🌷Истанбул🌷 [тема 58]

Сами се организирахме, бяхме в Гранд Пенинсула, доволни сме. Беше чисто, закуската прилична на 2 тераси на покрива, от съседния хотел също идваха. Ако попаднете там, поздравете русата жена, което отговора за закуската - от Пловдив е и е страшно мила и любезна. Локацията също е добра, особено ако предварително се научи маршрута от Хиподрума, че е малко завъртяно. Тихо и спокойно е.

Пътувахме с Панорама/Алпар, това са новите партньори, попитахме в офиса. Матпу сами си обслужват линията, но имат малко рейсове. Ние улучихме автобус на Алпар, беше тесничко - а аз съм 1,68. Срещнахме автобуса на Панорама навръщане, изглеждаше доста комфортен и нов, но явно е въпрос на късмет. Билета е 70 лв двупосочно. 22:00 тръгва от София, 21:00 на връщане. На борда имаше водачка българка, още раздават кафе/чай, вода, кола, нещо сладко и ръсят обилно с одеколон, както е повелята на Али Ръза. На отиване имахме спирка в Пловдив и после преди границата в една търговия, където купуват алкохолите, който е пътувал сигурно помни, още го практикуват. После спирка на дюти фрито на границата, и после в комплекса на Метро. Минахме и през Одрин, видяхме ремонтирания парк под Селимие, много красиво изглежда. После покрай "Маргиту аутлета" и в 5:30 бяхме в Истанбул. На границата сме стояли 30 минути на отиване, час и 30 минути някъде на връщане, защото в рейса имаше много товари и много го тарашиха, нас не са ни закачали.
След пристигане на автогарата си заверихме билетите за връщане, предлагат и "сервиз" до Аксарай, безплатен е. Реално отминава Аксарай, спира на някъде около Капалъто и после към техния хотел Барон. Оставиха ни там, който желае може да пие кафе във фоайето, като клиент на фирмата е безплатно. Освежихме се, изчакахме малко да се развидели и 7 тръгнахме към хотела.

Почти нямаше жива душа по улиците, раничко беше и за местните. На Хиподрума вече имаше групи туристи, беше пекнало и страшно топло. Събудихме момчето от рецепцията, което ни настани веднага и 7:30 вече бяхме по стаите. Така започна и нашето пътуване.
Изглежда все едно никога не е имало пандемията, няма маски и дистанция, пълно е с хора отвсякъде. Беше претъпкано като на лалетата, помня последния път - септември преди пандемията беше доста по-празно и спокойно. Ремонтират-правят много неща, градинките обаче са ги занемарили. Където са били лалетата няма нищо друго посадено, седи разорана земя и чат пат някоя луковица изостанала. Това беше навсякъде - Гюлхане и Емирган бяха в същия вид. А сме месец след прецъфтяване на лалетата, преди не е било така.
Разходката този ден беше съвсем традиционна - Султанахмед и Света София отвън заради огромните опашки. Не зная дали пускат чак след 10 часа, но едната вечер искахме да влезем около 23:00, полицая кача че вече не пускат, който вече е вътре може да излезе, но ще пускат отново в 3, да заповядаме. Малко ни трябваше, между другото. После Топ Капъ, където отново имаше огромни опашки и само първия двор видяхме, многочист и поддържан, повече от друг път. Минахме през любимото Соук чешме, която също е ремонтирана, последния път беше разкопана, сега е чудна, в долната й част са отворили нови магазини и заведения, има приятна градина в ляво. Парка Гюлхане както казах няма цветя, тук тепърва вадеха луковиците, тоест в парка нямаше нищо освен дървета и трева, така че бързо минахме и продължихме към Сиркеджи и Еминьоню. Целта ни беше ферибота до Емирган в 11:00. Беше пълен с туристи, единствено ние слязохме на Емирган, останалите продължиха нагоре. Времето беше кристално чисто, водата много синя, чудесен ден за Босфора, много приятно изживяване, но много кратко - около 50 минути мисля отнема, може би едно возене до края на маршрута е по-добра идея. Аз просто исках да съчетаем с разходка по брега, хубав парк със сянка и хапване. Както казах, в парка нямаше никакви цветя, само трева, но пак беше приятно. Водната стена също не работеше. Беше пълно с рейсове с пингвини, изключително нахална порода хора. Но пак беше по-приятно и спокойно от периода на лалетата, добре се разходихме. Заведението в жълтата вила е приятно и много евтино.

След това с автобуса се отправихме към Бебек, хареса ми повече от Арнавуткьой, честно казано. Да, не е така фотогеничен, но пък е доста по-жив и динамичен район, пълен с млади модерни хора. Тук да вметна, че местната младеж вече не се различават от европейските им връстници, няма ги отличителните белези от преди. Извън туристическите райони е трудно да определиш кой местен, кой чужденец. Мен навсякъде ме взимаха за местна, стинахме до момента, в който на турци купувам Истанбулкарт. На нашите приятели им говореха винаги на английски, аз след тях директно на турски, досега това не е било, явно е време да си обръсна мустаците. Шегувам се, отиват си ми!   Тук уважихме и местния Старбъкс, хареса ми интериора, имахме късмет да седнем на терасата и зяпахме Босфора. Решихме, че не е толкова гадно да се живее там, не духа толкова, така че който си подарява вилата покрай Босфора - да ме има предвид. След това дойде време на Ортакьой, джамията беше отворена и влязохме, за първи път след реставрацията. Чудесна е, още по-хубава от преди, много ми хареса. Района около нея малко е западнал, но няма да е задълго мисля. Почти никой нямаше, много беше приятно. Тук също има цяла къща Старбъкс, които както преди не ги забелязвах, сега са на всяка крачка. Буквално видяхме над 20 заведения, появили са се Неро и любимото ми Микел, също така. Цените няма да ги коментирам, наполовина да българските и грамажа се спазва.
Тук също ремонтират, автобуса се чака на платното, нашата цел беше Таксим. За втори път се качвам на автобус за Таксим, който не спира на Таксим. Така че, имайте предвид - ако номера на автобуса не завършва на Т, но Таксим е споменат в спирките на таблото, които се сменяват непрекъснато, значи слизате на Elmadağ и после се връщате надолу.
Таксим е ясен, джамията изглежда мащабна, вътре е доста малка и кафява, изненадващо неинтересна. Истиклял отново е море от хора, сложили са пейки и дървета, които много отиват на мястото и дават живот. Вървеше културен фестивал Бейоглу, различни сцени имаше, концерт не уцелихме. На трамвая бяха закачили също сцена, на която група свиреше, но се движи нормално бързо и докато се освестим мина и замина. На кулата Галата има 3д мапинг, красиво е. Ври и кипи наоколо. Със сетни сили се набутахме в трамвая и се прибрахме да спим най-накрая.

Втория ден, мъчно-мъчно ставаме, защото бяхме уморени от първия ден, едвам се изкачихме до терасата на хапнем. Там осъществявам любов от пръв поглед с една котана, която се настанява в мен и заедно хапваме домати и катмер. Стартирахме със Султанахмед, денят е четвъртък, така че работи от сутринта. Има отворено и медресе, там също имаше опашка. Главния двор е затворен, влиза се откъм Света София. Пред нея също вече има опашка, беше пълно с малайци, те са бетер нас "културни", но поне си седят на групички и не ходят по нашите маршрути. Забелязах, че са махнали амфитеатъра зад спирката на трамвая, отдолу има римски руини, ама не са почнали още да ги облагородяват. По Орду тръгваме посока Капалъчарши. Там нямаше много хора, таваните и покрива са реставрирани, пода също ми се видя много изчистен. Продавачите са станали много любезни и дружелюбни, цените нормално високи и фиксирани. Обиколихме доволно, видяхме чешми и малка джамийка, надзърнахме в хана и към Кюлотсокак-а.

По средата се сетихме, че забравихме Сюлеймание и хайде обратно по баира. Двора е оправен и е много красив и поддържан, вътре също е страхотно, за мен това е от най-красивите джамии. Тук беше единственото място, където на мъжете дадоха поли, иначе си влизаха по къси панталони. И на гардероба беше момиче, много възпитано и говорещо английски. Поседяхме, минахме през тюрбетата. Докато слизаме през битака да кажа, че преди ме терзаеше защо Хюрем султан е отделно, но майка му Валиде султан е с него, но сега прочетох, че според исляма майчиното право е божие право, така че си обясних нещата. Минали сме сергиите, цените на нещата които търсех са съизмерими с тези по магазините вече, ама така за калъбълък и напряко става. Излизаме при банковия музей и забравям Централната поща, която отдавна искам да посетя, но е много топло и давам заето. Тук да кажа, че не се усеща толкова топло, просто жегата е мокра-лепкава, а аз на топло трудно издържам. На студ съм ок, но топлото ме тръшва моментално и сега малко ме втриса, студено ми е и ме болят лимфните възли, но се надявам да ми се размине. Това вероятно по повод, че яке носих само първия ден, иначе карах с един шал.

Та, музея е приятен и прохладен, нищо интересно за нас, само кабинета на Ататюрк. Сейф не видяхме, прожекция по коридор също нямаше, не зная къде сме дремали. На това видео изглеждаше доста "по-гюзел".
https://www.instagram.com/p/Cdd205EKpgp/
Павилиона отсреща не работеше, Йени джамъ се реставрира.  Полезно е да си отбележите часовете за молитва, да знаете кога е ок за посещение на джамия - почват да прииждат 15 минути преди молитва, повечето и след като е почнала. В момента часовете закръглено са - 13:05, 17:00, 20:30, 22:25 часа.

Хапваме по една царевица, която се оказва доста неприятна. Не зная дали е до късмет, но беше от животинските сортове, изобщо не беше млечка и сладка. Жалко, защото миришеше божествено. По най-омразното ми място в Истанбул - моста Галата отиваме към ферибота за Еюп. Сигурно помните от първите теми, как там спираха черни коли и отвличаха българските туристки. Още няма вест от тях. Пристанището е доста натоварено, спират и тръгват по няколко едновременно, питайте полицая за кой ферибот сте, защото не на всички изходи светят информационните табели. Слизаме след 10 минути, кратко и много сладко пътуване (не от царевицата, тя е все така гадна, но продължавам да я ръфам). Слизаме на Балат и директно срещу пристанището по първата успоредна на главния път. Там доста къщи са оправени, нови заведение и магазини, много обичам Фенер и Балат, много ми е хубаво. Цените са рязко надолу, много хубави магазинчета за бижута има. Също верига за бонбони и ядки, там имаше от любимия ми локум - бял с ядка. Не зная как се казва и какво му е различното, но най-ми харесва. Килограма беше 37 лири.

Въртим по сокаците, видяхме и едната вила от статията на Фчето, тя е точно над цветните стълби и чадърите, за които се редим на опашка. То станало 4 и нещо, бързо към Свети Стефан, че тзатваря в 5. Човека на входа говори български, много мил човек, пусна ни на терасата, нищо че беше затворена. Хубава си ни е църквата, благодарение на турците, разбира се. И местни я посещават, има живот. Затваряме църквата и се отправяме с фериботчето към Юскюдар. Местните веят крака над водата, и ние като тях копираме, че иначе за гледка трябва като суджук да се усуче човек. Типичното за маршрута вълнение и големи вълни, знаете от темата, че тук се смесват водите от Босфора и Мраморно море и винаги е голямо вълнение, понякога фериботите заобикалят. На порта е спрял круизен кораб, махат хората и ние махаме. Приятно е така с непознати човек да обмени позитивна енергия.

Слизаме на брега, времето е спряло, пече като пещ, но ние търсим пейки дето в един сериал двама луди млади ходят там да се обичат и ядат халва. Въпреки, че сме яли и пили отиваме към любимата ни дюнерджийница в района. Цените са колкото и преди - все около 3,20 български пари излиза дюнер. Майстора го нямаше, синовете са порастнали и те работят, единия и булка е довел, момичето модерно и говори английски, взима поръчки-обяснява, те само правят дюнерите. Все така вкусно е. Тук да вметна, все повече момичета работят - забрадени и не, почнали са да завземат мъжки професии като сервитьор и шофьор на трамвай. С едното момиче исках да се снимам, толкова мило ми беше как на Кабаташ слезе, заключи си кабината и като пич въртейки си ключовете отиде в другия край да поеме курса на обратно. Пък ме хвана срам, все едно я подценявам и е направила нещо специално, а тя просто работи каквото й харесва. Както каза приятелката ми  - "и чи бийш пичати пу цял ден, пък никуй ни съ и затърчал да са снима с теби". И тъй, не съм вдъхновение за никого, така че си плюем на петите и отиваме да гоним Михаля с номер 15С.

Той пък стои и чака. После ние стоим в него и пъплим по крайбосфорското задръстване. По кварталите местните слизат, оставаме само ние 4мата за последна спирка - Буюк Чамлъджа джами. Обратния рейс е след 50 минути, имайте го предвид. Създали сме си специални лимонадени условия за да посетим най-известните тоалетни в темата Чудни са, одобрихме ги. Джамията ми е любима, такава красива друга няма. А пък вечер като пуснат осветлението...приказка. За съжаление не е ясно, но е красива гледката. Не са ни разделяли, сложиха огражденията като почна молитвата, но дойдоха 30тина човека само. Молят се и като приключат снимат повече и от нас. Режима тук е много свободен, колкото може да е такъв в джамия. Навън вече е тъмно, но ми се струва идеално да се набутаме в гората да ходим в парка Чамлъджа. Компании момчета и момичета слушат гюбеци и пушат.

 Убийте ме, гледам картата сега, но не зная от къде сме минали. Беше тъмно и ни упътиха, но стръмно изкачвахме. Но нещо пряко е било, защото малко изкачвахме и излязохме между 2 ресторанта, единия се казваше Svadba. В Парка Чамлъджа видяхме новото знаме, много е красиво, посмяхме се на едни момчета тормозени от котка, която им скачаше по гърбовете и коремите, и по прекия път към метрото. Интересното на станция Късъклъ е, че има само асансьор, но не и ескалатори. Не зная какво се случва в момент на евакуация, но по-добре и да не разбирам. Бързаме за ферибота, който отдавна е тръгнал и сега има само "онли метро". Както съветвате винаги в темата, на излизане от Мармарай прилежно да се чекираме, обаче то няма къде. На Сиркеджи това. Турникет само за влизане, потоците разделени с ограда. Пиша това, защото някъде потока беше един и турникетите бяха двупосочни. Като някой от другата страна го ползва ти свети червен кръст, иначе е зелена стрелка. Предполагам, че е направено така заради големия поток и цената през тунела си е около 13 лири и нещо.

30 хил крачки или 22 км със скорост 4 охлювски сили по-късно пъплим по баира и установяваме, че текста на Бургаски вечери не го знаем, така че на "Спомени, спомени" започваме отначало. Искаме просто да се довлечем до хотела, но никой не се сеща че има трамвай, докато не го срещаме на Света София. Със сетни сили почти сме се прибрали, и при хотела годеж. Цял хотел гости, собственика черпи наред, оркестър свири, булката в османски стил се раздава, приказка. Ако успея да кача видео ще покажа. Заседяваме се, сега не сме закърмени с Виенската филхармония, да бъда честна. Таман става веселото и иде полицията. Свиха им сърмите, оркестъра събра техниката и си тръгнаха, останаха на разговори, ама това е закона. Прилага се кротко и мирно, така и се спазва - с респект. Ние вече сме по леглата и ще спим.