Разбира се, София или друг голям град няма да избяга и е логично продължение на лятното приключение. Но е много по-лесно да се завържат контакти и да се започне от някъде, където всички са при (почти) равни условия: не-местни, дошли да поработят малко, вероятно също търсещи компания. При това - храната и спането да са осигурени. А след това може да се кооперира с някой от тези за обща квартира в София, да си помагат и т.н.
- Публикувана: 16 апр. 2022, 15:37 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2024, 12:29 ч.
Струва ли си работата на морето?
А може и принцът на бял кон да дойде и да реши всички проблеми. Но ако гледаме реалистично на нещата, работата на морето е само забавление и е желателно да си го позволиш, ако имаш гръб. Интересно ми е в някоя от десетте фирми от списъка ли започна работа, след като завърши?
Не. Кандидатствах по обява в джоба във фирма, в която от гост на хотела знаех, че заплащането е добро. Напук на всеобщото мнение, че се почвало само с връзки, ме одобриха на интервюто. Самата обява беше свалена, докато се наканя да пратя СВ и ползвах някакъв общ фирмен мейл, в който им обясних, че искам да работя за тях. И така 😊
Но съм имала и предложения от гости на хотела за работа, да.
След една конференция се бях запознала с полякиня, която беше съдружник в българска фирма и там съм работила по заместване на секретарката им, правила съм (официални) преводи за тях, плащала ми е да гледам детето й.
Гост на хотела ми е плащал курс по италиански, гостувала съм на семейството му месец в Италия, станахме приятели, помагахме си взаимно... Всичко това нямаше да ми се случи, ако стоях в гаражчето квартален магазин.
Но съм имала и предложения от гости на хотела за работа, да.
След една конференция се бях запознала с полякиня, която беше съдружник в българска фирма и там съм работила по заместване на секретарката им, правила съм (официални) преводи за тях, плащала ми е да гледам детето й.
Гост на хотела ми е плащал курс по италиански, гостувала съм на семейството му месец в Италия, станахме приятели, помагахме си взаимно... Всичко това нямаше да ми се случи, ако стоях в гаражчето квартален магазин.
Човек, който работи само през ваканциите на някой курорт, очевидно не разчита на тази работа, за да живее. Абсурд е такива хора да се сравняват с някой, който е целогодишно нает, че и акъл да му дават да си напусне работата, защото същата работа, ама временна и надалеч, била по-интересна, каляваща и сега му е времето за риск.
Направо си представих три сервитьорки в една стая - от Асеновград, Попово и Мездра, учещи съответно в София, Стара Загора и Варна, как си помагат след единственото лято, когато са били колежки
Съжалявам, ама голямата част от тези черноработници, както писах още в началото на темата, не могат да се похвалят с дългогодишен ангажимент, даже в тази тема авантюристите не могат 
Пак голямата част се изпокарват със съкилийниците си на втората седмица, защото са поне трима души всеки с разбиранията, хигиената и огромния си куфар, натикани в 15 квадрата плюс баня.
За кражбите няма да отварям засега дума, че съвсем ще разваля романтичната представа за купона, който след 18-20 години жик-так някак за три месеца успява да кали волята и амбицията.
Направо си представих три сервитьорки в една стая - от Асеновград, Попово и Мездра, учещи съответно в София, Стара Загора и Варна, как си помагат след единственото лято, когато са били колежки
Съжалявам, ама голямата част от тези черноработници, както писах още в началото на темата, не могат да се похвалят с дългогодишен ангажимент, даже в тази тема авантюристите не могат Пак голямата част се изпокарват със съкилийниците си на втората седмица, защото са поне трима души всеки с разбиранията, хигиената и огромния си куфар, натикани в 15 квадрата плюс баня. За кражбите няма да отварям засега дума, че съвсем ще разваля романтичната представа за купона, който след 18-20 години жик-так някак за три месеца успява да кали волята и амбицията.
На теория за постоянната работа си права, ама нейната постоянна работа е мъка. То не е работа, дето да те е яд да я зарежеш: с прекрасна фирмена култура, добро заплащане и перспектива. То това си е каторга, а не - работа. Като добавим и лошата семейна среда, на нея й трябва спасение. Спасението е в промяната.
Много крайни хипотези се разглеждат. От оферта до оферта има 5 планини разлика. Има много добри места за работа по морето, където наистина се правят пари и след сезона имаш свободата да започнеш каквото и където си поискаш. Но естествено, не назначават кой да е по такива места. Съмнява ме авторката да може да покрие нужните критерии.
Имам 9 сезона на морето, имала съм колеги буквално отвсякъде. Никой не е живял като хлебарка, както го описвате тук, но може би защото съм си подбирала работодателите. Всички си имаха нормални квартири, които си плащаха сами с част от доходите си. И да - някои приятелства, създадени по морето, стават дългогодишни. А да не ви разправям колко колеги именно на морето срещнаха половинките си и вече са семейства, с деца. Това също е възможност, която трудно ще ти се случи докато продаваш кренвирши в градче с четирицифрено население.
А това, че работата по морето била само забавление, е пълен смях. Това по принцип го говорят само хора от вътрешността на страната, които идват тук за по 2 седмици в годината и просто отстрани всичко им изглежда едно голямо парти. Но там, където се правят пари, има яко бачкане. Имала съм лета, в които съм отслабвала с 8 - 9 кг заради работа и съм оставала без нито един плаж за сезона. Но накрая имам спестени пари за живеене за една година.
Имам 9 сезона на морето, имала съм колеги буквално отвсякъде. Никой не е живял като хлебарка, както го описвате тук, но може би защото съм си подбирала работодателите. Всички си имаха нормални квартири, които си плащаха сами с част от доходите си. И да - някои приятелства, създадени по морето, стават дългогодишни. А да не ви разправям колко колеги именно на морето срещнаха половинките си и вече са семейства, с деца. Това също е възможност, която трудно ще ти се случи докато продаваш кренвирши в градче с четирицифрено население.
А това, че работата по морето била само забавление, е пълен смях. Това по принцип го говорят само хора от вътрешността на страната, които идват тук за по 2 седмици в годината и просто отстрани всичко им изглежда едно голямо парти. Но там, където се правят пари, има яко бачкане. Имала съм лета, в които съм отслабвала с 8 - 9 кг заради работа и съм оставала без нито един плаж за сезона. Но накрая имам спестени пари за живеене за една година.
Грешката ти е че не допускаш, че би могло да е по-добре от "три крадливи кокошки, наврени в една маза".
Когато и аз бях на 23 години, заминах да работя на морето. Продавах сладолед на плажа. Храната и квартирата ми бяха подсигурени. Работодателят беше съвестен и нито веднъж не ме излъга. Аз тогава учех по бакалавърската си специалност и се възползвах от ваканцията. Специално за мен това решение беше съдбоносно, защото на плажа се запознах с един мъж, който в последствие стана мой съпруг и ето ме вече 12 години омъжена с две деца.
Относно пестенето на пари - не успях кой знае колко да спестя, върнах се със сто лева, през далечната 2007 година. Но все си мисля, че ако пращах всяка заплата вкъщи, щеше да е много по-плодотворно.
Относно пестенето на пари - не успях кой знае колко да спестя, върнах се със сто лева, през далечната 2007 година. Но все си мисля, че ако пращах всяка заплата вкъщи, щеше да е много по-плодотворно.
Хора, няма смисъл да спорите, така или иначе сезонът започна вече, един месец от него почти мина, едва ли някой ще хукне само за следващите два, в най-добрият случай два и половина, да търси работа на морето. Да не говорим, че авторката от както е пуснала тая тема мина през желания да се мести във Велико Търново и във Варна.
Хора, няма смисъл да спорите, така или иначе сезонът започна вече, един месец от него почти мина, едва ли някой ще хукне само за следващите два, в най-добрият случай два и половина, да търси работа на морето. Да не говорим, че авторката от както е пуснала тая тема мина през желания да се мести във Велико Търново и във Варна.
На мен пък ми се струва, че под 35 (интернетното поколение) не си падат по риска, защото хем родителите така ги учим, хем всичко може да се провери в реално време. (Ако тръгнеш да планираш къде да се местиш, ще видиш всички ужасии , които могат да ти се случат потенциално, дигитално по форуми или по-актуални дигитални пространства). Ако си млад и неопитен, готов си. Аз преди 25г в подобно положение, точно никак не бих си стояла вкъщи на 23 да събирам пари и живея с нашите. И вината пак е в обсебеността за минимален риск, повсемесната информираност, което прави вземането на решения по-трудно.
Скрит текст:
Всичко това нямаше да ми се случи, ако стоях в гаражчето квартален магазин.Не. Кандидатствах по обява в джоба във фирма, в която от гост на хотела знаех, че заплащането е добро. Напук на всеобщото мнение, че се почвало само с връзки, ме одобриха на интервюто. Самата обява беше свалена, докато се наканя да пратя СВ и ползвах някакъв общ фирмен мейл, в който им обясних, че искам да работя за тях. И така 😊
Но съм имала и предложения от гости на хотела за работа, да.
След една конференция се бях запознала с полякиня, която беше съдружник в българска фирма и там съм работила по заместване на секретарката им, правила съм (официални) преводи за тях, плащала ми е да гледам детето й.
Гост на хотела ми е плащал курс по италиански, гостувала съм на семейството му месец в Италия, станахме приятели, помагахме си взаимно...
Но съм имала и предложения от гости на хотела за работа, да.
След една конференция се бях запознала с полякиня, която беше съдружник в българска фирма и там съм работила по заместване на секретарката им, правила съм (официални) преводи за тях, плащала ми е да гледам детето й.
Гост на хотела ми е плащал курс по италиански, гостувала съм на семейството му месец в Италия, станахме приятели, помагахме си взаимно...