Деца от предишна връзка

  • 40 462
  • 1 319
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 19 221
На един човек моето едно на 14 (в онзи момент) му беше непреодолима пречка. След година вече искаше да се събира с мен, въпреки че вече имах и второ. Разбира се, очакваше да имаме и общо, не че аз бях против, но не и аз да нося последиците от неговото туткане. Накрая се ожени за жена с 2, имат и общо.

Последна редакция: вт, 12 апр 2022, 15:03 от Cuckoo

# 31
  • Мнения: 771
Нищо не ме притеснява. Децата не са някакъв порок. И ако срещнеш перфектния за теб човек, то било много тъпо да го изпуснеш, само защото не е знаел на времето, че ще те срещне и е направил “грешката” да има деца.

Ежедневието ни днес е забързано, динамично. Изборът е богат, комуникацията лесна и бърза. Хората се събират, разделят. Важното е с човека да ти е хубаво. Няма защо да е перфектен кандидат “по документи”. То такива няма.

# 32
  • Мнения: 14 793
Странно ми е изказването по този въпрос аз съм егоист. Една такава хипотеза се намъква, все едно имаш нещо против всички деца, освен лично твоите, и срещу родителя им, освен лично твоят партньор.
Това не е егоизъм, а реализъм. Няколко човека отбелязаха, че за човек с деца новата половинка е реално доста назад в приоритетите (което е и редно). Ами никой не е длъжен да приема подобна позиция, още по-малко пък за да не бъде набеждаван за егоист.
Иначе моите причини да не искам ангажимент вече ги изредиха по няколко пъти. Вкл.и защо не бих се навила и на неангажираща връзка с мъж с деца.

# 33
  • Мнения: 650
Всичко е субективно. Правилният подход според мен е, примерно аз ако имам дете, да уведомя евентуалната избраница, да ги запозная с детето и ако детето одобри и избраницата също да развивам връзката...

# 34
  • София
  • Мнения: 19 221
Е, нерядко детето не приема никой нов партньор, просто защото не е собствения му родител. Някои имат надежда, че родителите отново ще се съберат и затова трябва да бъдат свободни, без разни навлеци

# 35
  • София
  • Мнения: 35 056
Чужди деца - големи, по възможност вече ориентирани.

Малки деца или ученици не бих си причинила.
Много логистика, много драма, бивши, нам кво - абсурд.

# 36
  • Мнения: 449
Малко зависи от възрастта, може би. Аз някак не си представям, ако срещна някой, видим се 1-2-3 пъти и да го преставям на децата си за одобрение. По-скоро бих го представила, в някой момент, в който реша, че евентуално може да излезе нещо с тоя човек.

Всичко е субективно. Правилният подход според мен е, примерно аз ако имам дете, да уведомя евентуалната избраница, да ги запозная с детето и ако детето одобри и избраницата също да развивам връзката...

А пък по темата, не знам дали бих или не бих приела чужди деца. Докато не попаднеш в такава ситуация, няма как да знаеш. А и всичко е много индивидуално.

# 37
  • Мнения: 650
Малко зависи от възрастта, може би. Аз някак не си представям, ако срещна някой, видим се 1-2-3 пъти и да го преставям на децата си за одобрение. По-скоро бих го представила, в някой момент, в който реша, че евентуално може да излезе нещо с тоя човек.

А пък по темата, не знам дали бих или не бих приела чужди деца. Докато не попаднеш в такава ситуация, няма как да знаеш. А и всичко е много индивидуално.
Според мен е по-логично, виждаш се с някой, съгласявате се, че ще се опитате да имате връзка (не се знае нищо никога) и тогава го запознаваш с детето/децата. Защото ако детето е контра ще е много много трудно.

# 38
  • Мнения: 4 983
Аз съм материалист.Не искам моите деца да делят с чужди деца време,помощ, пари.Не искам и да се съобразявам с чужди деца.Ако остана един ден сама,не бих се и омъжила повторно.

# 39
  • Мнения: 449
Долу-горе едно и също нещо казваме, но... Кога точно "решаваме", че ще опитаме да имаме връзка, защото може да го решиш и на 3тата среща, на 4тата го/ч запознаваш детето/децата. Хубаво, но излизате 1-2 месеца и нещо не се получава. После след 1-2 месеца, срещаш друг, решаваш пак, че ще опитваш и пак запознаваш децата с бъдещия. Някак ми се сструва кофти това... Нали все пак пример давам. Искам да кажа, че поне до някъде се чувстваш сигурен, че ще се получи нещо, а не че просто ще "опитаме да имаме връзка".

Малко зависи от възрастта, може би. Аз някак не си представям, ако срещна някой, видим се 1-2-3 пъти и да го преставям на децата си за одобрение. По-скоро бих го представила, в някой момент, в който реша, че евентуално може да излезе нещо с тоя човек.

А пък по темата, не знам дали бих или не бих приела чужди деца. Докато не попаднеш в такава ситуация, няма как да знаеш. А и всичко е много индивидуално.
Според мен е по-логично, виждаш се с някой, съгласявате се, че ще се опитате да имате връзка (не се знае нищо никога) и тогава го запознаваш с детето/децата. Защото ако детето е контра ще е много много трудно.

# 40
  • Мнения: 650
Да, права си Теди, аз затова казвам, че е индивидуално. Защото например може да си с някой когото познаваш добре и това е просто един следващ етап, тогава може и на втората среща. Simple Smile

# 41
  • Мнения: 18 295
А принципно не знаете ли дали детето ви би одобрило някого? Thinking Нали го познавате (детето)?

# 42
  • Мнения: 14 793
Според мен е по-логично, виждаш се с някой, съгласявате се, че ще се опитате да имате връзка (не се знае нищо никога) и тогава го запознаваш с детето/децата. Защото ако детето е контра ще е много много трудно.
Нагледно защо не искам.

# 43
  • Мнения: 449
Ем там е проблема, че не знам. Едното примерно трудно се вълнува от каквото и да е, момче, игрите да му вървят и толкова... Обаче дъщеря ми, някак все още, според мен не може да въприеме, че сме разделени или пък не точно... не знам как да го опиша... Ама се случи преди време един непознат мъж, просто да ни поздравява като се раминаваме сутрин, и тя някак рязко регира, защо ми бил говорел. Имам и други поводи да си мисля, че не ме вижда с друг мъж, или пък не го разбира ли, не знам. Тя е на 9, сина ми на 10.

А принципно не знаете ли дали детето ви би одобрило някого? Thinking Нали го познавате (детето)?

# 44
  • Мнения: 650
А принципно не знаете ли дали детето ви би одобрило някого? Thinking Нали го познавате (детето)?
Принципно.... децата ги познаваме, ама.... особено ако са тийнейджъри... отделно - това, че на мен примерно някой ми харесва, не означава, че и на друг би се харесал. Затова ми е и такава гледната точка. Не да развиете връзката и като не си запознал детето после да срещнеш отпор.

Общи условия

Активация на акаунт