Работа, CV-та, HR-и, съвети - 78

Затова трябва да се поставят реалистични цели. Чистачка лекар сигурно няма да стане. Но може да се пробва с нещо друго, което и да и бъде по-приятно и интересно.

Не е и до чистачка само. Имах колеги, които си работеха нормални работи и се почва "ее, добре ти е на теб, ти говориш английски". Ами вземи и ти го научи, не е някакво тайно знание. И въобще не говоря за хора на ръба на оцеляването. Такива винаги имат оправдание за всичко.

На мен пък това ми е странен довод, един вид му казвам идвам за името, ама все пак ще напусна някой ден

За мене мисленето, че се работи, за да се учат нови неща, е грешно. Остава някак впечатление, че ако не работиш, нищо не научаваш и живееш като дроб. А всъщност на работа учиш специфични неща, които касаят работата, но извън нея колко пък да са ти полезни?

Не бих го казала това, някак много угоднически ми звучи. По-скоро бих казала, че искам да се развивам в Х посока, да работя по Х проекти, да съм част от голям екип или да работя по известен продукт.

И да, и не. Ако цъкам фактури в САП вероятно няма да ми е кой знае колко полезно, ако спра да се занимавам с това. Има два варианта - да реша, че ми е интересно и да почна да се развивам в тази насока, или да кажа, че не е моето и да напусна.

Но в работата се развиват и други умения, подобряваш си езика, примерно ако работиш с чужденци, добиваш soft skils, развиваш design thinking. Никога не съм си представяла, че ходя на работа само,за да науча даден софтуер или конкретно нещо, което правя.

Това е малко като с неудовлетворението от работа и работата само заради парите. Никога не съм си приемала работата така. Ако сутрин ставам с нежелание и не искам да си включа компютъра, значи трябва да променя нещо изначално.

Хах, то така се учи език. Едно курсче и хоп готово. Има хора, които изпитват огромни трудности в ученето на определени неща. То и аз се чудя защо има толкова много хора, дето са зле по математика, ми то е толкова лесно, на мен ми е като песен, ама не всеки може да научи всичко. Аз например изпитвам големи трудности с ученето на език. Даже се чудя дали няма някаква диагноза за такива като мене, някакъв вид дислексия ли не знам. А много ми трябва, защото съм ИТ и го искат навсякъде и не мога да си намеря нова работа по тази причина. Не, че не ползвам английски на работа, ползвам и то много добре, но подхождам и боравя с него като към програмен език, не като език за говорене.

Различен тип мислене е това.
На мен обратно - математиката ми е трудна. Осъзнавам, че има много простичка логика във всичко, но просто не мога да я уловя (това ме кара да се чувствам ужасно тъпа и ме докарва до бяс, но това е друга тема). При чуждите езици  схващам веднага (поне европейските).

Не я приемаш,защото работиш нещо което харесваш и ти е интересно,но за което се искат умения и образование.Каза,че си на 27.Аз съм на 32 и съм също с образование и няколоо езика и т.н.
Само че леля Пенка,чистачката в болницата във Видин,на 50 с болни родители,която е на ниво средно образование,изобщо не й се отдават езиците и ''удобните и лъскавки работи'' не са достъпни за нея с един курс,нито пък дори с магистратура някой би я наел.Нали има вариантите за фринтифлюшки тип декупаж на чаша,плетиво и т.н,Авон и Орифлейм,но да бъдем честни.Колко ще изкарва на месец,това сигурен договор ли е и ще може ли да се прехранва изобщо..
В другата тема за ИТ работа пише жена,която се мъчи да учи QA и програмни езици,като си личи от 100 км,че явно не й харесва и не е нейното нещо,но има пари..Страшно много хора го правят.Да,не е продавачка на смени или чистачка...но повечето едва ли ще работят това с удоволствие и много от тях ще ходят със същия mindset на работа като чистачката в болницата.Единствената разлика е,че те можагт все пак да имат надежда да се преместят на друга позиция в компанията,докато чистачката..може да стане отговорник.И няма лошо.

Аз имам приятелки, които от дълги години са сервитьорки, и твърдят, че работата им харесва. Удовлетворяват ги не само парите, но и казват, че обичат една добре подредена маса например, носело им удоволствие, когато подреждат прибори и ястия. Май само от някои клиенти се оплакват.

Лошото на работата на сервитьорката е, че е до време и, ако нямаш собствено заведение, след 35+ години като нищо може да се окажеш без работа и без перспективи за друга освен на касата в Билла. Щото дори и да имаш висше образование, за тези години си се откъснал тотално от специалността, каквато и да е тя.
Иначе, да, хубави пари се изкарвали от бакшиши. Моя позната го работи вече много години и е много доволна. Казва, че изкарва в пъти повече от мен (може и малко да преувеличава, де....). Вярно, че лятото е на Слънчев бряг, зимата - в някаква дискотека..... Това обаче едва ли важи за всички сервитьорки. Повечето са на минимална заплата +10-ина% отгоре, я има, я - не. Гледано в перспектива, трябва да изкарваш толкова, че да спестяваш и да си направиш собствен бизнес след това.

За толкова години и проведени интервюта, назначени и уволнени, мога да кажа, че ако кандидатите се интересуват само от парите, никога не се получават достатъчно успешно и дългосрочно нещата. Има много други фактори, които гарантират, че ще се справите успешно с дадена работа и една голяма част се крият в желанието и интереса към нея, какви възможности виждате и как смятате да ги използвате.

Естествено, че когато говорим за пари трябва да е мотивиращо възнаграждението, което често в България не е съвсем така, защото масово на хората им е трудно да си плащат дори елементарни сметки. И е разбираемо да се интересуват от възнаграждението, защото човек трябва да бъде спокоен, че ще може да си плати сметките, за да може да работи спокойно. Та това е сложна тема.
Затова подкрепям и изсветляване на заплатите на повечето позиции още на етап обяви за работа, за да може да си прецени човек предварително дали има смисъл да си губи времето да кандидатства. За мен това вече е техническа информация и трябва да стои в началото на процеса при 60-70% от позициите.

И базирано на опит ми смятам, че си е съвсем на място въпроса за мотивацията.

Нямам никакъв опит в бранша, но в някои от по-скъпите ресторанти, в които съм яла, сервитьорите са били възрастни мъже 40+, на доста високо професионално ниво е било обслужването. Също знам в западните страни има такива традиции за икономи професионалисти.

А сетих се, че имам и позната санитарка в болница, която твърди, че това е работата за нея. Иска да помага на болните и това й носи удовлетворение. Не иска да е лекар, това което правела, й харесвало и било за нея.

Някой много скъпи ресторанти, да, но обикновените сервитьорки ги подбират млади, привлекателни, без много претенции за работно време и заплащане.

Професионални икономи в България - трудно. Еле пък за бивша сервитьорка. Там се иска специално образование и препоръки.

Нека не се лъжем, санитарка и хигиенистка, които са щастливи от работата си, са изключения. Иначе всеки познава такива - една на хиляда. Евентуално.

Честно казано и не знам колко корпоративни плъха пърхат от щастие. В моите очи най-щастливи са дизайнери и творци. Но сигурно и те имат какво да кажат по въпроса. Така че работата не бих нарекла източник на щастие. Мотивацията обаче е нещо друго - ако си интроверт, пък те карат да работиш с хора, или обратното, едва ли е мотивиращо. Или да си QA/програмист заради парите…

Затова всякакви допълнителни крусове трябва да са съобразени с интересите и възможностите. Аз съм обратното на теб - математиката ми е пълна скръб, направо ме побърква. Но езици уча лесно (европейските), бързо схващам и веднага намирам аналогии, помня лесно, комуникирам добре. Това е до начин на възприемане, но нито си с диагноза, нито си бъгната. Аз математиката от дете не я чатках, но и не си давах зор да я уча, признавам си. Затова аз не бих се пробвала за QA или каквото и да е друго подобно, нито е за мен, нито би ми било приятно и интересно.


На 29 съм, но няма особено значение. Има хора, които умеят да докарват пари настрани, аз примерно не съм от тях. И да съм го правила е било рядкост да взема страничен проект. Но редовно купувам подаръци, картички и др от хора, които се занимават с ръкоделие. Свекърва ми е счетоводител, но твори разни работи, хем хоби, хем докарва по нещо.

Медицинските работници са изключително нископлатени за труда си, по мое мнение. Въпреки това една сестра име умение да поставя инжекции примерно. Да не се налага на никого, обаче майка ми е била на инжекции и няма кой да ѝ ги слага. Ходеше при една медицинска сестра и ѝ плащаше за поставянето.

Чистачка примерно.. защо да не е доволна? Ако мие пода на т-маркет сигурно е кофти, но има много жени, които чистят домове и си докарват допълнителни пари или изцяло от това се издържат.


Да, но за да си дизайнер със сигурност трябва да можеш да рисуваш. Предполагам е удовлетворяващо, ако имаш това умение. Сигурно да си учител също е удовлетворяващо, треньор или рехабилитатор. Но аз не бих могла да се удовлетворя от това да съм дизайнер, понеже нямам качества на такъв. Същото е и с рехабилитатор - не бих станала такъв, защото не умея да работя с хора по този начин.

Друг би бил щастлив с продажби, има хора, на които просто им се отдава.