С какво ви дразнят мъжете /тема №12/

Всъщност ти знаеш какво можеш да направиш, но по някаква причина не искаш.
И с картата има начин да си решиш проблема, и с жилището, и с двата кърлежа на гърба ти като цяло.
Не ти стиска ли, какво? Или те заплашват? Чувстваш ли се физически застрашена?

Това е безумно! И търпиш защото..? Първо блокирай тези карти и си извади други.Второ незабавно разпредели домакинската работа.
Ама наистина я разпредели-не пипваш това,което той трябва да свърши ако ще червеи да тръгнат.
Това не е дразнене,това е тормоз!

Хъркането едно време ме дразнеше много, все побутвах бившия да се намести. После различни спални и развод;) Чудно ми е, каква ли ще е мъжката толерантност към хъркаща жена.

Същата😉побутваш, побутваш, следва преместване и по-нататък зависи от границата на търпение или толерантността. Хъркането само по себе си не е причина за развод, но може да се използва като фитил от който желае.

А някои семейства точно различните спални ги спасяват от развод. Или от затвора. 
Човек, който се е наспал, гледа по-розово на живота като цяло и на половинката си в частност.

Отделни спални и отделни телевизори!

Е, нали бяга, но злото пак я застига. Значи не бяга бързо. Мен ако питат, господинът отдавна да не ми е мъж, но жената си знае.
Харчел парите ѝ?! Ще ги харчи, я, нали официално са семейство.
Интересно, как ли се е стигнало до болен здрав носи…. Не е луд, този, който яде баницата.

Къде и защо да бяга, след като жилището на практика, а, надявам се, и документално е нейно?
Няма защо да бяга, може само да изрита дразнителите от собствеността си.

Парите били нейни, което не означава, че е нейна собственост.

Трябваше първо да уточня - аз съм на 59 години с тежки диагнози, които не ми обещават дълголетие, мъжът ми е на 62. Едната карта съм му я дала аз, защото той пазарува и плаща сметки, аз ходя трудно, с артрит съм.С тях съм се разбрала, докато мога ,ще се грижа финансово и физически за себе си, те трябваше да се грижат за жилището и за своите нужди. Обаче...постепенно прехвърлиха всичко на мой гръб и стана болен здрав носи.
Апартамент купих с пари от наследството, което ми остана след смъртта на родителите ми и мои спестявания за лечение, които събирах почти 10 години. Това беше мое решение, в този апартамент ще живее сина ми. На мое име е, но имаме брак 34 години, така че се води СИО.
Жилището, на което правим ремонт е семейното, в което ще живеем с мъжа ми. Обещах да помагам в ремонта, не да плащам всичко. Сега ми предстои скъпо лечение, имам нова диагноза. Изнервена съм, защото не знам какво може да ми се случи при наличните болести, а нещата вече са стигнали до лошо положение и трябва да се действа. Искам само да ме оставят да се разправям с новата гадост, която ми се стовари на главата. Не мога да се реша да остана напълно сама, болестите ми са нелечими, прогресиращи и с лоша прогноза. Не знам кога мога да изпадна в пълна зависимост от близките. Затова се постарах докато се държа да направя колкото може повече, за да не се чувствам като тежък воденичен камък на вратовете им. Не че няма да съм такава, но поне да се подготвя финансово сега. Обаче...ми се качиха тотално на главата  и усещам, че почвам да се изнервям много силно.

Много тъжно. Пожелавам ти лечението да е успешно и да има сериозно подобрение.

Аз те разбирам много добре. Недей да обвиняваш близките. Както сама казваш - нужни са ти. По медицинската част ако ти трябва помощ, насреща съм.

Не е точно така, консултирай се с адвокат.

Един въпрос: след като сега, при всичките ти здравословни проблеми, най-близките ти те експлоатират така жестоко, наистина ли вярваш, че ще те гледат, ако вече не можеш да изкарваш пари или да ги обслужваш?
Помисли по този въпрос.

Ън, доколкото разбирам очакваш като се влошиш съвсем, мъжа ти да се грижи за теб. За мен е очевидно, че той няма да го направи, защото показва, че не може да се разчита на него. Лоша работа, но като че ли с него ти е по-трудно.

И аз смятам,че при прогресиращи заболявания,надали ще получиш помощ от тези хора,които сега,като си още сравнително добре не ти помагат.
Консултирай се с адвокат,щом си вложила свое наследство,може би може да се докаже,че по-голяма част от собствеността е твоя.
Помисли да наемеш платена помощ,докато си още сравнително добре.