Мъжът ми не помага вкъщи и с децата

Авторке,
Спри да бъдеш перфектната майка и домакиня. През деня - водиш детето на разходка, сядате на пейка, ако иска пускаш го да обикаля пейката, щом ти е трудно с корема да го държиш за ръка. В къщи да се придвижва, както може. Уверявам те, ще намери начин. Като спи, почивай, не готви всеки ден. Като е вкъщи бащата, остави детето с него, ако искаш готви, къпи се и т.н. Ама не бил привързан, дрън-дрън, голям мъж все ще се справи някак. Не вдигай детето, ако не можеш. При разходка - търпение. Нека мрънка, но да слага количката и багажа в колата, да носи детето  ти само нещо по-леко. Не му се ядосвай, за тебе си е. Той виждаш, не се трогва. Прави планове за свободните дни от предишния ден. Направо му казваш: Сега като оставим детето при мама/баба, отиваме на пазар и после кафе/кино. За събота и неделя щом той си прави планове, прави и ти. Не го моли и не му намеква, направо информирай - ще ходя на маникюр, пък ти после се виж с Пешо.
Като се роди второто - вечер той поема грижата за първото - хранене, къпане, приспиване. Ти си заета с бебето. Както може, така да се справя. Не се занимавай с простотии тип: сложил грешната пижама, хранил детето дълго, не му пял/чел книжка/гушкал, за да заспи. Събота и неделя същото.

 Имам си такъв в нас.
Голямата ми дъщеря е на 14,малката на 9.
С нищо не помага,ако може никой да не го закача за нищо.
Говорили сме и все още говорим,когато започна да приказвам на тази тема ми казва ,че се захващам за дреболии.
Спрях да говоря,спрях и да си давам зор.

А има ли смисъл да "говорим" години наред по един въпрос и все да не стигаме до желания резултат Или го приемаш каквото е, или си тръгваш.

  Или променяме подхода.

Мислете и внимавайте, защото деца с такава малка разлика си е " самоубийство" за майката. Казвам го от собствен опит. Моите са 1 г. разлика. Едното още не ходи, трябва да го носиш с големия корем, асансьорът не работи - носиш дете, багаж.  В случая ме спаси майка ми, на която връчих детето до тригодишна възраст. Подходяща разлика за децата е не по-малка от три и не по- голяма от шест. Ако мъжът ви не може или не иска да помага добре е децата да имат по- голяма разлика във възрастта.

Децата ми са с две години разлика . Ако сега трябваше да раждам второ , сигурно нямаше да го направя .
В момента много ме изнервят , понякога не ми се занимава с деца . Не съм родила много възрастна , но явно с годините е по-трудно с децата .
С бебе не е много трудно , зависи все пак дали ще спи и дали няма много да реве .

Каквото и да си говорим, действително периодът 1-3 години е най-трудно. Поне от гледна точка на това, че трябва и физическо обгрижване и постоянно наблюдение, най-вече да не се претрепе като добавим и това, че вършиш дейност за пет мунити по един час, понеже има безсмислени спорове, убеждаване, искам/не искам и тн. бебешки пубертет, и картинката става цирк
Не бих родила второ бебе докато детето ми направи поне 4г.

Има мъже, които наистина не разбират какво не правят. Когато  има покажеш обаче схващат.
На мен ми звучи като синдрома "аз нямам доверие на никого за детето, мога всичко  сама ама ти се сещай".
Изнервял се, ми да се изнервя ама ще се наведе ще го облече детето. Ама не го занимавал детето, еми децата имат нужда и от моменти на тихи игри и "игнор", вие влезте се изкъпете или направете нещо друго за себе си, пък на детето  нищо няма да му стане и да не е
24/7 стимулиран, така и бащата ще се чувства баща. Имайте му поне малко доверие на този баща, според мен там куцат нещата.
За информация имам тодлър, нямам помощ от баби и роднини, и да мъжът ми не се занимава  чак толкова с детето  ама пък и не го е оставил да се претрепе докато съм на козметик, къпя се или върша домакинска дейност. А домакинската дейност се върши основно от  мен,когато и колкото искам, само защото съм по бърза, и двамата можем да прекарваме време заедно след като детето заспи.

Няма как да се съглася с горния пост. Какво означава, че децата имали нужда от "игнор"? При условие, че става дума за бебета и малки деца до 3г и ако бащата го играе само "игнор" каква връзка родител-дете ще създаде? И детето дали ще го търси за нещо или ще търси мама? То и за какво да го търси тати, ако във времето с тати е на режим "игнор" и тати си цъка на телефона... Това, че ти си приела подобно отношение на бащата към детето, е едно, имаш си причини, но това не означава, че е ОК, нито за детето, нито за бащата, нито за майката, по принцип.

Като цяло съм съгласна, извинявам се за грешно иизползвания израз,не съм го написала добре. Но моментите в които детето се заиграе с нещо и изобщо не иска да бъде прекъсван аз какво се очаква да правя  Тихи, кратки моменти ги наричам.  
А мъжът ми се научи как да си играе с детето, когато аз се осъзнах и  му гласувах доверие, когато престанах да искам да е като мен, и когато почнах той ми сподели, че аз съм го карала да си мисли че всичко което прави с детето е грешно и го е било страх да не обърка нещо.

Моят мъж, както вече казах в темата, гледа децата и домакинството наравно с мен - пере, чисти, готви, къпе деца, сменял е памперси, хранил, основно той пазарува, води малката всяка сутрин на градина, докато аз се наспя. Нямаме баби, дядовци и тнт помагачи. Сами отгледахме две деца. Никога не съм разбрала жените които търпят мъж търтей. Аз на моят още като се сгаджосахме му казах, че тия неща са взаимни, а не само женски или мъжки задължения.
Моят баща готвеше, чистеше и даже ми шиеше костюмите за разните му там тържества. Пред себе си не съм имала пример на жената слагаща ракията и мъжът лежащ като ваденка на дивана.

Не е Божа работа.
Принципно мъж и жена като правят секс честичко се случва забременяване. Природа, какво да правиш.
Вече сега като не си мислила като си се омъжвала е друг въпрос.
Истината е, че мъжът ти е изключителен мързелан и егоист. Мамино синче. На всичкото отгоре и явен манипулатор и лъжец.
Факта, че сте останали за малко сами и той предпочита - с приятелчета, а не с теб - означава, че коня е вече в реката. Скоро може и да се удави.
Честно казано моето мнение е че не трябва да сте заедно.
Обаче ако към момента не можеш сама да се оправиш с две деца, може да изчакаш и след време да се развеждаш.
Впрочем в майчинство си да гледаш децата си, а не да гледаш мъжа. Затова  ти се плаща.
Така че се съсредоточи само върху децата и себе си.
Аз с такъв човек не бих седнала дори да вечерям.
Имам позната имаше такъв проблем. Не искаше да се занимава с детето. Вкъщи нищо не пипвал. Щото бил работил. Ама той по 8 часа, а тя повечко работеше. Че то си е почти 24 часа работа.
Един ден и кипнало. Трябвало сама да върши цялата покъщна работа, да гледа детето.
И станал скандал. Седнала да си почине с детето в ръце и го помолила да и донесе шишето да го нахрани. Тя цял ден до обед не се спряла, а той седял на компютъра или си четял.
И тук вече избесняла. Нарекла го с всякакви обидни думи, бая истини му казала, и просто му връчила детето и му казала - взимай си сина, храни си го, смени му памперса, да ми сготвиш и изпереш, като е толкова лесно и весело, а аз излизам, не искам да те виждам.
 От 11 часа до 8 вечерта липсвала.  Каза ми, че била много притеснена за детето, искала си е да е до него, ама вика оня му е баща, да се учи. Поразходила се из градинки, пийнала кафенце, хапнала сладолед. Каза, че много било яко, въпреки, че и липсвало детето.
Като се върнала онзи треперел от напрежение, че и ревнал като я видял че се прибира. Посегнал даже да я прегърне.Ама тя почнала да го обстрелва - ти сготви ли ми,изпра ли, тя какво ще яде сега. Детето защо реве, защо не го е нахранил, памперса сменен ли е. Луд го е направила. Казала му, че ако е неспособен да си гледа детето, може би няма място в това семейство и да си ходи. Онзи пак ревнал.
За щастие проумял какво е това да си майка, макар и за 7 часа. Оттук насетне набързо го научила как се храни, как се сменя памперс и че не е нужно ако перелнята е свършила да и вика да простре, а да вземе легена и сам да го направи.
Честно казано общи познати бяха възмутени как може да си зарязва детето за часове, че и почти ден.
Ама много им здраве.
Тя го превърна в практика.
Е, това може да не свърши работа при всички, ама при тях проработи.

Стига бе хора , да не е само тя , това не е зарязване да го оставиш на баща му . То дай нон стоп да си залепен , трябва и време насаме със себе си .

Чувстват, че са “зарязали”, детето защото знаят, че е оставен при човек, на който не може да се има доверие. Дори историята за разревания мъж, който се чувства в безизходица, че е трябвало да си гледа, детето който той е създал, само доказва колко е изтърван коня. И това е от добрите примери, защото поне макар и със сълзи на очи е поел отговорност. Повече са мъжете, които ще намерят баба или съсед, на който да го “зарежат”, защото щом майката е капитулирала, той защо да се напряга?

Именно.  И свекървата се е опитала да и се репчи, защо си зарязала детето за толкова дълго. Пък тя и казала да си гледа работата и че не го е зарязала, а го е оставила на баща му. И ако той не може да си гледа собственото дете, да си го прибира.