Жени градят кариера - Вашето мнение

Според мен не е много правилно да сравняваме чужбина и Б-я, дори  и София и страната не е много съпоставимо като работни места, възможности, заплащане, начин на живот, ако щеш и разбирания.

Пак ще се повторя, и ще повторя и Слънчезара- едно е на теория, друго е на практика.И аз едно съм си представяла като концепция за живота си, и категорични заявления от приятелки съм слушала,  но оказа се - не всичко и не винаги се нарежда по наш вкус и желание и понякога няма какво да направим, или сме възпрепятствани да направим каквото искаме.Въпреки това, смятам, че човек трябва докрай да си настоява ако наистина иска нещо, макар, че е доста изтощително.

Лоралай, не съм сигурна какво точно имаш предвид с поста си? Аз мога да говоря само за себе си, по моите си критерии съм се докарала донякъде, не работя много часове, имам добра заплата, с която описаните от мен неща бих могла да ги покривам за семейство (нямам деца и не ми се е налагало да търся бавачки), общо взето следващата стъпка би ми била да се преместя в по-голяма фирма и/или на по-висока позиция. Тогава вече бих нарекла моето кариера (общо взето) по моите си стандарти.

Имам достатъчно спестявания, за да мога много време да не работя ако не искам, и ако продължавам в същия дух не виждам защо да нямам възможност да се “пенсионирам” на 45, но не мога да си представя да го искам - ама знае ли човек, да доживея пък ще видя. А и животът е непредвидим, една нещастна случайност стига да обърне всичко това, колкото и добре да е изглеждало. Няма нищо теоритично в тези разсъждения. Също така познавам доста хора в същото положение. Нямам частен самолет, не живея в замък, и така нататък, но комфортно и описаното от мен в чисто финансов аспект не е недостижимо.

Не знам какво имаш предвид под “успешна кариера въпреки това”? Въпреки кое това?

Нямам деца за момента, така че не ми се е налагало да правя компромиси в това отношение, ако това имам предвид. Но моята стратегия си беше от едно време да се добутам до висока заплата, па макар и без кой знае каква титла, за да мога ако имам деца и работя на 50% да изкарвам минимум средна заплата, с която да мога да допринасям прилично за бюджета на семейството.

Приказките за къде щях да бъда ако не бях останала вкъщи с децата са къде къде по-теоритични от дискусията до момента.

Не живея в България.

Критериите от предната страница са твърде високи. А ранното пенсиониране изобщо не ми е фактор за изграждане на успешна кариера.
Човек може да има кариера в киното, изкуството, в науката или литературата. Аз например нямам голяма кариера, защото съм в началото, но желанието ми е да градя нагоре. Това смятам, че е добра предпоставка за правенето на една добра кариера.

BadKarma, това имам предвид: "Кариера е курсът или прогресът в работата за определен индивид от началото на неговата трудова дейност."  Пречи ли полът и социалните очаквания към жените на тяхното лично развитие. Може и да съм пропуснала, но май никой не сподели личният си опит дали е изпадал в ситуация, в която да е бивал лишаван от възможност заради това. А как изглежда кариерата на всеки от нас е въпрос, който ми се струва встрани от темата.

Честно казано аз нямам деца, за да знам какво ще е като съм майка. Просто има хора около мен, които след майчинството искат просто работа, а не кариера. Даже и просто работа им идва в повече. А и то е нормално, не всеки се чувства удовлетворен да работи или е намерил своето.

Към момента съм доволна от себе си, защото съм учила нещо, което не работя и ми се налага да се преквалифицирам. Не бих казала, че към момента имам “уау кариера”, но смятам, че вървя по добър път.

Аз май бях споделила, но може и в друга тема да е било, преди години хедхънтърката ми каза още преди интервюто с една компания как шефът им не искал да взема жени на моята възраст (бях на 26), защото щели да почнат да раждат. Но и в интервюто не си станахме симпатични, де. А аз деца все още нямам няколко години по-късно.

Като изключим това, нищо не ми е направило впечатление. Работя основно с мъже, чувала съм жени да се оплакват, че не ги вземали насериозно заради пола им. Ми не вярвам. Жена съм, при това по-млада от тях и източноевропейка. Много насериозно ме вземат дори, и усещам, че ме уважават за знанията ми. Та който не го вземат насериозно си е виновен сам.

В чужбина много малко  жени с професии могат да си позволят детегледачка.

 Навремето като работех като такава ( преди 14-15 години) получавах 3000 паунда месечно заплата, плюс платени ваканции, кетъринг храна всеки ден по мой избор и коледни бонуси. Отделно имаше два пъти седмично чистачки отделно, които вършеха всичко.

 Но работех само за много заможни инвестиционни банкери, адвокати и лекари.

Мога само да си представя колко получават сега и каква шестцифрена заплата  след данъци трябва да получава жената за да си позволи детегледачка и чистачка.

Жените със споменатите от теб професии могат да си го позволят без проблем не ги работят само мъже тези неща

Както казах по- горе, била съм отрязвана по интервюта, че жени на моята възраст трябва да мислят за друго и прочие. Това не ме е спирало и от гледна точка на развитието ми към момента, си давам сметка, че е било за добро, защото в добрите компании, които държат на името си подобно нещо не е възможно.  Към днешна дата не мога да кажа, че усещам неуважително отношение, даже напротив. Но има нещо, за което си мислех преди време. Хората на интервю или при вътрешнофирмени назначения чисто субективно и подсъзнателно са склонни да предпочитат хора, които приличат на тях самите по непрофесионални критерии. В някои фирми начинът това да се елиминира е като се събират целенасочено различни по характер и предпочитания хора, които да осигурят обективност на избора. Досега не съм работила в подобна компания. В среда, в която работят предимно мъже, те предпочитат да комуникират доста по- свободно помежду си, понякога на границата на вулгарното, дори на средно управленско ниво. Към жените отношението е доста по- уважително. Чудя се доколко това "усложнение" на комуникацията с женския пол е някакъв фактор във вземането на решения.

Именно, но процентът жени с такива професии и доходи в чужбина не са толкова много.

На мен ми е интересно, защо изобщо са решили да губят времето на някоя жена, като я викат на интервю? Или се обаждат за всеки случай, защото не са убедени, че ще намерят подходящ мъж?

Обаждат се HR, коментарите са от професионалния екип.

Подозирам защото по регулация трябва да докажат, че са се видели с определен брой кандидати, дори и да са имали вече предвид конкретен човек за позицията (не знам дали е било така). Иначе аз имах профил като излян по калъп за тоя позиция, за това, което искаха няма как да намерят по-подходящо CV. И сравними също не толкова лесно, защото е сравнително тясно специализирано. Как да е, отказаха ми по причина, че според тях не пасвам в културата на фирмата или подобно.

Не бях разочарована. В професионален план след това ми се случиха много по-добри неща също

Това за 3000 паунда на месец преди 14-15 години ми е много трудно да го повярвам. Това са 36,000 паунда годишна заплата, плюс бонуси и храна, на млада българка, току що пристигнала в Лондон!? Ами че това в момента е повече от средната заплата в ОК! Аз ако ще плащам такава месечна заплата, ще си наема жена с няколко езика и с магистратура по предучилищна педагогика, с френски и пиано.

В момента заплатата на новозавършил лекар е под 30,000 паунда, на специализиращ е малко над 36,000 паунда, а ти преди 15 години, като гледачка си ги получавала, плюс бонуси и кетъринг???

Кариера не означава непременно да си директор и нагоре. Има вертикално и хоризонтално израстване. Ако си експерт в областта си, няма нужда да си мениджър или директор, за да си с добра кариера и отлично заплащане. За един лекар примерно, обучението (формално и неформално), продължава с години. Първо специализираш, после набираш опит, през това време градиш кариера, без да си мениджър или директор. Детето/децата със сигурност влияят на кариерата.

Около мен има много реализирани жени с добра кариера, но истината е, че има “стъклен таван”, който не винаги може да се строши. Понякога строшаването му е болезнено и оставя рани. Аз имам голям интерес към проблема и от няколко години участвам като доброволец в работни групи, които се занимават конкретно със ситуацията на жени, занимаващи се с наука (като тук се включват медицина, инженерни специалности и т.н). Наскоро участвах и в няколко сесии на обединените нации, където се коментираха именно тези проблеми. Наясно съм, че това е форум, а не сесия на обединените нации, но много от постовете са едностранчиви. Картинката от първия пост отразява реалността за много жени. Ясно е, че тук сме се събрали все успели и кариерно реализирани, които не готвят, не чистят, не перат - имат си помощници, но за много жени, дори в развитите общества, където еманципацията е на светлинни години от ориенталския модел със салатката и ракийката, жената изнася на гърба си голямата част от семейния товар. Това стана особено явно по време на пандемията. Има много данни, че жените са засегнати в много по-голяма степен от мъжете, заради домашното обучение, затваряне на градини и т.н. Според едно проучване, младите жени научни работници в САЩ публикуват много по-малко от мъжете на тяхното ниво на кариерно развитие. Жените към края на кариерното си развитие, както и тези с високи позиции публикуват наравно с мъжете. Причината? Младите жени имат и други задължения, към семейство, деца, къща. Колкото и да ни се иска да не е така, все още има неравноправие. Затова нека не съдим само по себе си. Аз имам добра професия, заплатата ми ще продължава да се увеличава с времето, дори в момента получавам повече от съпруга си. Имам помощ за къща и дете и от него, и отвън, но ментално отговорността за детето е повече моя, отколкото на мъжа ми.
Мога да напиша книга по проблема, но стига толкова…..

Абаджиева, вярваш или не това са фактите. Енигрирах 1999, говоря за 2005-2008ма когато спрях да работя бременна в 26г.с. и бях само майка у дома три години благодарение на спестяванията ми и добрите доходи на мм.


 Винаги съм казвала, че съм добре заплатена и имах спестявания и фонд дете, преди да имам детето.