🌷Истанбул🌷 [тема 58]

Вече няма и помен от модерните удобни автобуси, с които пътувах преди няколко години. И на отиване и на връщане бяхме с доста стар автобус, нямаше ги предишните екстри като самостоятелни седалки, работещи таблети с филми и игри и wifi, които дори достъпни само на територията на Турция си бяха приятна екстра. Екстрата този път беше, че имаше контакти, в които можехме да си зареждаме телефоните. До тук за автобусите.

Хотелът, в който отседнахме се казва Hotel Sapphire, на супер удобно и комуникативно място. Нашата стая беше по-широка от това, което предполагах, банята беше доста нова, всеки ден минаваше камериерка, нямахме проблеми с водата, отоплението и тн. Персоналът беше супер любезен, имаше включена закуска, но искахме да опитаме повече неща навън и не уважихме тази в хотела нито веднъж. Бих се върнала в този хотел отново.

Нямаше пътници за качване от Хасково и след Пловдив се отправихме към Капитан Андреево.Преминахме за около 30 мин., и пристигнахме в Истанбул около 6:30.

Закупихме и заредихме Istanbulkart от жълтите машини пред входа на метрото. Изключително лесно, има и меню на английски, но и без него е лесно. Хванахме метро до Yenikapı и от там Т1 до спирка Gülhane. Преди 7:30 бяхме в хотела, където имахме късмет и ни настаниха веднага. Оставихме багажа, освежихме се и поехме из празните и все още хладни улици.

Качихме се до площада Султан Ахмед, с идеята да посетим Света София преди навалицата, но бяхме толкова зашеметени от пътя, че не осъзнавахме колко е рано. Минахме през Гюлхане, паркът беше почти празен от към хора, но изпълнен с много лалета и И. доста се впечатли. Та, Света София отваря в 10 Заведението, което бях набелязала за закуска отваряше в 9 и направихме една разходка по все още празният площад и по Хиподрума. Тук за моя изненада И. прояви интерес да влезем в Султан Ахмед, при условие, че в Бг ме предупреди, че не иска да влиза никъде освен в Св. София. Имаше още време до отварянето на ресторанта и започнахме да търсим Turkcell, за да си вземем карта с интернет. Бях си отбелязала няколко локации в офлайн картата, но се оказа, че това не са официални магазини на Turkcell, а разни магазинчета, в които има и карти, но все още бяха затворени, а пък на мен ми се искаше да закупим картата от официален магазин, за да нямаме после проблем с картата. След третият опит се отказах и закупихме от едно отворено магазинче, в една от пресечките над спирката на T1 Sultanahmet, срещу 320tl - 20GB. Официалната цена е 300tl.

Закуската ни беше в House of Medusa Restaurant, който се намира на няколко метра над Yerebatan Sarnıcı. Бяхме първите клинети в заведенито, закускра беше страхотна, двама доста гладни не можахме да я изядем изцяло, цената беше около 300tl, като избрахме най-големият вариант. Интересно място в красива стара къща, но вътре нещата не стоят точно така както са представени в Инстаграм. Градината е много приятна и с интересни декорации.

И. каза, че иска да види Босфора и тук дойде първата промяна. Хванахме Т1 и хоп на Кабаташ и от там на обичайното място, кафенето пред Долмабахче. Градът продължаваше да е приятно спокоен, разходихме се до Resim Müzesi, разходихме се из градината, направихме снимки и от спирка Akaretler (пресечката нагоре изглежда много интересно, но я оставихме за друг път) с автобус DT2 се качихме до Таксим.

Много исках да посетя Ataturk Cultural Center и мода да потвърдя, че билбиотеката е вълшебна! За съжаление не ни пуснаха предната голяма част с огромата червена топка, където доколкото разбрах е операта. Попитах кога може да се влиза, но казаха, че принцилно не можело. Не знам какъв е редът, но наистина не пуснаха никого.

От там разходка по Истиклял с малко пазар и отбивка през любимото ми доста скромно, но любимо място за хапване на Балък екмек до Çiçek Pasajı. Аз обичам да мина през самия пасаж и да изляза от страничния вход. Излиза се точно пред един мъж, който продава миди ( при него също са доста сполучливи) и до него правят страхотен балък екмек. От там се качихме на последният етаж на Мадо, за да се насладим на гледката и да хапнем нещо сладко.

След като се подкрепихме със солидна доза захар продължихме разходката до Галата, където въпреки опашката се качихме доста бързо. Горе както винаги беше вълшебно! Препоръчвам на всички да слязат пеша! Има различни интеракции по етажите, а самото слизано по тези стари стълби с малките прозорчета също е много интересно преживяване!

От там вече доста изморени се полутахме из уличките на Beyoğlu слизайки до моста, от където с туптящи крака хванахме Т1 за две спирки до Sirkeci, от там си купихме по едно Çiğ köfte с два айряна и натоварени с покупките поседнахме на една пейка в Gülhane, хапнахме, погледахме хората и лалетата и И. реши, че много му се хапва сютляш и седнахме в Osmanlizadeler. От там по леглата и в 20 бяхме заспали, тъй като в автобуса изобщо не ни се получи.

Така приключи ден 1, тези дни ще кача и снимки, но истината, че правим повече видеа, за Instagram. Като обработя и кача, ще дам знак.