Сладурчета
- Публикувана: 20 апр. 2022, 14:09 ч.
- Последно мнение: 5 май 2022, 22:12 ч.
Ханде Ерчел и Керем Бюрсин - професионален и личен живот /Тема 2/
Сладурчета
все пак нещо истинско се случи между ръката и керема .... трудно е за прощаване или е непростимо
Дилеми, благодаря за скрития текст. 🙃
В тази тема си имаме един постоянен обект на завист...
В тази тема си имаме един постоянен обект на завист...
Трябва да поговорим, Еда.
Мело: Твоичкият идва.
Серкан: Трябва да поговорим, Еда.
Мело: Тръгвам, отлитам.
Серкан: Искаше да кажеш нещо, Ме...Минутка. Мело.
Мело: След като си спомнихте за Мело, мисля, че ще си спомните и това. Да опитаме пак: „Зетко!“.
Серкан: Не.
Мело: Добре.
Мело: Хайде, зетко, ако си спомняш, спомняй си вече.
Серкан: Да, Еда, трябва да поговорим.
Еда: Да поговорим. Осъзнаваш ли, че винаги действаш безразсъдно.
Серкан: Какво общо има безразсъдството? Какво общо има?
Еда: Държиш се, сякаш светът се върти около теб. Можеше да ни попиташ за акциите.
Серкан: Ако бях попитал? Много ли ще се радваш,Еда?
Еда: Щеше да разбереш, какво искам да кажа! Сега няма значение! Тогава щях да кажа, ако беше попитал.
Серкан: Виж, в този случай дали съм питал или не съм, няма нищо общо с това. Ясно ли е? Свързано е със Селин, нали така?
Еда: Защото се почувства зле след онази нощ, не можеш да променяш баланса на компанията.
Серкан: Това няма нищо общо. Исках да прехвърля акциите на Селин. Няма нищо общо с онази вечер.
Еда: И нека няма. Защото през онази нощ не се случи нищо.
Сер: Да, нищо не стана.
Еда: Добре. Да пази Бог. Между другото, не съм те канила там. Сам дойде след мен.
Серкан: Разбираш ли какво правиш?
Еда: Следваш ме навсякъде!
Серкан: Разбираш ли какво правиш?
Еда: И какво правя?
Серкан: Спасих живота ти, а дори не ми благодари.
Еда: Аа-я! Благодаря, г-н супер Робот, моят герой! Щастлив ли си?
Серкан: Да, щастлив съм Но ще ти кажа нещо. Сега забелязах. Всеки път, котгато спорим, очите ти хвърлят искри. Но в твоите чувства вътре има нещо друго.
Еда: Ненавист.
Серкан: Не, не е ненавист. Не, не е ненавист. Сякаш има нещо смесено с любовта.
Еда: Любов...Нашата любов отдавна е изчезнала.
Серкан: Така ли? Това ненавист ли е?
Мислите на Еда: Не, умирам от любов по теб. Преди да те намеря, исках да се събера с теб. Преди да те обичам, бих искала да те разбера. Не да унищожа, а да започна всичко отначало с теб.
Серкан: Нее. Това не е омраза.
Еда: Отдавна те забравих. Когато се отказа от мен...Аз се отказах от теб.
Мислите на Еда: Излъгах те. Никога не съм се отказвала.
Еда:А и за да мразя, трябва да обичам. Не те обичам повече.
Мислите на Еда: Обичам те толкова много, че любовта ми е достатъчна и за двама ни. Достатъчно е само да хванеш ръката ми.
Еда: Всичко отмина. Нищо не очаквам от теб. Оставих настрана всичките си чувства към теб. А и...Сега се срещам с друг мъж.
Серкан: Щастлива ли си?
Еда: Много съм щастлива.
Серкан: Така ли е?
Еда: Да.
Серкан: Щастлива си?
Еда: Ти не си ли?
Серкан: Колко хубаво. Дойде източникът на твоето щастие.
Еда: Дениз?!
Дениз: Дойдох да пия кафе с теб, но...Ела.
Мело: Твоичкият идва.
Серкан: Трябва да поговорим, Еда.
Мело: Тръгвам, отлитам.
Серкан: Искаше да кажеш нещо, Ме...Минутка. Мело.
Мело: След като си спомнихте за Мело, мисля, че ще си спомните и това. Да опитаме пак: „Зетко!“.
Серкан: Не.
Мело: Добре.
Мело: Хайде, зетко, ако си спомняш, спомняй си вече.
Серкан: Да, Еда, трябва да поговорим.
Еда: Да поговорим. Осъзнаваш ли, че винаги действаш безразсъдно.
Серкан: Какво общо има безразсъдството? Какво общо има?
Еда: Държиш се, сякаш светът се върти около теб. Можеше да ни попиташ за акциите.
Серкан: Ако бях попитал? Много ли ще се радваш,Еда?
Еда: Щеше да разбереш, какво искам да кажа! Сега няма значение! Тогава щях да кажа, ако беше попитал.
Серкан: Виж, в този случай дали съм питал или не съм, няма нищо общо с това. Ясно ли е? Свързано е със Селин, нали така?
Еда: Защото се почувства зле след онази нощ, не можеш да променяш баланса на компанията.
Серкан: Това няма нищо общо. Исках да прехвърля акциите на Селин. Няма нищо общо с онази вечер.
Еда: И нека няма. Защото през онази нощ не се случи нищо.
Сер: Да, нищо не стана.
Еда: Добре. Да пази Бог. Между другото, не съм те канила там. Сам дойде след мен.
Серкан: Разбираш ли какво правиш?
Еда: Следваш ме навсякъде!
Серкан: Разбираш ли какво правиш?
Еда: И какво правя?
Серкан: Спасих живота ти, а дори не ми благодари.
Еда: Аа-я! Благодаря, г-н супер Робот, моят герой! Щастлив ли си?
Серкан: Да, щастлив съм Но ще ти кажа нещо. Сега забелязах. Всеки път, котгато спорим, очите ти хвърлят искри. Но в твоите чувства вътре има нещо друго.
Еда: Ненавист.
Серкан: Не, не е ненавист. Не, не е ненавист. Сякаш има нещо смесено с любовта.
Еда: Любов...Нашата любов отдавна е изчезнала.
Серкан: Така ли? Това ненавист ли е?
Мислите на Еда: Не, умирам от любов по теб. Преди да те намеря, исках да се събера с теб. Преди да те обичам, бих искала да те разбера. Не да унищожа, а да започна всичко отначало с теб.
Серкан: Нее. Това не е омраза.
Еда: Отдавна те забравих. Когато се отказа от мен...Аз се отказах от теб.
Мислите на Еда: Излъгах те. Никога не съм се отказвала.
Еда:А и за да мразя, трябва да обичам. Не те обичам повече.
Мислите на Еда: Обичам те толкова много, че любовта ми е достатъчна и за двама ни. Достатъчно е само да хванеш ръката ми.
Еда: Всичко отмина. Нищо не очаквам от теб. Оставих настрана всичките си чувства към теб. А и...Сега се срещам с друг мъж.
Серкан: Щастлива ли си?
Еда: Много съм щастлива.
Серкан: Така ли е?
Еда: Да.
Серкан: Щастлива си?
Еда: Ти не си ли?
Серкан: Колко хубаво. Дойде източникът на твоето щастие.
Еда: Дениз?!
Дениз: Дойдох да пия кафе с теб, но...Ела.
Четох, че започват да излъчват сериала при нас от 5 юни.
Началото...
Началото...
и момиче за баланс
Няма да можеш да вземеш нищо от моя живот.
Дениз: Как си? Всичко наред ли е?
Селин: Не разбирам?
Дениз: Нали няма да има никакви недоразумения между нас?
Селин: Не. Няма никакви проблеми. Измислих нещо по повод кабинета ми и исках да ти кажа.
Дениз: Разбира се, хайде да го обсъдим.
Еда: Дениз, имаш ли още работа?
Скелин: Дениз сега се занимава с дизайна на моя кабинет.
Еда: Аз попитах Дениз.
Селин: Еда, не се ядосвай толкова, успокой се.
Еда: Ако беше казала, че проблемът ти са акциите, щях да ти дам не 5, а 10%. Не трябваше да се притесняваш.
Селин: Нямам никакви проблеми, Еда. Нямам и нужда от това някой да ми дава нещо. Ако поискам, сама ще си го взема. Не се притеснявай.
Еда: Няма да можеш да вземеш нищо от моя живот.
Селин: Не съм виновна за това, че загуби. Мисля, че по-добре да свикнеш с това, защото още много ще губиш.
Еда: За каква се мислиш? Ще останеш в ръцете ми някой ден. Наистина ще ми останеш в ръцете. Стана много нахална. Невъзпитана. Това, което ми се случва, е като някаква шега.
Ердем: Какво става? Дойдох да ти напомня.
Еда: Какво? Какво е станало? Извинявай.
Ердем: Исках да ти напомня... За цветята за приюта.
Еда: Добре, благодаря. Ердем, извинявай.
Дениз: Искаш ли да дойда с теб?
Еда: Не, не се откъсвай от работата си заради мен.
Дениз: Ако знаеше...Че цялата моя работа си ти...
Как съм могъл да се влюбя в теб? Странно.
Серкан: Еда? Какво става?
Еда: Какво?
Серкан: Добре ли си?
Еда: Добре съм.
Серкан: Вижда се.
Еда: Добре съм! Какво?
[b]Серкан:[/b] Вас... Наистина не ви разбирам. Не можете, без да се карате.
Еда: Да се караме? Не бих си дала труда да се карам с твоето момиче. Само да посмее да се сбие с мен! Ще се побъркам.
Серкан: Как съм могъл да се влюбя в теб? Странно.
Еда: Не трябва да ти казвам всичко. Нека нещо да се сетиш сам
Серкан: Ще се сетя.
Еда: Любовта е забранена. В офиса любовта е забранена. Ти го направи. Ти отново вкара любовта в офиса, като даде акции на своята любима.
Серкан: Аз създадох това правило. И тази, която наричаш „любима“ е жената, за която искам да се оженя.
Еда: Желая ви щастие. Удавете се във вашето щастие по волята на Всевишния.
Серкан: Дай Боже.
Еда: Аз излизам.
Серкан: Къде?
Еда: Не те касае къде отивам.
Дениз: Как си? Всичко наред ли е?
Селин: Не разбирам?
Дениз: Нали няма да има никакви недоразумения между нас?
Селин: Не. Няма никакви проблеми. Измислих нещо по повод кабинета ми и исках да ти кажа.
Дениз: Разбира се, хайде да го обсъдим.
Еда: Дениз, имаш ли още работа?
Скелин: Дениз сега се занимава с дизайна на моя кабинет.
Еда: Аз попитах Дениз.
Селин: Еда, не се ядосвай толкова, успокой се.
Еда: Ако беше казала, че проблемът ти са акциите, щях да ти дам не 5, а 10%. Не трябваше да се притесняваш.
Селин: Нямам никакви проблеми, Еда. Нямам и нужда от това някой да ми дава нещо. Ако поискам, сама ще си го взема. Не се притеснявай.
Еда: Няма да можеш да вземеш нищо от моя живот.
Селин: Не съм виновна за това, че загуби. Мисля, че по-добре да свикнеш с това, защото още много ще губиш.
Еда: За каква се мислиш? Ще останеш в ръцете ми някой ден. Наистина ще ми останеш в ръцете. Стана много нахална. Невъзпитана. Това, което ми се случва, е като някаква шега.
Ердем: Какво става? Дойдох да ти напомня.
Еда: Какво? Какво е станало? Извинявай.
Ердем: Исках да ти напомня... За цветята за приюта.
Еда: Добре, благодаря. Ердем, извинявай.
Дениз: Искаш ли да дойда с теб?
Еда: Не, не се откъсвай от работата си заради мен.
Дениз: Ако знаеше...Че цялата моя работа си ти...
Как съм могъл да се влюбя в теб? Странно.
Серкан: Еда? Какво става?
Еда: Какво?
Серкан: Добре ли си?
Еда: Добре съм.
Серкан: Вижда се.
Еда: Добре съм! Какво?
[b]Серкан:[/b] Вас... Наистина не ви разбирам. Не можете, без да се карате.
Еда: Да се караме? Не бих си дала труда да се карам с твоето момиче. Само да посмее да се сбие с мен! Ще се побъркам.
Серкан: Как съм могъл да се влюбя в теб? Странно.
Еда: Не трябва да ти казвам всичко. Нека нещо да се сетиш сам
Серкан: Ще се сетя.
Еда: Любовта е забранена. В офиса любовта е забранена. Ти го направи. Ти отново вкара любовта в офиса, като даде акции на своята любима.
Серкан: Аз създадох това правило. И тази, която наричаш „любима“ е жената, за която искам да се оженя.
Еда: Желая ви щастие. Удавете се във вашето щастие по волята на Всевишния.
Серкан: Дай Боже.
Еда: Аз излизам.
Серкан: Къде?
Еда: Не те касае къде отивам.
Все още не можеш да забравиш Еда, нали?
Енгин: За добро ли с него? Ти...
Серкан: Лейля я няма и го помилих нещо. Опитвам се да се свържа с Еда.
Енгин: Да се свържеш с Еда ли?
Серкан: Да, Енгин.
Енгин: Да й беше звъннал по телефона.
Серкан: Животът не е толкова прост, Енгин, знаеш. Понякого не можеш да звъннеш на всеки, на когото искаш. А ти, защо дойде?
Енгин: А, това...Донесох за подпис документите...
Енгин: Все още не можеш да забравиш Еда, нали?
Серкан: Какво общо има това? Откъде го взе? Енгин, не прави така, моля те. И без това всичко в главата ми е объркано. Не ме вкарвай и в това.
Енгин: Ти престани, Серкан. Виждам.
Серкан: Какво виждаш?
Енгин: Брат, виж, все още държиш тази покана.
Серкан: Тя просто стои тук от миналата седмица.
Енгин: Знам целият ти живот, Серкав. Не ме лъжи. Разкажи, брат, какво става? Какво чувстваш? Разкажи ми?
Серкан: Добре. Добре. Хубаво... Тя не излиза от главата ми. Еда не излиза от главата ми. И когато си приближи до мен усещам нейния аромат. И този аромат решава всичко. Не мога да разбера какво става. Виждам нещо съврзано с миналото. Не знам, всъщност това преживял ли съм го или не. Затова... Може умът ми да си играе с мен. Мислите ми са объркани. Това ме притеснява. Но и това няма значение.
Енгин: Няма значение ли? Разбира се, че има. Помисли малко. Намери Еда в себе си, Серкан. Поговори с нея. Нека тя сама реши. Не лъжи никого. Нито себе си, нито Еда, нито Селин. Ако обичаш Еда, върни се при нея. Или се ожени за Селин. Но не постъпвай така с другите. Помисли, Серкан. Помисли.
Преди се усмихваше красиво.
Еда: Сириус, остави го. Сириус, остави това. Синко, това не са твоите играчки. Синко, можеш ли да ми го данесеш?
Спомен на Серкан: Ти си постоянно в глава ми, ти си във всичките ми мисли- Завладя мозъка чи, завладя живота ми. Омръзна ми!
Еда: Ти също си се побъркал. Заприличал си на баща си. Всички започнахте да приличате на Серкан.
Серкан: Как си, синко?
Еда: Всички приличате на хладилник. Привет.
Серкан: Значи аз съм побъркан, така ли?
Еда: А не е ли така?
Серкан: Не, Еда. Прекрасно си спомням всичко. Не помня само последната година.
Еда: И заради тази последна година ти се върна в каменната ера. Оцелял си през епохата на ренесанса, осветил си се.
Серкан: Спомних си. Всичко това стана благодарение на теб. А доколкото сега теб те няма в спомените ми, всичко отиде на боклука, нали?
Еда: Ааа, чудо. Това е истинско чудо! Ти помниш! Помниш, че всичко това е станало, благодарение на мен.
Серкан: Това смешно ли е?
Еда: Да.
Серкан: Аз не се смея.
Еда: Нормално. Да се смееш, се научи с мен. Нормално е, че си го забравил сега, така, както забрави и мен. Ела тук. Ела, ела.
Серкан: Дойдох.
Еда: Ето така. Малко оттук, малко оттук дръпни. Ето, виждаш ли, смееш се. Можеш ли да се смееш?
Серкан: Не.
Еда: Малко оттук, малко оттук. Красиво е, отива ти. Направи го още веднъж, още веднъж. Остани в това положение. Изобщо не? Няма ли надежда? Но ти отива, да знаеш. Преди се усмихваше красиво. Защо дойде? Какво става?
Серкан: Затъжих се за Сириус.
Еда: Тогава си играй със Сириус. След като не искаш да се смееш, поне го забавлявай. Защото аз си имам работа.
Енгин: За добро ли с него? Ти...
Серкан: Лейля я няма и го помилих нещо. Опитвам се да се свържа с Еда.
Енгин: Да се свържеш с Еда ли?
Серкан: Да, Енгин.
Енгин: Да й беше звъннал по телефона.
Серкан: Животът не е толкова прост, Енгин, знаеш. Понякого не можеш да звъннеш на всеки, на когото искаш. А ти, защо дойде?
Енгин: А, това...Донесох за подпис документите...
Енгин: Все още не можеш да забравиш Еда, нали?
Серкан: Какво общо има това? Откъде го взе? Енгин, не прави така, моля те. И без това всичко в главата ми е объркано. Не ме вкарвай и в това.
Енгин: Ти престани, Серкан. Виждам.
Серкан: Какво виждаш?
Енгин: Брат, виж, все още държиш тази покана.
Серкан: Тя просто стои тук от миналата седмица.
Енгин: Знам целият ти живот, Серкав. Не ме лъжи. Разкажи, брат, какво става? Какво чувстваш? Разкажи ми?
Серкан: Добре. Добре. Хубаво... Тя не излиза от главата ми. Еда не излиза от главата ми. И когато си приближи до мен усещам нейния аромат. И този аромат решава всичко. Не мога да разбера какво става. Виждам нещо съврзано с миналото. Не знам, всъщност това преживял ли съм го или не. Затова... Може умът ми да си играе с мен. Мислите ми са объркани. Това ме притеснява. Но и това няма значение.
Енгин: Няма значение ли? Разбира се, че има. Помисли малко. Намери Еда в себе си, Серкан. Поговори с нея. Нека тя сама реши. Не лъжи никого. Нито себе си, нито Еда, нито Селин. Ако обичаш Еда, върни се при нея. Или се ожени за Селин. Но не постъпвай така с другите. Помисли, Серкан. Помисли.
Преди се усмихваше красиво.
Еда: Сириус, остави го. Сириус, остави това. Синко, това не са твоите играчки. Синко, можеш ли да ми го данесеш?
Спомен на Серкан: Ти си постоянно в глава ми, ти си във всичките ми мисли- Завладя мозъка чи, завладя живота ми. Омръзна ми!
Еда: Ти също си се побъркал. Заприличал си на баща си. Всички започнахте да приличате на Серкан.
Серкан: Как си, синко?
Еда: Всички приличате на хладилник. Привет.
Серкан: Значи аз съм побъркан, така ли?
Еда: А не е ли така?
Серкан: Не, Еда. Прекрасно си спомням всичко. Не помня само последната година.
Еда: И заради тази последна година ти се върна в каменната ера. Оцелял си през епохата на ренесанса, осветил си се.
Серкан: Спомних си. Всичко това стана благодарение на теб. А доколкото сега теб те няма в спомените ми, всичко отиде на боклука, нали?
Еда: Ааа, чудо. Това е истинско чудо! Ти помниш! Помниш, че всичко това е станало, благодарение на мен.
Серкан: Това смешно ли е?
Еда: Да.
Серкан: Аз не се смея.
Еда: Нормално. Да се смееш, се научи с мен. Нормално е, че си го забравил сега, така, както забрави и мен. Ела тук. Ела, ела.
Серкан: Дойдох.
Еда: Ето така. Малко оттук, малко оттук дръпни. Ето, виждаш ли, смееш се. Можеш ли да се смееш?
Серкан: Не.
Еда: Малко оттук, малко оттук. Красиво е, отива ти. Направи го още веднъж, още веднъж. Остани в това положение. Изобщо не? Няма ли надежда? Но ти отива, да знаеш. Преди се усмихваше красиво. Защо дойде? Какво става?
Серкан: Затъжих се за Сириус.
Еда: Тогава си играй със Сириус. След като не искаш да се смееш, поне го забавлявай. Защото аз си имам работа.
Завист
Тези, които завиждат, се в болни превръщат,
те от завиждане своите нерви рушат;
тези, които завиждат, се винаги мръщят
дето успех е проправил към някого път.
Много успехи в живота и много победи,
с тях неотлъчно се движи и злобата зла,
радват се всички и все някой с яд ще погледа,
топлата радост на друг щом е дала крила.
Тези, които завиждат, се в болни превръщат -
всичко човешко, завиждат ли, лудо рушат,
чистите мисли и здраве, добро се не връщат,
злоба и завист в сърцето проправят ли път.
Петя Дубарова
Тези, които завиждат, се в болни превръщат,
те от завиждане своите нерви рушат;
тези, които завиждат, се винаги мръщят
дето успех е проправил към някого път.
Много успехи в живота и много победи,
с тях неотлъчно се движи и злобата зла,
радват се всички и все някой с яд ще погледа,
топлата радост на друг щом е дала крила.
Тези, които завиждат, се в болни превръщат -
всичко човешко, завиждат ли, лудо рушат,
чистите мисли и здраве, добро се не връщат,
злоба и завист в сърцето проправят ли път.
Петя Дубарова
Слънце, къде го четеш тези новини и защо аз не съм ги видяла. 
Давай източник! 
Днес следобед Ханде е слушала тази песен
Давай източник! Днес следобед Ханде е слушала тази песен
Не бързай, Селин. Не бързай.
Селин: Никаква идея ли нямаш къде може да е отишъл?
Ердем: Да! Не... Идея... Има такова нещо. Попита ме за Еда.
Селин: За Еда?
Ердем: Точно така. За Еда.
Селин: Еда къде е отишла?
Ердем: Отиде в цветарницата.
Селин: В цветарницата.
Ердем: Да. В цветарницата. Защото е обещала на децата от приюта да им занесе цветя.
Селин: Добре, Ердем. Тогава ще се обадя на Серкан.
Селин: Какво забъркваш, Серкан? Писна ми от теб, Еда. Разкарай се вече от живота ни! Разкарай се!
Ферит: На къде, Селин?
Селин: Бързам, Ферит.
Ферит: Селин, недей.
Селин: Какво да не правя? Какво намекваш?
Ферит: Не бързай, Селин. Не бързай. В бързината ще допуснеш грешка. Заслепена си. Страхувам се, че ще пострадаш, преди да си постигнала това, което искаш.
Селин: Много благодаря за съвета, Ферит. Моля, използвай тази ценна информация за собствените си връзки. Например с Джерен. Мен ме остави на мира.
Ах, Ердем! В желанието си да се покаже колко е важен и значим в офиса, колко е информиран, наруши обещанието, дадено на Серкан! Много бързо „намери“ ключа и отключи голямата си уста!
А животът на Селин със Серкан минава в подслушване, дебене, правене на клопки и засади, лъжи и инсинуации. Какъв прекрасен живот!
....казваш, че с теб сме в хармония?
Еда: Вземи това и започвай.
Серкан: Да.
Еда: Тази ето така. Слагаш ги заедно с растенията. Може да ги слагаш както искаш. Терариумът доказва, че растенията се учат да живеят заедно.
Серкан: Да. Нужно им е малко време, но вътре стоят едно до друго, докосват се... Такива неща.
Еда: Ако не си го правил преди, откъде знаеш това, Серкан?
Серкан: Не знам. Тоест...Това вероятно е от онази ненужна информация, която трупаме в паметта си.
Еда: Да. Ненужна информация. Да.
Серкан: И това е ненужо, разбира се.
Еда: Заедно с леля ми направи терпариум. Със собствените си ръце го направи. Като подарък! Със собствените си ръце го направи,Серкан!
Серкан: Не вървам ве неща, които не помня, Еда. Какво да правя сега? Това вътре ли да го сложа?
Селин: Дениз, къде си?
Дениз: Има задръстване, Селин. Идвам. Само се успокой.
Селин: Дениз, ще побързаш ли? Вечно те няма там, където си необходим. За нищо не можеш да се погрижиш!
Еда: Виж. Ако искаш може да сложиш това. Тези да сложим...Не искаш ли?Да не го слагаме? Това е малко прекалено. Махам го.
Серкан: Да.
Еда: Взех го. Ще го сложа при моето.
Серкан: Може. Сложи го.
Еда: Виж ги само. Колко са красиви.
Серкан: Да. Това мога да го откъсна, нали?
Еда: Разбира се.
Серкан: Да го сложим при нашите растения. Ето так. Леле! Чудесно! Изглежда с търпение се получава.
Еда: Не с търпение. В хармония.
Серкан: Какво?
Еда: И двамата насочихме енергията си към едно и също нещо. И се получи това. Тоест хармония.
Серкан: Хармония? Тоест, казваш, че с теб сме в хармония?
Еда: Изглежда е така. Не е ли очевидно?!
Дениз: Еда. Любима?
Еда: Дениз?
Серкан: Тъкмо говорехме за хармонията.
Еда: Какво правиш тук?
Дениз: Липсваше ми аромата ти. Не издържах и дойдох.
Еда: Добре си направил.
Дениз: Здравей.
Серкан: Извинето. Слушам, Селин.
Селин: Серкан, звънях ти, но не можах да се свържа.
Серкан: Извинявай, не съм чул.
Селин: Разбрах. Отивам до пекарната, в която бяхме онзи ден. Мисля да се взема сандвич с песто, а на теб кроасан. И две кафета.
Серкан: Може. Може. Страхотна си.
Селин: Да се видим в къщи и да поговорим малко?
Серкан: Ами... Имам малко работа. Тоест, затова няма да имам време.
Селин: Разбрах. Добре. Тогава няма проблем. Друг път ще го направим. Ох. Серкан.
Серкан: Селин, какво става?
Селин: Серкан, катастрофирах! Блъснах се. Изведнъж искочи пред мен...
Серкан: Добре ли си?
Селин: Много ме боли- Не съм добре.
Серкан: Веднага идвам.
Еда: Какво става, Серкан?
Серкан: Селин катастрофира.
Дениз: Ние...
Еда: Да вървим. Чакай, чантата ми...Чантата ми... В колата е. Добре.
Дениз: Да вървим.
Серкан: Добре ли си?
Селин: Серкан, много се уплаших. Стана така изведнъж. Едно куче изскочи пред мен. Рязко занвъртяпх волана...Но много се изплаших.
Серкан: Добре. Ранена ли си? Нещо боли ли те?
Селин: Боли...Главата ми. Главата много ме боли.
Серкан: Не се тревожи. Ленийката ще бъде тук след малко.
Дениз: Добре ли си? Има ли й нещо?
Серкан: Главата я боли.
Еда: Имаш ли нужда от нещо, Селин?
Селин: Не. Не ми трябва помощта ти!
Еда: Ела, да си върви. Ще си викнем такси. Дори в това състояние...Нямам думи!
Дениз: Успокой се.
Поредната лъжа на Селин. Серкан не иска доброволно и с желание да отиде и да си говори с нея. Не можа да го изкуши и прилъже с кроасан, кафе и разговор, затова Силин инсценира катастрофа. И отговорния Серкан изпълнява човешкото си задължение, и отговорността на годеник и бърза към „пострадалата“ от катастрофата Селин. Еда съвсем сериозно се притенсни, Дениз обаче знае истината...
Селин: Никаква идея ли нямаш къде може да е отишъл?
Ердем: Да! Не... Идея... Има такова нещо. Попита ме за Еда.
Селин: За Еда?
Ердем: Точно така. За Еда.
Селин: Еда къде е отишла?
Ердем: Отиде в цветарницата.
Селин: В цветарницата.
Ердем: Да. В цветарницата. Защото е обещала на децата от приюта да им занесе цветя.
Селин: Добре, Ердем. Тогава ще се обадя на Серкан.
Селин: Какво забъркваш, Серкан? Писна ми от теб, Еда. Разкарай се вече от живота ни! Разкарай се!
Ферит: На къде, Селин?
Селин: Бързам, Ферит.
Ферит: Селин, недей.
Селин: Какво да не правя? Какво намекваш?
Ферит: Не бързай, Селин. Не бързай. В бързината ще допуснеш грешка. Заслепена си. Страхувам се, че ще пострадаш, преди да си постигнала това, което искаш.
Селин: Много благодаря за съвета, Ферит. Моля, използвай тази ценна информация за собствените си връзки. Например с Джерен. Мен ме остави на мира.
Ах, Ердем! В желанието си да се покаже колко е важен и значим в офиса, колко е информиран, наруши обещанието, дадено на Серкан! Много бързо „намери“ ключа и отключи голямата си уста!
А животът на Селин със Серкан минава в подслушване, дебене, правене на клопки и засади, лъжи и инсинуации. Какъв прекрасен живот!
....казваш, че с теб сме в хармония?
Еда: Вземи това и започвай.
Серкан: Да.
Еда: Тази ето така. Слагаш ги заедно с растенията. Може да ги слагаш както искаш. Терариумът доказва, че растенията се учат да живеят заедно.
Серкан: Да. Нужно им е малко време, но вътре стоят едно до друго, докосват се... Такива неща.
Еда: Ако не си го правил преди, откъде знаеш това, Серкан?
Серкан: Не знам. Тоест...Това вероятно е от онази ненужна информация, която трупаме в паметта си.
Еда: Да. Ненужна информация. Да.
Серкан: И това е ненужо, разбира се.
Еда: Заедно с леля ми направи терпариум. Със собствените си ръце го направи. Като подарък! Със собствените си ръце го направи,Серкан!
Серкан: Не вървам ве неща, които не помня, Еда. Какво да правя сега? Това вътре ли да го сложа?
Селин: Дениз, къде си?
Дениз: Има задръстване, Селин. Идвам. Само се успокой.
Селин: Дениз, ще побързаш ли? Вечно те няма там, където си необходим. За нищо не можеш да се погрижиш!
Еда: Виж. Ако искаш може да сложиш това. Тези да сложим...Не искаш ли?Да не го слагаме? Това е малко прекалено. Махам го.
Серкан: Да.
Еда: Взех го. Ще го сложа при моето.
Серкан: Може. Сложи го.
Еда: Виж ги само. Колко са красиви.
Серкан: Да. Това мога да го откъсна, нали?
Еда: Разбира се.
Серкан: Да го сложим при нашите растения. Ето так. Леле! Чудесно! Изглежда с търпение се получава.
Еда: Не с търпение. В хармония.
Серкан: Какво?
Еда: И двамата насочихме енергията си към едно и също нещо. И се получи това. Тоест хармония.
Серкан: Хармония? Тоест, казваш, че с теб сме в хармония?
Еда: Изглежда е така. Не е ли очевидно?!
Дениз: Еда. Любима?
Еда: Дениз?
Серкан: Тъкмо говорехме за хармонията.
Еда: Какво правиш тук?
Дениз: Липсваше ми аромата ти. Не издържах и дойдох.
Еда: Добре си направил.
Дениз: Здравей.
Серкан: Извинето. Слушам, Селин.
Селин: Серкан, звънях ти, но не можах да се свържа.
Серкан: Извинявай, не съм чул.
Селин: Разбрах. Отивам до пекарната, в която бяхме онзи ден. Мисля да се взема сандвич с песто, а на теб кроасан. И две кафета.
Серкан: Може. Може. Страхотна си.
Селин: Да се видим в къщи и да поговорим малко?
Серкан: Ами... Имам малко работа. Тоест, затова няма да имам време.
Селин: Разбрах. Добре. Тогава няма проблем. Друг път ще го направим. Ох. Серкан.
Серкан: Селин, какво става?
Селин: Серкан, катастрофирах! Блъснах се. Изведнъж искочи пред мен...
Серкан: Добре ли си?
Селин: Много ме боли- Не съм добре.
Серкан: Веднага идвам.
Еда: Какво става, Серкан?
Серкан: Селин катастрофира.
Дениз: Ние...
Еда: Да вървим. Чакай, чантата ми...Чантата ми... В колата е. Добре.
Дениз: Да вървим.
Серкан: Добре ли си?
Селин: Серкан, много се уплаших. Стана така изведнъж. Едно куче изскочи пред мен. Рязко занвъртяпх волана...Но много се изплаших.
Серкан: Добре. Ранена ли си? Нещо боли ли те?
Селин: Боли...Главата ми. Главата много ме боли.
Серкан: Не се тревожи. Ленийката ще бъде тук след малко.
Дениз: Добре ли си? Има ли й нещо?
Серкан: Главата я боли.
Еда: Имаш ли нужда от нещо, Селин?
Селин: Не. Не ми трябва помощта ти!
Еда: Ела, да си върви. Ще си викнем такси. Дори в това състояние...Нямам думи!
Дениз: Успокой се.
Поредната лъжа на Селин. Серкан не иска доброволно и с желание да отиде и да си говори с нея. Не можа да го изкуши и прилъже с кроасан, кафе и разговор, затова Силин инсценира катастрофа. И отговорния Серкан изпълнява човешкото си задължение, и отговорността на годеник и бърза към „пострадалата“ от катастрофата Селин. Еда съвсем сериозно се притенсни, Дениз обаче знае истината...