Tortilla Flat, съжалявам, звучиш, все едно говориш за 3-годишно, не за мъжа си. Дразнело те как го прави, непохватен бил, ми прави си го сама и мрънкай, щом имаш ресурси за това и те прави щастлива.
- Публикувана: 14 апр. 2022, 00:05 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2022, 18:00 ч.
Мъжът ми не помага вкъщи и с децата
Ми и на мен някой да ми се дразни на начина, по който съм нарязала зеленчуците, и аз няма да го правя... Нима е от значение дали са на съвършено еднакви кубчета или на кръгчета с дебелина от 2 до 10 мм? Все ще се изядат. Чувала съм за истории как мъжът измива чиниите, после жената отива след него и ги измива пак, щото не били измити добре... Някои жени сами си го правят.
Нито се оплаквам, нито мрънкам. Съжалявам, ако така е прозвучало. Написах всичко не с тази идея, а единствено за да кажа, че след определена възраст човек не може да се превъзпита, както и че е много важно в съвместното съжителство да има някакъв баланс в изпълнението на домакинските задължения. Нито ми тежи, нито ще ми се счупят ръцете, ако 4/5 пъти в годината му готвя за няколко дена храна, нито на него му тежи и ще мрънка за всички задължения, които има в домакинството и са си само негови. Може да е с две леви ръце в готвенето, но компенсира с доста други умения и сръчности, които на мен не ми се отдават изобщо. Важното е да има реципрочност. Приела съм го с всичките му странности, качества и недостатъци, както и той мен. Идеални хора на този свят няма.
Моят като малък е гледан от баба си в съседен апартамент.
Тя му сервирала закуската в леглото..
До казармата той нищо не пипвал.
Казармата-2 години -Елхово и после на заставата.
Там го научили още първия месец и леглото си да оправя по определен начин-изпънат чаршаф без гънки...и якички и копчета да шие...и чорапи да пере на ръка..Ако нещо не направи както трябва и навреме-наказан в кухнята-още първия път му дали един чувал лук да обели...Отделно-да чисти сняг,да копае градинките...а той не знаел как се държи лопатата....И най-гадното наказание-да чисти тоалетните...И това,след като половин ден е бягал по баирите...или е марширувал по двора..
Все още след толкова години,той оправя леглото и чаршафа е изпънат.
Умее да приготвя елементарни ястия-реже карт0фите като машинка на еднакви парчета..може да ги изпържи,да ги свари.Може да прави омлет,да изпече пиле,да свари макарони...
Няма някой,който да не може да се научи на такива елементарни неща.И май няма да е лошо да се върне казармата .Айде да не е 2 години,ама поне 6 месеца...
Тя му сервирала закуската в леглото..
До казармата той нищо не пипвал.
Казармата-2 години -Елхово и после на заставата.
Там го научили още първия месец и леглото си да оправя по определен начин-изпънат чаршаф без гънки...и якички и копчета да шие...и чорапи да пере на ръка..Ако нещо не направи както трябва и навреме-наказан в кухнята-още първия път му дали един чувал лук да обели...Отделно-да чисти сняг,да копае градинките...а той не знаел как се държи лопатата....И най-гадното наказание-да чисти тоалетните...И това,след като половин ден е бягал по баирите...или е марширувал по двора..
Все още след толкова години,той оправя леглото и чаршафа е изпънат.
Умее да приготвя елементарни ястия-реже карт0фите като машинка на еднакви парчета..може да ги изпържи,да ги свари.Може да прави омлет,да изпече пиле,да свари макарони...
Няма някой,който да не може да се научи на такива елементарни неща.И май няма да е лошо да се върне казармата .Айде да не е 2 години,ама поне 6 месеца...
То и за жените ще е добре да се измисли подобен аналог - място, където да поживеят малко без екстеншъни, гел лак и два куфара гримове. И примерно баби да ги учат как се зашиват дупки, как се прави мусака, как се простира. Срамно е да не можеш да вършиш такива елементарни дейности (независимо от пола), а да си тръгнал деца да правиш и възпитаваш.
С казарма или без, като ти дойде до главата, се научаваш.
ММ, като заживяхме заедно като студенти, той почти нищо не пипваше - не че го смяташе за моя работа, ами беше над нещата и типично по мъжки, докато не свършат чистите чинии, нямаше проблем. В един момент започнахме да работим и двамата и да си помагаме повече, защото свободното време просто не стигаше за всичко, а порасвахме и искахме да живеем прилично, ако решим да поканим приятели на гости, да можем бързичко да сме готови да ги посрещнем.
Сега, с детето, домакинската работа се увеличи поне двойно и от сутрин до вечер това да правя, пак няма всичко да е топ. Просто няма кой да ме остави половин час да готвя или да чистя и да не му обръщам внимание
(Възхищавам се на жените, които и дете гледат, и мъжа вечер го посрещат на изчистено и сготвено и само ракийка му сипват - на мен явно не ми е по силите)
Та волю-неволю, налага ни се да участваме и двамата, поравно и без да се подсещаме взаимно да измием чиниите или да пуснем пералня, просто няма друг избор, понеже почти постоянно единият от нас се занимава с детето. Факт е, че работата е уморителна; но и по цял ден да разнасяш, храниш и развличаш 10 килограмов човек, също не може да се нарече точно почивка. Но той знае това много добре, защото и той го върши от ден 1.
ММ, като заживяхме заедно като студенти, той почти нищо не пипваше - не че го смяташе за моя работа, ами беше над нещата и типично по мъжки, докато не свършат чистите чинии, нямаше проблем. В един момент започнахме да работим и двамата и да си помагаме повече, защото свободното време просто не стигаше за всичко, а порасвахме и искахме да живеем прилично, ако решим да поканим приятели на гости, да можем бързичко да сме готови да ги посрещнем.
Сега, с детето, домакинската работа се увеличи поне двойно и от сутрин до вечер това да правя, пак няма всичко да е топ. Просто няма кой да ме остави половин час да готвя или да чистя и да не му обръщам внимание
(Възхищавам се на жените, които и дете гледат, и мъжа вечер го посрещат на изчистено и сготвено и само ракийка му сипват - на мен явно не ми е по силите)Та волю-неволю, налага ни се да участваме и двамата, поравно и без да се подсещаме взаимно да измием чиниите или да пуснем пералня, просто няма друг избор, понеже почти постоянно единият от нас се занимава с детето. Факт е, че работата е уморителна; но и по цял ден да разнасяш, храниш и развличаш 10 килограмов човек, също не може да се нарече точно почивка. Но той знае това много добре, защото и той го върши от ден 1.
Не е задължително един мъж да е ходил казарма, че да започне да помага или да върши нещо. Всичко си зависи от човека, и от нагласата му. Има мъже ходили казарма, които не пипат нищо. Това било женска работа. Обаче в същото време има мъже, не ходили казарма, които като се приберат вземат да гледат детето, или да изчистят, а понякога дори и да сготвят.
Как се справят някой жени с това да сготвят, да изчистят и да гледат детето? Ами то си зависи от детето. Има деца, които от малки сами си се занимават, но има и такива които непрекъснато си търсят внимание....
Аз като баща не веднъж ми се е случвало да се прибера изморен. Но колкото и да съм изморен, взимам детето/децата да се занимавам, защото знам какво е. В крайна сметка децата са отговорност както на майката, така и на бащата. Поне моите разбирания са такива. И всичките ми колеги мъже са на моя акъл. Затова казвам, че си зависи от човека.
Как се справят някой жени с това да сготвят, да изчистят и да гледат детето? Ами то си зависи от детето. Има деца, които от малки сами си се занимават, но има и такива които непрекъснато си търсят внимание....
Аз като баща не веднъж ми се е случвало да се прибера изморен. Но колкото и да съм изморен, взимам детето/децата да се занимавам, защото знам какво е. В крайна сметка децата са отговорност както на майката, така и на бащата. Поне моите разбирания са такива. И всичките ми колеги мъже са на моя акъл. Затова казвам, че си зависи от човека.
Не съм майка, но се чудя какво толкова правят тия майки от сутрин до вечер. Всеки ден ли чистите основно, всеки ден ли готвите по пет неща.
Да, има хора, които чистят всеки ден, което и за мен е прекалено, но са си такива.
Права си и за породените деца.
Покрай едно бебе си има стотици дребни неща, и неусетно денят минава. Аз така се чудех къде ми отива времето, докато направих сметка - 5 хранения по....минути около всяко, миене и изваряване на шишета и разни други рутинни повтарящи се неща. като сметнах - докарах ги до 6 часа, това без разходките.
Да, има хора, които чистят всеки ден, което и за мен е прекалено, но са си такива.
Права си и за породените деца.
Да, има хора, които чистят всеки ден, което и за мен е прекалено, но са си такива.
Права си и за породените деца.
Най-основната причина майките с малки деца хем нищо да не могат да свършат, хем да са заети на 100% докато вършат "нищото", е това, че една елементарна дейност като пускане на пералня примерно, вместо нормалните пет минути /за човек без подрастващо/ може да отнеме един час, ако малкото реши, че иска да напъха дрехите, после да ги разпилее по пода, да се повъргаля в тях, после да ги слага едномпо едно в пералнята, после те да падат от пералнята, после малко да пореве, защото са паднали от пералнята, а не стоят вътре, после иска да сипе препарат за пране, после реве още пет минути, защото не му даваш да бутне препарата за пране, после обясняваш защо не даваш, после иска да натисне копчето, ама го обърква и пуска друга програма.... същото се повтаря със сушилнята после, или с простирането. И хоп, цял ден перем и после "нищо не сме правили" 
Никога не съм имала такъв проблем. Когато искам да пусна пералнята, слагам дрехите и толкова. Не е нужно, детето да ми помага, пък да ги вади и да се въргаля в тях, забрави. Има 150 други неща, в които да се въргаля и да си играе. По същия начин съм процедирала с чистенето и готвенето, а пазарът се правеше без деца, но с мъж. Така съм си спестила много нерви и тръшканици, а бебешки пубертет дори не знам, какво е. Обичам да съм ефективна, затова и майчинството не ми е тежало.
Ще се повторя, има деца и деца. И това го казвам от опит. Има деца с които можеш да свършиш всичко, и такива с които не можеш да свършиш нищо. Майките които не знаят какво е бебешки пубертет или това как се пуска пералня за един час са направо късметлийки. А как се пазарува с дете на главата? Или как се гледат две деца едното от които е болно? Но всичко това може да го разбере човек минал по този път, без да има кой да му помага. Защото каквото и да си говориме, едно дете изисква много грижи докато порастне, и повече или по-малко сме принудени да разчитаме някой да ни помага, ако има кой...
Абе не знам, ама другия месец прави три, а вече си пуска сам дрехите - слага си ги от коша в пералнята, пуска си програмата /вече знае коя и как/, аз само препарата зареждам, после си ги вади и простира /взехме специално малка сушилка, за да стига/ после сам си ги събира /помагам за сгъването/ и сам си реди в по шкафовете. Та, за мен има огромна полза от това, че във възрастта 1-2 години ни отнемаше час пускането на пералнята. Ето, вече знае и може сам. Това само за пример, но и за другите неща важи същото. Ако във възрастта 1-3 г не го включваш в домакинските неща, когато му е интересно и любопитно, ако тогава още в зародиш убиеш желанието за самостоятелност, после не се чуди защо само ти си домакинстваш, а то седи на тела. Трябва да използваме естественото детско желание да пробват и опитват всичко, да го направляваме, подклаждаме, използваме, за да го превърнем в увереност и самостоятелност, а не да го убиваме с "остави, това е работа на мама" и после ама то защо станА така.. Не ми е тежало, радвала съм се, само като пример го дадох. Аз винаги съм се забавлявала и не съм бързала, търпение и любов, това е.
Е то след 3 годишна възраст децата са порастнали, ами дотогава? Но факта е, че децата трябва да се гледат бавно, с разбиране и любов без нерви. Ама си пуснала пералнята за един час вместо за 5 мин. Е какво от това, детето бърза работа няма живота е пред него. И аз така, навремето чистих за 2-3 часа, защото детето решава че трябва то да чисти с прахосмукачка. Пък после то с парцала, е накрая аз мина да подсуша басейна. Ама вече като е на 6 само да му кажа, сега ще чистим, хваща и си пуска сам прахосмукачка. Докато аз подреждам. И никога не ми е тежало. Даже се радвам. Децата са едно огромно щастие, и въпреки че съм баща гледам да съм до тях, докато порастнат а не като станат големи да се осъзная че аз пропуснал най-ценното в този живот.