Бъдещето, как си го представяте?

Направо ми прочетете мислите. Сто пъти предпочитам да кликам, вместо да паля огън в пещерата и да ходя облечена в животински кожи.

Аз също. Но само ако така разглеждаме нещата - сиреч едното или другото. Но то е все едно да кажеш, че предпочиташ бялото, не черното. Нюанси все още съществуват.


Milika_D, споделям сходно усещане. Затова при първа възможност започнах да постягам  моята част от къща, намираща се в малко планинско градче. Село никога не сме имали. Затова също гледам с интерес и аз такива групи, за които говориш. Някъде ги наричат "припеъри". Подигравателно разбира се. Но могат да се научат полезни неща. Би ли споделила някаква такава група? Може на лични.

Черна Станция, катаклизмите и мен ме плашат.

Милика, много интересно за родовата памет, но малко неточно. Родовата памет на българите се простира от планината  Тиан Шан в Китай, до Унгария и Украйна.

Ако твоят род е къс, няма проблем, но има много българи, които "родата" ги тегли чак до новия свят

Защо ме търсиш, какво не му харесваш на обществото ни? Даже напротив, ако корпирациитрщр бяха толкова на власт щяха да правят повече събирания на кебабчета и бира. Все пак, старият римски похват да си нещастен, но на пълен стомах и с музика не е от вчера.

Не знам защо ние българите сме такива фаталисти и всичко пречупване през една черна призма на потенциални бъдещи възможности. Вместо да мислим за безбройните възможности гледаме с такава конкретика какво лошо може да се случи. Ако само си помислите, каква точно е вероятността всеки един от нас да се роди? Ами то е нещо като едно на безброй!

Да и защото ни е даден този шанс и възможността да разсъждаваме и също да променяме и се променяме, трябва да мислим как всичко е в процес на оптимизация. Ясно е че и по малко месо трябва да се яде и по малко енергия трябва да се ползва. Но не защото няма, а защото ние контролираме кое е добре за нас дългосрочно.

Нашето семейство също закупи земя и къща, а сега търсим такива и за роднините, за да се съберем заедно. Дълго проучвахме хора и местоположения, цени и възможности. Отне ни толкова много енергия и средства и се надявам да не сме взели грешни решения.

А за младите, които си идват от чужбина и ще променят България, не знам какво да кажа. Те не търсят лесни пътища, а прокарват такива. Не им трябват достъпни локации, а екологични и чисти места. Имат енергията, финансите и потенциала да създадат най-доброто за себе си и околните, да спомогнат нещо добро и хубаво да се случи, да прокарат нови идеи за начин на живот.

Сега  гледам и слушам и по Дискавъри, и отделно в ютуб, как пластмасата вече е в почвата, водата и в кръвта ни. Преди дни разбрах, че богатите хора се опитват да пият пречистена вода, да се хранят с месо, плодове и зеленчуци, отгледани на незамърсени места. Опитват се да са привилегировани в свят, който е пред екологична катастрофа. Не разбирам с какъв акъл го правят, защото процесите са кръговратни и рано или късно лошото, което си сторил идва при теб по една или друга форма. Ако унищожаваш природата, тя също ще те унищожи. И ако не се включат всички в процесите по опазване на околната среда, а се опитваме да хитруваме, поколението и на богати, и на бедни ще е изложено на невъзможност да съществува. Това не става като си построиш непроходимо имение и да се скриеш там. Ще те валят киселинни дъждове, почвата ще се замърси от мръсни подпочвени води, които циркулират и носят мръсотии и зарази, вятърът ще замърси въздуха....Пълна заблуда е, някой да си мисли, че ще избегне апокалипсис. Много мразя чувството на недосегаемост на някои хора, те са плитки мозъци с голямо его. А най-боли като осъзнаеш какво леке си, каква плюнка си и какво си причинил на децата, внуците и правнуците си.
Богатите сега могат да ядат и пият скъпи храни, за да доживеят дълбоки старини и видят гибелта на поколението си.
Трябва да се грижим за всички и всичко и само с такова съзнание ще се получат нещата.

Глупости. Казвам ти го като човек, който никога не е имал смартфон и приложения. Мъжът ми също. Само детето ни има, но няма мобилен пакет - ползва интернет на уайфай. И тримата живеем в София, не водим отшелнически живот, работим интелектуален труд, пътуваме. Неговата работа е в IT бизнеса - много хора там нямат дори профили в социални мрежи. А честно казано, и детето е умно

Може на вас, които от скука не се отделяте от тъчсткрийните си, описаното да се струва немислимо, но всъщност е въпрос изцяло на желание.

Едното е зомбиране, а другото вманиачаване. И някъде по средата е нормалното. Аз имам смартфон и приложения, но не съм забила нос по цял ден в тях. Ама онзи ден като бяхме на екскурзия си пуснах едно приложение, което показваше маршрута ни и много ни помогна така както се шляехме без идея и посока накрая да се върнем в отправната точка.  Имам  и приложение да ме упъти до някоя трудна улица. Следя си вайбъра и семейството винаги сме в контакт. Да не говори, че се налага да пращам по същия вайбър документи и снимки по разни поводи.

Ами умея да работя с карти и винаги съм го правила, така се ориентирам и в България, и по света. Иначе в колата имаме gps, но е офлайн. Дадох го просто като контрапункт на апокалиптичната картина, нарисувана от съфорумката. Звучи ми като бълнуване. И аз ползвам някои улеснения като електронно подаване на данъчна декларация например, да не съм луда да ходя да се редя по опашки.

Точно. Нищо лошо няма в съвременните улеснения.

Картите са хубаво нещо, но за да са полезни трябва да знаеш:
- къде си в момента
- къде е север
- къде искаш да отидеш
С телефона това става излишно. Да не говорим, че разгъване на карта в лошо време е адски кофти, а и не ти казва изминати километри, калории и прочее. Абе, удобство си е.

Има и карти тип книга, които не са толкова трудни за разгъване, а тези три неща винаги ги знам. Притежавам и компас. Изобщо, явно съм подготвена за апокалипсис

Виж, калориите не ме интересуват, щот съм слаба, това не знам дали е много добре с оглед на апокалипсиса!

Има, за съжаление. Улеснението да не си вземеш платнена чанта, а си купиш такава от пластмаса и найлон. Пием от бутилки, които при по-високи температури замърсяват съдържанието в тях. А после ги изхвърляме, където ни е по-лесно. Колко работа е да се ползват и рециклират стъклени бутилки? Много работа е /така разсъждаваме ние/.
Много улеснения ще ни изиграят лоша шега.

Не съм казвала конкретно дали харесвам или не харесвам обществото, сегашното. За бъдещето говорех.

Инак корпорациите не са на власт в буквалния смисъл, да, права си. Казвам, че помоему един ден ще се опитат да изместят самата държавност като такава. Имам предвид не само тук, а изобщо по света.
Те СА на власт иначе всякак, във всеки аспект от живота ни кажи-речи. Произвеждат храната и диктуват по този начин деликатно какво да ядем, формират вкусовете ни. А и родно производство няма почти, знаеш. То беше затрито завинаги с обвинението, че е непригодно за пазарна икономика. Малко по малко усещаш ли как се заформят определени региони за производство на различни неща. Примерно картофите - в Полша, ягодите - еди къде си, свинското - от трето място, бананите - на четвърто, стоманата - на пето. Така се сформират стопанства не по държави, а общо за света. Държавите губят каквито и да било възможности за самодостатъчност. То и никога не я е имало напълно де. Но едно е тук-таме малко нещо да внасяш, друго е ВСИЧКО да внасяш. 
Законите и те започват да са все по-сходни в рамките на една Европа примерно. Постоянно върви натиск да приемем това, да ратифицираме другото. Ами от това до общо управление чрез социално отговорни корпорации крачката е съвсем малка. Кои бяха тези дето наскоро даже се нарекоха МЕТА?

А римският похват с пълните стомаси си действа повече от всякога. Храната е в изобилие. Друг е въпросът каква. Да сме нещастни се грижат ежедневно с новини за убийства, нещастия, мизерия. Музиката ни поднасят с безконечни "формати" - пей с мен, танцувай с другия. Не съм се интересувала, но ако се разровим нищо чудно да излезе, че и авторските права за тези така наречени "формати" се държат от 2-3 корпорации макс.

Параход, това че вие във вашето семейство сте така не значи, че това е масовият случай.

Всички ползваме вайбър или навигация когато се наложи. Но според мен колкото са улеснение тези неща, толкова са и нож с две остриета - притъпяват способностите на човека да се ориентира сам, да изгражда, да мисли, да живее живот отвъд тях.

Добре де... я си представете, че един ден по някакъв повод Интернет спре...

Реално непостижимо за потребителя, ако индустрията и търговците не го направят възможно. Иначе рециклирам от 20+ години, обаче ако нищо не се продава насипно/в стъклена бутилка/в хартиена опаковка, как ще си спестиш пластмасата? Няма да ядеш ли?

Ами то Земята си връща всички издевателства над нея. Ако не се намали това замърсяване, пренаселване на градовете, вредни емисии ресурсите ще изчезнат някога, неизбежно е и да има промени.
Мен от нищо друго не ме е страх, само от война и катаклизми.
А войната е въпрос само на време, не искам да я виждам в този си живот.
Аз още не мога да повярвам, че двама човека за власт, ресурси и пари са готови да затрият света. При всички блага, които имаме, зорлем да прецакаме нещата.
Натам вървят нещата. Войни е имало и ще има.
Но тази ще е катастрофална.
Затова се моля да не се случва.
Гледам все по-модерен стана простия селски живот, завръщане към земята, природата, ценностите, простотата, селския живот.
За мен е пагубно това развитие и тъпкане само в големите градове, този упадък навсякъде другаде(специално у нас), това никакво развитие на земеделие, на селските и аграрни райони, този стремеж към консуматорство и материализъм.,чуждите стоки.
Това заробване за трите стаи в столицата, това плащане на неоправдано високи цени за жилища, този егоизъм и незаинтересованост от другия.
 Модерните западни ценности, които се пропагандират не само и задължително добри.
Подклааждането на войната точно от запада, Нато, САЩ, замаскирано чрез хуманно отношение и даване на помощ (оръжейна нали) вместо да се насочат усилията към дипломация, политики, мирно разрешаване на конфликта.
И става малко неизвестно и объркано кой точно я иска тази война.
Да не говорим колко е тъпо и  колко е пагубно една държава да не произвежда почти нищо, имайки ресурсите за това, а да внася почти всичко.
Малко хора са готови на това завръщне, но вече ги има.
Стресът от забързания живот,  от офиса в панелката, от мръсните градове, бърнаутите, депресиите и всичко останало си казват думата.
И на хората ще им дойде акъла, но да не е късно.
Да, повечето хора са свикнали с всичките си удобства, станахе много материални. Не е лошо да се възползваш от всичко, което предлага пренаселения град, не е лошо да ти харесва това. Има хора всякакви.
Обаче всичко това си има цена.
Всичко е кръговрат.

Да уточня само, че не съм нито путиниска, нито подкрепям на падането на суверенна държава. Монетата обаче винаги има две страни, а това много хора изобщо забравят да го отчетат. 🙂
За мен нещата не са розови.
Много трудности ни чакат, добре ще е да не се залъгваме и да обвиняваме хората в черногледство и песимизъм.
Защото аз точно това забелязвам.