Работа, CV-та, HR-и, съвети - 78

Пример, за който се сетих : бременна госпожа работи в офис два  дни преди раждането, в деня на раждането вече обработва мейли, връща се на работа след седмица. Има и други деца.
Причината - жестока конкуренция и страх, че местото й ще се окаже заето, докато я няма.
Френетично въртене на въртележка от пусто в празно, в нейния случай не ставаше дума за оцеляване.
Генерират се свръхтемпове, а накрая се произвежда един бюрократичен продукт, който няма никаква полезна стойност.

Ако не се бъркам, в Швеция, или някоя от скандинавските страни, имаш право след майчинство да се върнеш на 4 часа и гъвкавост. Такова им е законодателството.

В Холандия дават 4 месеца майчинство, после наистина майките имат възможност да работят 4 дни в седмицата и по-малко часове, но 4 месеца са много малки бебета. Не знам как се дават на някой друг да ги гледа. В БГ имаме едно от най-дългите майчинства, но и заплатите не са кой знае колко високи. Аз също бих стояла да си гледам детето до 2 годишна възраст, но няма как да запазим сегашния ни стандарт ако го направя. И аз се възмутих от това да се иска време за закуска и приспиване, не мога даже да си представя да започна нова работа и да правя подобни уговорки.

Депресирам се, като ви чета.
И при нас има няколко майки само че са сами и децата им не са малки. Имат доста забележки и са недоволни от случващото се, но седят.

Аз след майчинството (2г) се върнах на 4 часов работен ден. Ами какво да ви кажа, взимах наполовина на и без това ниската ми заплата. Детето боледуваше постоянно в яслата. Парите отиваха за лекари и лекарства. Често взимах болнични. Накрая като теглех чертата чисто финансово излизаше, че работя за нищо. Вместо да се чувствам пълноценна личност, т.е. че имам живот извън сменянето на памперси, аз се чувствах ужасно - недоспала, уморена, изнервена, притеснена (детето така и не свикна в яслата), често боледувах (редовно ме черпеше с градински вируси). С мъжа ми взехме решение да спра да работя за известно време. Добре, че благодарение на него можехме да си го позволим. Е, посвихме малко коланите и не се разпростирахме, но си заслужаваше.

с първото не съм имала проблем с адаптацията, но не е ходило на ясла, а директно градина. Свикна бързо и ходеше с кеф. Сега още не знам, ще видим. За 4 часа си мислех и аз да се "пазаря" и изцяло хоум офис, но знам, че няма да позволят, поне второто, а първото и да позволят, то ще е реално поне 8 и само парите ще са ми по-малко... Реално, ако не работя нещо гъвкаво и от къщи, трябва работодателят или много добре да ме познава и (затова) да е склонен да ме търпи с болничните, или работата да позволява такива и работодателят да няма - наистина - против. Само че такава работа нещо трудно си представям като последното. По-скоро едно от първите условия ще търся.

В моят случай мъжът ми работи на смени и в дните, в които е у дома гледа детето изцяло. Иначе съвсем нищо нямаше да мога да работя. Не съм на възраст, в която мога две години да чучна вкъщи, а не съм и такъв тип човек.

Не съм супер вгледана в детето и у нас то е наред с всичко останало, ама на кого да остава майчинството по-точно? Добре запозната съм с всички теории за социалния пол, както и с всички теории за психичното развитие на детето - еманципацията още не е решила проблема с изграждането на психичните структури, за които е нужна майката в ранното детство. 🙄

Колкото и за драпаме за равнство между половете, майката си е майка. Сега от дистанцията на времето мога да кажа, че дните когато си бях в къщи и си гледах детето ми бяха най-щастливи, въпреки трудностите.

Към момичето с казуса.
Да си майка не е престъпление, в отдела имаме няколко. И няколко новоизлюпени татковци.
За болничен, внезапно възникнала нужда от отпуск, за спешно повикване от градина/ясла, дори детето да прекрара известно време в офиса - никога не съм правила проблем и няма да направя, радвам се на малките деца, моите вече пораснаха. Дори понякога ги глезя с шоколад, след позволение на родителя, разбира се.
Нахраних едно злоядо веднъж, защото ме гледаше и поиска да яде моя обяд  . Голям кеф.

Но има някой граници, които не трябва да се прекрачват. Не може екип, офис, обучаващ да се върти на пета около капризите на дете на година и половина. Майката трябва да е наясно, че никой не е длъжен да се съобразява с капризите на нейното бебе, то е прекрасно, но си е нейна лична грижа, а не на фирмата. Фирмата не е социална организация, която да се грижи да осигурява доходи, фирмата е юридическо лице, чиято основна цел е печалба. Това е положението, независимо дали ни харесва или не.

Аз мисля, че трябва да споделиш е отговорните мениджъри ситуацията. Те са в позицията да преценят доколко са на зор, какви компромиси могат/искат да направят. Може за тях да се окаже напълно приемлива опцията с назначаването на още една колежка на половин работен ден, може да решат, че на 4 часа им е ОК да работи тази дама, може много неща. Може да решат и да я освободят (макар че не е толкова просто това точно, ама карай).
Комуникация му е майката, нека поговорят с нея и да го измислят, затова са мениджъри, за да решват проблеми. Ти никога не крий такава информация, защото накрая теб ще набедят. Може да имаш проблеми, заради това, че си скрила. Никой няма да ти се сърди, ти трябва да си лоялна към фирмата, която ти плаща и ти гласува доверие.

В чужбина има една гъвкавост,уж,но болнични за деца няма.Има няколко дни за болно дете и не всеки работодател ги предлага и после си ползваш отпуската.
Аз съм на работа,съвместима с дете.На 20 и няколко бях много нахъсана да правя супер-дупер кариерата,но не се получи така.В чужбина съм,при нас е по-трудно да кацнеш на готин пост хеле пък ако нямаш точната диплома за него ей така и трябва да се издигаш постепенно,освен ако нямаш гръб разбира се.Бях тръгнала напред,но така и не успях да ис извоювам постоянен договор или пък мястото не ставаше както е писала Дандан.
В крайна сметка в момента работя нещо компромисно,но с голяма гъвкавост за детето.Нямаме помощ и трябва ние да излизаме при всеки проблем.Аз повече,защото работата ми го позволява (затова съм я и избрала такава).
В същото време си мисля дали ще дойде моментът,когато ще си намеря Мястото,работата на мечтите ми или такова нещо не съществува.

В България все още липсват гъвкави възможности за работа за хора с деца. Ограничени са до няколко сфери.

Не им се занимава на хората да натъкмяват смени. А и като че в чужбина имат мисленето аз на тебе - ти на мене, докато у нас е ма аз утре съм на рожден ден, що колежката не иска да се разменим (това беше съвсем реална тема отскоро и се втрещих какъв е масовият възглед).

Е, едно е да проявят разбиране при нещо неотложно, друго е да чакаш колежката да си приспи детето, да си нахрани детето, да си забавлява детето и тогава да я обучаваш. И аз имам дете и знам, че е трудно, когато е малко, но човек си подрежда приоритетите. Ако иска да работи, наема се гледачка или се дава детето на ясла. Ако иска да си гледа детето, това прави и се отказва от работата, докато не намери решение за гледането - ясла, градина, баба, гледачка. Винаги съм била ЗА да се влиза в положението на майките, дори и преди да имам дете, но описаното е прекалено...

Доколкото разбрах, дилемата беше дали да накове майката пред шефовете. Аз лично съм против по принцип.
Дали да прояви персонално разбиране е друго. Там зависи. Аз например бих проявявала разбиране, ако виждам, че човекът усеща неудобство. Ако обаче ми наглее и смята, че съм му длъжна - няма да стане и гореспоменатият принцип да не кова пред шефове може и д ане си го спазя.

Доколкото разбирам това не е еднократно, т.е. случва се всеки ден. Ако е така, не мисля, че може да се съчетаят нещата успешно. Смятам, че ще е добре първо да се говори с майката дали и как смята да се случват според нея гледането и работата и, ако тя каже, че ще намери вариант (ясла, гледачка, баба), може да се влезе в положение. Но, ако смята да продължават нещата така, няма как да ѝ се получи.