Работа, CV-та, HR-и, съвети - 78

  • 43 661
  • 1 377
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 516
Момичета случвало ли Ви се е да имате предложение за приятна работа и условия, обаче вътрешно да чувствате напрежение, че има нещо...

Да, скоро беше. И не ме подведе гадното ми шесто чувство, но за кой ли път не му се доверих. За съжаление пята песен, искам не искам търпя на новото място.

# 211
  • Мнения: 36 388
А защо търпиш? Не си ли в изпитателен срок? (то, какво ли се изказвам и аз, на предишната ми работа бях по същия начин и а, днес, а - утре, та две години.....)

# 212
  • Мнения: X
Момичета случвало ли Ви се е да имате предложение за приятна работа и условия, обаче вътрешно да чувствате напрежение, че има нещо...
Два пъти се хванах за иначе блестяща оферта с усещане, че нещо не е ок. И двата пъти съжалих горчиво, че не се послушах. Не го отдавам на свръхестествени способности. Несъзнателно отчитаме наблюдения и правим скрити заключения.

# 213
  • Мнения: 1 715
Da, точно е това, което описвате. Отстрани изглежда чудесно, интервюто също, веднага ми казаха дата започвай, обаче, като се прибрах вкъщи и ме сви стрцето и под гръкляната тази част и започнах да изпитвам някакъв страх. Не мога да преценя 6 то чувство ли е или на подсъзнателно ниво/ както една потребителка го описа./
Може би съм си патила и сега нещо се включва в мен... незнам как да го опиша Simple Smile

# 214
  • Мнения: X
Ами в моя случай беше съмнение: защо интервюто беше така леко, защо не ме разпитваха, както на други интервюта, защо се срещам с друг мениджър, а не този, който е пуснал пбявата. Впоследствие доживях до обяснението.

# 215
  • Мнения: 516
А защо търпиш? Не си ли в изпитателен срок? (то, какво ли се изказвам и аз, на предишната ми работа бях по същия начин и а, днес, а - утре, та две години.....)

Дълго е за обяснение, и леко излишно, тъй като не живея в България и тук е една идея по- различно. Иначе да в изпитателен срок съм, но даже и не кандидатствам по други обяви, тъй като дефакто обяснението, че не ти харесва самата работна среда, не звучи много надеждно. Ще се работи пак за СВ-то видяло се е 😊

# 216
  • Мнения: 36 388
Принципно е така, но мож еда кажеш нещо друго като обяснение - примерно, че представата ти за работата се е разминала с действителността и затова търсиш нещо, което да се доближава.

# 217
  • Мнения: 18 580
Ами в моя случай беше съмнение: защо интервюто беше така леко, защо не ме разпитваха, както на други интервюта, защо се срещам с друг мениджър, а не този, който е пуснал пбявата. Впоследствие доживях до обяснението.
Моето обяснение е, че са много на зор да намерят човек, а на зор да намерят човек са фирми, в които не е много приятно да се работи и хората буквално бягат.

# 218
  • Мнения: 1 459
Само минавам да ви благодаря за отговорите, още не съм решила какво да правя утре и тази вечер пак ще мисля и премислям. Случиха се и други неща междувременно и е ясно, че няма да го бъде. Остава само и аз да си надмогна съвестта и да си набия в главата, че не съм аз виновна за грешната преценка на момичето Sad

# 219
  • Мнения: 8 476
с хладно сърце си преценявай ситуацията, утре тоя човек ще е част от екипа ще го чакате да върши работа, от която зависите, не е като да се явява на обучение
покривах колеги до едно време, сега си казвам всичко на шефа и ми се улесни живота
той да си взема решенията, но да няма хън-мън защо не върви работата и защо се правят нещата по два пъти
казала ли съм? -> казала съм, айде сега ти го накарай тоя човек да работи

# 220
  • София
  • Мнения: 6 221
Аз съм в момента с малко бебе, прохождащо, с което не съм спирала да работя. Сигурно за супер-мамитата ще съм коравосърдечна или не знам каква, обаче е напълно недопустима ситуацията “изчакай ме, детето закусва” за нов служител. Заради точно такива неща много работодатели не искат да чуят за майки. Аз също не се справям (да не каже някой нещо) и ако не бях частично фрилансър, никой нямаше да ме търпи. Губя пари постоянно защото не мога да поемам задачи. Изморена съм, работя между 10 и 1 през нощта. Обаче това е положението. Трябва да си даваме сметка къде сме във времето и пространството без да подвеждаме околните. Едно е компромис и гъвкавост, а съвсем друго е грешната сметка как “ще си цъкам служебно докато детето играе наоколо” срещу трудов договор за пълно работно време. Просто не се прави така. Следващия път шефовете много ще се замислят дали да дадат шанс.


Съфорумката няма защо да се чувства виновна, че ще дискутира въпроса с шефовете си. Вероятно в очите на майката, тя ще излезе виновна и ще я разкарва по групите с “ето, не искат майки”. Наистина ситуацията е много неприятна и пожелавам успех с преговорите.

# 221
  • Мнения: 3 195
Споделям последното мнение! Също с малко дете (под 2 г.) и в чуденка "как да го направя" връщането на работа. На моето място ще ми е супер интензивно (обстоятелствата са такива, а и преди бяха, но сега са по-"тежки" там даже), а на ново - трябва да са наясно работодателите, че детето ми е номер 1 и разчитам почти изцяло на себе си (баби неработещи близко нямаме). За да наема жена, трябва да взимам поне 3 000, което (на този етап и в настоящата ми работа) не е така. Не си представям да се омотая така като тази служителка, дето говорим за нея, затова много, ама много го мисля и ще внимавам.

# 222
  • Мнения: 4 683
Много е тъжно, че светът става все по-френетичен, а майчинството си остава основно върху майките.

# 223
  • Мнения: 3 195
Аз нямам проблем да съм домакиня, ако мъжът ми осигурява всичко останало. Но за приличен, среден стандарт, при нас това е невъзможно. Трябва доходът му да е поне 4000 за четиричленно семейство, но това не е така. С голямото дете аз (висшистка) взимах по-малко от него (не завърши висшето си), съзнателно стоях на такава заплата заради условието - да мога да си гледам детето (предимно става дума за болнични, с които никога не съм злоупотребявала). Само аз излизах в болнични. Сега същото ме чака, нещо по изключение може и таткото, но съвсем рядко. И пак, може да стане не за сметка на работата! И на другите служители!

# 224
  • Бургас
  • Мнения: 8 716
Много е тъжно, че светът става все по-френетичен, а майчинството си остава основно върху майките.

Тъжното е, че уж сме развита цивилизация и на фона на сегашните осигуровки и застраховки не можем да измислим модел, при който майката (или бащата) да си седи спокойно в къщи колкото си иска да си гледа детето.

Общи условия

Активация на акаунт