🌷Истанбул🌷 [тема 58]

Третият ден събираме багажа, оставяме го в хотела и тръгваме по важни задачи. За Истанбулкарт да кажа – навсякъде я видяхме за 25, изплюва от червените. На едната машина няма меню за карта, на другата има. Така че, проверявайте наред. Моята карта не е ползвана от септември 2019, беше свързана с ХЕС код, и в началото не искаше да ми я зареди, даде ми грешка. На 3тия опит на същата машина ми показа, че имам 2 лири и я заредих със 120, останаха ми нещо като 13 лири. Здравната декларация не сме я попълвали, не са я искали никъде. Та, с трамвая слизаме на Кабаташ, още правят чайката и доста разкопано. Петък е и за първи път срещаме български туристи. Опашката за Долмабахче е огромна, но то е около 11 часа. Заведението до брега работи и е приятно. Ние обаче отиваме към музея Ресим, той е следващата сграда след Долмабахче. Дворовете са безплатни и са много красиви, има фонтани 2 броя, лебеди 2 броя, отворена врата към Босфора като на Долмабахче 1 брой, и патка която не е снимала вратата също 1 брой, ще искам снимка да ви покажа, че е като оригиналната. Зная, че това е желано място за снимка тук, така че има вариант, защото двора на двореца е напълно разоран, все едно сега пълнят градината  - нали екскурзоводите все обясняват, че името значи Запълнена градина и там преди е имало блато. Та, двора е прекрасен, има и 2 красиви къщи и чайна като оранжерия. Благодаря на Неолита, че сподели за тази градина, много ме зарадва. Самата сграда е била мястото, където султаните са изживявали последните си дни на обикновени хора, преди да бъдат короновани. Това го четох пътьом някъде, не държа да е точно така, сега е художествена галерия пълна с красоти. Отгоре са и къщите на персонала на Долмабахче, улица под формата на Y. Сега е скъпарски хотел, но няма желаещи за изкачване на баир, така че хващаме нещо с Т накрая и сме на Таксим. Тук в гратиса купуваме подаръци – одеколон, разбира се! Избираме Rebul, момичето от хотела на закуска ръсеше от него (мхм, и тя) и ни го препоръча и каза от къде го купуват. Имаше само лимон, иначе са 5-6 вида. 500 мл е 25 лири, в хубава опаковка за подарък. Изглежда така:
https://www.cazipavm.com/Uploads/UrunResimleri/buyuk/kolonyarebu … i-80-5-f-80ef.jpg
В магазина на Кулата Галата имаше от всички видове и повечето миришат много хубаво, обаче бяха по 80 лири или нещо подобно.
Истиклял по светло беше още по-пълен, още по-жив и любим. И двете катедрали – Сан Антонио и Света Мария работеха, във втората за първи път влизам, много ми хареса. Работи от 8 до 12 и после от 3 до 7, така че не сме я уцелвали. Втората половина на Истиклял ми се видя обновена, много нови бизнеси и магазини, непознат район ми беше. На кулата Галата имаше опашка от 4ма човека, така че решихме да се възползваме и се качихме. Хубава е гледката, хубаво е реставрирана, качване с асансьор, слизане по стълбите избрахме за да ги видим. Където беше ресторанта горе има макет на Истанбул, дава добра ориентация. И Свети Стефан бяха сложили. Поседяхме, ама то времето тик-так, не ни чака и не мисли, че времето ни е малко. Обратно към хотела, трамвая в час пик – около 6. Ние с куфари, благодаря за търпението на другите пътници. Слазохме на Юсуфпаша, това е най-близката трамвайна спирка до метростанция Аксарай. Пресичането е малко трудно без пешеходна пътека, ама колите като ни видяха с багаж и спряха да минем, респект и уважение!
Покупките бяхме оставили за Карфур в Мол Форум. Огромен магазин, в който няма нищо. От това което търсех имаше само баклава, която с риск да ме анатемосат всички беше евтина и вкусна. 70-80 лири кг, не помня точно. Но аз правя баклава 5-6 пъти в годината, така че не сме желни и нищо няма да ни стане от 12 парчета друг вид. Но иначе друго интересно нямаше, дори Лимонада нямаше. Между другото, на едно място видяхме Ананас на Uludag, няма такъв разкош. Но, вече е много трудно да се намерят типичните турски напитки. Целия пазар е залят със световните брандове, но е факт че фантата там не е фантата в България и Гърция. Само в кулата Галата имаше цял хладилник целия с местни марки, но малки шишенца – колкото за спомен. Сувенирите са супер евтини, моите си ги купих от Ортькой и под Галата, стана ми традиция. Но на Ортакьой има неща, които другаде ги няма, както и супер красиви магнити – по 25 лири. При кулата Галата бяха между 5 и 15 лири.
„Пазарихме каквото секи се преценяше“ и търчахме към рейса, защото Алпар 4ма не чакат. 9 без 15 бяхме в офиса, ако ходите с метрото за да не се лутате – качвате се с ескалатора, пълен завой на дясно и напред. Връщате се дефакто през цялата чакалня. Левия изход и някъде диагонално има табела Алпар, до нея е компания за Румъния. В офиса на втория етаж има тоалетна и чакалня. Какво е ставало после подробно не зная, защото спах през повечето време. Имаше почивка около Одрин и малко след границата, там срещнахме рейса отиващ към Истанбул – бял с червен надпис Panorama. После се пробуждах и бяхме все на някакви бензиностанции и нещо разтоварваха. С мъка се събудих на Цариградско и после цялата събота ми се губи. Снощи реших, че повече с рейс няма да ходя, сега ми размина и викам и утре тръгвам пак, и без това куфара си стои неразопакован. Което не означава, че не е срамота София-Истанбул да няма евтина алтернатива, а Скопие да има, примерно.

SON*

*Думата, която разбива сърцето на всяка дизи маниачка и прекратява страданията на всеки вариант на Бехлюл и Бихтер – демек Край!