Здравейте,
Направих си профил защото имам нужда от вашите мнения и перспектива.
След 9 години опити, процедури и куп премеждия станахме родители.
През това време работих здраво и инвестирах в технологични компании което ми осигури достатъчно средства да обезпеча финансовите нужди на семейството ми за няколко поколения напред.
Поради факта, че парите не са фактор не ми се налага да работя повече от 2-3 часа на месец и отделям цялото си време и внимание на жена ми и детето. Цялото си ежедневие прекарваме заедно, не излизам без тях като изключим разни пазарувания.
Детето (на 2 години и малко) спи с майка си плътно от 8-9 вечерта до 7 сутринта често го взимам сутрин като стане за да оставим мама да поспи още малко, дори и да не разгадая кога точно има нужда тя знае че винаги може да ми го остави и да си доспи.
Прекарвам много време с малкия през деня, играем (често и тримата заедно) разхождаме се вечер се къпем а тя му готви чисти, храни, сменя памперси и го приспива. Отменям я и в някои от тези задължения, но като цяло са нейни.
Аз обичам да се грижа за дома и в момента основното ми развлечение освен разходките заедно и игрите с малкия е да им правя удобства в двора и къщата, обичам да работя с ръцете си и това ме разпуска.
Тя е и грижовна майка и много се обичаме, преминахме през много трудности за да стигнем до тук.
И тук идва проблема, тя често се оплаква, че е уморена и прави коментари, че се грижи по цял ден за него и коментари ако ми се наложи да свърша нещо. В същото време съм и казал, че винаги когато иска мога да поема и цялата грижа за него а тя да си разпусне за цял ден ако иска.
Това ме кара да се чувствам, че не правя достатъчно а аз имам самочувствието, че давам много и се старая много, че съм им осигурил не само всички удобства но и го правя без да ги лишавам от времето си.
Съответно това започва много да ме товари психически, чувствам се гузен всяка минута която не съм с тях.
За мен живеем живот за който много хора мечтаят и пак се намира за какво да се оплакваме.
Имам чувството, че тя не оценява всичко това.
Къде греша? Какво искат жените за да са щастливи?
Хубав секс, грижи, защита, удобства, пътувания, лоялност, всеотдайност - има ги
Не съм перфектен, нито тя е перфектна, но се старая и давам всичко от себе си.
Бъдете брутално откровени, понякога просто имаме нужда от перспектива изглежда има проблем който аз не виждам от моята гледна точка.
Често казано не искам да я търся от близки и приятели, израстнал съм в сравнително бедно семейство и знам колко труден може да е живота.
За мен е несериозно да се оплакваме в това ни положение на хора които имат реални проблеми.
Направих си профил защото имам нужда от вашите мнения и перспектива.
След 9 години опити, процедури и куп премеждия станахме родители.
През това време работих здраво и инвестирах в технологични компании което ми осигури достатъчно средства да обезпеча финансовите нужди на семейството ми за няколко поколения напред.
Поради факта, че парите не са фактор не ми се налага да работя повече от 2-3 часа на месец и отделям цялото си време и внимание на жена ми и детето. Цялото си ежедневие прекарваме заедно, не излизам без тях като изключим разни пазарувания.
Детето (на 2 години и малко) спи с майка си плътно от 8-9 вечерта до 7 сутринта често го взимам сутрин като стане за да оставим мама да поспи още малко, дори и да не разгадая кога точно има нужда тя знае че винаги може да ми го остави и да си доспи.
Прекарвам много време с малкия през деня, играем (често и тримата заедно) разхождаме се вечер се къпем а тя му готви чисти, храни, сменя памперси и го приспива. Отменям я и в някои от тези задължения, но като цяло са нейни.
Аз обичам да се грижа за дома и в момента основното ми развлечение освен разходките заедно и игрите с малкия е да им правя удобства в двора и къщата, обичам да работя с ръцете си и това ме разпуска.
Тя е и грижовна майка и много се обичаме, преминахме през много трудности за да стигнем до тук.
И тук идва проблема, тя често се оплаква, че е уморена и прави коментари, че се грижи по цял ден за него и коментари ако ми се наложи да свърша нещо. В същото време съм и казал, че винаги когато иска мога да поема и цялата грижа за него а тя да си разпусне за цял ден ако иска.
Това ме кара да се чувствам, че не правя достатъчно а аз имам самочувствието, че давам много и се старая много, че съм им осигурил не само всички удобства но и го правя без да ги лишавам от времето си.
Съответно това започва много да ме товари психически, чувствам се гузен всяка минута която не съм с тях.
За мен живеем живот за който много хора мечтаят и пак се намира за какво да се оплакваме.
Имам чувството, че тя не оценява всичко това.
Къде греша? Какво искат жените за да са щастливи?
Хубав секс, грижи, защита, удобства, пътувания, лоялност, всеотдайност - има ги
Не съм перфектен, нито тя е перфектна, но се старая и давам всичко от себе си.
Бъдете брутално откровени, понякога просто имаме нужда от перспектива изглежда има проблем който аз не виждам от моята гледна точка.
Често казано не искам да я търся от близки и приятели, израстнал съм в сравнително бедно семейство и знам колко труден може да е живота.
За мен е несериозно да се оплакваме в това ни положение на хора които имат реални проблеми.
Така всичко удобно и наготово, доскучава. Вие само се пресрещате из стаите. Поне на мен ми доскуча само като чета. 
