Жени градят кариера - Вашето мнение

Ако имаш 2 деца и с всяко си останеш по три години вкъщи ще я забави, това предполагам се имаше предвид. 😁 но това никоя кариеристка няма да го направи 😆

Майчинството е две години.. какви три години  пък ако много иска да се върне на работа, може и след първата година, има ясли, гледачки, баби и тн. Опции много, желание да има.

Можеш и 10 години да си в майчинство ако искаш. 😂 Аз кариеристката, която познавам и най-дълго остана в майчинство след раждането на детето, остана 6м вкъщи (с второто 4м). Аз затова и не се имам за кариеристка, чак такъв зор не бих имала да се връщам в офиса.

Може би ще е хубаво да дефинираме кой кога една работа в гледа като кариера, защото приказките за кариерата и липсата на средства за помощ не ми се вписват в представите за успели хора на мен.

Има как да вземеш трета година майчинство, но е неплатена. То остана и трета да плащат 🤣

Аз говоря за кариера - минимум средно ниво мениджър или високо. Но тези позиции рядко се случват около 30-те, на 35 по-вероятно.
И за да съм още по-ясна - говоря за позиция равностойна на мениджър, старши мениджър, директор, генерален директор и подобни. В България по-рядко може да се срещне позиция вице президент, но за живеещи в чужбина тя е над директор и под генерален директор (CEO).

Според мен такава дефиниция обаче е малко ограничена. Можеш да си генерален директор на фирма с 5 човека персонал, това не те прави нито задължително успял, нито значи, че имаш кариера.

Според мен:
1) финанси - заплата/дивиденти или подобно ако си собственик/ трябва да е достатъчно висока, за да можеш самостоятелно да осигуриш комфортен живот на семейство от двама възрастни и поне едно дете, дори бих казала две (не е задължително да ги имаш, а да можеш да си ги позволиш) - включв бавачки, градини, чистачки, ако се налага, заедно с нормалните разходи по домакинство, ипотека или наем, храна, режийни, коли, ако се налага и имате, почивки (дори да не са супер луксозни, но някакви) и така нататък. Абе всичките разходи.

2) ясна прогресия в позиции - и аз го свързвам с мениджърски позиции в общия случай, но не е задължително - може да са добре платени експертни позиции без подчинени. Такива също има и не прави човек неуспял кариерно. А и не всеки иска да има подчинени.

3) в идеалния случай кариерна прогресия в стабилни фирми, в идеалния случай с надграждане - защото както казах, да си шеф на 3 човека във фирма от 5 е много различно от това да си шеф на 10-20 или повече (според зависи от отдела, може човек да е отговорен за няколко екипа) в голяма фирма

4) да си разпознаваем и с изградена репутация на специалист в съответния бранш. Някои видове работа - като продавачки и сервитьорки - дори само по този параграф отпадат при мен като нещо, което е кариера. Ако си известен готвач обаче кариера имаш. Естествено има малки и големи браншове, в такива, които са широки може да си добър и успешен, но да се губиш сред тълпата - не значи, че нямаш кариера. В общия случай бих очаквала обаче за сферите, в които е релевантно, човек примерно да е канен да изнася лекции, да участва в дискусии по конференции и прочее.

И дори с тези неща има много условности. Но се опитах горе долу да ви обясня за мен какво означава тази дума. И около мен хората с успешна кариера на 30 вече са или бяха по някои от тези параграфи доста напред. Не всички наведнъж в повечето случаи, но все пак. Тоест на 40-45 най-късно е очакването ми човек да е на много висока позиция.

ПП: една забележка за титлата вице президент, в моя бранш това е първата позиция на която евентуално имаш отговорност за персонал и то много ограничена, при добро професионално развитие се искат 5-6 години опит. Така че зависи от бранша. При нас това е нещо тип Junior manager.

Успешната кариера е нещо субективно и всеки сам си преценява какво да гони и кое е достатъчно. И ако накрая е доволен, значи имаме успешна кариера.

Субективно е със сигурност, но субективно ли е чак толкова? Ако на някой амбицията му е от продавач да стане старши продаваш, това значи ли, че има кариера и то успешна?

За него да, толкова е искал, това е постигнал. Вече за околните е различно, защото съдят по своите си мерки.

Да, можем да затворим всяка дискусия с изказването “всичко е относително”, но в моя пример това е неамбициозен човек и не мога да си представя аргументация, която да ме убеди на едно обективно ниво, че това има нещо общо с думата кариера. Разбира се, това са ми личните разбирания по темата.

Моето разбиране пък е, че кариера е да останеш безработна на 50 години. За много работохолици е неразбираемо, но те нека си работят и хабят нерви

Да можеш да си го позволиш е едно, да искаш да работиш и да го правиш е съвсем друго. Иначе съм съгласна за възможността човек да не работи, ако иска, че трябва да се гледа като успешен човек. Но може и да спечелиш от лотото, тогава нямаш кариера, а късмет.

Жени да градят кариера, го разбирам като - жени се издигат в попрището, което са избрали. Успешно се развиват професионално. И непременно да имат добри доходи.

Тук някак се тръгна в посока, е как да прави кариера жена с малко дете, ако мъжът й не иска да го гледа, баба не е налична или нямат пари за детегледачка и пр.
Но ето две схеми, и имам предвид конкретни примери на успели жени:
Първо да роди деца, да тръгнат на училище, тя през това време трупа професионален опит и после гради кариера.
Или първо да се отдаде на професионално развитие, на трийсет и нещо роди деца, но тя вече има кариера, просто остъства по година за всяко дете, а после има парите да им наеме детегледачка.

Няма нужда от никакво съгласие и подкрепа от когото и да е. Но ако ги има, тогава са добре дошли.

Да не забравяме и, че собствен бизнес също е кариера. В този случай нямаш опция за майчинство, защото нямаш право на такова

Всъщност колко от коментиращите имаме успешна кариера по високо зададените в предния пост критерии за управление на кохорта от народ, ранно пенсиониране, детегледачки и прочие? А колко от нас считат, че имат успешно изградена кариера въпреки това? Разговорът доби изключително теоретичен характер. По- добре щеше да е да споделите налагало ли ви се е е да правите компромиси, какви и чувствали ли сте, че може да постигнете повече при различни обстоятелства.