Ваня, моля те за втори път , кажи каква е тезата ти! Простичко, като за мен.
Насилие, ако правилно разбирам, е кажи-речи всяка дребна трудност, всяко неоказване на достатъчна подкрепа от когото и да било и всяко несъгласие.
- Публикувана: 30 апр. 2022, 23:25 ч.
- Последно мнение: 18 май 2022, 17:14 ч.
За правото на избор да нямаш деца
Аз като проста разбрах следното: според Ваня обществото и семейството оказват не натиск даже, а упражняват принуда, насилие върху много жени. Пред което насилие нравите от циганската махала ряпа да ядат.
Насилие, ако правилно разбирам, е кажи-речи всяка дребна трудност, всяко неоказване на достатъчна подкрепа от когото и да било и всяко несъгласие.
А, не се чудим, ама има тема, в която този въпрос е поставен и на нежелаещите (към момента или завинаги) да имат деца валят всякакви присъди 😁
Хайде стига вече, НИКАКВИ присъди не валят. Има спор относно смисъла на живота (дали са децата или свободата от отговорности), има размяна на мнения, има несъгласия, ама присъди чак? Хайде по-скромно.
Скрит текст:
Оуууу… 😂
Има хляб от теб да излезе чудесна форумна звезда, дерзай.
Fever Rey, на мен лично ми повлияха собствените ми мисли и желания. Майка ми ме е учила, че когато една жена е Ок със себе си и е сигурна, че детето ще я обогати, ощастливи, ще се чувства добре в тялото си, ще може да премине през целия процес на промени и всичко там около детето - тогава е най-добрия възможен момент.
Това обаче не изключва факта, че като станах на 23-4 (женена вече от няколко години) се започна с въпросите кога, какво, защо. Та даже ми обясняваха как трябва да махна котката, защото някой ден… след всички изследвания посветени на съжителството между деца и животни (това е само пример). Трудно обществото може да ми повлияе, но съм изключение, защото основната ми работа е да го проучвам това същото общество, а и съм родена и живея в най-големия град в държавата, където ако не искаш просто не чуваш и не виждаш.
твоята гледна точка е различна, защото по някакъв начин влизаш в “стандарта” точно на тези, които упражняват въпросния “обществен натиск”. Не само влизаш в тези критерии ами си и пример за същите. Аз също се радвам на това, че има хора като теб. Точно това прави живота интересен. Чела съм те освен това в мамешката част от форума и си била полезна.
Реално това, което зависи от т.нар. общество е да не допуска ретроградни процеси, срещу които жените са се борили векове - репродуктивните права в случая.
Напълно разбирам тезата ти за жените без лично мнение и т.н.
Но нека не забравяме, че не всички в тази държава имат докторски степени и възможност да живеят и работят в големи градове, да се абстрахират от семействата си и някакви предпоставени норми. Бъди така любезна и не ме скъпосвай, толкова да ми е селско някоя кифла да се обръща към мен така, след като съм я навряла в кучи г*з, че няма накъде.
За ЕС, Полша и България дори не знам има ли смисъл да започвам да пиша, някак не ми се ще да мисля, че си толкова проста, че да не се усещаш сама.
За ЕС, Полша и България дори не знам има ли смисъл да започвам да пиша, някак не ми се ще да мисля, че си толкова проста, че да не се усещаш сама.
Оуууу… 😂
Има хляб от теб да излезе чудесна форумна звезда, дерзай.
Fever Rey, на мен лично ми повлияха собствените ми мисли и желания. Майка ми ме е учила, че когато една жена е Ок със себе си и е сигурна, че детето ще я обогати, ощастливи, ще се чувства добре в тялото си, ще може да премине през целия процес на промени и всичко там около детето - тогава е най-добрия възможен момент.
Това обаче не изключва факта, че като станах на 23-4 (женена вече от няколко години) се започна с въпросите кога, какво, защо. Та даже ми обясняваха как трябва да махна котката, защото някой ден… след всички изследвания посветени на съжителството между деца и животни (това е само пример). Трудно обществото може да ми повлияе, но съм изключение, защото основната ми работа е да го проучвам това същото общество, а и съм родена и живея в най-големия град в държавата, където ако не искаш просто не чуваш и не виждаш.
твоята гледна точка е различна, защото по някакъв начин влизаш в “стандарта” точно на тези, които упражняват въпросния “обществен натиск”. Не само влизаш в тези критерии ами си и пример за същите. Аз също се радвам на това, че има хора като теб. Точно това прави живота интересен. Чела съм те освен това в мамешката част от форума и си била полезна.
Реално това, което зависи от т.нар. общество е да не допуска ретроградни процеси, срещу които жените са се борили векове - репродуктивните права в случая.
Напълно разбирам тезата ти за жените без лично мнение и т.н.
Съгласна съм, че средата оказва влияние, обаче е справедливо да отчетем, че има и хора, които не повтарят семейния модел на родителите си. Има хора, които са способни да разберат, че лошият пример, който им се дава, е действително лош, и да поемат по друг път.
Ваня, моля те за втори път , кажи каква е тезата ти! Простичко, като за мен.
Насилие, ако правилно разбирам, е кажи-речи всяка дребна трудност, всяко неоказване на достатъчна подкрепа от когото и да било и всяко несъгласие.
Нарциса, по някое време децата с един родител бяха брутално изолирани от връстниците си. Опасявам се и в сегашно време, шефът решава кого да повиши и ако е дребна душица, която си мисли, че си безподобен егоист, защото си заявила, че деца няма да гледаш, това ще афектира избора му. Дреболийка, но неприятно.😁
Странно, наскоро в групата за работа коментирахме в една нарочна тема, че точно майките с деца са дискриминирани. Сега излиза обратното - няма деца, няма повишение. А до началото на миналия век гувернантките и учителките е трябвало да са неомъжени и без деца.
Пречките, които афектират хората, са в главата им. Да твърдиш, че под натиск си се омъжила и родила в ранните си 20, при положение, че средно се завършва на 19, а бакалавър на 23, те прави глупава, а не жертва на някакво имагинерно обществено мнение, независимо как се опитваш да се оправдаеш, че си глупава.
Пречките, които афектират хората, са в главата им. Да твърдиш, че под натиск си се омъжила и родила в ранните си 20, при положение, че средно се завършва на 19, а бакалавър на 23, те прави глупава, а не жертва на някакво имагинерно обществено мнение, независимо как се опитваш да се оправдаеш, че си глупава.
В някое село може да е имало изолация, но тя пак е била индивидуална от някоя и друга самодоволна стринка, а не от цялата общност.
В моето детство никога не са били изолирани. В класа имахме съученичка, която беше дете на самотна и възрастна майка, двама съученици от разведени семейства. Никога никой не ги е делил, а не съм първа младост.
Сестра ми се разведе преди почти 30 г. С малко дете. След това се омъжи отново. Никога не е дошъл някой извън семейството да коментира, а и с какво би променило фактите нечие шушукане!?
Майка ми имаше разведени приятелки. Никога не е било проблем.
Нашите имаха познати без деца. Единствено подкрепяха недоволството им, че трябваше да плащат ергенски данък, което беше изключителна простотия.
А ако някой се Афектира от нечий избор, то проблемът е на Афектирания.
При повишаване често изборът е точно по отношение на заявилия нежелание за деца, понеже се предполага, че няма изненади да изчезне за няколко години.
Момичета, афект и ефект са коренно различни думи. В случая афект е крайно несъпоставими с темата.
В моето детство никога не са били изолирани. В класа имахме съученичка, която беше дете на самотна и възрастна майка, двама съученици от разведени семейства. Никога никой не ги е делил, а не съм първа младост.
Сестра ми се разведе преди почти 30 г. С малко дете. След това се омъжи отново. Никога не е дошъл някой извън семейството да коментира, а и с какво би променило фактите нечие шушукане!?
Майка ми имаше разведени приятелки. Никога не е било проблем.
Нашите имаха познати без деца. Единствено подкрепяха недоволството им, че трябваше да плащат ергенски данък, което беше изключителна простотия.
А ако някой се Афектира от нечий избор, то проблемът е на Афектирания.
При повишаване често изборът е точно по отношение на заявилия нежелание за деца, понеже се предполага, че няма изненади да изчезне за няколко години.
Момичета, афект и ефект са коренно различни думи. В случая афект е крайно несъпоставими с темата.
Никога във времето, което помня, децата с един родител не са били изолирани, еле брутално. Нито децата на разведени, които в обичайния случай си имат двама родители, но пък се смята, че един вид разводът е бил "срамен", макар че 80-те години със сигурност не беше; нито тези с починал родител. Клюки сигурно е имало, клюки има за всичко, това си е част от всяка общност.
Мога да си представя някое по-злобничко дете да крещи: хахаха, пък Гошо няма татко / майка. Както би крещяло, че Гошо е дебел, куца или е джудже. В най-лошия случай това мога да си представя като "брутална изолация", повече - не.
Колкото до обществените настроения, тях също ги има винаги и трябва да се проведе границата между масово неприемане до степен на всекидневно усещана тук и там неприязън или презрение, ама не въображаеми, които биха били голяма рядкост (даже официална гейска двойка на село, примерно, надали би се сблъскала чак с такова неприемане днес, макар че атракция и тема за клюки сигурно ще стане), и целия милион възможни положения в спектъра до шушуканията на съседката, които, колкото и да се напъваме, не можем да ги наречем натиск.
Няма как, не е възможно, хич пък да няма обществени или лични настроения като явление. И клюки даже няма как да няма.
Мога да си представя някое по-злобничко дете да крещи: хахаха, пък Гошо няма татко / майка. Както би крещяло, че Гошо е дебел, куца или е джудже. В най-лошия случай това мога да си представя като "брутална изолация", повече - не.
Колкото до обществените настроения, тях също ги има винаги и трябва да се проведе границата между масово неприемане до степен на всекидневно усещана тук и там неприязън или презрение, ама не въображаеми, които биха били голяма рядкост (даже официална гейска двойка на село, примерно, надали би се сблъскала чак с такова неприемане днес, макар че атракция и тема за клюки сигурно ще стане), и целия милион възможни положения в спектъра до шушуканията на съседката, които, колкото и да се напъваме, не можем да ги наречем натиск.
Няма как, не е възможно, хич пък да няма обществени или лични настроения като явление. И клюки даже няма как да няма.
Клюки винаги ще има, но чак пък до степен да се впечатлява човек.
Вярно е, че преди 100-200 години в Европа е можело и в затвора да попаднеш ако си гей, а на някои места още ги убиват, но не виждам някой да се прикрива у нас. И би било жалко ако някой се влияе повече от мнение на непознати, вместо от собственото си щастие.
Аз имам 2 приятелски двойки от жени. И двете са дългогодишни двойки. Над 15-20 г. Е, гледат ги любопитно,когато разберат. Шушукат комшийките им. Но какво от това. Никоя не се влияе от приказки, та да се омъжи и роди, защото щяло нещо си обществото. Напротив,живеят си нормално и спокойно, а с времето и на клюкарките им доскуча да ги обсъждат.
Вярно е, че преди 100-200 години в Европа е можело и в затвора да попаднеш ако си гей, а на някои места още ги убиват, но не виждам някой да се прикрива у нас. И би било жалко ако някой се влияе повече от мнение на непознати, вместо от собственото си щастие.
Аз имам 2 приятелски двойки от жени. И двете са дългогодишни двойки. Над 15-20 г. Е, гледат ги любопитно,когато разберат. Шушукат комшийките им. Но какво от това. Никоя не се влияе от приказки, та да се омъжи и роди, защото щяло нещо си обществото. Напротив,живеят си нормално и спокойно, а с времето и на клюкарките им доскуча да ги обсъждат.
Роднина се развежда преди 50 г., Оставя детето си за осиновяване. Личен избор или не? Кой ще те накара да се отделиш от детето си. Жени се повторно, никога няма др деца, осиновява. Вечно недоволна от живота, абсолютно мрънкало.
Д-р. Пример роднина не може да има деца. Цял живот угодия, лице на, спокойствие, позволяващо от времето в което е живяла. Около нея на пета всички иначе дудне и ужас.
Никой не е виновен за игрите на съдбата, но поне в изборите си да е ок.
Мисълта ми пак да кажа, е,че времената се менят, но нравите не чак толкова.
Д-р. Пример роднина не може да има деца. Цял живот угодия, лице на, спокойствие, позволяващо от времето в което е живяла. Около нея на пета всички иначе дудне и ужас.
Никой не е виновен за игрите на съдбата, но поне в изборите си да е ок.
Мисълта ми пак да кажа, е,че времената се менят, но нравите не чак толкова.
Аз продължавам да не разбирам, какъв им е проблемът на тия, които не искат да имат деца? От какво се оплакват? Даже и ергенски данък не плащат. Какво искат?
Личен избор. Понякога повлиян от липсата на семейна подкрепа, но ако пълнолетен здрав човек се смята напълно зависим от подобно нещо, проблемът е у него.
Нищо друго, при което си пълнолетен и с всичкия си, не си заплашен при нежелан избор от смърт или, да речем, глад, или истинско и всеобщо презрение и низвергване, изобщо някакви такива съвсем базови и преки заплахи, и зависи от волята ти, не е насилие, колкото и да ти създава затруднения.
Нищо друго, при което си пълнолетен и с всичкия си, не си заплашен при нежелан избор от смърт или, да речем, глад, или истинско и всеобщо презрение и низвергване, изобщо някакви такива съвсем базови и преки заплахи, и зависи от волята ти, не е насилие, колкото и да ти създава затруднения.
Скрит текст:
Като каза за осиновяването - майка ми ми е разправяла за някаква жена, която по време на бременност развила психоза, лекувана дълго време. Междувременно родила и семейството оставило детето за осиновяване, а на нея и казали, че е починало. Как е станало, не знам, дали е била под запрещение, дали друго... Съпругът и бил пияница и несериозник. Впоследствие жената се закрепила и водила нормален живот, друго дете не родила, не се сещам дали не беше осиновила, и чак като се свързал с нея биологичният и син, разбрала, че е жив. Мъжът и бил починал вече към тоя момент, иначе нямаше да е съвсем неразбираемо да го убие тя лично с нещо тежко по главата, това от мен, де. Ако историята е вярна, това е вид насилие (но не обществено, всъщност даже и насилие точно не е, а подлост). Жената била продавачка в будка до мястото, където работеше майка ми, историята не е лично разказана от нея, а от втора-трета ръка, затова казвам "ако е вярна".
Имам позната на възраст 50+. Напоследък все по-често ми звучи така, сякаш съжалява, че се е омъжила. В същото време в оправдателен режим ми обяснява, че когато тя била млада, не било възможно човек да постъпи по друг начин. Завиждала на днешните млади, защото имали избор, така ми казва.
