Ако се върнем на първоначално зададената тема, натиск има, но той не е обществен, а обикновено идва от най-близкото обкръжение. От вече порасналото дете се очаква един вид да си мине по реда. Може би по-възрастните роднини намират и някакво успокоение във факта, че тяхното дете не е по-различно от останалите. Действително да бъдеш част от група дава усещане за принадлежност и спокойствие. Затова когато детето избере друг път, родителите вероятно се тревожат, че изборът не е съвсем правилен. Обаче според мен е редно да приемат, колкото и да им е трудно и неприятно, избора на детето си. Всеки има право да живее както намери за добре.
- Публикувана: 30 апр. 2022, 23:25 ч.
- Последно мнение: 18 май 2022, 17:14 ч.
За правото на избор да нямаш деца
Темата не е "исках деца, но не можах", а "всичко ми е наред, но съм избрал да нямам деца". За хората, които са искали, но по някакви причини, най-често здравни, не са могли е ясно. Въпросът е за другото - всичко си е ок, но не искат деца.
За натиска на обществото и околните и хвърлянето с главата напред - човек промени ли си мнението от "не искам" на "май искам", той вече започва да прави стъпки към осъществяването.
За натиска на обществото и околните и хвърлянето с главата напред - човек промени ли си мнението от "не искам" на "май искам", той вече започва да прави стъпки към осъществяването.
Стига с това общество. Обществото няма да ти плаща пари, за да си гледаш дететето.
Всеки избрал или случило се така, че да няма деца или пък още повече и с репродуктивни проблеми - никой няма право да разпитва.
На баща ми последния път му казах да си осинови едно там, да се забавлява вкъщи щом му е скучно. Беше като попарен. Той бил вечно уморен и имал много работа. Пък аз не съм?! Просто се научете как точно да ги затапвате.
Всеки избрал или случило се така, че да няма деца или пък още повече и с репродуктивни проблеми - никой няма право да разпитва.
На баща ми последния път му казах да си осинови едно там, да се забавлява вкъщи щом му е скучно. Беше като попарен. Той бил вечно уморен и имал много работа. Пък аз не съм?! Просто се научете как точно да ги затапвате.
Именно, не обществото, а най-близките около теб се вълнуват от такива въпроси, нормално.
Да следваш установения ред университет-сватба-бебе, за да станеш като по-голямата част от останалите хора, не е единственият правилен избор в живота. Може да пропуснеш някоя от стъпките или да ги извършиш в друга последователност и в това няма нищо лошо.
Да следваш установения ред университет-сватба-бебе, за да станеш като по-голямата част от останалите хора, не е единственият правилен избор в живота. Може да пропуснеш някоя от стъпките или да ги извършиш в друга последователност и в това няма нищо лошо.
То малко няма как да знаеш дали "всичко е наред", ако не си пробвал преди това. Та...така де. Разбирам тези, които просто не искат и не ми пречат, нито бих ги убеждавала да искат.
Лично аз не съм чувствала абсолютно никакъв натиск от страна на родители. Благодарна съм им, че през годините са приемали изборите ми без да се месят и само са ме подкрепяли. Но те не са хора, които робуват на предразсъдъци. Нито пък аз.
Лично аз не съм чувствала абсолютно никакъв натиск от страна на родители. Благодарна съм им, че през годините са приемали изборите ми без да се месят и само са ме подкрепяли. Но те не са хора, които робуват на предразсъдъци. Нито пък аз.
Прави ми впечатление как всеки казва "ще си промениш мнението", но не отчита как могат да се променят обстоятелствата.
Скрит текст:
Първата ми хазайка беше вече пенсионерка, цял живот фотографка, обиколила света и никога не каза, че съжалява, че няма деца. На нея адреналинът и на възраст и идваше от съвсем други събития. Когато вече имах дете, искаше понякога да го взимам с мен, като ходех на гости, но му помахваше само - толкова с интереса 
Единствено, като вече беше много болна, ме накара да донеса възможно най-много снимки. Не е било, защото е съжалила изведнъж, че няма свои, а каза, че мисълта, че отстъпва място на нови хора, я кара да посрещне смъртта с радост. Иска да мисли за новия живот. И така.. Хора всякакви. Не била сама и не е била самотна.
Единствено, като вече беше много болна, ме накара да донеса възможно най-много снимки. Не е било, защото е съжалила изведнъж, че няма свои, а каза, че мисълта, че отстъпва място на нови хора, я кара да посрещне смъртта с радост. Иска да мисли за новия живот. И така.. Хора всякакви. Не била сама и не е била самотна.Но и хората с деца няма как да разберат животът, който имам и усещането, че сме само двамата и това ни харесва.
Скрит текст:
Ама, ако аз съм първа, може да дам на човека шанс малко да подиша без мен.
Да имаш дете вероятно е вълнуващо. Няма как да разбера това.
Но и хората с деца няма как да разберат животът, който имам и усещането, че сме само двамата и това ни харесва. Колкото и да звучи странно и егоистично - харесвам живота си такъв какъвто е. Харесвам тази свобода и до момента не съжалявам, не ми липсват децата, никога не са ми били мечта.
Но и хората с деца няма как да разберат животът, който имам и усещането, че сме само двамата и това ни харесва. Колкото и да звучи странно и егоистично - харесвам живота си такъв какъвто е. Харесвам тази свобода и до момента не съжалявам, не ми липсват децата, никога не са ми били мечта.
Освен ако двойката не е създала дете почти веднага, след като са се запознали, то вероятно знаят какво е да са само двамата. И да, ангажиментите и отговорностите са в пъти по-малко, свободата да "станеш и да тръгнеш" - също.
Животът е шарен и затова е хубав. Няма правилно и грешно, всеки със съдбата си....
Животът е шарен и затова е хубав. Няма правилно и грешно
Ето ме и мен - щастливо омъжена от 25 години, на 53, без деца.
Почти наборка, съвсем малко по-млада от мен. И аз съм щастливо семейна, но с пораснало дете.
Някога когато бях много млада исках деца, но сега като се замисля, беше защото така си върви живота, в този ред. Иначе не се умилявах при вида на деца.
До голяма степен и аз така. Не съм приплаквала от умиление като видя бебе. Ама като се роди моето се промених. Пък половинката как се промени - преди децата му бяха досадни, а сега е станал един бебелюбив
Та това е нормално - няма как да примираш за шоколад, ако никога не си пробвала. И да казваш после, че шоколадът никога не те е привличал, е малко неподходящо, ако така и не знаеш какво е.
Да имаш дете вероятно е вълнуващо. Няма как да разбера това. Именно. Хубавото е, че по тази причина и не усещаш липсата.
Но и хората с деца няма как да разберат животът, който имам и усещането, че сме само двамата и това ни харесва. Тук не е така, съвсем добре те разбирам. И преди детето сме си били двамата, а и сега вече изживяваме втора младост пак само двамата. Имаме всякаква свобода, но и топлинката да се чуваме с детето и да споделяме грижите му. Това допълва първото, а не краде от него.
Колкото и да звучи странно и егоистично - харесвам живота си такъв какъвто е. Харесвам тази свобода и до момента не съжалявам, не ми липсват децата, никога не са ми били мечта.
В това няма нищо лошо. И даже и да си пропуснала нещо по-хубаво от това, което имаш, добре е, че не го знаеш и така не ти липсва.
Почти наборка, съвсем малко по-млада от мен. И аз съм щастливо семейна, но с пораснало дете.
Някога когато бях много млада исках деца, но сега като се замисля, беше защото така си върви живота, в този ред. Иначе не се умилявах при вида на деца.
До голяма степен и аз така. Не съм приплаквала от умиление като видя бебе. Ама като се роди моето се промених. Пък половинката как се промени - преди децата му бяха досадни, а сега е станал един бебелюбив
Та това е нормално - няма как да примираш за шоколад, ако никога не си пробвала. И да казваш после, че шоколадът никога не те е привличал, е малко неподходящо, ако така и не знаеш какво е.
Да имаш дете вероятно е вълнуващо. Няма как да разбера това. Именно. Хубавото е, че по тази причина и не усещаш липсата.
Но и хората с деца няма как да разберат животът, който имам и усещането, че сме само двамата и това ни харесва. Тук не е така, съвсем добре те разбирам. И преди детето сме си били двамата, а и сега вече изживяваме втора младост пак само двамата. Имаме всякаква свобода, но и топлинката да се чуваме с детето и да споделяме грижите му. Това допълва първото, а не краде от него.
Колкото и да звучи странно и егоистично - харесвам живота си такъв какъвто е. Харесвам тази свобода и до момента не съжалявам, не ми липсват децата, никога не са ми били мечта.
В това няма нищо лошо. И даже и да си пропуснала нещо по-хубаво от това, което имаш, добре е, че не го знаеш и така не ти липсва.
Правото на избор да нямаш деца е широко подкрепяно от общественото мнение напоследък. По-скоро срещам обратната негативна реакция като многодетна майка. С три деца, хората ме гледат подозрително, разпитват за работа, къща, кола. Това чуждите, за Данък Обществено Мнение, с близките съм се разбрала отдавна.
С три деца, хората ме гледат подозрително, разпитват за работа, къща, кола.
Е, щото пък, едно дете не може да се отгледа от четири възрастни човека! Стига да искат. В момента стана модерно да се поощрява неискането на деца. Дава някакъв ореол на космополитност, напредничавост, био-еко. Раждането на деца е за простите, а възвисените имат по-важна работа, спасяват земята от пренаселване и възвисяват човечеството.
Именно, това е - "АЗ".
Какво повече да се каже. Избери лесното, да ти е мирна главата.
Темата се изчерпа.
Какво повече да се каже. Избери лесното, да ти е мирна главата.
Темата се изчерпа.
Стига с това общество. Обществото няма да ти плаща пари, за да си гледаш дететето.
Всеки избрал или случило се така, че да няма деца или пък още повече и с репродуктивни проблеми - никой няма право да разпитва.
На баща ми последния път му казах да си осинови едно там, да се забавлява вкъщи щом му е скучно. Беше като попарен. Той бил вечно уморен и имал много работа. Пък аз не съм?! Просто се научете как точно да ги затапвате.
Всеки избрал или случило се така, че да няма деца или пък още повече и с репродуктивни проблеми - никой няма право да разпитва.
На баща ми последния път му казах да си осинови едно там, да се забавлява вкъщи щом му е скучно. Беше като попарен. Той бил вечно уморен и имал много работа. Пък аз не съм?! Просто се научете как точно да ги затапвате.
Е, три деца не са чак пък много. Особено, ако родителите имат достатъчно средства на нуждите им.
Но пък има едно семейство от Русе май бяха с над 10 деца. И излизаха по ТВ да търсят помощ. Това ми идва вече прекалено. Не, че някой ме пита, де.... Мисълта ми е, че няма лошо да имаш, колкото си искаш деца, стига да можеш да ги гледаш.
Но пък има едно семейство от Русе май бяха с над 10 деца. И излизаха по ТВ да търсят помощ. Това ми идва вече прекалено. Не, че някой ме пита, де.... Мисълта ми е, че няма лошо да имаш, колкото си искаш деца, стига да можеш да ги гледаш.