Жени градят кариера - Вашето мнение

Хубавото на пандемията е, че въведоха хоум офиса, което дава голямо облекчение на майките с деца.

Да, това е може би най- положителното нещо, най-накрая се видя, че е напълно възможно/ на нас години наред ни отказваха и ни караха да пътуваме всеки ден/,  но от др.страна може да е и малък ад ако нямаш условия.

Четох, четох и се обърках за какво е темата.
Говорихме в началото за дискриминация и не даване на шанс.
В последните постове се говори за малки деца. Засегна се и изборът на партньор.

За дискриминацията писах преди, семейната част ми се иска да засегна леко.

Дали един човек иска или не иска да гради кариера - т.е. да стане тийм лидер/мениджър/директор е лично себеусещане, желание за комуникация и генерално работа с хора, възможности. В този ред.
С желание обикновено се стига до тийм лидер. За мениджър се иска още, допълнително над това, което може един тийм лидер. А за директор ... много е трудно това за жена, но не е невъзможно да се постигне. С упорита работа, късмет да си на точното място, в точното време, да има кой да повярва в теб и да иска да ти даде шанс, а и брилянтни комуникационни умения, умения за преговори, адаптивност и много, много още.

Няма как жена да достигне до такива позиции ако няма талант и безусловната подкрепа на съпруга си и семейството си (включително родители, свекър и свекърва). Моят съпруг също има експертна кариера. Там и аз помагам с каквото мога. Но той ми е коректив, готов е да ме изслуша, да ми даде друга гледна точка, да ми помогне да взема трудно решение, да ме успокои, когато вижда, че емоционално не мога да понеса трудна ми ситуация. Ако една жена я няма тази помощ в семейството, безспорно пак може да успее, но ще ѝ е много по-трудно. Аз не съм кариерист, имах късмета да попадна в ситуация, която ми даде възможност да ме забележат. Бера плодове, но ми се налага да правя и доста компромиси със себе си. Противно на очакванията, хората на по-високи позиции работят страшно много и то не, защото се притесняват, че някой може да ги измести, а защото вече знаят, че техните грешки не касаят само тях, а доста хора - техния екип.

В началото на мъжа ми му беше странно защо искам да правя това, което правя. Сам видя с времето, че съм добра. Сега се радваме заедно на моите успехи, ползваме се от благата и комфорта си. Радваме се на децата си, радваме се, че можем да прекарваме време заедно и да ни е добре. Е, налага ми се да пътувам доста командировки, не му е много по кеф, но винаги ме кара на летището, желае ми успех и поема всичко докато ме няма. Това дори и като бяха малки децата. Защото той сам видя, че успехите ме правят щастлива, уверена и устремена, а нали именно това е жената, в която се е влюбил.

Трудно и лесно са субективни понятия. За Вас би било трудно без подкрепата на съпруга Ви или поне с такова впечатление оставам от написанато, за друга дама не би било трудно без подобна подкрепа. Иначе казано, друга дама би успяла да изгради кариера и без съпруг и подкрепата му и не би било трудно за нея. Това не е задължителен атрибут в професионалния път на която и да е жена.

Това виц ли е?

Аз разтълкувах темата като има ли дискриминация, а не дали сме направили правилните избори, касаещи партньора ни.

Те нещата са много свързани. Ако с партньора не сте равнопоставени в домашните/семейните задължения, жената не може да отдели време и ресурси за кариера. И няма кой да и даде шанс за истинска кариера като трябва всеки ден да си тръгва в 16ч да си вземе детето (образно казано) и няма нито енергия, нито физическа възможност да се раздава на работното място.

И според мен има връзка. Едно е жената да има подкрепа вкъщи, друго - да е натоварена с абсолютно всичко от картинката на първа страница, да не говорим, че има и мъже, които биха саботирали жената, ако се почувстват изпреварени от нея.

На колко мъже им се налага да пишат по форуми дали половинката им ще им позволи да се развиват кариерно?

То и на жените няма причина да им се налага. Аз не съм питала и не възнамерявам да искам позволение. Всъщност ако някой е на мнение, че това няма защо да се случва, значи не сме съвместими.

Той партньора може да няма нищо против на думи, дори може и да се хвали, но малко мъже могат да понесат жената да постигне повече от тях и е възможно дори несъзнателно да саботират, дори и с това да и направят деца, точно когато тя иска кариера.


Lora Lay, мъжете нямат нужда нито да си споделят, нито да обсъждат както жените, нито просто да си приказват с други мъже на някаква тема ей така по принцип.

Много ми е интересно как един мъж ще направи дете на жена си без тя да иска понякога се чудя, в кой век живеете.. или на някоя друга планета...

И аз се чудя как хората не могат да четат между редовете и приемат всичко буквално. Ако жената не взима предпазни мерки, много лесно може всичко да стане.Малко ли жени забременяват без да да са го планирали, малко ли жени изпадат в умиление когато любимия заговори за деца?

Тоест партньорът (мъжът) е виновен, че жена му е патка??? Каква кариера може да гради жена, която не може да управлява рисковете в собствения си живот? И се умилява ирационално, като чуе за дете? Ми то по-добре такава да не става началник.

Тя ако много иска да стане началник,  това също няма да и попречи, просто ще бъде още едно препятствие за преодоляване.

Отклонението беше в контекста на това, че подкрепата на партньорът е важен за успеха на една жена, когато говорим за семейна и с деца.Няма нужда да се търси под вола теле и да се преиначава.

И да, по моите наблюдения повечето жени искат деца и се умиляват и изглупяват на тема мъж, дори и на умните се случва. А тези с категоричните изказвания най-бързо предават фронта и забравят какви са ги говорили.