Деца от предишна връзка

И мен ме хваща понякога някаква параноя, че мога да умра (високо кръвно) и почвам да мисля дали БНД и моите родители ще са живи да доизгледат детето до 18-годишнината му (да може да разполага с наследството си без чужд човек като настойник). Ама човек не трябва да се оставя такива мисли да управляват живота му...

Родителите ми го харесват, със сериозна професия е, не бих казала нито много заможен, нито пък беден?

Не знам за какво наследство говорите, както написах той е осигурил и двете деца.
И двете имат жилища, в които живеят в момента с майките си и по документи са на тяхно име.

Грижовен баща е и всичко дава за децата си, това го виждам.
Може би в тези моменти си представям и ако имахме наше как ще сме едно завършено семейство.

Аз имам сестра и винаги съм си мислила как аз няма да имам деца, тъй като тя е по-грижовен тип жена, а аз себе си не съм виждала в тази светлина. Притеснявало ме е как ще се справя, промените в жената, осигуряването на щастлив живот, образование, отглеждането на човек. Стандартните неща, които всяка жена си задава в някакъв момент.

Притесненията ми са обвързани с това, както някоя от вас сподели по=рано, не ми казва в прав текст своето мнение по въпроса, а остава мен да избирам/.
Все едно детето само жената го прави.

Усещам го, че не искам да бързам с това решение, не съм (все още) толкова закъсняла и мога да си позволя за собствена сигурност да изчакам поне година, докато намеря отговорите на въпросите ми.

Просто писах тук, за да споделя мислите ми, които са ме налегнали в последно време.
Продължаването на поколението никога не ми е бил фикс идея, тъй като сама се познавам много добре  и знам, че не съм идеална и не знам как бих отглеждала дете, което ще наследи моя характер.
Но когато гледам него и в мен се заражда идеята, че един ден като остана сама( или той, когато остане сам, тъй като живота е непредсказуем и няма гаранции кой ще си тръгне по=рано от този свят) ще остане един плод на любовта, която имаме.

А хрумва ли Ви, че оставя на Вас, защото вече има деца, а така или иначе сте споделяла, че не сте сигурна искате ли?
Ако един мъж притиска жената, лошо. Ако и даде право да вземе решение, пак лошо.

Родителите ти го харесват, защото виждат потенциал за живот с по-улегнал мъж, който няма тепърва да гради кариера. Най-вероятно има и спестявания, няма да остави и теб без покрив над главата. Някои родители много държат на тези неща и не искат детето им да се “трепе” за кредити. Държи се добре с теб, разбирате се, може би им е достатъчно. За връзка е добре. За създаване на дете с него - не знам. Не бива да оставя тази отговорност само на теб. Какво означава ако ти искаш, и той иска? После може да каже - ами ти го пожела това дете, за мен беше все едно. Влюбена или не, жената трябва да е пресметлива и да внимава от кого има дете. С моя съпруг винаги сме били на едно мнение за брак, деца, място на живеене и други важни неща. За по-малките се правят компромиси, но за такива важни решения трябва да гледате в една посока. Ти до към 40 имаш време да заченеш що-годе без проблеми, но след това ще става много, много трудно. Затова помисли добре какво ти е най-важното в живота.

Именно, тази гледна точка също я споделям.
Той има и момиче, и момче.
Т.е ако родя един ден, няма да е нещо различно, което той не е виждал до сега.
Има си и от двете.

Обичам го и той мен обича, а в това нямам съмнения.
Свободата в отношенията ни (т.е няма никакъв натиск за каквото и е било ) е много важна за мен.

Както написах, може би ще изчакам малко, за да си дам сметката и ясната представа какво искам от живота ми занапред относно дете. Може би още не съм готова напълно да застана зад решението.
Знам в момента единствено, че той е мъжът с който искам да съм завинаги (може и да звучи смешно, но наистина е) .

Това, че след раждането на децата той бил станал "невидим" за майките е сериозен знак да си знаеш какво те очаква и теб. Явно на човека не му понася жена му да не гледа и величае само него, а децата изискват много грижи и усилия. Няма как дундуркайки бебе, да гледаш и баща му все в очите.

Но това, което за мен е най-гадното е, че когато съвсем млад човек се хване с някой на възрастта на баща си, той просто се лишава от натрупването на свой житейски опит. Винаги по-възрастния ще задава тон и правила, дори и да угажда привидно за дреболии.

А препятствията при живот с човек с деца от предишни връзки винаги идват впоследствие. Понякога се чудя на моя мъж през какви неща премина заради мен и как продължава да е плътно до мен и никога не се отказа. Аз не знам дали бих имала такива нерви.

И двамата се колебаете за дете, защото и двамата не сте въодушевени. Той,  защото е възрастен+ че си има 2, а ти-защото поначало не си била с нагласа за дете, а сега страдаш от някакви измислени страхове, как той вече го бил преживял 2 пъти.Да, човек с 20 години по-възрастен от теб, е преживял вече доста неща. А, заедно , не ви се занимава с дете, ще загубите свободното си време, почивките, а и доста пари вървят с децата.
Той ти е дал възможност да избираш, топката е на твоето краче. Но, с една капка повече при него натежава в посока без деца, защото той вече има и се чувства възрастен.
Няма значение другите какво мислят и какво им се било случило. Хората правят избори и носят отговорност за тях.

Четах, четах, та да се изкажа:на този мъж му е време за внуци.Той деца си има.Не едно ,а две .Синът му студент скоро може да го направи дядо.Та ще има бебе на което да се радва за малко,а през другото време от това което прочетох ще се радва на живота и ще си го живее както подобава на неговата възраст.

На 48 години дядо? Възрастен? “Както подобава на неговата възраст”

Вие сериозно ли?? В коя година живеете?

За мен също е късно на 50 да се става тепърва родител. Хем самата аз съм раждала също късно, ама чак на 50 - не.

Което няма никакво значение, ако човек наистина го иска, ще го направи.

При син студент ,защо да не стане дядо на 48? Какво толкова ненормално видя? По ненормално би било тепърва да става баща отново на тази възраст.

Ааа не знам, зависи от стандарта на живот и разбиранията. Например, аз не го разбирам това, някой да казва на кой, за какво му е време и да дава определения. Ама в твоя свят може това да е нормално…

Анонимната,пита казвам си мнението на нея не на теб. И да на почти 50 години е време за  пеленачета .Като станат на 20 баща им ще е на 70 ако е жив.Няма лошо.Живот .Така по-добре ли ти звучи?В случая на анонимната плюс полубрат и полусестра.

Не ми звучи добре да се пишат толкова жестоки неща, но да спрем диалога, защото явно ни делят два вагона книги ..

Тук въпроса не е дали да останеш с този мъж, а дали искаш деца, от написаното разбирам, че искаш, но си готова и да нямаш заради него.
Нищо не е вечно, вероятно с времето ще се отчуждите, няма да е както сега, защото ти се развиваш и променяш възгледите. А фактът, че все пак искаш деца показва, че след време може много да искаш.