Режа веднъж завинаги без значение роднини или не. Търпя много, но "падне ли ми пердето" си казвам всичко и този човек спира да съществува за мен.
- Публикувана: 19 апр. 2022, 10:50 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2023, 07:26 ч.
Как се справяте с несъвместимост в отношенията с близък ("за цял живот")?
Ето това е.Кратко,точно и ясно-веднъж за винаги.Припознах се.
От такива хора като последните мога само да се поуча. Аз съм много "мека Мария" и в случая за малко се колебаех, докато въпросният индивид не ми сервира пак отпадъчните си продукти. Чудесно отрезвяване ми се получи.
Майка ми постоянно ми прави забележки да не бъда рязка с хората и да не казвам всичко, каквото мисля за тях. Дори ми повишава тон и се озъбвала срещу мене. Но така е най-добре-човек да каже всичко, каквото е таил дълго време за него, и приключва с него.
Ох, много пъти ми се иска да си кажа всичко, ама сама се спирам, познавам се добре и знам, че почна ли, ще ми се качи кръвта в главата и ще изнеса такава тирада … И си казвам какъв е смисълът? Няма да променя човека, най-много да ме кълне после 🙄
Да допълня, това работи само с близки по душевност хора. На които каквото и да кажеш, няма да се сърдят и отношенията ви пак ще са си топли. С отровни хора не става. Според това, което аз съм видяла.
Да допълня, това работи само с близки по душевност хора. На които каквото и да кажеш, няма да се сърдят и отношенията ви пак ще са си топли. С отровни хора не става. Според това, което аз съм видяла.
Зависи колко близко сме обвързани с човека. Освен това - доколко самият човек ще ти позволи да се дистанцираш.
В нашето семейство се сещам за такъв - леля ми. На мен в случая ми е по-лесно - просто отбягвам чести и продължителни срещи с нея. Да я отрежа съвсем не мога, защото просто няма начин ( търси ни, интересува се, любезничи), пък и някои изцепки се прощават с времето. Но я държа на прилична дистанция и като се видим, гледам много да не й се връзвам, съсредоточавайки се върху позитивните й черти. Приела съм, че си е такава и толкоз.
За майка ми като нейна сестра, е малко по-трудно. Но и тя, след като изчистиха основния въпрос, който пораждаше спорове между тях, вече малко по-нормално комуникира с нея.
Друг такъв човек беше покойния брат на баща ми. Реално погледнато, ако не живееше точно срещу нас, можеше и години наред нищо да не чуем от него. Но той си беше такъв особен. И при него проблемът не беше някаква ябълка на раздора, а просто съвсем различен начин на живот и мироглед, заради което и след смъртта му доста често ни досаждаха разни хм...институции и банки.
Ако става въпрос за съпруг - не знам. Дано не ми се налага да трябва да се справям с такива нетърпими несъвместимости, че за съжаление като гледам около нас в съседство какво се случва - понякога човек на дърти години изпатква тотално психически, че...абе не знае човек кое откъде може да му дойде.
В нашето семейство се сещам за такъв - леля ми. На мен в случая ми е по-лесно - просто отбягвам чести и продължителни срещи с нея. Да я отрежа съвсем не мога, защото просто няма начин ( търси ни, интересува се, любезничи), пък и някои изцепки се прощават с времето. Но я държа на прилична дистанция и като се видим, гледам много да не й се връзвам, съсредоточавайки се върху позитивните й черти. Приела съм, че си е такава и толкоз.
За майка ми като нейна сестра, е малко по-трудно. Но и тя, след като изчистиха основния въпрос, който пораждаше спорове между тях, вече малко по-нормално комуникира с нея.
Друг такъв човек беше покойния брат на баща ми. Реално погледнато, ако не живееше точно срещу нас, можеше и години наред нищо да не чуем от него. Но той си беше такъв особен. И при него проблемът не беше някаква ябълка на раздора, а просто съвсем различен начин на живот и мироглед, заради което и след смъртта му доста често ни досаждаха разни хм...институции и банки.
Ако става въпрос за съпруг - не знам. Дано не ми се налага да трябва да се справям с такива нетърпими несъвместимости, че за съжаление като гледам около нас в съседство какво се случва - понякога човек на дърти години изпатква тотално психически, че...абе не знае човек кое откъде може да му дойде.
Ако нямаш уважение към себе си, не очаквай някой друг да ти го даде.
Имам такъв човек в семейството си от по-старато поколение, кръвна връзка, еми търпя го какво да правя. Повтарям си, че по-добре няма да стане и гледам да се огранича до физическа помощ без да позволявам да ме ядосва както в миналото. От време на време успява да ме тровне, но вече е слаба работа.
Нужни са ми мнения и съвети: как преодолявате подлост и глупост, която ви засяга, от много близък човек? Породена от ниско ниво на опит, а може би и интелект, но също и от здраво вкоренени неправилни, изкривени представи за някои касаещи ви общи теми, които същият индивид има и не се поддава на (раз)убеждаване (типично за типажа)? Както и от егоизъм и характер - студен. Имам предвид обръщате ли му гръб - временно или завинаги? Понеже иначе само си късате нервите? Или все пак великодушно, предвид знанието за мотивите му (не да ви навреди, просто си е "такъв"), прощавате (за н-ти път) и търпите, доколкото можете, като го избягвате, също доколкото можете? Колко пъти можете да простите? В същото време, ако вие сте "настъпили" някога въпросния, макар и също несъзнателно или не нарочно, но той явно помни и не прощава (съдейки по невеликодушните му действия и думи), въпреки вашето явно съжаление и отдавна настъпила промяна в отношението ви към този човек, вие бихте ли простили? Колко пъти?
Гледай себе си и не си късай нервите! Животът е кратък и трябва да го изживеем по най-добрия за нас начин.
Утре обаче, ако тя се обърне към мен за помощ, ще и отговоря по подобаващ начин. Някои неща са непростими.
Аз лично се дистанцирам емоционално, поддържам контакт (защото нямам избор), не позволявам да се меси (когато се опитва). Влизал съм няколко пъти и в пряк конфликт, но сега избягвам конфликта, казвам - ОК и си живея живота както искам. Но това е, когато не живеете заедно с този човек. Ако живеете заедно - бих направил всичко възможно това да се промени.
Авторката мисля, че има предвид роднини - свекърва, зълва, етърва, брята, сестри, зет и тн.
Затова и е трудно да се дистанцира, разбирам я.
Ами, можеш малко да охладнееш, говорите формално, добър ден - приятна вечер и така. По - малко говориш в тяхната компания.
Нито убеждаваш, нито напиняш за нещо. По - малко очен контакт. Като не върви, не върви и това е.
Затова и е трудно да се дистанцира, разбирам я.
Ами, можеш малко да охладнееш, говорите формално, добър ден - приятна вечер и така. По - малко говориш в тяхната компания.
Нито убеждаваш, нито напиняш за нещо. По - малко очен контакт. Като не върви, не върви и това е.
Препоръчани теми