Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...34

На една жена съпругът ѝ отишъл в командировка. Станало ѝ скучно и се обадила на любовника си, който бил военен. За съжаление той имал  дежурство. Тогава позвънила на другия, но и той бил нещо възпрепятстван и така на другия, и на другия, и на последния, който бил полицай, но и той не можел да дойде. Жената се примирила и решила да си ляга. В това време се позвънило и военният се появил - успял да намери кой да го смени за малко. Тъкмо започнали и се позвънило отново. Двамата се уплашили, че е съпругът ѝ и военният се скрил на балкона. Но се оказало, че това бил другият любовник. Същата съдба последвала и него, и третия, и полицая, защото накрая наистина си дошъл съпругът ѝ.
Мъжете на балкона умували как да се спасят. Военният казал:

- Аз измислих, спасявам се! - и почукал на вратата.
Отворил му съпругът. Военният извикал:

- Да е минавал оттук случайно един избягал войник?
Шокиран съпругът отговорил:

- Не, не никой не е минавал.
Военният, козирувайки, се извинил и бързо излязъл.
В този момент полицаят казал:
- Аз имам идея, ще ви спася!
Почукал на вратата и преди съпругът още да се е окопитил от появата на военния, полицаят попитал:
- Да е минавал един, преоблечен като военен?
- Да, да, току-що мина един.
Полицаят се обърнал към балкона и извикал:
- Оперативната група, след мен!

Кръчма някъде в Африка... Влиза българин и сяда, а от джоба си вади малко, зелено и ушато чудовище и го слага на бара пред себе си. Идва барманът и го пита:
- Какво ще обичате?
- Ами, за мен коняк, а за приятеля ми (сочи чудовището) - бира.
- Ама какво е това? - пита барманът видимо учуден...
- Вижте, аз водя научна етнографска експедиция до едно малко село, и...
Обръща се към чудовището:
- Спиро, как се казваше селото, в което напсува шамана на майка?

На "Капитан Андреево" митничар спира ТИР за проверка:
- Какво карате?
- Храна за пилета.
Митничарят оглежда старателно товара и възкликва: - Ама това е кокаин!
- А-а, ако щат да го ядат!

Моята баница днес !!!
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод(който разливам върху телефона си), превръзка с картоф(нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак(за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград. От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.
😀😀😀
Никола Крумов 

По соц време директорът на новия интерхотел хотел Русия решил да привлече повече западни туристи. За целта попрегледал какво предлагат американските хотели и накрая решил да има стриптийз в нощния бар на хотела. Събрал двамата си заместника и партийния секретар за да обсъдят идеята. Всички принципно се съгласили, само оставало да решат коя да е стриптизьорката.
- Предлагам Наташа, рецепционистката, казал един от заместниците.
- Хубаво, младо момиче, ще свърши работа.
- Аааа, не - категорично се възпротивил директорът.
- Дядо и е бил лагерист, враг на народа. Не става. Ще се сдуши с тия проклети капиталисти, после ще си имаме неприятности.
- Добре де, тогава Татяна, барманката. Също е млада, хубава, знае езици - предложил другият заместник.
- Не! Дума да не става - възроптал партийният секретар.
- Татяна има прозападен уклон, среща се с разни млади пройдохи с нетрудови доходи, нищо не работят, по цял ден се шляят и не изучават марксизма-ленинизма.
- Ами коя тогава? - запитал директорът.
- Аз предлагам Марфа, чистачката - казал партийният секретар.
- С проверен, работнически произход, отдадена на делото на комунизма, непрекъснато се труди, знае наизуст всички лозунги и е предана на партията. Няма да ни изложи или подведе.
- Хубаво! Ама тя не е ли малко... а бе на възраст, така да се каже?
- А ти какво искаш? - възроптал партийният.
- Да дискриминираме възрастните хора? Отдали целия си живот за строителството на социализма? та тя има орден от войната...
- Добре, мир да има! - съгласил се директорът.
- Марфа ще бъде стриптизьорката!
Решили да я поканят в бара, на пилона, да и пуснат музика и да видят как ще се справи. Вечерта четиримата отишли в нощния бар, извикали Марфа, разяснили и какво се иска от нея и седнали на една маса, сипвайки си по питие. Барманът пуснал Джо Кокър и всички притаили дъх. Марфа връхлетяла върху пилона, енергично хвърлила метлата и почнала бавно да сваля синята дочена престилка, гънейки се под звуците на Джо. Директорът и сътрапезниците му наблюдавали сцената с пресъхнали гърла. Марфа, използвайки един мощен акорд, захвърлила престилката и останала по кюлоти. След това се завъртяла около пилона и метнала сутиена върху масата на комисията. Необятните и телеса се усукали около студеното желязо.
Партийният секретар ударил водката на екс, навел съм към ухото на директора и тихо прошепнал:
- Не мога да разбера - какво му харесват на това тъпите американци?!

Богат мъж влезе в бар ..
Щом влезе, той забеляза черна жена, седнала в един ъгъл.
Той се приближи до бара, извади портфейла си и извика: "Барман", аз ще купя напитки за всички в този бар, с изключение на онази черна жена, която е там.
„Барманът“ събира парите и започна да сервира напитки на всички в бара, с изключение на черната жена.
Вместо да се притеснява, жената просто погледна мъжа и каза: „Благодаря."
Това разгневи богаташа.
И така, той отново извади портфейла си и каза: "Този път сервитьор ще купя бутилки вино и допълнителна храна за всички в този бар, с изключение на жената, която седи в ъгъла там."
Сервитьорът взе парите на мъжа, започна да сервира храна и вино за всички в бара, с изключение на черната жена.
Когато сервитьорът свърши да сервира храна и напитки, жената просто погледна мъжа, усмихна се и каза: "Благодаря", което го разгневи още повече.
И така, той отиде до бара и попита бармана: Ами тази черна жена?  Купих храна и напитки за всички в този бар, с изключение на нея и вместо да се ядосва, тя просто седи там, усмихва ми се и казва: "Благодаря". Луда ли е?
„Барманът“ се усмихна на богаташа и каза: „Не, тя не е луда. Тя е собственик на това заведение."
Понякога нашите врагове работят, без да знаят, че това е в наша полза.