има отклонения, не се наемам да кажа. Чести истерясвания, клетви и подобно отношение може да са признак на такова нещо, но може и да са нормалните тинейджърски истории, къде си връткат мнението и настроенията през няколко часа. Пичът като се е хванал да клати ученичка, да си сърба попарата. На времето мой приятел (като бяхме по на 23-4) се хвана със 16 годишна ученичка, същата история беше, вдигаше го на балон за всяко нещо, а той тъпака и ходеше по гайдата. Даже се опита и при мен да си пробва номерата, ама много бързо я поставих на мястото и. Така че който иска такива, да очаква детски изпълнения.

# 69
  • Варна
  • Мнения: 38 335
Е стига де, аз на 16 се хванах с първото си сериозно гадже (той на 24 тогава) и изкарахме 10 години заедно. Не сме били всички такива истерички.

# 70
  • Мнения: 35 449
Даже в младежките си години съм била доста по-спокойна и уравновесена. Животът е пред теб, нямаш грижи за битовизми, работа и т.н.
А годините на партньорите не мисля, че имат някаква връзка. Ако имат сходни възгледи и теми за разговор, тяхна си работа кой на колко е...

# 71
  • Мнения: 2 032
Такива изтерясвания са си черта на характера, нищо общо няма с тинейджърските хормони.

# 72
  • Мнения: 8 937
Ако тя изпитва вътрешна потребност да тормози, да се налага, да унижава, то тази потребност няма да изчезне заради възрастта.
Разсъждавам от своята гледна точка - годеникът ми има син на 20 години. Ако разбера, че някаква изперколясала девойка е избухвала, скъсала подарък, обиждала го е и ни е клела, по-скоро ще го заключа вкъщи, но среща с цел искане на прошка няма да има.

# 73
  • Мнения: 2 857
Не изпитва никаква потребност, така са я свикнали и научили. Ученичка, несамостоятелна, разлигавена, свикнала родителското тяло да й угаждат и си мисли, че и в живота е така. Сметката обаче е без кръчмар направена. Уж си разбира проблема, но видиш ли пак с манипулация иска да постигне своето.

# 74
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 4 101
Здравейте,държах се с един човек много зле в продължение на месеци. Обиждах го ,нагрубявах него и семейството му ,държах се арогантно и надменно, с една дума отвратително. Държах се неуважително ,бях егоистка,а той правеше какво ли не , за да бъде всичко наред в нашите отношения,но след месеци ужасно отношение от моя страна на него му писна и сега вече не иска да е част от живота ми. Каза ми,че вече се е отдалечил от мен и няма желание за нищо.Заради моята гордост и липса на отношение го губя и сякаш го загубих,изключително съжалявам.Отблъснах го сякаш завинаги, а той се държеше с мен добре ,не ме е нагрубявал, а аз го правих само за да доминирам и мачкам......толкова съм глупава. Днес нещата ескалираха ,когато скъсах подарък от него и обиждах и кълнах семейството му.....,сега ми се къса сърцето,как можах??? Едва когато го губя вече съжалявам.....имам чувството,че е твърде късно . Господи,наистина се държах безобразно месеци наред. Готова съм да променя нещата ,да преглътна егото си само за да задържа този човек в моя живот и всичко да бъде както преди. Има ли още шанс? Та той не иска да ме чува и вижда...... Адски,адски много съжалявам. Моля ви, дайте ми съвет как да поправя счупеното!

Без да чета коментарите - Не, не си струва да си го "връщате". Оставете човека на мира и поработете над характера си, както и над поведението си...
Никой не заслужава подобно поведение.

Последна редакция: пт, 08 апр 2022, 16:04 от CvEtEmOe

Общи условия

Активация на акаунт