На жената може да са ù чужди, но на мъжа са му деца също като нейното. И новата му е жена, също като старата.
- Публикувана: 12 апр. 2022, 09:12 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2022, 08:38 ч.
Деца от предишна връзка
Права си е жената.Даже и да не са обезнаследени напълно,ще трябва да делят с чужд човек.
Не знам колко трябва да е специален този мъж, че да се навия доброволно да попадна в подобна конфигурация заради него.
Общото настроение и в тази, и в други подобни теми е ясно. Бракът е разтрогнат, често и преди доста години, но новият партньор си остава "чуждият" и трябва постоянно да се доказва и да издържа проверки. Първо да се доказвам, че съм достойна да ме представят на детето, после да накарам това дете да ме хареса, после да се боря да приемат и моето дете. И това напълно едностранно, от отсрещната страна никой не мисли за моите чувства и не прави усилие нещата да станат по-лесни и за мен. Ами не.
Смятам, че след като разводът е факт, е задача на родителите да вникнат в страховете на децата си и да им обяснят не само конкретната ситуация, а и какво се очаква в бъдеще. А не на мен да правя маймунджелъци, за да ме харесат тези деца на всяка цена. Очаквам и намиране на някакъв баланс, в който досегашната рутина ще се промени, за да може да има място и за моите желания, нужди и мнения. А не всичко да се върти около децата и аз да правя постоянни компромиси.
Общото настроение и в тази, и в други подобни теми е ясно. Бракът е разтрогнат, често и преди доста години, но новият партньор си остава "чуждият" и трябва постоянно да се доказва и да издържа проверки. Първо да се доказвам, че съм достойна да ме представят на детето, после да накарам това дете да ме хареса, после да се боря да приемат и моето дете. И това напълно едностранно, от отсрещната страна никой не мисли за моите чувства и не прави усилие нещата да станат по-лесни и за мен. Ами не.
Смятам, че след като разводът е факт, е задача на родителите да вникнат в страховете на децата си и да им обяснят не само конкретната ситуация, а и какво се очаква в бъдеще. А не на мен да правя маймунджелъци, за да ме харесат тези деца на всяка цена. Очаквам и намиране на някакъв баланс, в който досегашната рутина ще се промени, за да може да има място и за моите желания, нужди и мнения. А не всичко да се върти около децата и аз да правя постоянни компромиси.
Аз пък противно на повечето мнения (изключвайки факта, че не искам връзка), ако трябва да избирам (разбира се, зависи най-вече от характера на съответния човек), при еднакви условия между мъж с деца и мъж без деца бих избрала 1вия вариант. Защото все пак човек с дете има една идея по-отговорен и неегоистичен мироглед. А и като детски учител и 15 мога да обичам да се справя 
Нямам нищо против мъж с дете. Самата аз съм омъжена за мъж с предишен брак и дете. Имаме и две общи деца вече големи, на 23г и на 15г. Приемах дъщеря му от предишният брак като свое дете, нищо че не живееше с нас. Никога не сме я деляли от нашите. Ако ще се взима нещо се взима за тримата или никой нищо не получава. Това беше до преди 2 години, когато въпросната девойка, вече омъжена и тя с дете не нарече моите деца " чуждите деца" оставям настрана думите по мой адрес тях някакси ги преглътнах.
Самата аз съм дете на разведени родители и знам какво е да не те приема новият партньор, за това направих всичко възможно тя да не почувства това. Възпитах децата си в обич и уважение към по голямата сестра, но явно е била една огромна грешка.
Самата аз съм дете на разведени родители и знам какво е да не те приема новият партньор, за това направих всичко възможно тя да не почувства това. Възпитах децата си в обич и уважение към по голямата сестра, но явно е била една огромна грешка.
Много се учудвам на повечето мнения в темата. Сред моите познати има доста семейства на хора с деца от предишна връзка, и то във всякакви конфигурации. Никога не съм чувала от някой това да е пречка.
Скрит текст:
Аз пък напротив, търсех съзнателно мъж с деца от предишна връзка, тъй като аз имам две вече големи и не искам друго. Няма да е честно спрямо другия, да остане без деца, дори и на момента да казва, че не иска.
Нямам нищо против мъж с дете. Самата аз съм омъжена за мъж с предишен брак и дете. Имаме и две общи деца вече големи, на 23г и на 15г. Приемах дъщеря му от предишният брак като свое дете, нищо че не живееше с нас. Никога не сме я деляли от нашите. Ако ще се взима нещо се взима за тримата или никой нищо не получава. Това беше до преди 2 години, когато въпросната девойка, вече омъжена и тя с дете не нарече моите деца " чуждите деца" оставям настрана думите по мой адрес тях някакси ги преглътнах.
Самата аз съм дете на разведени родители и знам какво е да не те приема новият партньор, за това направих всичко възможно тя да не почувства това. Възпитах децата си в обич и уважение към по голямата сестра, но явно е била една огромна грешка.
Самата аз съм дете на разведени родители и знам какво е да не те приема новият партньор, за това направих всичко възможно тя да не почувства това. Възпитах децата си в обич и уважение към по голямата сестра, но явно е била една огромна грешка.
Не са съвсем чужди - не са доведени , а природени т.е. имат общ баща и доколкото схванах ситуацията не е точно в споменаването на някакви си думички. Жалко е , че са от устата на уж зрял човек, който възпитава свои деца.
bubolina73, явно аз мисля по друг начин. Имам сестра от вторият брак на баща ми, ами тя ми е сестра, както е и другата ми сестра, с която имаме общи родители.
Както казва моята дъщеря вече, " чуждата" е тя в нашето семейство.
ccvet, така е, природени са с общ баща. Не е въпроса в думичката и в това, че го казва зрял човек. Въпроса стои в това, че моите деца го приживяха доста тежко, особено дъщеря ми. Както писах и по - горе възпитах ги в обих и уважение към по голямата сестра. Дъщеря ми беше сложила кака си на пиедестал беше и пример за подражание и в един момент бам, каката мисли сестра си за чужда. Както и на нея казах в наше лице тя загуби едно семейство, което я обичаше.
Както казва моята дъщеря вече, " чуждата" е тя в нашето семейство.
ccvet, така е, природени са с общ баща. Не е въпроса в думичката и в това, че го казва зрял човек. Въпроса стои в това, че моите деца го приживяха доста тежко, особено дъщеря ми. Както писах и по - горе възпитах ги в обих и уважение към по голямата сестра. Дъщеря ми беше сложила кака си на пиедестал беше и пример за подражание и в един момент бам, каката мисли сестра си за чужда. Както и на нея казах в наше лице тя загуби едно семейство, което я обичаше.
bubolina73, явно аз мисля по друг начин. Имам сестра от вторият брак на баща ми, ами тя ми е сестра, както е и другата ми сестра, с която имаме общи родители.
Както казва моята дъщеря вече, " чуждата" е тя в нашето семейство.
ccvet, така е, природени са с общ баща. Не е въпроса в думичката и в това, че го казва зрял човек. Въпроса стои в това, че моите деца го приживяха доста тежко, особено дъщеря ми. Както писах и по - горе възпитах ги в обих и уважение към по голямата сестра. Дъщеря ми беше сложила кака си на пиедестал беше и пример за подражание и в един момент бам, каката мисли сестра си за чужда. Както и на нея казах в наше лице тя загуби едно семейство, което я обичаше.
Както казва моята дъщеря вече, " чуждата" е тя в нашето семейство.
ccvet, така е, природени са с общ баща. Не е въпроса в думичката и в това, че го казва зрял човек. Въпроса стои в това, че моите деца го приживяха доста тежко, особено дъщеря ми. Както писах и по - горе възпитах ги в обих и уважение към по голямата сестра. Дъщеря ми беше сложила кака си на пиедестал беше и пример за подражание и в един момент бам, каката мисли сестра си за чужда. Както и на нея казах в наше лице тя загуби едно семейство, което я обичаше.
Препоръчани теми