Работа, CV-та, HR-и, съвети - 78

За София става въпрос, като живеех в Яворов. Знам ли, може да се е оженил вече човека, доста време мина

Хахха, и аз ходех при един такъв - майка му му беше сестра в кабинета. Ама мен не ме е разпитвала, не съм била в шортлиста сигурно.....

На мен тези въпроси ми звучат сякаш някой прави проучване за таргет група на даден продукт или услуга, например за кредит, застраховка и т. н.

Първоначалната асоциация е, че искат да преценят дали служителят лесно би си тръгнал при проблем/силен стрес, защото има на какво да разчита, но може и друга да е целта.

Може да е 2 в 1 - да си направят база данни и после да я продадат на някой да продава нещо.

Здравейте, в кофти ситуация съм и сега и аз имам нужда от съвет. По принцип където и да съм работила, винаги са ми имали голямо доверие, колеги са ме информирали, че ще напускат, месеци преди да си подадат молбата, мениджъри са ми споделяли конфиденциална информация. И на сегашната ми работа това се запази, вече на няколко пъти получавам обратна връзка, че каквото стига до мен, не излиза и ме ценят за това.
Работим от къщи и май така ще си остане. Има страшно много колеги с деца и всякакви проблеми, свързани с тях се толерират - не е драма някой да го няма няколко часа през деня и после да доработва, с внезапни болнични се справяме някак си и така.
Сега обаче обучавам нова колежка, която е с бебе. На година и седем месеца е и нещата не вървят. Губим адски много време, защото толкова малко дете постоянно иска внимание. Тя самата си даде сметка, че няма да се справи, миналата седмица ме изненада като ми каза, че според законите щом е с дете, можела да изиска от фирмата да мине на 4 часа. Не се наех да споря с нея вярно ли е, аз деца нямам. Страх я е директно да говори с HR, понеже при нас обяви за почасова работа и хора на непълен работен ден няма и може да я освободят. В крайна сметка ми каза, че до края на обучението, което са още 3 седмици, ще е на пълен работен ден и после ще реши какво да прави. И разбира се ме помоли да си мълча.
Хубаво обаче ... в момента за да имам аз време да я обучавам, моята работа е разпределена между други колеги и на тях не им е лежерно. Понеже през деня постоянно я изчаквам да се оправи с детето, ми се налага да стоя всяка вечер поне до 8 и още 3 седмици така трудно ще издържа. Ако тя няма вариант за пълен работен ден, а фирмата не се съгласи за нейните 4 часа, не виждам защо да се мъчим взаимно.
Освен това тя няма да е една пчеличка от много, имаме друга колежка, която отива на по-висока позиция и тази трябва да поеме нейните задачи. Тя и на пълен работен ден да е, ще и е много трудно заради детето, а на 4 часа съвсем. Най-малкото мениджърите ми трябва да знаят, за да могат пак да търсят още един човек или да мислят разпределението на задачите.
Обаче от друга страна ако за тези 3 седмици колежката и мъжът и измислят някакъв вариант, въпреки, че тя ми каза, че уж няма, а аз разглася, че тя не е сигурна дали ще се справи с работа и дете и просто се пробва, може наистина да я освободят. От което ще ми е адски съвестно
Преди празниците в четвъртък трябва да дам обратна връзка, а аз не знам какво да кажа, не знам на кого дължа лоялност в тази сиуация. Всякакви мнения ще са ми от полза.

Аз бих намекнала на ръководството за тези неща, без да си слагаш главата в торбата.
Най- мразя да си губя времето да обучавам хора, за които се знае, че са пътници. Последните двама бяха такова и веднага информирах нагоре да продължаяват да търсят хора, защото тези няма да са наоколо още дълго. И права бях.

На себе си дължиш лоялност.
Аз бих съкратила човекочасовете даскалуване до стандартното работно време и в 6 удрям кепенците, ±10-15 мин, ако нещо е останало недообяснено. Нито аз съм човека, който е решил да я назначава, нито съм самата нея да си надценявам възможностите. На шефовете ще кажа, че сега обучението отнема известно време и работим до 8 вечерта, без да се наемам с прогнози, защото те всъщност не са моя работа.
Иначе между двете страни повече лоялност дължиш на шефовете, ако питаш мен.

Намекни на ръководството. Не е нужно да споделяш цялата ситуация.

Честно казано аз не бих седяла до 8 вечер да обучавам някой, който иска да си тръгне, а и очевидно има сериозни трудности. Деца, бебета, ама все пак тя е подписала на 8 ч. И би следвало да е заета с работа през това време.
Тя утре ще си тръгне, ще дойде нов, ако така вечно обучаваш е страшна загуба на ресурс. Казвам го, защото и аз съм обучавала много и ми е ставало тъпо, ако видя подобна ситуация- примерно не се справя или има сериозни трудности.

И при нас имаше колежка с дете на 2г, която беше решила, че се връща на пълен работен ден хоум офис, едновременно гледайки детето си. Нещата не се получиха, тя едвам смогваше, не работеше нито качествено, нито достатъчно и останалите колеги се оплакваха. Тя също го осъзна и сама реши да се върне в майчинство, което беше най-правишното решение и за самата нея.
Съгласна съм с другите, че трябва да намекнеш на ръководството, че нещата не се получават. Изобщо не е нужно да казваш в прав текст какво ти е споделила, достатъчно е да кажеш обективните факти - едновременно на работа (макар и вкъщи) и гледане на малко дете няма как да се съчетаят. И че целият екип страда от ситуацията, както и работата.

Аз съм майка и по време на ковид ми се налагаше да работя, докато детето е вкъщи. То вече е голямо и въпреки това пак се разсейвах. Много е трудно. Наваксвала съм когато мога (вечер/сутрин) с цел да не ощетявам работата. Стига да има желание има начини. Когато започнах да работя от вкъщи беше абсолютен прецедент в компанията и съм много благодарна за възможността и разбирането. Ако ръководството реши, че е ОК с 4 часов работен ден ще трябва да се преборите за допълнителна помощ.

Че защо седиш до осем? Тя има интерес да се обучи, не ти, така че тя трябва да те преследва и чака.
Аз бих натвърдила направо, че нещата вървят трудно и бавно и не съм оптимист пък те да се оправят.
Знам как е с деца, имам две (вече големи), но никога не е било едното за сметка на другото - като не мога да съчетавам приоритизирам едното и правя само него.

Благодаря ви за отговорите! Момичето възприема и то много добре, помни, записва, пита. Ако не беше така, нямаше изобщо да пиша в темата. Проблемът идва от забаванията - сутрин първия половин час не правим нищо, защото малкият закусва, обедната се удължава, защото тя го приспива, но той не иска да заспи, последния един час също е непродуктивен, детето е свикнало тогава да го извеждат или да си играят с него и започва да плаче и да нервничи. Затова и до 8, нея я освобождавам в 6, защото детето просто не издържа, а аз до 8 си върша моите неща.

Но ми е гадно, понеже тя сама установи, че така няма да стане, сама повдигна темата, не иска някакви привилегии или специално отношение заради детето. А това, че искала да мине обучението и чак тогава да говори с мениджмънта - ами нормално, от чисто човешка гледна точка я разбирам, че иска да получава заплата максимално дълго и първо да си състави план и тогава да обявява намерения. В крайна сметка всички напускаме едва когато сме си подсигурили нещо друго.

Мислих много и реших, че няма да споменавам за идеята и за 4 часа. За забавянията обаче и за проблемът със срещите (понякога става заради детето и аз я покривам) ще кажа, това са факти и нямам задължение към нея да ги пазя в тайна. Освен това шефовете ми са с по 2 малки деца и двамата и мисля, че 2-3 думи ще са достатъчни да си съставят картината на жена с бебе, която се опитва да работи. Няма прав и крив в ситуацията, от една страна е нормално, че на интервюто не са и казали, че работата е толкова много, че буквално не може да се стане  от компютъра, от друга пък няма как да я попитат има ли кой да и гледа детето.

Прекалено много компромиси и правите още в началото. Можеше поне за времето на обучение да намери вариант за гледане на детето и да не те ангажира с извънредни часове. Мисля, че тя е в позицията да се доказва и да търси допълнителна ангажираност. За мен такъв човек няма достатъчна мотивация и в този случай едното трябва да е за сметка на другото. Всички с деца сме минали по този път.

Все пак има ясли. Не е ваша работа да се занимавате с нейното дете и ангажименти.

“Първият половин час я няма, защото детето закусва” на мен ми звучи несериозно. То хубаво да има разбиране, на всеки може да се случи веднъж, два пъти, но ежедневно - не знам защо се толерира.

А защо през работно време трябва да я чакаш да се оправя с детето?
Работното време дори и хоумофис е за работа. Едно е да станеш да си направиш кафе за 5 мин. или дори да си простнеш прането през обедната почивка, друго е някой да те чака да те обучава, докато се занимаваш с детето си.

Аз също бях хоумофис, когато децата бяха затворени, обаче моят е голям и си действаше в стаята си, не съм се занимавала почти, освен на обяд да му сложа да яде. Не виждам как точно ще се съчетава работа и малко дете, което си иска нон стоп внимание. Казвате на колежката да си даде детето на ясла или гледачка. Дори и на 4 часа, кой ще го занимава това дете през тези часове?!?