Нужни са ми мнения и съвети: как преодолявате подлост и глупост, която ви засяга, от много близък човек? Породена от ниско ниво на опит, а може би и интелект, но също и от здраво вкоренени неправилни, изкривени представи за някои касаещи ви общи теми, които същият индивид има и не се поддава на (раз)убеждаване (типично за типажа)? Както и от егоизъм и характер - студен. Имам предвид обръщате ли му гръб - временно или завинаги? Понеже иначе само си късате нервите? Или все пак великодушно, предвид знанието за мотивите му (не да ви навреди, просто си е "такъв"), прощавате (за н-ти път) и търпите, доколкото можете, като го избягвате, също доколкото можете? Колко пъти можете да простите? В същото време, ако вие сте "настъпили" някога въпросния, макар и също несъзнателно или не нарочно, но той явно помни и не прощава (съдейки по невеликодушните му действия и думи), въпреки вашето явно съжаление и отдавна настъпила промяна в отношението ви към този човек, вие бихте ли простили? Колко пъти?
- Публикувана: 19 апр. 2022, 10:50 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2023, 07:26 ч.
Как се справяте с несъвместимост в отношенията с близък ("за цял живот")?
Бих се дистанцирала емоционално колкото мога, ако е роднина. Ако е "приятел", "партньор", не бих търпяла нарцистични личности по никакъв повод.
С такъв партньор не бих се занимавала.
Ако е роднина става сложно. Имам подобни проблеми с хора от семейството. Опитвам се да им показвам кога не са прави като отношение към мен или друг близък.
Видяла съм, че няма много смисъл. Лошите им решения са продиктувани от тях самите и аз няма как да им помогна или повлияя. Човек се учи от грешките си и ще ги повтаря едни и същи докато не се научи. Това е техният път и явно трябва да минат през него.
Не съм спасителката, която ще се вживява да е винаги насреща, винаги да помага или да ги съжалява. Това е много вредно.
Ако е роднина става сложно. Имам подобни проблеми с хора от семейството. Опитвам се да им показвам кога не са прави като отношение към мен или друг близък.
Видяла съм, че няма много смисъл. Лошите им решения са продиктувани от тях самите и аз няма как да им помогна или повлияя. Човек се учи от грешките си и ще ги повтаря едни и същи докато не се научи. Това е техният път и явно трябва да минат през него.
Не съм спасителката, която ще се вживява да е винаги насреща, винаги да помага или да ги съжалява. Това е много вредно.
Аз охладнявам донякъде. Ако човекът ме помоли за някаква услуга - ще помисля преди да я направя. Не казвам, че ще откажа, но наистина бих помислила сериозно спрямо какво точно се очаква от мен. Сама не проявявам никаква инициатива.
Поприницп такива хора винаги са "ощетени", винаги те са "онеправдани" и постоянно смятат, че другите трябва да им помагат. Не ме разбирайте погрешно, аз съм отзивчив човек и обичам да помагам на близките и приятелите си, но на жертви не го правя.
Поприницп такива хора винаги са "ощетени", винаги те са "онеправдани" и постоянно смятат, че другите трябва да им помагат. Не ме разбирайте погрешно, аз съм отзивчив човек и обичам да помагам на близките и приятелите си, но на жертви не го правя.
Охладняването ще се получи автоматично. Чак да играя театър, за да не се засегне някой, който не се притеснява мен да ме засегне...
Ако е приятел или гадже, направо ще го отсвиря. Но ако е майка ми, баща ми или друг близък роднина, ще поддържам някакви отношения, колкото да не е без хич, но на абсолютния санитарен минимум.
Не мисля, че е разумно да се инвестират емоции и време в загубени каузи и загубени хора.
Ако е приятел или гадже, направо ще го отсвиря. Но ако е майка ми, баща ми или друг близък роднина, ще поддържам някакви отношения, колкото да не е без хич, но на абсолютния санитарен минимум.
Не мисля, че е разумно да се инвестират емоции и време в загубени каузи и загубени хора.
Ако мога да докажа въпросното нещо, убеждавам човека докато види, че не е прав. Губила съм много контакти заради такова отношение от моя страна, на практика тези хора искаха просто да ги слушаш, нищо, че не са прави. Не ми е приятно, но така ли иначе дори нищо да не доказвам пак губя хора, защото не им приемам мисълта. Има и такива, за които правя компромис, защото не ме натоварва чак толкова.
Въпросът е и дали моята гледна точка е наистина правилната и защо държа да убедя човека в моите виждания.
Е, то така общи приказки не става.
Зависи какви са отношенията с този човек, кой е, какъв е, в какъв контекст се разглежда.
Зависи какви са отношенията с този човек, кой е, какъв е, в какъв контекст се разглежда.
Въпросът е и дали моята гледна точка е наистина правилната и защо държа да убедя човека в моите виждания.
Справям се с доживотна липса на контакт. Никога не съм вярвала в енергийни вампири. Откак спрях да контактувам с подобен род "близки", се чувствам в пъти по-добре. Услуга винаги бих направила с изключение на един човек, но нищо повече.
Също така не съм склонна да поддържам отношения в памет на хора, които съм обичала и уважавала. Едното няма общо с другото.
Прощавам максимум по веднъж. Натам вече е глупост за мен.
Също така не съм склонна да поддържам отношения в памет на хора, които съм обичала и уважавала. Едното няма общо с другото.
Прощавам максимум по веднъж. Натам вече е глупост за мен.
Никога не съм се опитвала да направлявам близките ми. Ако не сме на една вълна, всеки си кара по своя път. Щом сме близки и се предполага, че държим един на друг, всеки си държи мнението за себе си и не се опитваме да се променяме взаимно. Когато не държим един на друг, прекратяваме контакти.
Такова нещо, като очаквания да ме послуша някой, имам само към непълнолетните ми деца и то след като ги оставя да си поблъскат главите контролирано.
Такова нещо, като очаквания да ме послуша някой, имам само към непълнолетните ми деца и то след като ги оставя да си поблъскат главите контролирано.
подлост и глупост, която ви засяга, от много близък човек? ... (не да ви навреди, просто си е "такъв"), вие бихте ли простили? Колко пъти?
Мисля, че разочарованията идват от очакванията. Но защо очакваме, ако човекът "просто си е такъв"? Значи не сме го приели като истински, а продължаваме да очакваме нещо друго. Това очакване психолог може да обясни много добре, защото всички искаме да ни излекува този, който ни е разболял (най-общо казано, защото съм боса в материята). Обаче този човек може дори да не осъзнава, че го е направил.
Та тук е въпросът ми: човекът осъзнава ли или не осъзнава, че е навредил?
подлост и глупост, която ви засяга, от много близък човек? ... (не да ви навреди, просто си е "такъв"), вие бихте ли простили? Колко пъти?
Мисля, че разочарованията идват от очакванията. Но защо очакваме, ако човекът "просто си е такъв"? Значи не сме го приели като истински, а продължаваме да очакваме нещо друго. Това очакване психолог може да обясни много добре, защото всички искаме да ни излекува този, който ни е разболял (най-общо казано, защото съм боса в материята). Обаче този човек може дори да не осъзнава, че го е направил.
Та тук е въпросът ми: човекът осъзнава ли или не осъзнава, че е навредил?
Препоръчани теми