Как се справяте с несъвместимост в отношенията с близък ("за цял живот")?

  • 12 077
  • 71
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
май не; не може ли, не иска ли... Как ще осъзнае, ако аз продължа да се отнасям добре?
Мисля, че няма значение как ще се държиш с него, ако не осъзнава. Има такива хора; по-егоистични и груби, оправдават и обясняват абсолютно всичко, дори и очевидни грешки. Прошка можеш да дадеш, само на някого, който ти иска.

Тогава, според мен, можеш да продължиш отношения, само ако си готова да го отнесеш пак.

# 16
  • Мнения: 3 204
Ли Лу, и аз така мисля и затова ми се ще да спре цялата помия върху главата ми.
Направи ми впечатление, че повечето се изказаха, правейки разлика между кръвни близки и некръвни. Почвам да мисля, че подобно разделение е условно и се случва да имаме некръвни по-верни, подкрепящи и разбиращи от кръвните. Тогава защо (да) го правим разделението?

# 17
  • Мнения: X
Направи ми впечатление, че повечето се изказаха, правейки разлика между кръвни близки и некръвни.
В моя случай го написах, защото от баба или брат бих изтърпяла повече. Аз съм расла в задружна голяма смесена среда, не само като произход, но католици и православни. Та всички са ни възпитавали да се търпим, за да се разбираме. Но на гадже или приятел много неща може да не минат, защото е въпрос на свободен избор Relieved

# 18
  • София
  • Мнения: 20 476
Разделение не може да не направиш. Кръвните роднини са част от теб. Не е задължително да сте на едно мнение, за да се разбирате. Обичайно с тях не живееш под един покрив, но е добре да се подкрепяте и да си имате доверие в името на разбирателството в цялото разширено семейство. Ако не се разбирате, може да се отдалечите, но това няма да ги направи далечни хора и все някога ще се наложи да се засечете в обща среда и е добре да не се гледате накриво в тези моменти. Ако не живеете заедно и не се налага целият ти живот да е компромис, все можеш да си затвориш очите, за да не се изпокараш с леля си или с братовчед си, например.
С тези хора,които не те свързва кръвта, е важно да гледате в една посока. С партньор,с който не се разбираш, как да живееш и какво да те свързва? С партньора се предполага, че се събираш, за да градиш дом и бъдеще. Ако виждаш, че не се получава, разделяш се и гледаш напред. Имаш избор и след раздялата я се засечете някъде, я не.
Роднини не си избираш, а партньорът е твой съзнателен избор. Т.е. с първите можеш да направиш компромис, а с вторите компромисът би бил равен на глупост или поне на неудовлетвореност.

# 19
  • Мнения: 15 331
Та тук е въпросът ми: човекът осъзнава ли или не осъзнава, че е навредил?
...май не; не може ли, не иска ли... Как ще осъзнае, ако аз продължа да се отнасям добре? То и иначе има риск да не осъзнае де. Много пъти съм правила отстъпка, идва момент, в който вече става прекалено. Но тогава, ако отвърнеш на гадното с гадно, продължава да те "гризе", но вече съвестта. Докато другият такива угризения (изглежда) няма... Патова ситуация...
Този човек си е такъв, така го разбира живота. Дали ще се отнасяш добре или зле, или никак, той пак ще си е такъв. Няма да осъзнае никога. Катарзиса го забрави, особено от човек, който е по-грубичък и нечувствителен.

Така че въпросът е как ти ще се чувстваш добре. Аз имам едно дълбоко убеждение, че ако човек вземе правилно решение, му олеква. Вземи си решението и нека то е такова, че да се почувстваш облекчена и доволна.

# 20
  • Мнения: 2 124
Да, така е, добре е да се подкрепяме, но и другата страна също трябва да мисли същото. Ако не е взаимно трудно се поддържа връзка с роднина.

# 21
  • София
  • Мнения: 20 476
Когато няма взаимност, избираш собственото си спокойствие и запазваш дистанция. Въпросът е да не държиш да се разяснявате и разправяте.

# 22
  • Мнения: 51 486
Разграничение има, защото ако е гадже, партньор или техен роднина, можеш да прекратиш контакт по-лесно. Ако вече имаш общи деца с такъв човек обаче, той минава в другата графа.
Аз имам опит с прекъснат контакт с близки роднини ( не изцяло по моя инициатива) и не е лесно, но е прекрасно. Е, наистина остава една мини надежда да се променят, да поискат прошка, но човека си е такъв и няма да стане. Има го и натиска " ама той/тя ти е майка/баба/брат/баща и т.н. Но това мен не ме притеснява.

# 23
  • Мнения: 3 204
Разграничение има, защото ако е гадже, партньор или техен роднина, можеш да прекратиш контакт по-лесно. Ако вече имаш общи деца с такъв човек обаче, той минава в другата графа.
Аз имам опит с прекъснат контакт с близки роднини ( не изцяло по моя инициатива) и не е лесно, но е прекрасно. Е, наистина остава една мини надежда да се променят, да поискат прошка, но човека си е такъв и няма да стане. Има го и натиска " ама той/тя ти е майка/баба/брат/баща и т.н. Но това мен не ме притеснява.
[/quote
Ей това влязох да напиша. При поредното арогантно и глупашко, увреждащо поведение взех своето решение: край. Доколкото е възможно, разбира се. Надявам се и общите ни въпроси да намалеят и всеки по пътя си. Никой не е длъжен да търпи тормоз - психологически или друг, особено незаслужено.

# 24
  • София
  • Мнения: 16 384
Описаното звучи като нарцисист. Независимо дали роднини или не, такива хора в живота си не желая. Нямам проблем да отрежа и роднини.

# 25
  • Мнения: 4 971
Аз съм от тези, които не правят разлика между кръвни роднини и други хора. Аз на  всекиму отдавам заслуженото - добро или лошо зависи от човека. С един аршин меря.

И да не съм голословна - прекъснах връзка с майка ми, която е изключително токсичен и нарцистичен тип преди 27 години. Аз бях на 20 тогава. Също, осуетих нейни опити да влезе във връзка с моето дете. С нея не съм се обяснявала, но обясних на него причините за моята липса на контакт, дадох му избор дали да поддържа той контакти с нея, все пак тя му е баба. Той я блокира по собствено желание.

Сега да се върна назад 27 години, пак така ще постъпя.

# 26
  • Мнения: 3 043
Няма значение дали е кръвен или некръвен роднина или какъвто и човек да е. Режа и назад не се обръщам. Живота е кратък, за да го изживявям в лицемерие и театро. Моето душевно спокойствие и на семейството ми са по важни от зловредни хора, па били и те близки роднини.

# 27
  • Мнения: 504
Аз имам опит с прекъснат контакт с близки роднини ( не изцяло по моя инициатива) и не е лесно, но е прекрасно.

По-добре не бих могла да се изразя. Едно към едно с моя опит. И наистина е прекрасно, само че отнема някакво време да свикнеш с мисълта. Но като дойде тоя момент, такъв огромен товар ти пада !

# 28
  • Мнения: 7 499
Ами охладняване е неизбежно след н- ти поред сблъсък.
Говоря за близки роднини, защото да си причинява човек тези негативни емоции с партньор и приятел говори за нездрава представа за собствените му нужни.
Та била съм/ съм в подобна ситуация. В един момент просто ти писва да си разбиращ и подкрепящ, помагащ и прощаваш но няма много избор. Решението е максимална дистанция, и "служебно" общуване.
При молба за помощ - според ситуацията - научих се да отказвам и да се защитавам.
май не; не може ли, не иска ли... Как ще осъзнае, ако аз продължа да се отнасям добре?
Мисля, че няма значение как ще се държиш с него, ако не осъзнава. ...
Има, има значение как се държи човек с такива хора. Бързо реагират като започнеш да си гледаш и ти интереса, агресира и влизат в ролята на жертва.
Силни нерви и дзен поведение е спасението и каквото чуеш да ти минава покрай ушите.

# 29
  • Мнения: 15 331
Разграничение има, защото ако е гадже, партньор или техен роднина, можеш да прекратиш контакт по-лесно. Ако вече имаш общи деца с такъв човек обаче, той минава в другата графа.
Аз имам опит с прекъснат контакт с близки роднини ( не изцяло по моя инициатива) и не е лесно, но е прекрасно. Е, наистина остава една мини надежда да се променят, да поискат прошка, но човека си е такъв и няма да стане. Има го и натиска " ама той/тя ти е майка/баба/брат/баща и т.н. Но това мен не ме притеснява.
Ей това влязох да напиша. При поредното арогантно и глупашко, увреждащо поведение взех своето решение: край. Доколкото е възможно, разбира се. Надявам се и общите ни въпроси да намалеят и всеки по пътя си. Никой не е длъжен да търпи тормоз - психологически или друг, особено незаслужено.
Алем мак, добре си го решила! Дано се почувстваш по-спокойна и най-вече, да нямаш угризения, че прекъсваш тази връзка.
Само да добавя, че няма как тормозът да е заслужен. Ако ти е внушено, че е така, то това е манипулация.

Общи условия

Активация на акаунт