Плюсове и минуси на кварталите в София - тема 13

Аз имам същата непоносимост към Люлин без да съм имала проблеми чак с непосредствени съседи. Накарах мм да си продаде жилището и се преместихме. Един път си взехме по - голямо, но и да не беше...и да не мислите ,че сме в Манхатън. В Надежда, по - точно Връбница. Ами тук ми е ок. И на него. Даже ми е по- шумно примерно, до булевард сме, децата тропат отгоре и все пак сме много по- щастливи. Пробвайте с Дружба , не познавам квартала , но едно преместване при непоносимост действа добре. А ако продавате , вземете веднага друго сходно, в друг квартал , като не иска Люлин, за да вложите парите.

Никога не съм живяла в Люлин, само съм минавала и ми харесва на пръв поглед - широки булеварди и простор. Но имам няколко познати, живели там, и всички те са на мнението на съпруга на съфорумката - че средата е ужасна.

За мен лично е глупост при наличие на два собствени апартамента да идете на квартира. Живях две години под наем и определено не го предпочитам - постоянно съобразявате с мебелите и устройството на хазяина, за всяка малка промяна трябва да се иска разрешение, общо взето се чувстваш на чуждо място и за кратко. И това при положение, че имах супер разбран хазяин. Съвсем друго е усещането да си в собствен дом, поне за мен.
Иначе за съпруга Ви аз също мисля, че е добре да потърси някаква терапия - развил е някаква мания към този съсед, което не е здравословно. Възможно е дори след преместване на друго място да развие подобна антипатия към друг съсед, тогава пак ли ще се местите?
Иначе това за непоносимостта без някаква конкретна причина аз лично не го разбирам - Люлин, Надежда, Дружба са ми еднакви като усещане. Обикновени панелни квартали. Младост ми е малко по-неприятен заради прекоремното задръстване наоколо, но и там бих се адаптирала да живея. Центърът също не ми е фовирит заради постоянния шум и хора, но както казвам, свиква се навсякъде. Където и да отидете, не позволявайте външните фактори да определят светоусещането ви, не е нужно да се сливате със средата, нито пък да я мразите, ако не е "вашата".

Младост е 5 пъти по-добре от гореспоменатите квартали.

За вас може да е, за мен не е. Но и там бих свикнала да живея.

Много зависи дали човек общува с хора от квартала и какви са те. Имам колеги от люлин и са много точни и възпитани. Другото което е че много преселили се хора просто не поддържат и нямат контакти в квартала си. Тогава допира с кварталните утайки е единственото мерило за нивото на квартала, но далеч не е показателно. Като цяло по-горе се изброиха редица и обективни фактори за оценка на квартала - инфраструктура, магазини, у-ща, гд и тн. Контактите и отношенията с хората са избирателни и опционални. За хора с деца вече ситуацията става малко по-сложна, защото поведението се предава сред децата и от родител на деца, един вид е заразно. Но въпросните утайки най-вероятно нямат наследници.

Само читавите хора се плодят и Яворов е ужасно свърталище на луди бабички. Изводи от последните страници.

По казуса. Аз лично бих решила въпросния проблем семейно. Какво значение има хорския опит, както виждате мненията са разнопосочни. Живяла съм в 70 кв.м. с деца, абсурдно е тепърва да се подлагате на подобен ужас, още повече че имате удобно голямо жилище. Има такова нещо като нетърпими съседи, сядате и решавате със съпруга си вашите такива ли са, или той преекспонира. Ако е нетърпимо, продавате нещо и купувате друго, нито квартирата е решение в дългосрочен план, нитозавирането в малкото жилище.

За мен проблемът е субективен и ако има положителна промяна от преместване от Люлин в Дружба, то ще е чист късмет.
Двата квартала са съпоставими. Тоест, според мен, ако искате наистина промяна в средата, трябва да се ориентирате към съвсем други квартали.

Аз съм крайна, категорично съм за по-малко жилище, но в по-добър квартал. Това е важно и за вас, но и най-вече за детето, къде ще расте.
И хайде пак примери с изключенията и вадене на генерални изводи от субективен опит.
Има причина определени квартали да са по-предпочитани от други.
На ваше място бих проучила широк център, Банишора... Южните квартали също са добри, но с оглед работата на летището, център ще е по-удобно.

И аз мисля,че Банишора не е лош квартал,но пак няма гаранция за съседите.Тук съм споделяла лично мнение,че посещавайки чат-пат Сухата река мисля,че е приличен.Отделно близост до центъра и до летището.Вярно,трябва да се минава през махалата,но няма пълно щастие.За кварталите съм забелязала,че хората са свикнали и си ги харесват.Познавам много люлинчани,които много си одобряват всичко.Познавам и млада жена,която заживя там,след цял живот (20год.) в центъра.И тя много го харесва Люлин.На друга от центъра се преместиха родителите и.Тя им гостува с радост,харесва квартала и казва,че всички съседи са много точни.Това е луд късмет.Същото споделят други за Дружба,ОК и Надежда,които хич не са ми симпатични,но хората не ги заменят.

Аз прочетох само дилемата Люлин/Дружба и съседите, така че ще споделя моя опит, който е доста сходен, при все че става въпрос за чужбина.

Преместихме се миналото лято от апартамент, в който живяхме 13 години, собствен. Покрай ковида и не само толкова ми бяха опротивели съседите и цялата обстановка наоколо, че сега се чудя как съм живяла толкова години там. Съседите над нас ме бяха побъркали - търчащи деца по нощите, музика - денонощно, някакви съмнителни типове непрекъснато влизаха и излизаха. След постоянно звънене и караници със собственика на апартамента проблемните след около шест месеца се разкараха, но аз вече бях категорична, че на това място няма да остана въпреки прекрасния апартамент от 2008 г., магазините на съседния ъгъл, близостта до центъра и училището на детето.

Но… преместихме се в чувствително по-добър квартал и в доста по-голям апартамент.

За мен местене си заслужава само ако това ще подобри качеството на живот (каквото и да е това според личните разбирания). Живяла съм в Люлин 9 и това определено не е моят квартал. В Дружба никога не съм ходила, така че не мога да кажа. А и дали на някого някъде му харесва, е въпрос на лични предпочитания. Вероятно аз бих се замислила да разкарам поне единия апартамент и да използвам парите за друга покупка. Това обаче пак е въпрос на личен избор и дали можете да си го позволите.

Ох, то хубаво да приемем, че ще продадем двата стари, ще изтеглим кредит и ще инвестираме в нов. Защото се оказва , че нов апартамент тристаен  с паркоместа и средства за завършване отива на над 250 к. в евро.
Обаче къде? В т.нар по-престижни квартали от типа на Изток , Гео Милев, Стрелбище , Лозенец вероятно цените на новите са двойни и съвсем немислими. В стара сграда пък има риск да попаднеш пак на кофти съседи, най-вече от старата генерация. Отделно, че не във всеки приличен кватал има добро училище. Да не говорим за Вади и Ливади , където съвсем нищо няма освен...нови блокчета и млади хора.
 Харесвам района на Лагера и широк център- Зоните , но сега и там трудно се намира нещо читаво.
Мисля да се пооглеждам и в Банишора и Хаджи Димитър.
Ясно е , все с нещо трябва компромис, но още се чудим с какво. Аз лично не вярвам, че само местоположението на апартамента , т.е облика на квартала и сградата може да ми донесе поне два пъти по-качествен живот ( спрямо цената) . Защото за сметка на нов кредит и загубването на доход от наем, ще се лишиш от евентуални почивки, по-нова кола  и други блага като цяло.
Свестни хора си има навсякъде, във всички квартали се строят и нови сгради , прииждат млади хора.Но тук да речем са макс 5-10 % от всички, просто не е масата. Може и да са доста по-малко Предполагам, че важи за всички панелни крайни квартали, защото са си били работнически, има и доста обински жилища. Както казва мъжът ми- този несретник отгоре, работещ като общак ден за ден, ще си остане тук завинаги- той няма избор , защото не може да купи нов. Ние уж имаме избор, но пък ни свиди:) не искаме да си ограничаваме стандарта на живот за други неща.

Polikseni, ясно е, че с нещо ще трябва да направите компромис. Седнете и вижте с мъжа с какво ще направите компромис. Ние се преместихме в апартамент от 1992 година, в който трябваше и да правим сериозен ремонт. Разходите ми за ток, газ, синдик и поддръжка също скочиха - сградата е в прекрасен парк, ама поддръжката му струва скъпо. Да не говорим, че тъкмо изплатих другия апартамент, а с този се вързах за още 20 години (демек до пенсия).

Преди ковид пътувахме на всеки 6-7 седмици. Сега вече по-малко и на доста по-различен тип места. Мисля, че роля играе и това, че детето расте, съответно ние се адаптираме и към неговите потребности и интереси.

Само вие можете да прецените къде са ви приоритети и какво е важно за вас. Най-важното е обаче да изговорите всичко с мъжа си. Успех.

Да продадеш двата апартамента, че и да теглиш кредит, за да купиш един нов в "по-престижен квартал" за мен лично е доста недалновидно решение. При положение, че по-безболезнено би било да се преместите в Дружба, а да давате апартамента в Люлин под наем.
И всичко това само заради един съсед.

Аз честно казано не знам как вървят цените в Дружба и Люлин, ама наистина ли един тристаен в Люлин и един по-малък в Дружба не могат да стигнат за тристаен в по-хубав квартал? Чудя се просто

Надали проблемът е само в този съсед. А и все едно какъв е проблемът. Важното е, че един член на семейството до такава степен се чувства зле на мястото, където живее, че трови живота на околните с непрестанното си мрънкане. Така че сядат, говорят, решават и действат. Как ще действат, те ще преценят според собствените си разбирания. Никой не може да им каже какво е най-добре да направят. По-нагоре Поликсени беше споменала колата като благо, ами за мен например не е благо, а необходимост и не ме интересува каква е, стига да върви и да не ми създава проблеми. За сметка на това ми е изключително важно у дома да ми е тихо, доколкото в един блок може да е тихо, да не чувам чужда музика и да не се налага да се качвам в два през нощта да правя забележки. За това бих прежалила няколко почивки годишно или пък бих избрала нещо по-бюджетно.