Чувствам се сякаш чакам нещо,което никога няма да се случи...

Дадох за пример просто не съм казала,че непременно така искам да ми се случи.
Пък за ходенето на лекар явно трябва да е на психиатър... Не мисля,че някакви си хапчета ще ми помогнат освен ако лекаря не ми приложи плацебо ефекта с тях?!?

Твърде си млада, за да се отчайваш толкова. Ще мине време, ще се успокоиш, ще се запознаеш с нов човек, който ще те грабне. Малко са хората, които нямат поне една провалена връзка преди да намерят правилния човек. Просто не става винаги от първия път.

Ето го проблема. Оставил те е без closure. Връзката не е приключена в главата ти, защото реално край не е имало.

Както са казали и преди мене - клин клин избива. На 26 си, не си на 86. Излизай, срещай се с хора, работи повече да си държиш ума зает. Живей ден за ден, не мисли далече в бъдещето, защото в момента виждаш всичко в черни краски.
Ако наистина ти минават мисли за самоубийство, потърси помощ, сподели с някого на когото имаш доверие.
Ще ти мине, и един ден чак ще ти е смешно. Това е само един период, просто трябва да го преминеш. После пак ще светне на твоята улица.

На твоите години преживях същото след петгодишна връзка. Тръгна си с обяснението, че вече не ме обичал, но то не ми беше достатъчно. Защо и как спираш да обичаш, от колко време се е чувствал така, защо не ми е казал по- рано или защо не е споделил какво го тревожи в мен, за да работим над проблема... В крайна сметка идва момент, в който спира да те интересува отговорът на тези въпроси. Честно да ти кажа след всяка раздяла стратегията ми е била винаги да си седя в дупката и да не бягам от нея. Да си изживея целия спектър от емоции- идеализиране на бившия, отчаяние, че повече няма да намеря такава любов, гняв, ревност, омраза, моменти на прошка и пр..
НО! аз никога не съм имала суицидни мисли. Ако смяташ, че можеш да си вярваш и няма да се нараниш, съветвам те да не бягаш от болката. Обаче спрямо споделеното от теб, бих потърсила най- малкото психолог. И естествено аз проглуших ушите на моите приятелки, което наистина помага, ако има желание отсреща да те слушат. Обичайното притъпяване на болката с чести партита и спорадични връзки не помага много за момента, но поне времето минава. И така, докато в един момент усетиш лекота и се учудиш сама на себе си, че болката е минала и живота е все така хубав. Периода след раздяла е чудесно време да се самоопознаеш и без да искаш да си създадеш емоции и спомени за цял живот ( само имай достатъчно разум, че да са положителни!).
После вероятно пак ще те грабне ежедневието с нова връзка и ще си спомняш с умиление какво глупаче си била

Много пиех през онзи период, винаги в компания- на бар, дискотека или домашно събиране, много рядко сам, правих се мармалад поне 2-3 пъти в седмицата, по-умерено по 2-3 бири почти всяка вечер. Не знам до колко е правилно да давам такъв съвет, при мен обаче помагаше и ми качваше настроението, беше ми готино, но после на другия ден махмурлука ме скапваше още повече. Така съм се справял с разделите, иначе сега след години почти не пия, много рядко, а да се напия е веднъж в годината.

Аз пък винаги задавам въпроса: "Сега като ревеш/ядосваш се/тръшкаш се ще се оправят ли нещата?"
Отговорът, разбира се е: "Не!"
Тогава и смисъл от ревове/ядосване/тръшкане няма.

И съвет: Наистина недей търси друга връзка моментно, остави каквато емоция изпитваш да отмине първо.

Благодаря Ви за съветите! Определено успях да погледна "картинката" от друг ъгъл.