Последния влак за къде? 
- Публикувана: 16 апр. 2022, 15:37 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2024, 12:29 ч.
Струва ли си работата на морето?
Ранната младост 18-25. Когато движението и ученето в движение е най безпроблемно. После ходи и се пробвай да работиш тук и там, да си събираш багажа без много много сметки. Тук се писа че сезонна работа е неподходяща след определена възраст, когато хората започват да мислят за кариера и семейство.
Не съм работила сезонно, но доста мои приятели го правеха и не, не си заслужава. Има смисъл само за студенти, които разчитат на семействата си, а тези заплати са им само за спестявания.
Експлоатация, извънреден труд, заплатите не са каквото е обещано или се намира за какво да те глобят. И в никакъв случай не са над средното. Работата с най-голямата утайка от чужденците също не е за всеки. Колегите не приемат работата сериозно - тези, които не напускат от днес за утре, се скатават цял сезон. Малко е пародия цялата работа.
Експлоатация, извънреден труд, заплатите не са каквото е обещано или се намира за какво да те глобят. И в никакъв случай не са над средното. Работата с най-голямата утайка от чужденците също не е за всеки. Колегите не приемат работата сериозно - тези, които не напускат от днес за утре, се скатават цял сезон. Малко е пародия цялата работа.
Последния влак за къде?
Това не е постоянна работа. Това е блато, в което един млад човек лесно би затънал. С ВУАРР или без, все тая. Най-много да се загаджи с някой доставчик и да трябва да му пристане, друго вълнуващо едва ли я чака. Мизерна работа, контрол от родителите, ограничен социален кръг.
Разправяй ги на друг тези за блатото. Блато е да ходи да се пържи на щат и половина за 3 месеца и после автоматично да стане безработна. И това, защото няколко човека са се сетили колко самостоятелни са се чувствали някоя и друга ваканция, преди да се върнат на родителската хранилка. Да дойде някой, който с това наистина се е издържал с години, и да обясни.
Нищо лично.
Нищо лично.
Ами то няма нищо лично 
Нарциса, съвсем грешна ти е концепцията за лятната работа по морето. Не е необходимо нито да е лесна, нито - дългогодишна. Реално девойката няма какво да губи: не лека работа, мизерно заплатена, от която няма шанс да научи нищо и да й се случи нищо кой знае колко вълнуващо. В допълнение с отровна семейна среда. Куул!
А че животът не е еднакво благодатен за всички, не е. Едни се връщат при родителската хранилка, други - не я напускат никога, трети, като авторката, и сега не са на такава.
На морето ще има поне шанса да кали себе си, волята си, да бачка здраво (да, и това е умение), да смени средата, да срещне нови хора - някои - интересни, други - не толкова. Може да има храненици, може да има отчаяни, може да има просто авантюристи и такива, които не ги е страх да поемат малко риск и да опитат нещо различно, да разпуснат, докато си следват техния професионален и личен план.
Нарциса, съвсем грешна ти е концепцията за лятната работа по морето. Не е необходимо нито да е лесна, нито - дългогодишна. Реално девойката няма какво да губи: не лека работа, мизерно заплатена, от която няма шанс да научи нищо и да й се случи нищо кой знае колко вълнуващо. В допълнение с отровна семейна среда. Куул!
А че животът не е еднакво благодатен за всички, не е. Едни се връщат при родителската хранилка, други - не я напускат никога, трети, като авторката, и сега не са на такава.
На морето ще има поне шанса да кали себе си, волята си, да бачка здраво (да, и това е умение), да смени средата, да срещне нови хора - някои - интересни, други - не толкова. Може да има храненици, може да има отчаяни, може да има просто авантюристи и такива, които не ги е страх да поемат малко риск и да опитат нещо различно, да разпуснат, докато си следват техния професионален и личен план.
Явно четем различни теми, а някои май и не четете. Сезонната работа не съм твърдяла, че е лесна и дългогодишна, точно обратното твърдя. А авторката не е безработна скучаеща редовна студентка, която се чуди как да си запълни ваканциите, че да обясняваш как нямала какво да губи.
Трябва да си отчайващ случай, за да оставиш постоянна работа с ясни условия и заплата, и да започнеш временна работа с неясни условия и заплата, защото Пенка носила подноса ваканцията между втори и трети курс (семестрите са платени от мама и татко, издръжката също) и казала, че е супер яко. Защо Пенка не носи подноса и сега, като е толкова яко, е въпрос, който зададох назад доста по-възпитано, но на никого не му е удобно да отговори.
Трябва да си отчайващ случай, за да оставиш постоянна работа с ясни условия и заплата, и да започнеш временна работа с неясни условия и заплата, защото Пенка носила подноса ваканцията между втори и трети курс (семестрите са платени от мама и татко, издръжката също) и казала, че е супер яко. Защо Пенка не носи подноса и сега, като е толкова яко, е въпрос, който зададох назад доста по-възпитано, но на никого не му е удобно да отговори.
Нарциса, може на Пенка мама и тате даже пари да са й давали, докато е носила таблата. Това няма значение.
По-важното е, че Пенка в момента не носи табла, защото някога се е пуснала от постоянната си работа, дето единственото ясно в условията й са, че е ниско платена и е за нискоквалифициран персонал.
По-важното е, че Пенка в момента не носи табла, защото някога се е пуснала от постоянната си работа, дето единственото ясно в условията й са, че е ниско платена и е за нискоквалифициран персонал.
Пенка не е сервитьорка сега, защото вероятно се е изучила междувременно и работи по специалността си. И също е поостаряла за тази работа, има семейство и т.н. 
Май изпускаш важен момент, посочен от авторката - не се чувства добре вкъщи. При това положение защо да се натиска на мижавата работа и заплата, след като тя самата иска да промени живота си. Мисля, че дори и в малкия град работа за малко пари може винаги да си намери, нищо кой знае какво не губи, ако опита да смени средата. Но, разбира се, не я съветвам да се хвърля на някое безумно предложене необмислено. А и ми се струва вече късно за този сезон.
Май изпускаш важен момент, посочен от авторката - не се чувства добре вкъщи. При това положение защо да се натиска на мижавата работа и заплата, след като тя самата иска да промени живота си. Мисля, че дори и в малкия град работа за малко пари може винаги да си намери, нищо кой знае какво не губи, ако опита да смени средата. Но, разбира се, не я съветвам да се хвърля на някое безумно предложене необмислено. А и ми се струва вече късно за този сезон.
Изобщо даже не изпускам момента, че не се чувства добре. Това, което изпускам, е логиката как това е причина да зареже поведението на зрял работещ човек и да мине на поведение на разглезена издържана студентка.
Пенка хубаво е работила като сервитьорка без диплома на морето, но на морето и в планината има и едни други образовани хора, които са там заради дипломата си и то не с поднос.
700 може да е мижава заплата, но си върви и осигуровките са реални, доколкото четох. Може да тегли заем от банка, и то приличен, и да дойде в София. Това вече е някакъв смислен риск. А не да се впуска в авантюри, които са с решен край още преди да започнат.
Пенка хубаво е работила като сервитьорка без диплома на морето, но на морето и в планината има и едни други образовани хора, които са там заради дипломата си и то не с поднос.
700 може да е мижава заплата, но си върви и осигуровките са реални, доколкото четох. Може да тегли заем от банка, и то приличен, и да дойде в София. Това вече е някакъв смислен риск. А не да се впуска в авантюри, които са с решен край още преди да започнат.
Какво ще рече поведение на зрял работещ човек? И какво - на разглезена издържана студентка?
По спомени: една немалка част от работещите по морето са там, защото няма кой да ги издържа. Забавляват се на макс, работят пак така, някои спестяват пари, други - не; но поне им се случва нещо. Нещо интересно, различно, може би дори - обещаващо. След края на хотелиерския ми период например имах списък с поне 10 фирми, с чиито шефове съм контактувала покрай тиймбилдингите им и наблюдавала отношенията им и които бих могла да попитам за работа или за информация за работа.Това трудно може да се случи, докато подрежаш щанда с ориз и брашно.
По спомени: една немалка част от работещите по морето са там, защото няма кой да ги издържа. Забавляват се на макс, работят пак така, някои спестяват пари, други - не; но поне им се случва нещо. Нещо интересно, различно, може би дори - обещаващо. След края на хотелиерския ми период например имах списък с поне 10 фирми, с чиито шефове съм контактувала покрай тиймбилдингите им и наблюдавала отношенията им и които бих могла да попитам за работа или за информация за работа.Това трудно може да се случи, докато подрежаш щанда с ориз и брашно.
Не исках да давам идея да идва в София, но това е най-логичното последващо решение, или някой друг град като Пловдив например. Но точно работата на морето може да й даде спестявания, с които да си наеме квартира, да плати депозит и да се издържа поне месец, докато се устрои.
Не знам защо навсякъде споменаваш разглезени издържани студенти, наблюденията ми не са /били/ такива за хората, работещи на морето.
Не знам защо навсякъде споменаваш разглезени издържани студенти, наблюденията ми не са /били/ такива за хората, работещи на морето.