Аз не мисля, че някой брак е грешка, щом са се появили деца. Възможно е първите години да сте били добре и да сте си живели нормално. Но като не върви постоянно с месеци и години от някакъв момент натам, защо да се продължава - не знам. Най-вероятно всеки от вас може да бъде по-щастлив сам или с друг човек, но двамата сте отровили отношенията си до степен, до която няма да бъдат оправени (това е само мое мнение, не ви познавам).
- Публикувана: 27 апр. 2022, 21:37 ч.
- Последно мнение: 7 май 2022, 16:37 ч.
Ново начало. Възможно ли е?
Бианка, не са били добре в началото и жената е била подробна, а съм убедена, че е спестила много
Мисля, че описаното е изключително грозно.
И да, тогава е трябвало да бяга с 200.
Тогава е трябвало да решава аборт ли ще прави, или сама да си го гледа, но далеч от този, който фучи на бременната си жена, която кърви защо лежала и че да правила аборт.
И ако си беше тръгнала, дори и да го роди, щеше да е много по-щастлива и спокойна като самотна майка.
Авторке, все пак ако ти дойде акъла, не само, че трябва да го съдиш за издръжка, но и да делите цялото имущество. Дали ще се продава, дали ще ти плаща половината сума, то ти се полага по закон. И да не ти пука.
Въобще не се оставяй тоя изрод да взима всичко.
Търси си адвокат.
Скрит текст:
Мина се време, не повече от половин година, аз вече бях повишена в управител офис, когато забременях. И адът започна. Трябва да уточня, че беше желана бременност, изговорена и планирана. Имах трудности, лежах за задържане... И той, прибирайки се от работа, от вратата започваше скандала с "и днес ли цял ден си лежа?" При положение, че веднъж отидох до магазина за хляб и прокървих... Бях прехвърлила четвърти месец, когато започна да ми натяква да правя аборт.
Мисля, че описаното е изключително грозно.
И да, тогава е трябвало да бяга с 200.
Тогава е трябвало да решава аборт ли ще прави, или сама да си го гледа, но далеч от този, който фучи на бременната си жена, която кърви защо лежала и че да правила аборт.
И ако си беше тръгнала, дори и да го роди, щеше да е много по-щастлива и спокойна като самотна майка.
Авторке, все пак ако ти дойде акъла, не само, че трябва да го съдиш за издръжка, но и да делите цялото имущество. Дали ще се продава, дали ще ти плаща половината сума, то ти се полага по закон. И да не ти пука.
Въобще не се оставяй тоя изрод да взима всичко.
Търси си адвокат.
Дори за пред себе си нямам адекватно обяснение защо толкова се чудя. Отговорът вероятно е този, който най-малко ще ми хареса - егото ми не позволява да преглътна факта, че съм направила такава фамозна грешка. Отчитам, че е напълно възможно да се държа за това "нещо" (защото не мога да го нарека "брак"), от инат и за да не приема, че мога да сбъркам толкова много и то толкова дълго.
Наистина такава стъпка не се предприема лесно, но след като дори го сънуваш...
Аз все пак така и не разбрах какво се е случило с общия апартамент, за който се споменава в началото. Споменаваш за наематели, нищо по-просто от това да им се даде предизвестие и да се изнесат. При дело за развод или оставаш да живееш в него, или се продава, парите се делят и се местиш в града на майка си. Така не става нужда да започваш от нулата.
Елора, това се случи 7 години след началото на връзката. И да, давам си сметка, че е трябвало да взема друго решение тогава, но тъй като не мога да променя миналото, следвам философията на "най-доброто решение" - щом съм взела това решение, значи то за момента е било най-доброто. А и нямаше да имам прекрасното си по-малко дете ❤️
Inferiya, права си. Ето това е различната гледна точка, заради която пуснах темата. Мисля, че много добре си усетила какво точно пиша и не се хващаш за думата или ситуацията. Благодаря!
Cuckoo, искаш да кажеш, че ССФ не е безгрешна, прекрасна, успешна и невероятна??? Трижде анатема 😂
Дама от морето, няма нищо по-лесно от това да си изгоня наемателката, но не виждам защо. По документи половината апартамент е мой, купен е преди брака и в договора сме вписани като равноправни съсобственици. По-изгодно ми е да имам наематели и да си помагам финансово, докато живея с децата при майка ми, отколкото да съм далеч от помощта и да се лиша и от допълнителните пари. Като цяло има къде да живеем, в това отношение няма проблем. Имам и баба в града, в който живее майка ми, а тя е възрастна жена сама в огромен апартамент - с удоволствие би ни приютила, че и ще има хора покрай нея да ѝ помагат и да се радва на правнуците си.
handsOfTime, точно това правя последните месеци. Заделям пари и подготвям заминаването си. Ще изпипам всичко и когато дойде момента на действието (предполагам в края на следващия месец), всичко ще е готово.
Той твърди, че щял да се променя. Смях в залата. До сега толкова години не се промени, сега щял... И докато го казва, днес ми съобщава, че е решил да си вземе ден отпуска и да ходим при неговите родители. Без да ме пита, без да обсъжда, без "искаш ли", "имаш ли нещо против"... Бонус е фактът, че съм му заявила, че там няма да ходя. Последно ходихме на юбилея на баща му И, разбира се, да им довършим ремонта. Лично аз им правих проекта, поръчвах мебелите и монтирах няколко месеца. Не без тяхното желание, разбира се. Та на въпросния юбилей трябваше да монтираме последните елементи и да приключим. Циркът започна сутринта, когато юбилярът вдигна скандал на жена си, че ще похарчи 30 лева за торта. Та, милата, се мъчи да замазва изцепките му, какво да прави. После цял ден онзи пие, ние работим. Това е на рожденния ден, нали. Накрая ММ му направи забележка, че освен изморени, сме и гладни, а все пак сме дошли да му уважим празника. Оня се изтапани и каза, че не ни е канил и като ще му държим сметка - да не сме били ходили. Е, от този момент си събрах багажчето, взех си децата и айде кака, кой от къде е. Сега му казах, че ако баща му изрично ме покани, може да си помисля дали ще ида, но не обещавам нищо. И помислянето е само защото не искам да пращам децата сами с него там, не защото изведнъж ще ми станат мили и драги. За всички тези години съм направила милиони компромиси към тези хора, кръстих им и двете си деца на тях (да се радват, пък и нали такава е традицията), какви ли не жестове, ремонти, подаръци... И какво в замяна? На всяко виждане да ми се "намеква", че хората от Х град и куче не си взимат, пък сина им - жена си взел. Изключително изкушение ще бъде да им пусна бомбата, че се развеждаме. Ей така, да се насладя на реакцията им. Пък и нали съм зла - това реноме си иска поддръжка...
Inferiya, права си. Ето това е различната гледна точка, заради която пуснах темата. Мисля, че много добре си усетила какво точно пиша и не се хващаш за думата или ситуацията. Благодаря!
Cuckoo, искаш да кажеш, че ССФ не е безгрешна, прекрасна, успешна и невероятна??? Трижде анатема 😂
Дама от морето, няма нищо по-лесно от това да си изгоня наемателката, но не виждам защо. По документи половината апартамент е мой, купен е преди брака и в договора сме вписани като равноправни съсобственици. По-изгодно ми е да имам наематели и да си помагам финансово, докато живея с децата при майка ми, отколкото да съм далеч от помощта и да се лиша и от допълнителните пари. Като цяло има къде да живеем, в това отношение няма проблем. Имам и баба в града, в който живее майка ми, а тя е възрастна жена сама в огромен апартамент - с удоволствие би ни приютила, че и ще има хора покрай нея да ѝ помагат и да се радва на правнуците си.
handsOfTime, точно това правя последните месеци. Заделям пари и подготвям заминаването си. Ще изпипам всичко и когато дойде момента на действието (предполагам в края на следващия месец), всичко ще е готово.
Той твърди, че щял да се променя. Смях в залата. До сега толкова години не се промени, сега щял... И докато го казва, днес ми съобщава, че е решил да си вземе ден отпуска и да ходим при неговите родители. Без да ме пита, без да обсъжда, без "искаш ли", "имаш ли нещо против"... Бонус е фактът, че съм му заявила, че там няма да ходя. Последно ходихме на юбилея на баща му И, разбира се, да им довършим ремонта. Лично аз им правих проекта, поръчвах мебелите и монтирах няколко месеца. Не без тяхното желание, разбира се. Та на въпросния юбилей трябваше да монтираме последните елементи и да приключим. Циркът започна сутринта, когато юбилярът вдигна скандал на жена си, че ще похарчи 30 лева за торта. Та, милата, се мъчи да замазва изцепките му, какво да прави. После цял ден онзи пие, ние работим. Това е на рожденния ден, нали. Накрая ММ му направи забележка, че освен изморени, сме и гладни, а все пак сме дошли да му уважим празника. Оня се изтапани и каза, че не ни е канил и като ще му държим сметка - да не сме били ходили. Е, от този момент си събрах багажчето, взех си децата и айде кака, кой от къде е. Сега му казах, че ако баща му изрично ме покани, може да си помисля дали ще ида, но не обещавам нищо. И помислянето е само защото не искам да пращам децата сами с него там, не защото изведнъж ще ми станат мили и драги. За всички тези години съм направила милиони компромиси към тези хора, кръстих им и двете си деца на тях (да се радват, пък и нали такава е традицията), какви ли не жестове, ремонти, подаръци... И какво в замяна? На всяко виждане да ми се "намеква", че хората от Х град и куче не си взимат, пък сина им - жена си взел. Изключително изкушение ще бъде да им пусна бомбата, че се развеждаме. Ей така, да се насладя на реакцията им. Пък и нали съм зла - това реноме си иска поддръжка...
Стискам ти палци - взела си правилното решение. Важно е да сложиш точка и да започнеш на ново.Можеш и ще успееш , ето още в началото имаш слънчев лъч-имаш къде да отидеш 👍Децата са умни човешки същества , макар и малки ще се справят- те са гъвкави . За тях е по- добре да растат в спокойна среда с обичащи ги хора , а не да попиват и възприемат за нормално поведението на баща им. И да не си посмяла да не му търсиш сметка за каквото и да е - и имота и децата са негови. Късмет ще се справиш🍀
Голям трилър....
От целия дълъг разказ, най-сериозни за мен са тези редове:
Ако има физическо насилие, съветът ми винаги би бил да се напуска колкото се може по-бързо, особено ако жената има къде да отиде. Под бързо разбирам дни, а не месеци.
Особено, ако свидетели са били децата, тогава е още по-належащо. Стреса от смяната на училище е нищо пред това да гледат как баща им разтърсва майка им като парцалена кукла и крещи.
Цитат
Но като се прибра и се сети, се разкрещя, започна да ме обижда и да хвърля по мен каквото му падне под ръка. Докато ми крещеше ме стискаше за ръката, имах синини после...
Особено, ако свидетели са били децата, тогава е още по-належащо. Стреса от смяната на училище е нищо пред това да гледат как баща им разтърсва майка им като парцалена кукла и крещи.
Здравейте.
Аз съм една "отчаяна лелка" на 36 с две деца под 10 години и ужасен съпруг, която обмисля КАК да си извоюва обратно свободата.
С него се запознахме по странни стечения на обстоятелства докато бяхме студенти. В различни градове, коренно различни специалности. Но по някакъв начин си паснахме. Завършихме и аз се преместих в неговия град. Той записа магистратура, а аз започнах да работя, за да можем да си плащаме наема и сметките. След като завърши, му помогнах в търсенето на работа по специалността - ровех обяви, говорех с HR-и, всичко, което не изисква връзки (понеже никога не съм имала такива). Накрая намери, но за много ниска заплата. По това време аз започнах работа в голяма фирма, но на най-ниската длъжност. Въпреки това печелех двойно и повече спрямо него. За мен това никога не е било фактор в отношенията - парите са, за да се харчат, а и живеейки заедно, няма "мои" и "твои". Така са ме възпитавали... Та поработи той, но не му хареса жената да печели повече от него. Премести се във фирма с голяма заплата, но с убийствено тежка физически работа. Мина се време, не повече от половин година, аз вече бях повишена в управител офис, когато забременях. И адът започна. Трябва да уточня, че беше желана бременност, изговорена и планирана. Имах трудности, лежах за задържане... И той, прибирайки се от работа, от вратата започваше скандала с "и днес ли цял ден си лежа?" При положение, че веднъж отидох до магазина за хляб и прокървих... Бях прехвърлила четвърти месец, когато започна да ми натяква да правя аборт. Към днешна дата ми се иска още тогава да си бях тръгнала, но... Имала глава да тегли. Някак си се успокои обстановката, с много ръчкане от моя страна той смени работата с такава по специалността си и дори стигна до длъжност изпълнителен директор (първи и единствен под собственика на фирмата). Теглих (да, аз) кредит за апартамент. Имахме събрани общи почти половината, останалата половина ги изтеглих аз. В документите жилището е и на двама ни с равни дялове. Ако трябва да сме честни, роднините му дадоха някаква част от парите за заема и го изплатихме бързо. За няколко години ситуацията беше що-годе нормална. Детето тръгна на ясла, аз - на работа. През цялото време не е спирал да натяква как аз си "почивам", а той "извива врат". В същото време успя да ме убеди да имаме второ дете. Пак лежане, хапчета, натяквания... След като се роди малкото дете, се преместихме в къща, собственост на неговото семейство, защото апартаментът ни е малък за четирима. Той пътува. Докато бях по майчинство записах квалификационен курс към бакалавърската ми степен. Обаче не успях да завърша докато бях в майчинство... Буквално ми оставаха два изпита и практика, но той ми изяде душата да започвам работа. По някаква магия се оказах назначена на висок пост в институция за деца, лишени от родителска грижа. Работата беше прекрасна, децата - още повече. Но работех 20 часа на ден, буквално спях по няколко часа. Няма делник, няма празник... Абсурд да имам време да завършвам образование. През всичкото време той не спира да се оплаква - не обръщам внимание на децата, не готвя, не чистя... В един момент малкото дете направи сериозна инфекция и се наложи доста време да го гледам. Понеже позицията ми не позволяваше да отсъствам с месеци - напуснах. Захванах отново курса, но вече беше невъзможно да открия преподавателите. В този период ВУЗ-а имаше проблем с хакерски атаки и част от информацията (включително голяма част от оценките ми) беше унищожена. Поискаха да платя още веднъж курса... А сумата е голяма. Отказах се. Започнах неангажираща бачкаторска работа в местна фирма. Уточнявам, че тук, където живеем, изключително рядко се работи за заплата над минималната. Съответно и аз не взимах много. В това време господинът се оказа, че има заигравка с колежка. И до колкото видях - тя го реже (обвързана е), а нашия се бута. Рев, сълзи и сополи да съм му простяла, че това нищо не е и щял да ми го докаже като напусне и сключим брак. Усещам как клатите глави вече, но... Това е! Като съм патка... Та оженихме се на супер скромна церемония, той смени работата си с друга, двойно по-добре платена. Дойде 2020-та и ковид... Децата останаха вкъщи, той също. Не изкара и две седмици и направи бърнаут. Примрънка ми да напусна, за да гледам децата - той печелел достатъчно, за да ни издържа. Направих го. И от тогава насам не е спрял да ми натяква, че не нося пари. Всъщност изкарвам НЯКАКВИ от хобито си, но наистина са символични суми.
Последните месеци ситуацията ескалира. Бях го помолила да свърши нещо на връщане от работа, а той забравил. Чудо голямо, изобщо не беше важно. Но като се прибра и се сети, се разкрещя, започна да ме обижда и да хвърля по мен каквото му падне под ръка. Докато ми крещеше ме стискаше за ръката, имах синини после... Не спира да натяква, че ме "храни", а в същото време не поема отговорност за абсолютно нищо в семейството, освен за финансите. Не, че е малко! Но далеч не е всичко... От великата му заплата ми "отпуска" бюджет под 1000 лева, които трябва да стигнат за всичко - поддръжка на две коли (без горивото на неговата, това му го плащат от работа и е отделно), битови сметки, дрехи и обувки, лекарства, храна... Ремонти и големи покупки не влизат в "бюджета". Останалата част от заплатата му (над 2/3) си я "спестява". В неговата карта и сметка, аз нямам достъп. Споделих му, че съм решила да пробвам в нова сфера и искам да изкарам курс. Говорих с познати, които са на подобни длъжности и те потвърдиха, че познавайки ме - мога да работя това и ще се справя. Но курса е половин негова заплата. Съответно пак скандал, обиди и нещото, което (не знам защо) най-много ме засегна - "нямаш капацитета да го научиш". За всички години заедно и всички високи позиции, които съм си извоювала сам-сама на г*за на географията... Нямала съм КАПАЦИТЕТА да науча нещо си, няма значение какво е то!
И стигаме до момента в който на мен вече не ми пука и ще си взема децата, ще си стегна багажчето и ще си бия петите. Обаче ме е страх. Тъпо е сигурно отстрани, но когато си без работа втора година и от над 10 години ти втълпяват колко си тъп... Страшно си е. Съмнявам се дали ще се справя, дали ще си намеря работа... С децата сме свикнали на малко, нямам амбицията да стана бизнес дама и да въртя милиони. Но какъв е пътят от тук нататък? Изнасям се, развеждам се... Дали това е най-доброто за децата?
Аз съм една "отчаяна лелка" на 36 с две деца под 10 години и ужасен съпруг, която обмисля КАК да си извоюва обратно свободата.
С него се запознахме по странни стечения на обстоятелства докато бяхме студенти. В различни градове, коренно различни специалности. Но по някакъв начин си паснахме. Завършихме и аз се преместих в неговия град. Той записа магистратура, а аз започнах да работя, за да можем да си плащаме наема и сметките. След като завърши, му помогнах в търсенето на работа по специалността - ровех обяви, говорех с HR-и, всичко, което не изисква връзки (понеже никога не съм имала такива). Накрая намери, но за много ниска заплата. По това време аз започнах работа в голяма фирма, но на най-ниската длъжност. Въпреки това печелех двойно и повече спрямо него. За мен това никога не е било фактор в отношенията - парите са, за да се харчат, а и живеейки заедно, няма "мои" и "твои". Така са ме възпитавали... Та поработи той, но не му хареса жената да печели повече от него. Премести се във фирма с голяма заплата, но с убийствено тежка физически работа. Мина се време, не повече от половин година, аз вече бях повишена в управител офис, когато забременях. И адът започна. Трябва да уточня, че беше желана бременност, изговорена и планирана. Имах трудности, лежах за задържане... И той, прибирайки се от работа, от вратата започваше скандала с "и днес ли цял ден си лежа?" При положение, че веднъж отидох до магазина за хляб и прокървих... Бях прехвърлила четвърти месец, когато започна да ми натяква да правя аборт. Към днешна дата ми се иска още тогава да си бях тръгнала, но... Имала глава да тегли. Някак си се успокои обстановката, с много ръчкане от моя страна той смени работата с такава по специалността си и дори стигна до длъжност изпълнителен директор (първи и единствен под собственика на фирмата). Теглих (да, аз) кредит за апартамент. Имахме събрани общи почти половината, останалата половина ги изтеглих аз. В документите жилището е и на двама ни с равни дялове. Ако трябва да сме честни, роднините му дадоха някаква част от парите за заема и го изплатихме бързо. За няколко години ситуацията беше що-годе нормална. Детето тръгна на ясла, аз - на работа. През цялото време не е спирал да натяква как аз си "почивам", а той "извива врат". В същото време успя да ме убеди да имаме второ дете. Пак лежане, хапчета, натяквания... След като се роди малкото дете, се преместихме в къща, собственост на неговото семейство, защото апартаментът ни е малък за четирима. Той пътува. Докато бях по майчинство записах квалификационен курс към бакалавърската ми степен. Обаче не успях да завърша докато бях в майчинство... Буквално ми оставаха два изпита и практика, но той ми изяде душата да започвам работа. По някаква магия се оказах назначена на висок пост в институция за деца, лишени от родителска грижа. Работата беше прекрасна, децата - още повече. Но работех 20 часа на ден, буквално спях по няколко часа. Няма делник, няма празник... Абсурд да имам време да завършвам образование. През всичкото време той не спира да се оплаква - не обръщам внимание на децата, не готвя, не чистя... В един момент малкото дете направи сериозна инфекция и се наложи доста време да го гледам. Понеже позицията ми не позволяваше да отсъствам с месеци - напуснах. Захванах отново курса, но вече беше невъзможно да открия преподавателите. В този период ВУЗ-а имаше проблем с хакерски атаки и част от информацията (включително голяма част от оценките ми) беше унищожена. Поискаха да платя още веднъж курса... А сумата е голяма. Отказах се. Започнах неангажираща бачкаторска работа в местна фирма. Уточнявам, че тук, където живеем, изключително рядко се работи за заплата над минималната. Съответно и аз не взимах много. В това време господинът се оказа, че има заигравка с колежка. И до колкото видях - тя го реже (обвързана е), а нашия се бута. Рев, сълзи и сополи да съм му простяла, че това нищо не е и щял да ми го докаже като напусне и сключим брак. Усещам как клатите глави вече, но... Това е! Като съм патка... Та оженихме се на супер скромна церемония, той смени работата си с друга, двойно по-добре платена. Дойде 2020-та и ковид... Децата останаха вкъщи, той също. Не изкара и две седмици и направи бърнаут. Примрънка ми да напусна, за да гледам децата - той печелел достатъчно, за да ни издържа. Направих го. И от тогава насам не е спрял да ми натяква, че не нося пари. Всъщност изкарвам НЯКАКВИ от хобито си, но наистина са символични суми.
Последните месеци ситуацията ескалира. Бях го помолила да свърши нещо на връщане от работа, а той забравил. Чудо голямо, изобщо не беше важно. Но като се прибра и се сети, се разкрещя, започна да ме обижда и да хвърля по мен каквото му падне под ръка. Докато ми крещеше ме стискаше за ръката, имах синини после... Не спира да натяква, че ме "храни", а в същото време не поема отговорност за абсолютно нищо в семейството, освен за финансите. Не, че е малко! Но далеч не е всичко... От великата му заплата ми "отпуска" бюджет под 1000 лева, които трябва да стигнат за всичко - поддръжка на две коли (без горивото на неговата, това му го плащат от работа и е отделно), битови сметки, дрехи и обувки, лекарства, храна... Ремонти и големи покупки не влизат в "бюджета". Останалата част от заплатата му (над 2/3) си я "спестява". В неговата карта и сметка, аз нямам достъп. Споделих му, че съм решила да пробвам в нова сфера и искам да изкарам курс. Говорих с познати, които са на подобни длъжности и те потвърдиха, че познавайки ме - мога да работя това и ще се справя. Но курса е половин негова заплата. Съответно пак скандал, обиди и нещото, което (не знам защо) най-много ме засегна - "нямаш капацитета да го научиш". За всички години заедно и всички високи позиции, които съм си извоювала сам-сама на г*за на географията... Нямала съм КАПАЦИТЕТА да науча нещо си, няма значение какво е то!
И стигаме до момента в който на мен вече не ми пука и ще си взема децата, ще си стегна багажчето и ще си бия петите. Обаче ме е страх. Тъпо е сигурно отстрани, но когато си без работа втора година и от над 10 години ти втълпяват колко си тъп... Страшно си е. Съмнявам се дали ще се справя, дали ще си намеря работа... С децата сме свикнали на малко, нямам амбицията да стана бизнес дама и да въртя милиони. Но какъв е пътят от тук нататък? Изнасям се, развеждам се... Дали това е най-доброто за децата?
Да, да и да на всичко, което те съмнява!
Колкото по-рано, толкова по-добре.
Ако ти е толкова неудобно да вземеш пари от майка си( които ти предлага) , приеми го като заем, но се освободи от от отровата!
От прочетеното..Обзавела си се с някой, който те дърпа назад постоянно, а по-лошото е, че ти е насадил мисъл за съмнения в себе си.
План.. Ако си спокойна за ежедневието, новото начало ще те възроди!
Мацка, багажа и при мама. Кефиш, иначе, кипиш от енергия. Намирай си добра работа и следващия път не позволявай на някой да ти казва дали да работиш, учиш или си клатиш краката.
А да, разбира се, че ще го съдиш за издръжка. При това си набави документи навреме за размера й, да не се окаже рязко безработен като стигнете до бракоразводно дело. И се подготви да настройва децата срещу теб. Почти сигурна съм, че няма да се посвени.
А да, разбира се, че ще го съдиш за издръжка. При това си набави документи навреме за размера й, да не се окаже рязко безработен като стигнете до бракоразводно дело. И се подготви да настройва децата срещу теб. Почти сигурна съм, че няма да се посвени.
Не знам за майка ти, но моите родители много повече биха се тревожили дали не съм тормозена и мачкана, отколкото дали имам по-шикарна марка сирене на масата.