Отстрани изглеждаш като златната мечта: отдаден татко, стабилен партньор, финансово независим, правещ и масажи на егото с думи като „осигурил съм им всичко“. Но… ето къде е ръбът:
Тя не иска всичко. Тя иска ти да си с нея в моменти, не само в инфраструктурата.
Майчинството не е като инженеринг – не можеш да го поправиш с логика или да го стабилизираш с “давай си почивка, аз ще поема”. Жената, с която си, най-вероятно е в постоянен емоционален и хормонален маратон, в който нейният мозък не отчита твоята щедрост, а нейната прегрялост. Това не е “неблагодарност”, това е реална липса на ресурс.
“Тя чисти, храни, сменя памперси, приспива” – ето я женската версия на “работя, осигурявам, грижа се”.
Звучи като сделка: “Аз давам това, ти – онова.” А това не е партньорство, а график. И затова се появява скритото напрежение. Не защото си лош, а защото се е изгубила емоционалната връзка между вас, и вероятно тя се чувства като наемна бавачка в златна клетка, а ти – като неоценен спасител, който носи целия свят на гръб и пак е “недостатъчен”.
Тя не иска всичко. Тя иска ти да си с нея в моменти, не само в инфраструктурата.
Майчинството не е като инженеринг – не можеш да го поправиш с логика или да го стабилизираш с “давай си почивка, аз ще поема”. Жената, с която си, най-вероятно е в постоянен емоционален и хормонален маратон, в който нейният мозък не отчита твоята щедрост, а нейната прегрялост. Това не е “неблагодарност”, това е реална липса на ресурс.
“Тя чисти, храни, сменя памперси, приспива” – ето я женската версия на “работя, осигурявам, грижа се”.
Звучи като сделка: “Аз давам това, ти – онова.” А това не е партньорство, а график. И затова се появява скритото напрежение. Не защото си лош, а защото се е изгубила емоционалната връзка между вас, и вероятно тя се чувства като наемна бавачка в златна клетка, а ти – като неоценен спасител, който носи целия свят на гръб и пак е “недостатъчен”.
