Публикувана: 29 ноем. 2024, 13:47 ч.
Последно мнение: 10 дек. 2024, 12:22 ч.

Депресия отново.

1 027
10
1

29 ноем. 2024, 13:47 ч.

Мнения: 210

Здравейте,
Преди няколко години загубих близък и още проблеми и бях в тежка депресия. Положих ужасно много усилия да се оправя без лекарства и до някъде успях.....Тъкмо когато се почувствах по-добре. сега отново загубих друг близък и всичко се върна с пълна сила. Отново нежелание за нищо, затваряне в къщи, чувство за безнадежност.... Не работя.
Тотално не знам какво да правя, започнах и да завиждам на хората които имат живи близко до 85-90 годишна възраст.
Моля за препоръка за психолог на добри цени в София, който помага за депресия след загуби......Тотално се отчаях и дори не знам какво да правя вече. Този живот се живее толкова трудно, толкова...................

# 1 29 ноем. 2024, 14:09 ч.

Мнения: 2 817

Посещение на концерти, изложби, друго? Гледане на коледна украса? Безплатните концерти в София са доста. Може настроението ви да не е концертно и въпреки това. Майка си замина миналата зима и аз реших да не спазвам официален траур, както когато си замина баща ми. Всяка седмица съм на концерти.
Не зная дали психолог ще ви помогне. Май само времето лекува......
От няколко години у мен се появи хоби да разглеждам коледната украса в моловете и навън и да я снимам.

# 2 29 ноем. 2024, 14:17 ч.

Мнения: 1 576

Цитат на: Somebody12 в пт, 29 ное 2024, 13:47

Съчувствам ти за загубата. Нормално е човек да изпитва тъга и трябва време да свикне с тази загуба. Но за работата е по-скоро обратното - гледай да работиш нещо, дори на 4 часа, дори безплатно - да си сред хора. Хората ще ти помогнат да излезеш от това състояние.

Прочети и малко книги. Не сме вечни, трябва от малки да се научим, че единственото нещо сигурно на този свят, е че ще го напуснем.

Както казваше една моя приятелка, която вече не е между живите, "Щом знаейки, че всички ще умрем, родих въпреки това 2 деца, защо трябва да мисля, че аз няма да умра?"
Това важи и за най-близките ни.

Идеята за психолог не я намирам за добра. Милиони години хората са преживявали това, което и ти. Да не би да са ходили на психолог?
Желая ти сила и да се възвърне радостта ти от живота! 🌷

# 3 29 ноем. 2024, 14:21 ч.

Мнения: 210

Благодаря.
По принцип съм човек който пътува, бори се дори когато не му се излиза, обожавам Коледа и я чаках с нетърпение, а сега стана това....Изобщо не ми се празнува, става ми още по-тъжно, че това ще е Коледа без един близък...... Дадох всичко от себе си последните 2-3 години за да се изправя, и сега съм в изходна позиция. Да, опитвам да излизам, но съзнанието ми е другаде.

# 4 29 ноем. 2024, 15:01 ч.

Мнения: 285

Потърсете професионална помощ, и не се връзвайте на приказки "ще ти мине, на всички се случва". Никой не може да усети колко точно Вас Ви боли - хората сме различни, обстоятелствата в животите ни също, и това, което един усеща по един начин, за друг може да е много по-силно и дори събарящо. Същото и с положителните емоции - коледните лампички може да Ви накарат да се чувствате по-добре, ама може и да не. Така че, потърсете професионална помощ, за да излезете от това състояние по-бързо и с по-малко щети. Нищо лошо, страшно или срамно няма, както няма и смисъл да се мъчите с години. Загубените времето, сили и живот никой няма да Ви върне.

Колкото до специалист, (почти) всеки психотерапевт работи и с депресии. Вижте в раздел "психично здраве" тук, във форума, за препоръки. Не се фиксирайте само в София - онлайн срещите също работят добре, когато терапевтът е читав. Цените са горе-долу изравнени, под 50-60 лв на час едва ли ще намерите. Инвестиция си е, но както казах - загубените иначе време, сили и живот няма кой да Ви върне.

# 5 29 ноем. 2024, 17:11 ч.

Мнения: 9 212

Аз също давам съвет за професионална медицинска помощ. Психологът не винаги е достатъчен. Депресията не е само тъга и отчаяние, има намесени биохимични процеси, които се оправят с лекарства, не само с положително мислене и подкрепа. Обикновено първия път е леко, може да мине и без лекарства, но когато е нарушена биохимията, при най-малкото нещо депресията се връща. Посъветвайте се с психиатър, просто трябва да се преодолее психологическата бариера, която се спуска с мисълта, която се появява: аз не съм луд, че да търся психиатър. Като се натрупа много и психиатрите трудно се справят.

# 6 29 ноем. 2024, 23:26 ч.

Мнения: 269

Съжалявам за загубата ти.
Аз вярвам, че щом веднъж си излязла от тази дупка, сега ще ти е по-лесно отново да се справиш. Дай си време и не очаквай, че всичко ще мине бързо.
Ако един камион удари човек, на него ще са му нужни месеци да се възстанови физически. Ти си в същото положение, но емоционално - просто трябва време да свикнеш с мисълта, с липсата и тн. През това време прави неща които те разсейват от негативните мисли дори да е за 1 час на ден. Хобита, концерти, благотворителност, разходки, спорт, музика, танци, готвене - каквото искаш - това. Можеш да прочетеш някоя книга за живота след смъртта. Човека който си загубила със сигурност не би искал да те гледа как тъжиш заради него, а напротив би се радвал да те види, че можеш да продължиш напред въпреки трудностите.

# 7 29 ноем. 2024, 23:58 ч.

Мнения: 210

Благодаря ви...

Аз се ядосвам как до вчера все едно не оценявах, че имам човека. Приемах за даденост все едно....а беше над 75. Обвинявам се всеки ден, че не съм ходил по-често....

# 8 30 ноем. 2024, 01:33 ч.

Мнения: 1 576

Цитат на: Somebody12 в пт, 29 ное 2024, 23:58

Така сме всички - волно или неволно се обвиняваме за какво ли не. Че сме пропуснали времето, възможности за повече срещи. Но това е, когато все още не сме свикнали със загубата. А и животът е труден, не можем да отделяме време винаги за всичко и всички. Поне не толкова, колкото искаме.

Трябва ти малко време. Ще видиш нещата и от друг ъгъл. Спомените ще ти покажат, че и много си направил.
Не си губи времето и парите за излишни прегледи и лекарства - събирай се с хора. Сега, в началото, най-вече с такива, които са познавали човекът, който си е отишъл. Това намалява болката и прояснява ума.

Спомените никой няма да ти отнеме. Преживяното остава.

Последна редакция: сб, 30 ное 2024, 08:33 от Valerie R

# 9 4 дек. 2024, 10:21 ч.

Мнения: 1 093

Цитат на: Somebody12 в пт, 29 ное 2024, 23:58

Обвинявам се всеки ден, че не съм ходил по-често....

Не се обвинявайте, човекът може би е искал вие да живеете пълноценно, а не да сте постоянно покрай него.
Поне аз така мисля - ако децата ми са щастливи и аз съм.
Рано или късно всички отиваме там горе.

Присъединявам се към хората, които дадоха съвет за професионална помощ. При рецидив на депресивно състояние се излиза много по-трудно, въпреки, че вече знаете много за депресията.
Преценете, според тежестта на състоянието си дали психотерапевт или психиатър. По-скоро на ваше място бих посетила психиатър, който да оцени степента на депресията, ако е тежка да се реагира своевременно с хапчета, после може да се продължи с психолог/психотерапевт.
С направление от ЛЛ, при диагноза депресия, при психиатъра не се дължи такса. Знам, че таксата е мизерни левчета, но освобождаването от нея говори за сериозността на заболяването!

# 10 10 дек. 2024, 12:22 ч.

Мнения: 10

И аз преживях нещо подобно.
Не се изолирайте от света!
Просто излезте в парка и се разходете - осъзнайте, че сте жив и ходите!
Говорете с хора!
На мен ми помага този сайт - има асистент с който си говоря по всяко време:
https://nodepression.eu/asistent

Препоръчани теми

Нервна криза/депресия

Почивка от антидепресанти

Умора и куп симптоми

Тревожност от живот на възрастен (adult life)

Причина:

Причина: