За правото на избор да нямаш деца

  • 18 208
  • 476
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 1 976
За сегашното време. Колко страници се изписаха, та може би въпроса ене дали да родиш. А имаш ли сили да отгледаш детето.

# 331
  • Мнения: 22 577
Дистанцирането не е нищо лошо. Кофти номерата обаче са и се помнят. Аз не бих могла повече да съм приятелка с жени, които спретнаха уникални такива. Спирам, че спамим темата.
Поне жените без деца си спестяват много екшън след развод Simple Smile - по темата.

# 332
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, помнят се. И трябва да се помнят. Предателите трябва да се помнят също колкото приятелите. И да не се допускат отново да станат предатели.

# 333
  • Мнения: 6 274
Приятно е да чета как вярвате, че всичко е в едни отдавна отминали времена, за повечето проблеми при различните е бил основно соца виновен и, в краен случай, щом не съм го видял, не е вярно. Оптимизмът винаги е освежаващ.

 А на мен ми е неприятно най-вече отношението, което забелязах на жени към жени.
За сведение, една голяма държава отвъд океана е на път да забрани абортите, което е много, много жалко. Защото, мили момичета, аборт не винаги означава непредпазливост или безотговорност. Има много причини поради които може да се наложи аборт.

Но темата не е за това. Темата е за жените, които по една или друга причина са решили да нямат деца. Много млади момичета днес нямат интерес да раждат. Да, те може да променят мнението си в бъдеще, но този тип на мислене не е рядко срещан днес. Аз винаги съм искала и имам дете; всичките ми приятели са с деца, но чуждия избор не е моя работа. В крайна сметка животът си е техен. Не виждам как нечий избор за нещо толкова лично може да ме интересува. Едните ми съседи са пенсионери, без деца. Нямам представа защо, но и не ме интересува. Точно както не ме 8нтересува сексуалния им живот. Това са лични неща.

Между другото, случайно попаднах на тази статия. Съжалявам, на английски е, но е по темата.
https://thewalrus.ca/what-we-mean-when-we-talk-about-infertility/

# 334
  • Мнения: 6 529
За сегашното време. Колко страници се изписаха, та може би въпроса ене дали да родиш. А имаш ли сили да отгледаш детето.
Да, това е важен въпрос. Обаче е трудно да направиш обективна преценка на самия себе си и затова понякога човек се захваща с неща, за които реално няма нужните качества. Виждам около себе си не малко хора, които имат деца, но не знаят как да бъдат родители.

Последна редакция: пн, 09 май 2022, 05:25 от bell_87

# 335
  • Пловдив
  • Мнения: 20 669
Просто разбрах, че са очаквали някакъв момент, в който да покажат колко им е кеф, че някой друг е зле Simple Smile
Такова нещо пък как се разбира и на кого да го покажат, на тебе ли?

Аз също мисля, че неудобството може да бъде в основата. И други неща сигурно също.

# 336
  • Мнения: 22 577
Когато го видиш, много добре го разбираш Simple Smile Да, показват го директно на който в момента е в някаква по-завъртяна ситуация или труден момент. Не става дума за неудобство, а за злорадство и говорене на целенасочени глупости. В единия случай при мен нещата са в писмен вид и мога да си ги прочета, ако искам да си ги припомня колко са тъпи и гадни. Човек не трябва да си ги слага на сърце, разбира се, но те се случват много явно.

# 337
  • София
  • Мнения: 62 595
Колко да имаш сили да го отгледаш? Искаш да е по-по-най, иначе не може? Раждането на деца първо е биологичен акт, възпроизводство, а после е "дали имаш сили да го отгледаш".  Добре, че повече хора не чакат да имат сили, а направо раждат, иначе щяхме да сме се стопили като човешки вид толкова, че сами да се обречем на изчезване. Ако не успееш да го отгледаш ти, ще го отгледат други хора. Или няма да го отгледаш като за супер позиция в живота или качества, но все ще го отгледаш. "Няма да му дам достатъчно" е най-голямата уловка - какво като няма да му дадеш достатъчно, но ще го има това дете на света и все ще му дадеш нещо.

Злорадите идват и не те оставят на спокойствие - те постоянно питат, разпитват, съчувстват, но пръста си не мърдат.

# 338
  • Мнения: 6 529
"Няма да му дам достатъчно" е най-голямата уловка - какво като няма да му дадеш достатъчно, но ще го има това дете на света и все ще му дадеш нещо.
С това съм съгласна. Обаче често тук четем темите на хора, които явно са си въобразявали, че родителството е само забавление, и остават разочаровани, че има и доста трудни моменти, с които трябва да се справят. Това имах предвид, че е добре човек да има ясна представа за себе си. Детето, особено в първите няколко години от живота си, напълно зависи от родителите. Те трябва да бъдат способни да поемат нужната отговорност.

# 339
  • София
  • Мнения: 62 595
Хората ги е страх, според мен. Или се връзват на модерната в момента идея, която е точно на умните и красивите, с някакъв еко-био уклон как спасяват планетата от пренаселване. Другата идея е как ще изгубят свободата си и няма да могат да живеят като досега. Третата е как не могат да осигурят бръшлянова лига на детето. За мен това са инфантилни личности, които са се взели насериозно дотолкова, че се изживяват като някакви месии, ще спасяват света или обличат собствената си несигурност и егоизъм в добре звучащи фрази.

# 340
  • Мнения: 36 342
Има хора, които от раждането на детето, вече са начертали идеалния път за него. В темата за ЧУ е силно застъпено как се мисли за бръшляновата лига от родителите на  5-годишни. Има начертан план за действие....

# 341
  • Мнения: 1 976
Никога не съм чертала път за нито едно от трите си деца.
Андариел, обикновено съм съгласна с теб но не и сега.
Със думата сили образно или как да кажа по-деликатно исках да изразя всички фази през които минава човек при отглеждането на децата си вкл. психологически.
Всички тук ме разбирате, някои са по-чувствителни в дадени моменти през годините, други не. когато гледаш и повече деца, със сигурност е и по-трудно, освен, ако не си циганка, майка, раждаща и хвърляща на по-*големите да отгледат.
Както и да е.
Под сили разбирай всичко. Защото има и е имало моменти, сигурно и ти, когато ти е пределявало.
Нито сме супер железни майки нито нищо.
Хора сме.

# 342
  • София
  • Мнения: 19 322
Никога не чертая пътя на децата ми, а 2 вече учат в хубави чужди университети и трето се готви да отлети. Въпросът не е родителите да им начертаят пътя, а да ги научат как сами да си поставят цели и да ги следват.

# 343
  • Мнения: 18 565
Не намирам за голяма гордост да казваш на дете нали те родих, когато не можеш дори да го облечеш нормално. Само пример давам. Да, биологичен акт е, освен това е егоистичен. На детето не му дреме , че природата те зове всеки месец да забременяваш.

# 344
  • София
  • Мнения: 62 595
И друг път съм го казвала - ако трябваше да чакаме да сме финансово способни да осигурим децата си, значи вместо сега да имаме завършващи студенти, а щях да имам първокласници, примерно. Ако изобщо бих могла да родя дотогава. Моите деца са родени точно във времената на хиперинфлацията и ако не бяха родителите ни да ни помагат, не знам как щяхме да се справим първите години. Децата не помнят, че са гледани с най-евтините памперси и най-евтините пюрета и в маломерна гарсониера.

Общи условия

Активация на акаунт