Съчувствам на авторката. БД беше(и е) точно такъв - развиваше ми даже теории: как за мен го правел, не трябва да се залежавам, да се движа повече. Полезно било за мен да работя и да не се застоявам като съм бременна. След като родих беше същото философстване + че той работи, трябва да се наспива, а като е почивка трябва да почива активно. Много време се залъгвах, че нещо съм променила и мога да променя. Никой не можеш да промениш, освен себе си, разбиранията ти за правилно да се променят.
Във връзка с предишни коментари - как можеш да уважаваш мъж, който ти реве от благодарност, че си се върнала, щото не може да се справи с детето си за няколко часа. Или този, който му задаваш команди и уж си го променил, но просто си го дресилал и той прави всичко от притеснение да не стават проблеми. А къде е емпартията? Любовта към половинката?
Мен ми е жал като видя колко се скапва от работа човека до мен и гледам да му угодя, сготвя, да организирам излизания, екскурзии. На него му е жал, че правя тези усилия за него, въпреки, че работя, и върви и мие докато готвя, докато си пие сутрин кафето прибира пране, мие някоя чаша, разтребва, за да ми е приятно като стана аз.
Това се нарича взаимственост. И чувство и мисъл за другия. Но то си идва от човека, не навсякъде става.
Във връзка с предишни коментари - как можеш да уважаваш мъж, който ти реве от благодарност, че си се върнала, щото не може да се справи с детето си за няколко часа. Или този, който му задаваш команди и уж си го променил, но просто си го дресилал и той прави всичко от притеснение да не стават проблеми. А къде е емпартията? Любовта към половинката?
Мен ми е жал като видя колко се скапва от работа човека до мен и гледам да му угодя, сготвя, да организирам излизания, екскурзии. На него му е жал, че правя тези усилия за него, въпреки, че работя, и върви и мие докато готвя, докато си пие сутрин кафето прибира пране, мие някоя чаша, разтребва, за да ми е приятно като стана аз.
Това се нарича взаимственост. И чувство и мисъл за другия. Но то си идва от човека, не навсякъде става.
. Смешно звучи, но е факт. За сметка на това обаче аз чинии почти не мия. Това си е негово задължение и по негово желание. Раздигане на маса, простиране, гладене, ако трябва нещо да се поправи, да се пазарува, за всичко това се грижи без нищо да му казвам. Постоянно ме пита какво да направи стига само да не става дума за приготвяне на храна. Примирих се, важното е да има някакъв баланс. 
