МБАЛ Надежда - тема 21

Относно кърменето :
при мен никой не ме попита дали имам нужда от помощ
Първо в реанимация въобще не помагат като донесат бебето, както уж пише.
Втори ден след секцио в стая никой не пита. Аз отидох в неонатология, там ме пратиха на акушерски пост при родилките. Въпросната акушерка меко казано ми стиска зърната,освен това ми щипа ареолите за да подава зърното на детето и така 20 минути, докато детето не успява да засуче. Около половин час след това болката ме отказа от кърменето (, сега много съжалявам за прибързаното ми решение). Болеше ме до другия ден. После се оказа, че преди хапчето е трябвало да се изцедя, за да се провери ако има кърма да е на празни гърди. Три дни вкъщи се борим да не направя мастит, вместо да си гледам детето.
За това ползвайте консултанти (има абсолютно безплатни консултанти по телефона) и си вземете електрически помпи, ако искате да кърмите.

Мен на акушерския пост една по-възрастна акушерка с очила и къдрава тъмна коса ме отпрати с думите: “Аз не съм си кърмила децата, не ме питай мен”… На следващата смяна дойде една руса акушерка, която ме дърпаше и щипеше с едната ръка, а с другата буташе главата на дъщеря ми, докато не се захласна и посиня. И мъдро заключи, че “с тия зърна няма да стане, да си се подготвила”. Зърната ми са си окей всъщност, след изписването потърсих консултант по кърмене. За съжаление тази 1 седмица, която пропуснахме в болницата, не успяхме да я наваксаме и дъщеря ми се отби много рано, заради пустите шишета, които все ти бутат в ръцете. След като ме качиха в стая и не дадох първото шише, а се опитвах да кърмя даже дойде една неонатоложка да ми се кара, че няма да изпишат детето, ако спадне много на тегло, “заради моите болни амбиции”. Дъщеря ми всъщност се роди 3400, не беше бебе с ниско тегло или някакви проблеми… Та, така с “помощта за кърмене”.

И при мен отношението към кърменето беше ужасно. Мислех, че е защото юли месец имаше много бебета и са претоварени. Болезнено стискане на гърдите, никакво обяснение, подмятания. Като ме изписаха от едната гърда излизаше кръв, а на другата имах ужасни рани. И коментар: "Аз затова съм против кърменето, че ето какви работи стават". Имах подкрепа по телефона, но не ми помогна, защото не успявах да осъществя съветите. В деня на изписването вкъщи дойде консултант. Нямаше нищо общо с "помощта" в Надежда. По всичко личеше, че млякото ще тръгне, но явно стресът ми беше много, защото след два месеца мъки нищо не се получи. Изследвах хормони, всичко беше наред. Също и гърдите са добре развити. Съжалявам, че не направих лична консултация преди раждането, за да се образовам малко повече. Да знам какво е преглъщане и засукване. И също така да имам помпа, която да знам как се използва.

Teo, не се обвинявай. Аз бях изгледала де що лекции има, бях прочела книгата на Хедра, носех си лична помпа… И все пак в тази стресираща обстановка с бебе, на което му се дава шише през 3 часа, че да го изпишат… Не се справих. Като видя някой уебинар на Надежда за кърменето и ме избива на тъжен смях колко далеч е практиката им от теорията, която обясняват.
По стечение на обстоятелствата бях в стая като придружител с едно момиче, което беше родило с Надежда Стаменова в същия ден, в който родих и аз. Бебето така и не беше засукало на четвъртия ден от раждането и си се хранеше с АМ, отново, за да го изпишат. Надежда Стаменова дойде веднъж в стаята да ги види и на притесненията на момичето, че не може да закърми, каза нещо от сорта на: “Нормално, виж го какво е жълто, после ще се оправи”?! Нищо за стимулиране на лактацията, нищо за помпи и цедене, нищо за опити да го закърми, дори като е “жълто”.
Всяка майка, която се е борила с бебе на шише да засуче и е брояла капки кърма, защото не стига знае колко коварно е това “после ще се оправи”, защото нещата няма да се оправят от само себе си.

При мен чусто случайно явно нямаше проблем, две жени( не знам какви бяха) питах и дойдоха да видят как се справям, едната ми показа как по хубаво да засуче бебето и от тогава нямам почти никакви проблеми със зърната, явно е късмет. Аз също не давах да се дава Ам, бебето ми свали 7 % от рожденното си тегло:) месец по- късно е с 1300 повече на кърма. Книгата ма Хедра спаси моето кърмене чесрно казано. А за момичетата дето нямат достатъчно съветър ми е да слагат бебето на гърда през 30,40 мин ако трябва, но разбира се никога и нищо на всяка цена❤😘

За помощта за кърменето и до ден днешен съм благодарна на ак. Ивана. Много мила жена, помогна ми, когато бях най-стресирана и нямах никаква идея дали се справям добре.

Не исках да коментирам, ама нито помпа ви трябва в началото нито много лекции, всичко е до физиология. Разбира се ако има на лице проблем консултант сигурно помага. Родих февруари края. Стиснаха ме както всяка родилка да видят имам ли коластра, показа ми как да стисна, за да може малката уста на беба да засуче. Болй разбира се... боли много целия 1ви месец, защото това е бово усещане за гърдите и нов "тормоз" , ак. ме посъветва да си взема протектори за начало (имам големи гърди и при напълването зърното ми направо се скри навътре) и. Бебето ми беше на Ам и 3те дни я болницата, като съм пропускала да и го давам. Свали 220гр, роди се 3420 изписаха я 3200. До 7 ден беше с добавка Ам . Цедях се за да тръгне кърмата с ръчна помпа, стоях над вряла вода да шурне тая ми ти кърма и да може малката да се храни нормално.  След 7 ден това се случи от тогава е само на кърма от гърда. Та не винаги храненето с шише означава крах на кърменето, аз я слагах на гърда, а каквото изцедя във феизера, само АМ от шише. Нито 1 книга не съм прочела, слушала съм няколко лекции от училищата за бременни. Та всичко е ондивидуално, аз казах че всяка жена която кърми е герой. А на майка ми съм много благодарна (тя също няма зърна) та как е успяла да ме кърми 6м, а аз да я хапя... нз . До ден днешен кърмя с протектори (физиология) .

Споделяла съм опита си от Надежда и също не съм във възторг от грижата за кърменето, но според мен има известно демонизиране на персонала в последните страници. Раждах април 2021 и определено от страна на неонатолозите имаше опит да убедят майките да кърмят. Едно от момичетата, с които бях съквартирантка, поиска достинекс непосредствено след раждането и една от младите лекарки от неонатологията дойде специално в стаята да я убеждава да промени решението си, бях свидетел. Аз казах, че не искам на дъщеря ми да се дава добавка и никой не ѝ е тикал шише в устата, нито са ми оставяли, съобразиха се. Не бяха най-отзивчивите по отношение на съвети и помощ, даваха разнопосочни указания, но според мен това си е според школата, към която принадлежат.
Най-ценния съвет в болницата за кърменето получих от д-р Арабаджикова, на която ще съм вечно благодарна за куп неща. Тя ми каза: "В началото е трудно, докато кожата на гърдите ти свикне, може би ще те боли. Трябва да си упорита и каквото и да става, да слагаш бебето на гърда на най-много два часа. И за него е предизвикателство, но ще се научи, дай му време и ще смуче по-добре от всяка помпа. А кърменето ще е песен." Така и стана, вече година и половина я кърмя и зорът беше само първите две седмици. И не мисля, че акушерките са ми виновни, въпрос на физиология и адаптация е.

От акушерките се очаква да те подкрепят, да помогнат и да те насърчат, а не да се държат като сърдита средновековна инквизиция. Защо не започнем да изискваме някаква нормална европейска родилна грижа, вместо да оправдаваме сърдити некадърници за това, че не им се занимава с професията, която са избрали. Толкова пъти чух в тази болница: “Това не е моя работа” за 1 седмица, че направо не знам какво им е работа.

Не знам кого точно визираш под "сърдити некадърници" - всички в болницата или отделни акушерки и лекари? Предполагам, че и те по същия начин могат да генерализират с квалификации от сорта на "мързеливите майки, които не си искат бебетата нощем, а после се оплакват, че кърменето не върви".  И не би било коректно и адекватно, защото има всякакви случаи.
Винаги, когато чета постовете ти за Надежда, имам чувството, че сме раждали на различни места. Между другото, на мен даже не са ми отказвали помощ да нагласят бебето, за да засуче - нещо, с което изобщо не се справях в началото. Някои акушерки бяха любезни, други дръпнати, но винаги са откликвали на молбата ми, дори когато ги извиках за това с бутона за спешни ситуации - нещо, с което очевидно ги подразних. Проблемът беше по-скоро, че всяка ми показваше различни пози - люлка, кръстосана люлка, футболна топка - в главата ми ставаше каша. Някои препоръчваха да кърмя на поискване, други - на режим, нямаха съгласуваност по отношение на това дали да се редуват гърдите, дали да се ползват протектори и т.н. За мен нямат единна концепция  и политика, която да е съобразена със съвременните виждания и парадигми за кърменето, някои прокламират доста остарели разбирания, но не са злонамерени (поне тези 5-6 акушерки, с които се сблъсках).
Като говорим за европейската грижа - през август братовчедка ми роди в Англия. Бях впечатлена от грижите за кърменето - безплатни курсове към болничните звена преди раждането, зачисляване на персонален консултант, който да те посещава преди и след раждането, за да натрупаш теоретична база и след това практически опит; много подкрепа в болницата и максимална близост на майката и бебето дори при секцио. Бях очарована и много бих искала и у нас това да е практика. Но за съжаление и там статистиката е близка до българската - два месеца по-късно братовчедка ми е единствената от курсовете, която още кърми. Официално едва 17% продължавали да кърмят след 40-тия ден на бебето. Просто много жени искат да са по-независими, да прескочат гадния период и болките в началото, да не стават на всеки 2-3 часа за нощно кърмене, да могат да зарежат бебето на някоя баба и да отидат на парти или почивка и т.н. Та не са само лошите акушерки причина кърменето да е все по-голяма рядкост.

Напълно съм съгласна с последния пост. Жалкото е, че повечето от нас просто нямат търпение да са нон стоп на поискване първите няколко месеца. И им идва по-лесно шишето и мантрата 'нищо не е на всяка цена'.
При мен след естествено раждане, продължило 19 часа се наложи бебето да остане една вечер в неонатология. Първо ми казаха, че ще ми го дадат сутринта в 6. Като отидох в 6казаха в 10, при положение, че вече не го следяха. Съответно после на другите бебетата им ги докараха, а аз изтръпнала от страх какво става, трябваше да ходя да си го търся, а те забравили да го докарат. Когато неонатоложката дойде се оказа, че са му давали ам, защото паднала кръвната захар, иначе от раждането докато ми го дадат бяха минали 13 часа, което в други случаи не би трябвало да наложи даване на ам. На мен ми направи впечатление, че  се проповядваха остарели разбирания - почти на всички се препоръчваха протектори, защото нещо не им е както трябва.на зърната; да се вземат най-малкия размер протектори, защото устата на бебето била малка, нищо, че майката е с огромни гърди; и най-любимото ми - да се кърми на 3 часа за по 10мин от гърда. Ами колежката по стая точно заради последния съвет, така и нямаше достатъчно кърма. Аз след като първата вечер, бебето плака доста и според колежката беше гладно, дадох Ам, но после говорих с една приятелка и тя ме посъветва да го слагам постоянно, за да слезе кърмата. Това беше най-добрия възможен съвет. При мен по-бруталното беше 'подкрепата' от най-възрастната неонатоложка(не др Стоичкова, а другата).. На третия ден, след един цял ден, в който аз обяснявах на всички, че бебето е различно - мн оспано, едвам цока и тн, след вечерната визитация ми го върнаха и ми се стори още по жълт. Заведох го и думите към неонатоложката ми бяха, че според мен жълтеницата прогресира. Тя ме попита какво значело прогресира.. После го измери с уреда и по изражението и видях, че се постресна и каза, че трябва да остане на лампа. Аз попитах тогава как ще го кърмя, а отговора беше, защо мислиш, че кърмата ти е по-хранителна от ам... След, което ме накара да направим пробно кърмене. При него излезе, че бебето изцока 15мл, а трябваше 30на 3 ден. С което уж доказа, че няма смисъл от кърмата в случая. И аз притеснена се съгласих. Само че, връщайки се назад осъзнах, че той час преди това отново беше на гърда и в случая не е като с ам бебето да изцоква 30мл на 3 часа...
 За мен по-големия проблем е това, че въпреки, че се прокламира как е съвременна болница и тн, не се опитат да направят най-доброто за бебето и майката, когато се наложи те да бъдат разделени. Изключвам медицинските грижи. Имам предвид контакта, който за мен е не по-малко важен. Мен се опитваха да ме изпишат, защото на него му слагаха антибиотик на 12 часа. През другото време нищо не е налагало да стои под наблюдение. Но след като отказах да го оставя на визитация др Ташков любезно ми каза, добре де хайде прибери се. Тук ще ти е скучно. Иди почини си, погледай филми.. Нз защо не се взема пример от запад, където не само, че майката е максимално в контакт, дори с недоносеното бебе, а и бащата.

Момичета, чета последните постове и за първи път се зарадвах че родих на запад! Забременях в Надежда, предишна ( неуспешна) бременност също следих там, обаче са прекалено много факторите заради които се отказах. Ако успея да имам второ дете не бих си причинила да раждам там, моите уважения за хората който работят и за тези на които им се наистина работи в това лечебно заведение ( те са наистина малко). Преди почти 4 години за първи път отидох в Надежда и се усещаше разликата че е частна болница, в последната една година по отношение и разбирания взеха да се доближават до държавна такава, жалко!
В болницата, в която родих с планирано секцио по медицински причини ( не по желание) таткото или втори придружител е препоръчителен ( дула, бащата, роднина), нямаше забрани дори по време на пандемията. Мъжът ми седеше срещу анестизиолога до главата ми и след като извадиха бебето го повикаха да го гушне първи и всъщност го повиха пред него и той го донесе до мен. След като ме зашиха с бебето ни изведоха заедно в след операционна зала и веднага ми дадоха да го сложа голичко на гърдите ми. Непосредстено след това имаше една жена чиято работа бе да ни помогне да го сложа на гърда за засукване, след това се появи и отделен консултант по кърмене. Таткото остана с нас в стаята през цялото време (4дни), настаняват само по една родилка в стая със собствен санитарен възел, бебето остава с майката през цялото време и всичко което правят- прегледи и т.н.се случват пред очите ви. Бебетата се къпят след минимум 12 часа с вода, защото това е хубаво за имунитета. Идеята на придружител е да ви помага на вас и бебето, сестрите и консултантите са нон стоп около вас, в болницата насърчаваха кърменето, не препоръчваха помпи. Преди някой да ме докоснеше ми се обясняваше какво и защо. Старта с кърменето ми не беше добър, но ако не бях получила помощ щях да се откажа на ден втори сигурно. Никой не е взимал бебето за да се наспя или нешо такова, но идеята е точно в първите часове и дни майката и бебето да се опознаят и напаснат. Нищо в болницата не бе лукс или ново и сестрите получават едно сравнително ниско възнаграждение, но пък работят само по 3 дни в седмицата, обаче отношението бе човешко. Операционната зала бе в светлинни години назад в сравнение с Надежда и никой не ми се разкрещя по време на престоя ми.
Та жалко, “надежда” е модерна болница със страхотна апаратура, искат да копират чуждите болници, а същевременно се държат като в общинско здравно заведение по средата на нищото. Бременните и родилките се сблъскват със същите неща както в държавните болници, само дето спят на нови легла със нови чаршафи и излизат с бебета през по-добре изглеждащ коридор….и толкоз. Давам цялата тази информация за сравнение как хората разбират правилата и как човешкото отношение влияе на една токущо родила жена. Вярвам че последните промени ( ковид и т.н)и заплащането на служителите не би трябвало да се отрази на пациентите , които пък не трябва да се чудят дали на всяко 1во число ще трябва да плащат повече. Омагьосан кръг нали.
П.с. Имала съм оперативни процедури в болница “надежда” , запозната съм как стоят нещата в различни отделения и как отделните звена не искат да си общуват едно със друго ( например след репродуктивни да останеш към АГ). Вярвам също така че това че си плащаш не означава че 5 Мин е това което заслужаваш. Връзката пациент лекар е трудна, а още по-трудно е свързването по телефона със самата болница. Това е.

Момичета, и аз се поразочаровах от Надежда. Още не съм родила и нямам за кога да сменям, но в последната седмица видях кофти отношение от спешния кабинет, от д-р Кръстев за 2 минути успях да си създам негативно мнение заради неуместен коментар. Разбира се, за 2 минути мнението ми не може да бъде обективно и е изцяло лично. А в спешния кабинет … се държаха меко казано ужасно, почувствах се отвратително. Явно са били заети, но това не е оправдание. Вече се настройвам и че на раждането ще е гадно отношението, а и след това като чета коментарите ви… Наистина е късно за мен да сменям, че и пренасям вече… но ме разочароваха буквално в последната седмица

Може ли повече информация какво е казал/направил? Мисля че много са го усетили, че е странен. Аз си мислех, че съм много чувствителна от бремеността, но инстинктите на лъжат..

Да, понеже пренасям коментарът му беше: “ ми какво правиш тук, ходи да правиш секс, кво идваш на записи”. Аз лично намирам такива коментари просто за неуместни и не са мой тип. Иначе може да е страхотен специалист. Но аз не бих си записала час при него и да слушам коментари.