Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 70

Хранителен интолеранс и автоимунни заболявания
 гл.ас. д-р Екатерина Иванова-Тодорова от Лаборатория по клинична имунология (ЛКИ) на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, към катедра Клинична имунология на МУ-София.
ДОКТОР ИВАНОВА-ТОДОРОВА Е ЕДИН ОТ ЛЕКТОРИТЕ НИ НА ПРЕДСТОЯЩИЯ СЕМИНАР ПРЕЗ ОКТОМВРИ!
Тя има 20 годишен опит в областта на Имунологията, а от 10 години работи в УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, към катедра Клинична имунология на МУ-София.
Д-р Екатерина Иванова – Тодорова е част от научен екип като участва като автор в 83 научни публикации в международни списания с импакт фактор, в български списания реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни, както и 3 глави в международни книги. Тези публикации имат 453 цитирания от международни авторски екипи.
Тя участва в 1 глава в университетски учебник - Автоимунните болести в клиничната практика и 1 Атлас: Имунофлуоресцентно определяне на антинуклеарни антитела – “Златният стандарт”, на който е редактор.
Има участия на в над 96 национални и международни научни форуми.
Участва в 16 научни проекти, финансирани от МУ – София, като на два от тях е ръководител, 12 научни проекти финансирани от фонд “Научни изследвания” на МОН, част от които са с международно участие.
Вижте статия и се запознайте лично с доктор Иванова- Тодорова на семинара. Подгответе предварително въпросите си към нея, защото времето ще бъде ограничено, а ние сме си активна група 🙂
Хранителен интолеранс и автоимунни заболявания
КАТЕГОРИЯ: ИЗБОР НА РЕДАКТОРА | ИМУНОЛОГИЯ И АЛЕРГОЛОГИЯ ПУБЛИКУВАНА НА 07-03-2019 10:36
📷
Съобразяването с хранителния режим подобрява симптомите при някои автоимунни болести.
Хранителният интолеранс е състояние, свързано с реакция на „непоносимост” ( ограничена поносимост) към дадена храна, което се изразява с клинични симптоми, наподобяващи тези при състояния свързани с алергия към храни, но протичащи чрез активиране на различни имунни механизми. Характерно за хранителния интолеранс е нарушение в смилането и резорбцията на храните и създаване на предпоставки за локално възпаление.

За разликата между алергия и хранителен интолеранс Здравен навигатор разговаря с гл.ас. д-р Екатерина Иванова-Тодорова от Лаборатория по клинична имунология (ЛКИ) на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, към катедра Клинична имунология на МУ-София, която изясни също така патогенетичните механизми на това състояние, връзката му с автоимунните заболявания и в частност – с ревматологичните и как диагностицирано, то може да повлияе положително в терапевтичния процес на основното заболяване.
📷

Д-р Тодорова, от къде започва хранителният интолеранс при автоимунните заболявания?

При автоимунните заболявания често се наблюдава неправилна пропускливост на червата с отделяне на голямо количество хистамин, който е един от тригерите за развитие на хранителен интолеранс. Тоест, при тези заболявания може да се наблюдава както активиране на локален, така и системен имунен отговор серщу структури на организма и час от този процес е и участието на мукозната имунна система – под епителните клетките на тънките черва има имунни клетки, чиято работа е да разпознаят кои съставки от храната да бъдат приети и всмукано като полезни и кои да бъде разпознати като чужди и срещу тях да бъде изграден имунен отговор. Хранителният интолеранс започва от там. Той обикновенно е срещу малки молекули, които имат биологично активна компонента.

А какъв е механизмът?

Като начало е автоимунното заболяване, при което има напрегнат имунен отговор и наличие на възпаление. От друга страна, при пациентите с автоимунни заболявания са нарушени толерогенните механизми, в резултат на което има секреция на голямо количество имуноглобулини от различни класове (преимуществено от IgG), образуват се имунни комплекси, които се отлагат локално и срещу тях (тъй като има декомпенсиран имунен отговор) се развиват симптоми, свързани главно с нарушение в смилането и резорбцията на хранителните вещества. Същественото тук е, че всеки здрав организъм образува такива имунни комплекси, но когато се наруши баланса (както е при автоимунните състояния), тогава 1. Се образуват много по-голямо количество антитела и 2. Образуват се много повече имунни комплекси, които не могат да останат скрити за имунната система и срещу тях се развива възпаление. Това води при част от пациентите до обостряне на симптоми, несвързани пряко с храносмилателната система, като например обостряне на ставните прояви.

Диагноза интолеранс към храна означава комбинацията от клинични симптоми заедно с определени тестове за хранителен интолеранс. В нашата лаборатория правим един от тези тестове от началото на годината. Целта ни е, след като сме обхванали специализираните за всеки пациент диагностични панели за основното автоимунно заболяване, да допълним диагностиката, чрез теста за хранителен интолеранс. Работим съвместно с много колеги ревматолозите и гастроентеролози, като целта ни е да улесним и помогнем диагностиката и иготвяните от тях терапевтични схеми при всеки един пациент.
📷

Какво показва и с какво помага теста за хранителен интолеранс на болните от автоимунни заболявания?

Ние изследваме антитела в серума от клас IgG срещу 108 различни хранителни антигена.Това, което се установява преимуществено е, че при пациенти с Ревматоиден артрит, например се наблюдава статистически значимо повишение на антителата в определени зони, свързани с интолеранс към млечни и глутен съдържащи храни. Има данни от различни проучвания, които показват, че около 40% от пациентите с ревматоиден артрит се подобряват клинично при ползване на изключваща диета. Друго проучване изследва серум и йеюнален секрет на пациенти с РА срещу най-често срещаните храни, предизвикващи интолеранс – млечни, глутенови, яйца, риба треска и свинско. Изследването е върху трите класа имуноглобулини: IgG, IgA и IgM и установява значимо повишение на част от антителата в йеюнален секрет, особено срещу съставки на млечните храни.

И когато става дума за прилагането на елиминационна диета (между 3 м. и 1г.) по отношение на дадения интолерантен показател, се наблюдава подобрение в симптоматиката и качеството на живот на пациентите с автоимунни заболявания. По този повод е много важно да се отбележи, че само хранителният режим не може да излекува пациент с автоимунно заболяване. Затова болните не бива да спират конвенционалната си терапия, която е животоспасяваща, а към нея да добавят индивидуалния хранителнен режим, за да може основното лечение да бъде по-ефективно, като се подпомогне процеса на намаляване на локалното възпаление.

Кои са заболяванията, за които има данни, че са с увеличена честота на хранителен интолеранс?

Това са заболявания извесни като колагенози. Част от тях са Системния лупус еритематозус, Ревматоидния артрит, много от васкулитите на малките съдове, Болест на Крон и Улцерозен колит, Целиакията, Мултиплената склероза, някои от автоимунните заболявания на щитовидната жлеза.

На какво се дължи различната чувствителност към храната при различните хора?

Балансът между толеранс и сенсибилизация се дължи на много фактори като: молекулярна мимикрия, споделени епитопи, кръстосана реактивност, влияние на микробиома и пермеабилитета на гастроинтестиналния тракт в дадени ситуации.

Механизмите, чрез които определени хора проявяват хранителен интолеранс са ралични и могат да се дължат на метаболитна дисфункция, генетични дефекти, фармакологичен отговор към различни вещества, както и изготвяне на имунен отговор към някои токсини, добавки, консерванти и подобрители на храната.

Как тогава се разграничават хранителната алергия от хранителния интолеранс?

При хранителна алергия се активира Th2 имунен отговор със секреция на определени цитокини, които водят до преимуществено секретиране от плазматичните клетки на IgE антитела срещу храни. При хранителен интолеранс това не се случва. Тук преимуществена е активацията на Тh1 имунен отговор със секреция на огромно количество проинфламаторни цитокини, между които основен е TNF-α. Това е едната връзка с пациентите с автоимунни състояния, защото TNF-α е повишен при много от тях. Друга връзка е влиянието или нарушаването на остта между проинфломаторните цитокини TGF-β (с категорично занижено ниво при хранителен интолеранс), свързани със супресията в организма, интолеранса и развитието на автоимунни състояния. Наличието на провъзпалителен терен и активиране на цитотоксични Т-клетки води до нарушаване на интраепителни структури и до развитието на пропускливи черва - състояние, при което по-големи молекули храна и др. вещества преминават през епитела, достигат до кръвообращението и оттам – до различни имунни структури. В резултат на това започва секретирането на антитела и от трите класа (IgG, IgM и IgA), но преимуществено в серума се откриват от клас IgG. Затова тестът за хранителен интолеранс, който ЛКИ провежда, е за антитела от клас IgG срещу 108 храни.

Всеки е запознат със симптомите при алергии, които могат и да са животозастрашаващи. Какви са симптомите при хранителния интолеранс?

При алергиите симптомите се проявяват в рамките на 15-30 мин, а може и по-рано. При хранителния интолеранс те са отложени във времето – от няколко часа до месеци и могат да са подобни на алергичните, но никога не са животозастрашаващи.

Например ето симптоми, които се наблюдават при някой видове интолеранс:
1.Интолеранс към карбохидрати и ензими: лактоза, малтоза, сукроза и фруктоза – симптомите са само от страна на гастроинтестиналния тракт –ГИТ (абнормен газ, болка, подуване, диария, гадене).
2. Интолеранс към биогенни амини: хистаминов или тираминов интолеранс – симптоми от страна на ГИТ, дихателна система и кожна (сърбеж, подуване, главоболие, като при тираминов интолеранс то е мигренозно и уртикария).
3. Интолеранс към различни изкуствени оцветители в храните: тартразин и други азо бои и се характеризира с астма, уртикария, главоболие, обрив, хиперактивност.
Интолерансът към храни не е животозастрашаващо състояние и не може да предизвика сериозни усложнения, но може да усложни състоянието на локално възпаление при предразположени индивиди.