Проблемно дете в детска градина

bloombug, това през 90те ли е било във 2-3 клас? Много кофти травма... Дано да си я преодоляла... Вашите са виновни на 100%, че не са прекъснали кръга още в детската, наистина. Ако тогава го бяха направили и те бяха защитили, в училище нямаше пак да се видиш в ситуация на мълчалива жертва.

Аз си бях борбено дете и се справих.
Но да, през 90-те беше и тогава като че ли не се говореше толкова за тормоз в училищата и градините. Всички някакси го приемаха за нормално и този тип събития нямаха такъв отзвук както днес. Днес имам чувството, че е по-добре и по-малко се толерират такива неща. Дано де.

Ако майка му е отговорна на това дете да хване да го заведе на психолог, аз моя син защото реве на обяд в детската си го прибирах всеки ден да спи у дома, за да не пречи на другите не може 20 други да са неспокойни заради 1 дете айде моля ви се...

Ама да, разбира се, вината е на родителите на проблемното дете, как иначе.
Понеже някоя мама си вземала детето на обяд, значи всеки проблем е решим. Ами да напуснат работа, бе, да си стоят вкъщи и да си гледат детето. Така, де.
Какво правим, ако психологът също не реши проблема? Не е възможно, значи пак родителите са виновни, нали? Няма начин детето да не е тяхно отражение - на лошото им възпитание и на лошите им гени.
Плюйте си в пазвата да не ви дойде до главата. Щото идва изневиделица. Аз съм в такава ситуация в момента, в цялата и красота, с идеи за родителски срещи и настоявания да се вземат мерки, и съм майката на агресивното дете, тая виновната, която се чуди и мае какво да прави. Дете със СОП, с изоставане, в специализирано училище. Ходи на психолог от 2-годишен, та досега. И да го спра от училище не са навити (не че аз много искам, но го предложих като вариант), правели проверки и щели да го изключат. От опит ми е ясно как горе-долу може да се чувства - не съм сигурна как СЕ, казвам "може" - майката на детето от темата.
Сега, знам, че "изобщо не е същото", обаче не е съвсем вярно. Здравите деца също не са пластелин. Не са отражение на родителите си, на възпитанието им, на нищо, не са огледало. Възможностите на възпитанието за съжаление имат и граници. Знам, че една част от хората се успокояват, че понеже те са читави, а майката на проблемното дете от темата сигурно не е (нещо такова прочетох по-горе), техните деца няма как да се случат проблемни като нейното. Обаче не е вярно. Понякога "проблемни", неприятни хора, говоря за здрави хора, имат съвсем поносими и свестни родители и поносими, свестни братя и сестри - да рече човек, че е от възпитанието. Почти по същия начин някои умници смятат, че деца като моето са "такива", защото самите родители имат някакъв дефект, "калпави гени", по израз от форума.

Обиден е тоя другарски съд над "виновните" родители, ако те също нямат контрол върху ситуацията. Ако виждате, ама наистина, че не предприемат нищо - как да е. Но ако няма резултат, това не значи, че не предприемат или че го правят зле. Може и те да са се видели в чудо. Но нищо, де, вие пак им начукайте канчето, няма да ги търпим, я.

Имам и известен опит в ситуация на тормозено в началното училище дете, да не каже някой, че нямам представа какво е.

Добре, а какво е решението в този случай?
Детето продължава да тормози останалите ли?
Ако бяхте пък майка на тормозено дете, как щяхте да реагирате, ако нищо не се прави по въпроса? Ще обяснявате на вашето дете, че няма какво да се направи, ще го удрят и тормозят всеки ден, все пак другото дете е със специални нужди?
Разбирам, че и вашата ситуация хич не е лесна, и се надявам да не ми се случва никога, но пък и на тормозеното дете и неговите родители няма да им е лесно. Не си пращаме децата на градина/училище, за да бъдат тормозени.

Аз пък едно не мога да разбера....защо винаги възрастните присъстващи на ситуациите (учителите) винаги остават някъде встрани.
Все едно децата се пускат на самотек всички в едно помещение и което оцелее.
Нали учителя е този които трябва да реагира? Нали той/тя са учили точно за това? Нали имат представа от психология, педагогика и здраве?

Абе, Магдена, как точно сравняваш себе си и детето си с дребен бияч, чиято майка го поощрява, че браво, моето момче, òправните хора така като тебе правят?
Ако се появи някой още по-òправен келеш и извърти два шамара на въпросния дребен бияч, тогава същата майка ще ревне.

Едно е дете със СОП ,съвсем друго е здраво дете.
Ако детето е със СОП естествено,че родителите нямат вина.
Но в такъв случай би трябвало детето да има ресурсен учител.Или да е на индивидуално обучение.

Обаче здраво дете,което проявява агресия е съвсем друга ситуация.И разбира се,че родителите трябва да вземат мерки,това е тяхна отговорност.Да потърсят професионална помощ.Но в много случаи те не го правят.
Винаги има причина за агресията.

 Никой не е длъжен да търпи тормоз и не е редно 25 деца да страдат заради едно.
Няма нормален родител,който да мълчи когато детето му е подложено на насилие.
Защото хапане,ритане,блъскане,удряне -това е физическо насилие.

Когато има агресия, няма никакво значение дали детето е съвсем обикновено или със СОП. Агресивните прояви трябва да се сведат до минимум и това е грижа на възрастните. Да, на възрастните, което включва учители, родители и специалисти. Ако едно дете е оставено да проявява агресия, то затвърждава у себе си усещането, че е позволено. А детето, което търпи агресия на свой ред затвърждава усещането ,че е позволено. Не е добре  за нито едно от децата.
Учителите, също и психолозите, колкото и да са учили и да им е работа, пак не могат с вълшебна пръчка да овладеят агресивните прояви всеки път. Дори за ръката да го държи учителката цял ден това дете, пак не става. Родителите на децата, които са нахапани, скубани, обиждани и т.н. все по-малко са склонни да приемат децата им да търпят и те самите вече не търпят. Като цяло директорът трябва да реши въпроса по някакъв начин - на него това му е работата. Няма никакъв смисъл тук да се получават конфликти между родителите.

И аз майка на дете с проблеми, до главата ми е госпожо и знам, какво е да ти унижават детето, защото било проблемно и Да! Вземах си го на обяд, защото директно ми заявяваха, че не може моето да нарушава реда на останалите с рева си, писах и тема даже как да постъпя, за да му е приятно на детото да може да се научи да заспива и там, успех имаме у дома там нямаме и си го спрях!!! Аз не обвинявям никого, че детето ми е такова родено, не се заяждам и с никого, каквото такова обичам си го цял живот ще е така! Много грозно звучи" не ви е дошло до главата" Божа работа, такъв е животът, такъв е света.
Щом сме на крака, ще се справим.

Евала на Светослава! А Магдена ми "звучи" точно като проблемен родител, който си няма представа, а и не би искала да има, защо пък детето ѝ е станало проблемно.

Аз такова нещо нещо за родителите нито съм писала, нито съм намеквала. Нито родителите са еднакви, нито хората са еднакви, а от дете до дете съвсем може да е голяма разликата.
Поради обективни обстоятелства като естеството на груповото обучение и отглеждане на децата в ДГ и в училище, се налага всички да се адаптират и да се сведат агресивните прояви до минимум,  защото първо трябва да се опази здравето и психиката на децата. Философия да има правила и болшинството взема превес във всеки смисъл - гледа се групата. Станат ли проблемите твърде сериозни, особено с агресивни прояви, групата започва да оказва натиск или започва да ги копира.

 Дори понякога при индивидуална работа агресивните не могат да се овладеят от страна на учител или на друг специалист, все пак това са чужди хора за детето, не са роднини. Агресия може да има не само към другите деца, а и към  възрастните в градината или в училище, а опозиционното поведение влияе на всички. Това, което един родител има като реакция към собственото си дете е от позицията именно на родител. Всеки си познава детето най-добре. Отделно, детето може да се държи по един начин с родителите си, а по съвсем друг в градината и с други хора, когато родителят отсъства. Това важи за всички деца и всеки, който е отгледал поне едно дете го знае, дори да не става въпрос за агресивни прояви, а за доста по-безобидни неща - мисли си "това не може да бъде, моето дете не прави така". Е, да, ама децата правят много неща.

Магдена, децата са проблем и отговорност единствено на родителите си. И това го разбрах по трудния начин, разбирам те. Обаче, никой не е длъжен да се съобразява, защото моето не се вписва в обстановката. Не разбирам и упоритостта на някои родители "да посещава" на всяка цена, а на детето да се гледа като навлек и всички да си отдъхват с облекчение като отсъства. Да, тежко е, групата не приема различните, но никой не е обещавал, че животът е справедлив.

Родителите на агресивни деца трябва да разберат,че никъде няма толерантност към насилие и тормоз.
И ако не се коригира поведението на такива деца,то в училище проблемите стават още по-големи.

 Деца със СОП.
В училище те могат да бъдат с ресурсен учител или на индивидуално обучение.
 В детска градина-не знам как стоят нещата.
Но  и там не може да има търпимост към агресия.
Няма майка,която да прояви разбиране,когато детето и е бито и тормозено.


  В повечето случаи агресивните деца не са със СОП  и напълно съзнателно тормозят и бият съучениците си.

Майка на тормозено дете беше писала, че майката на тормозителя смятала тормозещите за òправни. Не ми се търси сега мнението, но това, което аз виждам - почти всеки и почти навсякъде си прави, каквото му скимне, докато не му скръцнат. Хора, които могат да правят нещо кофти и в ущърб на другите, ама не го правят, са наистина малко.