Депресия - тема 1

Аз не съм правила такъв тест, дори не знаех, че има.
Безразличието (по-скоро е бездушие, опустошеност) е най-типичният признак на клиническата депресия. Само ксанакс ли пиете? Нещо за качване на серотонина нямате ли?

Извинявам се за глупавия въпрос, но как се усеща това "бездушие"? Крайна степен на някаква негативна емоция, била тя и неудовлетвореност, разочарование?
Защото аз от две години нямам никакви емоции, дори и негативни. Няма тъга, няма разочарование - просто нищо. Нищо не ми изглежда негативно, а просто напълно неутрално. И тревожност нямам, не мога да я изпитам. Дори понякога разума ми "казва", че трябва да изпитам емоция (ако щеш и негативна), същото така и имам нужда от такива, но сякаш на физиологично ниво не стават нещата. Това депресия ли е?

Пия Бифлокс от повече от 2 месеца. Той е АД от SSRI групата. Дозата ми е 40мг. дневно. Както писах по- горе, пробвала съм с АД от всички групи. Не ми действат. Бифлокс леко ми повишава енергията и заради това го вземам. През нощта не спя много, защото дъщеря ми, се буди често, съответно през деня съм уморена. На фона на този АД обаче, в последно време,  изпадам внезапно в някакво състояние на ужас без никаква причина. С дишане успявам да се овладея. Засега видимо не ми пречи на нормалния живот, но ми е нужна голяма воля и самоконтрол, а вече силите ми се изчерпват. Трябва ми нещо, което поне за малко да ми помогне, за да си почина от това състояние. То продължава почти 6 години, като бавно се влошавам. По едно време не пиех нищо, защото опитвахме да имаме второ дете. Забременях, кърмих 1 година, а когато спрях, пак реших да опитам с лекарства. Не мисля, че все още е клинична депресия, не знам. Според психиатърката е прекомерна тревожност.
Анонимен, аз изпитвам и някои положителни емоции, но силно притъпени. Обратното е при негативните, тях ги усещам с висок интензитет. Чувството на неудовлетвореност също го има, но не ми е чак такъв проблем. Тревожността ми е на преден план, както и безразличието, което започна да се проявява.
Това състояние на безразличие при теб не ти ли пречи на нормалния живот? Успяваш ли да се справяш в ежедневието?
Аз се страхувам да не докарам на децата си някаква емоционална травма, ако изпадна в депресия. Когато се смея, и те се смеят, много сме свързани, затова гледам пред тях да изглеждам щастлива. Дори когато си играем обаче, аз не съм сякаш отдадена на момента, умът ми се рее пак някъде из ужасите, които могат да се случат.

Пречи ми на нормалния живот особено много, но на дневен ред ми е да си реша друг здравословен проблем (стерилитет).
Работата ми е лека за мой късмет, задълженията ги избутвам, то няма и как да е друго, но за друго не изпитвам потребност, не мога да усетя желание и удовлетворение, дори и да ми се случи нещо хубаво (защото реално няма нещо, което да желая). По-точно знам какво искам, какво харесвам, но не мога да изпитам емоцията. Но не, че не виждам смисъл, а просто искам, но не мога.

Анонимен, и ние имахме трудности с правенето на деца. Това също много натоварва психиката. Аз честно казано не го приемах толкова навътре, защото бях на 24-25г., когато започнахме опити. Тогава се бях фокусирала върху работата си и вярвах, че имаме време, понеже сме млади. И двете ни деца станаха с инсеминации. Не успяхме по естествен път.

Извинете за въпроса , но освен липсата на емоции , имате ли някакви  физически усещания  - умора / постоянна или временна /  , болки по тялото , мозъчна мъгла, подуване на корема  ?

Болки по тялото - не. Всичко останало - да, и то постоянно. Също и непълноценен и кратък сън. Намалена нужда от сън, не усещам такава до крайно изтощение, когато заспивам за 1 секунда. Иначе не мога да спя, но не съм напрегната, не мисля за нищо. Не сънувам нищо, нямам сънища. Дори страх (тревожност) не мога да изпитвам.

Моя близка ми е разказвала, че преди години, е била хоспитализирана, не са можели да й поставят диагноза. Едва е била в състояние да стане от леглото, за да отиде до банята. Само лежала и се е чувствала изключително зле физически. В крайна сметка се оказало депресия. Наложил се престой в психиатрията. Оправила се е, но цял живот, пие АД. Ако опита да намали дозата, се влошава. Тя е на възрастта на майка ми. Когато е започнала, е била на около 30 години. Никой не би предположил, че може да е склонна към депресия, понеже видимо, е енергична, жизнерадостна, оптимистична, прекрасен събеседник и т.н. АД й дава мотивация, иначе няма желание за нищо. Пие и някакъв бензодиазепин, ако се събуди през нощта, и не успее да заспи.
Аз също съм много по- уморена, откакто отключих тревожността. Да има как само да спя.
Преди не бях такава. Дори да ми се случеше нещо неприятно, бързо го преодолявах. Усещах лекота, свобода, обичах себе си и не можех да съм нещастна повече от 2-3 дни. Сега имам чувството, че съм друг човек. Направо се задушавам от на моменти от този живот. Само децата ми дават някакъв смисъл. Към тях обичта ми е болезнено силна. Ако можех да получа сигурна гаранция, че ще са добре, щастливи, спокойни, здрави, вероятно щях да се оправя, но за жалост, гаранции няма, нито пък някога ще има.
На мен обаче това състояние ми даде и уроци. В някои отношения израснах, в други деградирах. Болката много променя хората.

От колко време сте така и търсили ли сте помощ от лекар ? Имали ли сте някакво стресиращо преживяване за по- дълъг период от време , което да предхожда изпадането ви в това състояние на апатия ?
Извинете за въпросите просто се опитвам да съпоставя с моето състояние и с това което преживявам аз !!

От малко повече от две години. Да, имаше точно стресиращо преживяване за по-дълъг период от време. Помощ от лекар - не, от лекари търся помощ за физически проблем и не я получавам, за психически - не смея и да си помисля. Да пия хапчета не желая. Преди тези две години също съм била в депресия, повече от 15 години и съм свикнала. Това обаче е нещо напълно различно.
И аз имам няколко въпроса за сравнение (така че питайте спокойно):
Имате ли физическо притъпяване на всички сетива, най-много осезанието и болката?
Имате ли нисък пулс? При мен след стреса пулса от средно 80 падна на 55-60 и така си остана за постоянно...

Forest rain, препоръчвам ти да си купиш книгата Лек за депресията на д-р Стивън Д. Иларди и да приложиш написаното. Ефект определено има, а аз дори не съм спазила и половината терапевтични указания. С трежовно-депресивно разстройство съм в момента (повече е изразена тревожността), което в началото се диагностицира като клинична депресия. В комбинация с книгата ти препоръчвам и да започнеш срещи с добър психолог.

Също така, ако не си го направила - провери чрез кръвни изследвания хормоните (полови, ендокринни, надбъбдречни жлези), вит. Д, щитовидна жлеза - TSH, FT3, FT4, MAT, TAT. Промени в тези показатели могат да предизвикат психични и поведенчески разстройства. Т.е. добре е да изключиш варианта причината да е от физиологичен проблем.

Щом изпитваш затруднения със съня може да пробваш Мелатонин. Това е хранителна добавка и не предизвиква привикване като сънотворните препарати и може да се употребява продължително време. Също така има редица ползи за здравословното състояние на организма, можеш да се информираш от гугъл. Аз лично съм избрала да приемам Сладки сънища форте с 5 мг. постепенно освобождаващ се мелатонин на Фортекс, по 1 тб. вечер преди лягане. Ако усетя, че съм много стресирана вземам 2 тб. Принципно дозата тук не играе такова ключово значени както при останалите медикаменти. Препоръчвам ти да започнеш с 5 мг и да видиш как ти повлиява в период от 1 седмица. Ако не усетиш положителен резултат - увеличи. Подобни препарати, но с добавки за успокоение (билкови екстракти/витамини) са Лунестил, Сладки сънища (но не форте - аз лично съм по-доволна от фортето).

В книгата има посочени хранителни добавки като част от терапията. За всички добавки или медикаменти, към които проявяваш интерес да приемаш, но не са ти предпиасани лично на теб, е задължително да се консултираш с вещо лице по въпроса (лекар, може и нутриционист за хр.добавки), като то ги съобрази спрямо текущото ти здравословно състояние (заболявания), кг, съвместимост между препаратите и тн.

Също можеш да погледнеш като информация за Мио-инозитолът (една от формите на инозитолът), който се изписва обикновено при фертилни проблеми или гинекологични неразположения. Има много добър ефект в третирането на тревожни и депресивни прояви, подобрява чувствително глюкозният метаболизъм, фетилитетът, може да регулира някои хормони, които са извън референтните стойности и тн. Като цяло доста добро портфолио има. Известно и като витамин Б8. Дозата при тревожни и депресивни разстройства започва от 4 гр (4000 мг.)/дневно. Като препарат ти препоръчвам Пикозитол. Иначе има различни варианти и комбинации с други вещества (Инофолик, Иногинол и тн).

Идеално разбирам как се чувстваш и през какво преминаваш. Пожелавам ти да сили и спокойствие, за да се справиш с проблема

При мен има почти непрекъснат болков процес , болят  ме гърба ,  краката . И умора - ужасно уморен и изтощен се чувствам , още с отварянето на очите , едвам ставам за работа .
Пулсът е по същия начин 55 -60 и е такъв постоянно . Кръвното също е доста ниско и не знам дали това не е едната причина толкова да ми е сънливо и уморено.
Сънят е много повърхностен и също липсват сънища. Много рядко сънувам . Почти задължително пия мелатонин иначе трудно заспивам вечер  , но за сметка на това ми се спи непрекъснато почти през целия ден . Чак вечерта леко " живвам" .
При мен всичко се отключи след много голям стрес . Много дълго време бях изключително тревожен и мисля , че от там започнаха проблемите със съня. От системното недоспиване дойде и  всичо останало , като чисто физически усещания. Всичко това с апатията и липсата на емоции мислех , че е свързано с депресията . Иначе и аз съм 1:1 в емоционален план с това което описвате просто липсват емоции - нито положителни , нито отрицателни .
И мен ме е страх от лекарства , но до кога ще мога да издържа така не знам .

З а х а р е н ❤ п а м у к, благодаря за насоките. Физиологичен проблем нямам. Проверила съм си хормоните. Всичко е в норма. Дефицити също нямам. Инозитол съм пила дълго време преди второто дете, за да увелича шансовете за забременяване, но не усетих нищо по- различно. За съня проблемът е, че дъщеря ми, се буди през нощта. Заради това не се наспивам. В момента сме на почивка. Надявах се, че от умора ще спи, но не. Пак продължава да се събужда.
Аз мисля, че АД може би ми действа в някаква лека степен, без да го осъзнавам. Онзи ден ми съобщиха за смъртта на човек, когото познавам. В нормалното си състояние щях дни наред да се чувствам зле. Сега само в първия момент изпитах силна тъга и болка. На другия ден вече нищо не усещах, беше ми абсолютно безразлично, колкото и гадно да звучи. Мисля си, че е заради АД. Ще обсъдя с психиатърката евентуално увеличаване на дозата, макар че и сега не е ниска. Само да изчезне тревожността, защото вече ми писна.
Много ми е трудно да оставя някакъв човек да ми рови в психиката и душата. Заради това не посещавам психолог. Има неща, които не мога да споделя с никого, а осъзнавам, че част от тях, са в основата на проблемите ми. Може би, ако човекът не ме вижда, не ме познава и никога няма да ме познава, ще е по- лесно. В момента нямам и време за това.
Книгата обаче ще я купя. Благодаря още веднъж за препоръката.