🌷Истанбул🌷 [тема 58]

Събудихме се доста гладни и хапнахме обилно в Simit Saray на Sirkeci, от там се разходихме по уличките до Египетския пазар, разгледахме и понапазарихме от него, след което от Eminönü хванахме ферибот до Emirgan. Нямахме намерение да влизаме в парка, но животът имаше друг план Когато пристигнахме отново бяхме готови да похапнем и седнахме в Emirgan Sütiş, където ви препоръчвам, ако ходите, да седнете на терасата, до която се стига чрез витите стълби в двора. Има страхотна гледка към моста и е доста по-спокойно.

След обяда решихме да се разходим по пресечките над заведението и след няколко изкачвания се озовахме до стената на парка. Една жена слизаше от горе и ни каза, че има още съвсем малко до горният страничен вход и И. за моя голяма изненада реши, че иска да разгледаме. Минахме покрай няколко страхотни къщи и имахме късмета да надникем през отворената врата към двора на една от тях. Какво да ви кажа... страхотен двор и къща, лъскави коли и личен готвач, който си говори с охраната.

В парка беше страхотно, аз съм ходила само веднъж, беше в разгара на фестивала, имаше страшно много хора и изобщо не видях и не усетих това, което изживяхме сега. След като се разходихме от горе на долу хванахме автобус до Арнавуткьой.

Там направихме няколко снимки и пеша се отправихме към Assk Kahve в Kuruçeşme, хапнахме любими десерти, но за съжаление заведението все още беше покрито за зимният сезон и градината не беше така красива и слънчева както съм свикнала, но имаше свободна маса точно до водата, така че все пак беше много приятно.

От там хванахме автобус до Бешикташ от където трябваше да хванем такъв към Сапфир. Хванахме правилният, но moovit ни обърка и слязохме с идеята, че е грешен, качихме се на друг, който ни закара до Шишли, за да прикачим и там видяхме, че и предишният номер е щял да ни откара до там. Качихме се на следващият номер и попаднахме в супер задръстване. Повисяхме си и времето доста се смрачи.. Слизайки на 4.Levent погледнах нагоре и се зарадвах, че над Сапфир е ясно... е както се досещате планът ми за залез над града, се превърна в изгубени в мъглата, тъй като когато след 20 мин стигинахме до горе имаше стена от облаци. В една пролука при порив на вятъра видяхме малка част от Босфора. Повъртяхме се, един от служителите ме ядоса доста, но няма да изпадам в подробности.

От там с метрото слязохме до Таксим, разходихме се до Тюнел и слязохме до Галата, където седнахме да вечеряме в един от рибните ресторанти. Бях се заричала да се сядам там и си припомних защо хаха Косъм в моята любима хамсия, Лаврака на И. леко суров, получихме нови порции, но не бих повторила, а и сметката си беше очаквано висока. Знам, че има сигурно има и страхотни рестосранти сред нях, но мисля, че два опита там са ми достатъчни
От там пеша до хотела и така финиширахме деня.