Честно казано от опит...какъвто ти е късметът. Ако си с мъж с деца и бивша жена могат да станат големи проблеми каквито станаха при мен. Връзката ни се разпада заради бившата, детето и самия мъж. Ако пък си с ерген тези проблеми ги няма, но той пък не е свикнал и обучен с деца и там съм чувала стават проблеми. Много зависи на какъв мъж попаднеш. Дали е готов на всичко за връзката и вас или не. Дали е смел или бъзльо.
- Публикувана: 12 апр. 2022, 09:12 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2022, 08:38 ч.
Деца от предишна връзка
Мога да кажа за себе си, че когато останах сингъл, прояви интерес например мъж, с който се познаваме отдавна (служебно), но дотогава знаеше, че съм обвързана, и не беше показвал такова отношение (логично, нали). Друг въпрос, че аз там пасувах, нищо, че беше ерген без деца. То не може пък на всеки ерген да откликваш, без значение дали си мома или майка. 
Давам го просто като пример, че не е нужно да са някакви напълно непознати хора тези, които ще се заинтересуват.
Давам го просто като пример, че не е нужно да са някакви напълно непознати хора тези, които ще се заинтересуват.
Или да са големи - пак да не пречат. Хем да има деца, ама да е все едно няма деца. 
Ами моето дете си ми е най-важно. А то ако иска в почивните дни да е с мене и гаджето - защо да ми пречат децата на бившата.
Помня, че преди години в този подфорум потребителка/с пораснало и отделено дете/ беше пуснала тема за разведеното си гадже. Дъщеря му/бясна пуберка/ идвала петък - неделя в нейния дом и спяла на спалнята с баща си. А съфорумката на дивана в хола. Почивните дни гаджето вземал нейната кола за да развозва пуберката насам - натам.
Колко време ще изтърпите подобни простотии колкото и да сте влюбени-загубени?
Аз - нито секунда.
Помня, че преди години в този подфорум потребителка/с пораснало и отделено дете/ беше пуснала тема за разведеното си гадже. Дъщеря му/бясна пуберка/ идвала петък - неделя в нейния дом и спяла на спалнята с баща си. А съфорумката на дивана в хола. Почивните дни гаджето вземал нейната кола за да развозва пуберката насам - натам.
Колко време ще изтърпите подобни простотии колкото и да сте влюбени-загубени?
Аз - нито секунда.
Аз изобщо няма да изтърпя бащата. Няма да се конкурирам с с тийн, нито ще воювам за един мъж. Да си взема дъщерята и да си ходи по широкия свят. Като цяло всеки да си седи в своята история - децата на мъжа/жената са чужда история и окръжностите по-скоро се пресичат в проблеми заради отделните истории. После пищят защо не се получава, защо има конфликти и напрежение. Как няма да има, тези хора имат пресечна точка в спалнята, а всички останали са багаж, който пренасят в новата връзка, а този багаж също има своите особености и цели и иска своята територия от своята история.
Хич не обичам да деля мъж. В краен случай, ако не ми е пред очите/в смисъл си е у тях с детето/ бих го чакала. Ама ако ме отложи два уикенда, на третия ще си намеря други занимания.
Ооо, сега видях "идвала в нейния дом". Чуждо дете да ми спи на спалнята? Невъзможно и изключено.
Ооо, сега видях "идвала в нейния дом". Чуждо дете да ми спи на спалнята? Невъзможно и изключено.
Кой е казал, че спира да живее? Децата от предишна връзка винаги са проблем, нека не си кривим душите. По простата причина, че са чужди деца. Те за баща си/майка си са свои, за теб този баща или тази майка да ти е партньор, но на теб техните деца са ти чужди, както и твоите са им чужди на тях. Единствено можете да имате свое общо, което да е ваше. Другите са чужди. И като такива винаги са потенциален и реален проблем - заемат енергия и пространство, не можеш да ги отстраниш или да се правиш, че не съществуват. Родителят им, който е твой партньор, винаги или поне в повечето случаи ще мисли за тях, ще прави някакви неща за тях.
Кой е казал, че спира да живее? Децата от предишна връзка винаги са проблем, нека не си кривим душите. По простата причина, че са чужди деца. Те за баща си/майка си са свои, за теб този баща или тази майка да ти е партньор, но на теб техните деца са ти чужди, както и твоите са им чужди на тях. Единствено можете да имате свое общо, което да е ваше. Другите са чужди. И като такива винаги са потенциален и реален проблем - заемат енергия и пространство, не можеш да ги отстраниш или да се правиш, че не съществуват. Родителят им, който е твой партньор, винаги или поне в повечето случаи ще мисли за тях, ще прави някакви неща за тях.
Здравейте, бих искала да използвам темата и да споделя какво ме тревожи.
Предистория е:
Аз съм на 27г. , а мъжът до мен - 48г. Вероятно за повечето от Вас това е прекалена фрапантна разлика. Затова ако желаете, не продължавайте да четете.
Сгодени сме(имам пръстен, но сватба и брак все още не) .
Заедно сме от две години, като той вече има две деца /18 и 11г/ от две различни жени . С първата е имал законен брак и развод, а с второто на семейни начала без брачен съюз.
Ние се срещнахме 3 години, след като той се беше разделил с майката на второто си дете.
Вероятно ще звучи банално, но аз се влюбих от пръв поглед в този мъж и за пръв изпитах(изпитвам) любов.
Обичам го и съм сигурна, че искам това да е мъжът до мен.
В неговите очи също се чувствам обичана жена.
В началото ми беше много трудно, тъй като с втората си жена са се разбрали две седмици в месеца детето да е при него.
Ние заживяхме на 8 месец заедно, а той ме запозна с детето си на около 5тия.
Честно да си призная никога не съм искала деца, нито пък си бях представяла връзка с човек, който вече има. Не едно, а две.
Спомням си колко сълзи и сополи трябваше да излея, за да се изправя със себе си и да спра ревността си.
Не към отношението му с децата, а към това между него и бившите му жени.
С децата се разбираме чудесно и сме в приятелски отношения.
Но, разбира се, в началото имах много поводи за съмнения ще се справя ли и ще мога ли да намеря подходящ начин, за да се сближа на една нормална дистанция, така че мъжът до мен( и техен баща) да е щастлив от факта, че има хармония в дома му.
В мен напоследък започнаха да изникват много въпросителни.
Събуждайки се всеки ден до него и дори и за това кратко време аз за себе си, като че ли, си дадох отговор на въпроса искам ли да имам дете.
Искам от Него, да, представям си го като най-добрия татко с оглед на това как се грижи за нашата връзка и разбира се, децата си/
Но тук възникна и друга въпросителна - той твърди, че би искал, това което и аз, но в мен, дълбоко, се появява несигурност, че той не желае да има повече деца.
Може би не иска да преминава отново през това. Като цяло з а него всичко ще е видяно и изпитано, т.е нищо ново под слънцето.
Страх ме е да му споделя това, защото не знам как ще реагира.
Прди сме си говорили как ще живеем щастливо в друг град, в къща( която ще се строи тепърва/, ще работим общ бизнес и ще се радваме на любовта ни, напук на разликата в годините и хорските мнения.
Моите родители го приемат напълно и много го харесват.
Те знаят за децата му, но се притеснявам че ще дойде един момент, в който ще започнат да натякват за наше общо, а то няма да има.
Какво бихте направили, ако сте на мое място?
Той сега е в командировка и съм се отдала на тези си мисли, които ме терзаят вътрешно.
Според вас правилно ли е да не искам да имам дете, само заради това, че той вече всичко е изпитал два пъти, (дори присъствал и на двете раждания) , отгледал и осигурил две деца и едва ли ще иска пак да минава през това на тези години.
Според него вече не е първа младост и ако трябва сега да гледа дете, не знае колко още време ще е До нас ….. ?!?!
Знам, че най-разумното е да говоря с него, но ме е страх как ще реагира.
Според неговите думи, причината поради която се е разделил е с двете жени е състоянията в които те са изпаднали и жените, които са се превърнали след като се родили.
Смята, че е станал невидим За тях.
И сега имам чувството, че се притеснява, ако стане и същата история при нас…..
Предистория е:
Аз съм на 27г. , а мъжът до мен - 48г. Вероятно за повечето от Вас това е прекалена фрапантна разлика. Затова ако желаете, не продължавайте да четете.
Сгодени сме(имам пръстен, но сватба и брак все още не) .
Заедно сме от две години, като той вече има две деца /18 и 11г/ от две различни жени . С първата е имал законен брак и развод, а с второто на семейни начала без брачен съюз.
Ние се срещнахме 3 години, след като той се беше разделил с майката на второто си дете.
Вероятно ще звучи банално, но аз се влюбих от пръв поглед в този мъж и за пръв изпитах(изпитвам) любов.
Обичам го и съм сигурна, че искам това да е мъжът до мен.
В неговите очи също се чувствам обичана жена.
В началото ми беше много трудно, тъй като с втората си жена са се разбрали две седмици в месеца детето да е при него.
Ние заживяхме на 8 месец заедно, а той ме запозна с детето си на около 5тия.
Честно да си призная никога не съм искала деца, нито пък си бях представяла връзка с човек, който вече има. Не едно, а две.
Спомням си колко сълзи и сополи трябваше да излея, за да се изправя със себе си и да спра ревността си.
Не към отношението му с децата, а към това между него и бившите му жени.
С децата се разбираме чудесно и сме в приятелски отношения.
Но, разбира се, в началото имах много поводи за съмнения ще се справя ли и ще мога ли да намеря подходящ начин, за да се сближа на една нормална дистанция, така че мъжът до мен( и техен баща) да е щастлив от факта, че има хармония в дома му.
В мен напоследък започнаха да изникват много въпросителни.
Събуждайки се всеки ден до него и дори и за това кратко време аз за себе си, като че ли, си дадох отговор на въпроса искам ли да имам дете.
Искам от Него, да, представям си го като най-добрия татко с оглед на това как се грижи за нашата връзка и разбира се, децата си/
Но тук възникна и друга въпросителна - той твърди, че би искал, това което и аз, но в мен, дълбоко, се появява несигурност, че той не желае да има повече деца.
Може би не иска да преминава отново през това. Като цяло з а него всичко ще е видяно и изпитано, т.е нищо ново под слънцето.
Страх ме е да му споделя това, защото не знам как ще реагира.
Прди сме си говорили как ще живеем щастливо в друг град, в къща( която ще се строи тепърва/, ще работим общ бизнес и ще се радваме на любовта ни, напук на разликата в годините и хорските мнения.
Моите родители го приемат напълно и много го харесват.
Те знаят за децата му, но се притеснявам че ще дойде един момент, в който ще започнат да натякват за наше общо, а то няма да има.
Какво бихте направили, ако сте на мое място?
Той сега е в командировка и съм се отдала на тези си мисли, които ме терзаят вътрешно.
Според вас правилно ли е да не искам да имам дете, само заради това, че той вече всичко е изпитал два пъти, (дори присъствал и на двете раждания) , отгледал и осигурил две деца и едва ли ще иска пак да минава през това на тези години.
Според него вече не е първа младост и ако трябва сега да гледа дете, не знае колко още време ще е До нас ….. ?!?!
Знам, че най-разумното е да говоря с него, но ме е страх как ще реагира.
Според неговите думи, причината поради която се е разделил е с двете жени е състоянията в които те са изпаднали и жените, които са се превърнали след като се родили.
Смята, че е станал невидим За тях.
И сега имам чувството, че се притеснява, ако стане и същата история при нас…..
Здравейте, бих искала да използвам темата и да споделя какво ме тревожи.
Предистория е:
Аз съм на 27г. , а мъжът до мен - 48г. Вероятно за повечето от Вас това е прекалена фрапантна разлика. Затова ако желаете, не продължавайте да четете.
Сгодени сме(имам пръстен, но сватба и брак все още не) .
Заедно сме от две години, като той вече има две деца /18 и 11г/ от две различни жени . С първата е имал законен брак и развод, а с второто на семейни начала без брачен съюз.
Ние се срещнахме 3 години, след като той се беше разделил с майката на второто си дете.
Вероятно ще звучи банално, но аз се влюбих от пръв поглед в този мъж и за пръв изпитах(изпитвам) любов.
Обичам го и съм сигурна, че искам това да е мъжът до мен.
В неговите очи също се чувствам обичана жена.
В началото ми беше много трудно, тъй като с втората си жена са се разбрали две седмици в месеца детето да е при него.
Ние заживяхме на 8 месец заедно, а той ме запозна с детето си на около 5тия.
Честно да си призная никога не съм искала деца, нито пък си бях представяла връзка с човек, който вече има. Не едно, а две.
Спомням си колко сълзи и сополи трябваше да излея, за да се изправя със себе си и да спра ревността си.
Не към отношението му с децата, а към това между него и бившите му жени.
С децата се разбираме чудесно и сме в приятелски отношения.
Но, разбира се, в началото имах много поводи за съмнения ще се справя ли и ще мога ли да намеря подходящ начин, за да се сближа на една нормална дистанция, така че мъжът до мен( и техен баща) да е щастлив от факта, че има хармония в дома му.
В мен напоследък започнаха да изникват много въпросителни.
Събуждайки се всеки ден до него и дори и за това кратко време аз за себе си, като че ли, си дадох отговор на въпроса искам ли да имам дете.
Искам от Него, да, представям си го като най-добрия татко с оглед на това как се грижи за нашата връзка и разбира се, децата си/
Но тук възникна и друга въпросителна - той твърди, че би искал, това което и аз, но в мен, дълбоко, се появява несигурност, че той не желае да има повече деца.
Може би не иска да преминава отново през това. Като цяло з а него всичко ще е видяно и изпитано, т.е нищо ново под слънцето.
Страх ме е да му споделя това, защото не знам как ще реагира.
Прди сме си говорили как ще живеем щастливо в друг град, в къща( която ще се строи тепърва/, ще работим общ бизнес и ще се радваме на любовта ни, напук на разликата в годините и хорските мнения.
Моите родители го приемат напълно и много го харесват.
Те знаят за децата му, но се притеснявам че ще дойде един момент, в който ще започнат да натякват за наше общо, а то няма да има.
Какво бихте направили, ако сте на мое място?
Той сега е в командировка и съм се отдала на тези си мисли, които ме терзаят вътрешно.
Според вас правилно ли е да не искам да имам дете, само заради това, че той вече всичко е изпитал два пъти, (дори присъствал и на двете раждания) , отгледал и осигурил две деца и едва ли ще иска пак да минава през това на тези години.
Според него вече не е първа младост и ако трябва сега да гледа дете, не знае колко още време ще е До нас ….. ?!?!
Знам, че най-разумното е да говоря с него, но ме е страх как ще реагира.
Според неговите думи, причината поради която се е разделил е с двете жени е състоянията в които те са изпаднали и жените, които са се превърнали след като се родили.
Смята, че е станал невидим За тях.
И сега имам чувството, че се притеснява, ако стане и същата история при нас…..
Предистория е:
Аз съм на 27г. , а мъжът до мен - 48г. Вероятно за повечето от Вас това е прекалена фрапантна разлика. Затова ако желаете, не продължавайте да четете.
Сгодени сме(имам пръстен, но сватба и брак все още не) .
Заедно сме от две години, като той вече има две деца /18 и 11г/ от две различни жени . С първата е имал законен брак и развод, а с второто на семейни начала без брачен съюз.
Ние се срещнахме 3 години, след като той се беше разделил с майката на второто си дете.
Вероятно ще звучи банално, но аз се влюбих от пръв поглед в този мъж и за пръв изпитах(изпитвам) любов.
Обичам го и съм сигурна, че искам това да е мъжът до мен.
В неговите очи също се чувствам обичана жена.
В началото ми беше много трудно, тъй като с втората си жена са се разбрали две седмици в месеца детето да е при него.
Ние заживяхме на 8 месец заедно, а той ме запозна с детето си на около 5тия.
Честно да си призная никога не съм искала деца, нито пък си бях представяла връзка с човек, който вече има. Не едно, а две.
Спомням си колко сълзи и сополи трябваше да излея, за да се изправя със себе си и да спра ревността си.
Не към отношението му с децата, а към това между него и бившите му жени.
С децата се разбираме чудесно и сме в приятелски отношения.
Но, разбира се, в началото имах много поводи за съмнения ще се справя ли и ще мога ли да намеря подходящ начин, за да се сближа на една нормална дистанция, така че мъжът до мен( и техен баща) да е щастлив от факта, че има хармония в дома му.
В мен напоследък започнаха да изникват много въпросителни.
Събуждайки се всеки ден до него и дори и за това кратко време аз за себе си, като че ли, си дадох отговор на въпроса искам ли да имам дете.
Искам от Него, да, представям си го като най-добрия татко с оглед на това как се грижи за нашата връзка и разбира се, децата си/
Но тук възникна и друга въпросителна - той твърди, че би искал, това което и аз, но в мен, дълбоко, се появява несигурност, че той не желае да има повече деца.
Може би не иска да преминава отново през това. Като цяло з а него всичко ще е видяно и изпитано, т.е нищо ново под слънцето.
Страх ме е да му споделя това, защото не знам как ще реагира.
Прди сме си говорили как ще живеем щастливо в друг град, в къща( която ще се строи тепърва/, ще работим общ бизнес и ще се радваме на любовта ни, напук на разликата в годините и хорските мнения.
Моите родители го приемат напълно и много го харесват.
Те знаят за децата му, но се притеснявам че ще дойде един момент, в който ще започнат да натякват за наше общо, а то няма да има.
Какво бихте направили, ако сте на мое място?
Той сега е в командировка и съм се отдала на тези си мисли, които ме терзаят вътрешно.
Според вас правилно ли е да не искам да имам дете, само заради това, че той вече всичко е изпитал два пъти, (дори присъствал и на двете раждания) , отгледал и осигурил две деца и едва ли ще иска пак да минава през това на тези години.
Според него вече не е първа младост и ако трябва сега да гледа дете, не знае колко още време ще е До нас ….. ?!?!
Знам, че най-разумното е да говоря с него, но ме е страх как ще реагира.
Според неговите думи, причината поради която се е разделил е с двете жени е състоянията в които те са изпаднали и жените, които са се превърнали след като се родили.
Смята, че е станал невидим За тях.
И сега имам чувството, че се притеснява, ако стане и същата история при нас…..
Аз не бих те критикувала относно възрастта. Това е твое решение, приемаш го с всички плюсове и минуси. Има голям чар в някои мъже на тази възраст!
До една степен е прав за едно, човек не знае колко време ще е на този свят. Напоследък доста хора покрай нас си отидоха, за съжаление и аз загубих баща си, а той беше на 66. Друг колега и мой приятел си замина на 50. Майката на мои приятели - на 56.
Не го казвам, за да те плаша, на никой не се знае колко му е писано. Но хората си заминават и това е най-страшното за едно дете.
Въпреки това не смятам, че трябва да се отказваш от идеята за дете, щом ти го искаш. Той е минал през сватба, бащинство и тн, но ти също искаш да изживееш тези моменти.
Единствно помисли дали си склонна да приемаш децата му и вниманието, което той ще продължи да отделя. Ти сега не си майка, но вероятно ще ревнуваш от това, че той обръща внимание на тях, ще се чувстваш ощетена.
До една степен е прав за едно, човек не знае колко време ще е на този свят. Напоследък доста хора покрай нас си отидоха, за съжаление и аз загубих баща си, а той беше на 66. Друг колега и мой приятел си замина на 50. Майката на мои приятели - на 56.
Не го казвам, за да те плаша, на никой не се знае колко му е писано. Но хората си заминават и това е най-страшното за едно дете.
Въпреки това не смятам, че трябва да се отказваш от идеята за дете, щом ти го искаш. Той е минал през сватба, бащинство и тн, но ти също искаш да изживееш тези моменти.
Единствно помисли дали си склонна да приемаш децата му и вниманието, което той ще продължи да отделя. Ти сега не си майка, но вероятно ще ревнуваш от това, че той обръща внимание на тях, ще се чувстваш ощетена.