Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №25

Здравейте!

"Денят, в който загубите единствената си истина, това означава, че е дошъл моментът, когато трябва да се борите, за да останете силни..."
С този слоган вероятно изказват съдържанието на последните два епизода: ще видим какво ще направи Зюлейха, за да остане силна.
Започва завършващата част, която ще направи връзка с началото на сериала.
Нещо предварително в очакване на финала: мисленето за общо „тяло“, подобно на това на Хакан, Абдулкадир и Вахап, изглежда са вложили и в двете части на Чукурова: рода Яман, от една страна, като свързан пряко със земята, плодородието и раждането – повече женски герои, а от друга страна, рода Фекели, натоварен с идеи за разум, философия, машини, фабрики – с повече мъжки герои. Без разделението да е абсолютизирано и това да е специално изказвано с думи, ние го виждаме. В началото на сериала това „тяло“ беше разделено: главата, разума бяха в затвора, а телесното беше безплодно. Постепенно те се събраха в едно „тяло“, сега са почти винаги заедно – това е нормалното състояние, в което този обществен и  стопански организъм функционира максимално. Такава степен сме достигнали сега. Това разделение дава представата за горна и долна част на общото тяло, както това е в човешкото тяло. Сега обаче горната част получава превез: Фикрет и Зейнеп ще станат семейство, тук вече няма да има опасност от прекъсване на съществуването на тази част, каквато опасност имаше в началото, но долната част от „тялото“ остава непълна, Зюлейха остана сама с децата. Сега ще видим как това положение ще бъде доведено до равновесие. Сватбата ще изиграе роля, ще видим как тази роля ще има отражение и върху непълното семейство на Зюлейха.

Още за смъртта на Хакан:
Режисурата беше такава, че Зюлейха остана сама с простреляния Хакан. Позата е специална – добре известната в християнското изкуство пиета:   Дева Мария държи в скута си тялото на починалия Исус Христос преди неговото възкресение. Тя е популярна и сред останалия свят: ако си спомняте, по същия начин Кьосем се раздели с Ахмед. Тази поза почти сигурно подсказва, че Зюлейха е бременна и ще има дете. Но тя има смисъл и в това обобщение и свързване с началото, което предстои и може да се направи едва накрая. Сега само да не я пропуснем.
Зюлейха беше оставена сама с тялото на Хакан, сама беше и в болницата. Дори ако на Фуркан като човек му е идвало отвътре да я прегърне, да я успокои, режисурата беше друга и не му позволи да прави това. Зюлейха трябва да е сама, тя трябва да се вземе в ръце и да мисли по въпроса от слогана. Искам да кажа, че да е оставена сама, е нарочно. Вахап замръзна на оградата, а когато се върнаха от преследването на Бетюл, Фикрет също гледаше с някакво вцепенение: всичко това подчертава значимостта на специалната сцена. Тя ще играе роля в това цялостно обмисляне, когато сюжетът приключи, което почива не толкова върху всекидневно, обикновено мислене, а има фолклорно-митологични измерения. Също така прави впечатление многото бяло в епизода като цяло и в свързаните със смъртта на Хакан сцени. Звучи странно, но Бетюл, която в нормалния живот е една обикновена убийца, в този друг план на мислене на случващото се, има положителна роля. Но сега - само за сцената на смъртта.

Здравейте и хубави почивни дни!
Вече мига „2“, вижда се добре и общата схема на сериала - в нея няма да има съществени промени, освен в самия край. Затова, според мен, е по-добре да я видим предварително, за да знаем какво да очакваме в последния момент. Излагам, разбира се, моето виждане. 

Грубата схема: Зюлейха и Йълмаз пристигат в Чукурова в чифлика на Яман; Зюлейха става жена на Демир; в началото и преди брака с Демир тя е за кратко жена на Йълмаз, а след смъртта на Демир - съответно за кратко на Хакан. Сега – към тези два момента в началото и в края на историята.
Преди това обаче някои моменти, които ако бъдат пропуснати, гледането на този сериал отива в други посоки. Това, което е най-важно в този сериал, негова емблема, характеристика на главните герои, което присъства и ни подсещат за него постоянно визуално чрез кадри и сцени, е земята. Плодородната земя на Чукурова, на която се случват всички събития в сериала; земята с всичко в нея: от повърхността, където тече нашият живот, до дълбоко под земята, където започва животът на посятото, за да се върне като плодове и където почиват мъртвите. Това беше подсказано още преди сериалът да е започнал – чрез постерите и представянето на героите чрез тяхното отношение към земята: тук основно Демир. Демир наследява любовта към земята от баща си, но се вълнува от въпроса дали ще го обикне Зюлейха. Това е основният въпрос в сериала, защото дали ще го обикне Зюлейха, е въпрос за съдбата на промяната през 70-те в Чукурова. Отговорът ще получим на самия финал. Още в това начало се формира и начинът на гледане на този сериал, в който реалистичното върви едновременно с разчитане на символи като образи и действия, иначе те остават само илюстрации, а сериалът се превръща в само обикновени любовни и ежедневни истории. Пристрастието към актьори и герои пречи на разбирането на техните роли в точно този сюжет, те стават много обикновени; това остава като убеждение за мен.

Този постер с едни герои във въздуха, а други под земята не беше ясен в началото, но сега е разбираем докрай.
Зюлейха и Йълмаз долитат като две уплашени птици от големия град; свиват гнездо в чифлика на Яман; Демир се е влюбил в Зюлейха още от влака, с който тримата заедно пътуват – те са герои от един мащаб. Символизмът е напълно и пряко изказван, той присъства в езика на героите, в действията им, в местата на снимане. Вертикалното разделяне на света има степени, които разбираме нататък. Птиците са свободни, те могат да литнат отново и да свият гнездо на друго място, но за Зюлейха и Йълмаз това вече няма да е възможно. Хюнкяр и Демир: показването им в долната част на света – в земята, в началото изразява само това, че те са собственици на земята, обичат я и се грижат за нея, но с течение на времето смисълът на показването им там, ще се променя, докато стигне до смъртта, когато първо Хюнкяр, а после Демир, ще се окажат „на дъното“, най-долу в земята. 


На друг постер е показана следваща степен, когато и „птиците“ Йълмаз и Зюлейха, са вече „под земята“, там, където преди бяха Хюнкяр и Демир: когато Йълмаз е уседнал, работи за Чукурова, впоследствие купи земя за общ дом със Зюлейха, решиха да останат в Чукурова, после смъртта го остави завинаги в земята на Чукурова...Така движението отгоре надолу свързва постепенно и по-нататък - по различен път,  всеки от двамата герои завинаги с тази земя.
Зюлейха и Йълмаз са лицата на новото, което идва в Чукурова, за да я промени. Бракът на Демир със Зюлейха не е нищо друго, освен метафора на тази промяна, която ще върне в Чукурова Йълмаз от затвора, ще го накара да работи за промяната заедно с Фекели, Четин..., докато Демир с всички средства ще се опитва да задържи Зюлейха и да я накара да се влюби в него, да остане с него завинаги – само това ще означава промяната да е трайна, стабилна, завинаги и че няма „да отлети“.
„...Искам всичко нейно: любовта и, душата и, тялото и, чувствата и. Всичко. Всичко, което ти дойде наум. Всичко. Завинаги. Не само за днес и за утре.“
Докато са живи и работят героите са върху земята, образно техните постижения, решенията за оставане, децата – всичко това ги свързва все повече със земята: до глезените, до колене, до кръста..., смъртта ги оставя завинаги. Но техните дела и децата ще продължат да живеят и след тях във видимия свят над земята, до следващия цикъл на промяна, защото промяната никога не свършва, светът непрестанно се обновява.
   

И сега – към първия момент, който ще свърже Зюлейха със земята на Чукурова. Този момент не е точно момент, а е показан да продължава малко повече от месец: Демир се влюби в Зюлейха още от влака, срещнаха се отблизо вече в чифлика, когато я спаси от змията, Зюлейха и Йълмаз получиха работа, Демир ухажва Зюлейха, наблюдава я, интересува се от нея...Особеното е, че Зюлейха представи двойката като брат и сестра, а на следващата вечер тя направи двойката мъж и жена, което остана в тайна за другите. Така в този около месец се получи едно покриване на влюбената двойка на Зюлейха и Йълмаз и докато те преживяваха своя меден месец,  Демир преживяваше своята любов към Зюлейха, завършила скоро след това с брак с нея. Междувременно това „покриване“ на едната любов от другата имаше много ясен визуален образ няколко пъти: Зюлейха и Йълмаз са в горичката, а в това време Демир мечтае за Зюлейха; Зюлейха и Йълмаз стават мъж и жена, а Демир като конник в нощта обикаля наоколо...Кратко време след това Йълмаз е вече в затвора, а освободеното място в двойката заема официално чрез брака Демир, който ще стане и приемен баща на детето, заченато докато трае този кратък период от време на „покритие“ на едната двойка от другата. С това започва прехвърлянето на Зюлейха от гнездото с Йълмаз върху земята на Демир, която е и земя на Чукурова. Оттук нататък Зюлейха ще опитва много пъти да избяга, но ще потъва все повече в земята. Ако сравним с това начало сегашния момент от 139 еп., Зюлейха е вече самата земя, останала без Демир, тя не мърда от Яман и дори тук привлече своя нов съпруг Хакан. Зюлейха е вече „до раменете“ потънала в земята на Чукурова.
Важен етап във все по-дълбокото затъване в земята беше напр. първият неуспешен опит за бягство, когато се разбра за бременността на Мюжгян – това дете свърза здраво Йълмаз със земята, а Зюлейха се върна в конака на Яман и каза: „Чукурова е моят гроб, моята съдба.“ Това е предчувствие, все още са само думи, още дълго Зюлейха ще се съпротивлява и ще се опитва да избяга...       


Смъртта на Хюнкяр я накара да се чувства нейна дъщеря; тук ще я остави след смъртта си Йълмаз; след Йълмаз Зюлейха сама ще си избере ролята на стопанка, а Демир натовари нейното желание с още притежание, респект, власт, отвори за Зюлейха Чукурова и за нея няма вече друг път.
Йълмаз остави Зюлейха и сина си при Демир, а той сам продължи пътя си към смъртта; три месеца Зюлейха го е следвала мислено към отвъдното, но се върна към живота заради децата.


Нова любов връща Зюлейха всеки път обратно горе, на повърхността на земята, подобно на излизането на змиите през пролетта, но то е временно; зимното време я връща обратно в земята. Първия път „видя“ Демир, после – Хакан; с Демир Зюлейха и на земята, и под нея е винаги с Демир, но с Хакан не е така; Хакан и даде въздух, но връзката с Демир, който е под земята, не е прекъсната.   
 
Прехвърлянето на Зюлейха от въздуха на земята и закрепването и за нея стана за около месец. Но задържането и на земята и „потъването“ надолу  продължи години. Много обиди понесе Демир за усилията си да задържи Зюлейха на своята земя, много от тях бяха от самата Зюлейха. Зависи как се гледа на всичко това. С поглед към случилото се от „нормалния“ живот, аз виждам как Зюлейха излъга Демир на сватбата, направи го баща и той с пълно право си пази детето и жената; самата Зюлейха не можа да избяга заради собствената си лъжа; в крайна сметка точно това издигна Демир в очите на Зюлейха като добър баща: да пазиш детето си, а то беше негово дете, защото Зюлейха го направи такова. Някой да не си помисли, че оправдавам затварянето на една жена, взимането на детето и и всичко, което Демир правеше. Но то става в конткест, който отдалечава обикновения мъж Демир от Демир, натоварен в сериала с  друга важна роля. Смисълът на поведението на Демир е във всичко от сериала, а не само в това, което познаваме и обсъждаме от обикновения живот. Друга е оценката, когато се гледа през призмата на всичко това като на усилие да бъде задържано, продължено и доведено докрай въвеждането на  новото, да не се отказва човек, когато има трудности.
Така с този около месец от „покриване“ на  двойката Зюлейха - Йълмаз от Демир, който през това време мечтаеше за Зюлейха, започна животът на Зюлейха на земята на Чукурова. Краят на този кратък период завърши с официалния брак на Зюлейха и Демир. Чрез Демир Зюлейха е вече свързана със земята на Чукурова: в началото на повърхността, откъдето тя се опитваше да избяга, после все по-надолу. 


В края на историята Зюлейха е влюбена в Демир, живеят си прекрасно, но идват Хакан, Абдулкадир и Вахап, които отмъщават на Демир. И първо изпращат него на другия свят. Зюлейха остава сама заобиколена от много опасности наоколо, търси съпруг за себе си и баща на децата.


Слага отново змийските обеци и така за пореден път подава глава над земята. Започва нов живот с Хакан. Демир е „на дъното“ на земята, далече.
Страх от смъртта, от това, че Демир може да  повика и нея там. Когато изгуби Йълмаз, но остана с Демир, Зюлейха си спомняше Йълмаз красив, говорещ и с усмихнато лице, приканваше я да обича и тя Демир, защото Демир я обича. Сега обаче Зюлейха си спомня Демир само с лошото. Хтоничните същества, каквито са покойниците, по принцип са страшни и плашат живите. Такъв за нея сега е Демир, защото няма друг до нея и Зюлейха се страхува от смъртта. Зюлейха изважда само лошото от спомените с него, тя бяга от Демир чрез Хакан. Сякаш предчувства Хакан като последна възможност за спасение от това най-дълбоко място в земята на Чукурова, където я привлича сега Демир. Свръхактивност, желание за живот далече от Чукурова, нещо като бягство след Демир от всичко, към което я води Демир: еуфоричната сцена на състезанието с коне край морето, желание за далечно пътуване по море, където дори искаше да сключат брак с Хакан, а преди това отказваше на Демир такива пътувания, изявено желание за живот и то далече. Хакан обещава на Зюлейха освен любовта си и надмогване на смъртта, която е много близо до Зюлейха.
Зюлейха търси в Хакан не само любовта, но и баща на децата. Върви към Хакан, но с премерени крачки: любовта и е силна, но си оставя резерви, които са основно за децата. Хакан се оказа неподходящ за втората роля. И Зюлейха се отказа от него. Какви са възможностите за Зюлейха след смъртта на Хакан, тук вече сме в последните два епизода от финала, които предстоят.
7 епизода преди финала, когато започна обратното броене, повтарят ситуацията с Йълмаз – Зюлейха – Демир от началото. Сега обаче Зюлейха е между живота с Хакан – на повърхността на земята, и смъртта с Демир – той е в земята. Това най-ясно е показано в брачното легло. В него Зюлейха спи с Хакан, но тя е на мястото на Демир. Както в началото Демир „покриваше“ двойката Зюлейха – Йълмаз, за да пренесе Зюлейха от гнездото върху своята земя, така сега Демир „покрива“ брачната двойка Зюлейха – Хакан, но сега Демир е на „дъното“ на земята, където може да извика при себе си Зюлейха. Това е аналогична ситуация, но героите са в обърнати позиции спрямо горе и долу. Ако преди Демир свърза Зюлейха със земята, сега Демир я „тегли“ надолу и още по-надолу в същата тази земя. Смъртта на Хакан, подобно на отиването на Йълмаз в затвора, оставя Зюлейха и Демир сами; смъртта на Хакан отвежда Зюлейха още по-дълбоко и по-близо до Демир. Конструкцията на леглото и разпределението на местата в него, сключването на брака в конака и на земята на Яман са направени от самата Зюлейха. Те издават нейното усещане за мястото, на което се намира: между живота, за който я държи Хакан, и смъртта, към която я тегли Демир. Хакан можеше да я задържи там, където я отведе, но след отказа от него и особено след смъртта на Хакан Зюлейха отново е сама, а пътят към Демир и смъртта са отворени за нея. Решението на Зюлейха да започнат живота си с Хакан в конака на Яман, освен че показва колко дълбоко стои тя на това място, може би имаше и това значение за нея,  да провери Хакан като баща. Децата, оставени от нея като деца на Демир, бяха причината Зюлейха да се откаже от Хакан. Зюлейха сега е различна от Зюлейха в началото, сега тя е не само жена, която обича, но и майка.   
Какво може да стане оттук нататък е вече прогноза. Зюлейха може да се откаже от живота и да остане завинаги с Демир, с мисълта за него и смъртта. Но тя има деца. И заради тях тя може да направи обратното: вместо тя да се отдава на смъртта, Зюлейха може да „извика“ и „върне“ в света на живите, на повърхността на земята, във видимото Демир: да се чуе името му, да се види лицето му, да се припомнят хубавите спомени, делата му. Вместо да умира тя, да живее той; не Зюлейха да отиде при Демир, а Демир да се върне сред живите. Ако чака дете от Хакан, това дете ще лекува нейната болка за Хакан, а децата ще получат обратно баща си, когото са забравили.
Така виждам симетрично ролята на Йълмаз в началото и на Хакан в края, по-точно на двете брачни двойки, които Йълмаз и Хакан правят със Зюлейха.   „Покриването“ на първата от Демир прехвърли Зюлейха от свободното за летене пространство върху земята на Чукурова и я свърза с нея. Докато „присъствието“ на Демир в брачното легло на двойката Зюлейха и Хакан, ще отведе Зюлейха в отвъдното при Демир. Евентуално след смъртта на Хакан, за да изведе Демир обратно на повърхността.  За последното в тази реконструкция засега имаме само обстановката, която води към такива размисли, но дали така ще се развие докрай, засега остава предположение. Времето между първата и последната любов на Зюлейха е време на постепенното и „потъване“ в земята на Чукурова и Яман, то тръгва от временно и може да завърши със завинаги.
 





Демир след като постави златните гривнички с надписа Яман на децата и колието на Зюлейха и поръча никога да не го сваля. Зюлейха го попита, а какво ще стане, ако го свали? Демир нямаше отговор и ядосан тръгна с коня в нощта. Дали и какъв отговор ще получи този въпрос на финала, ще видим ли отново Демир като ездач?

Здравейте!
Честит рожден ден на Керем!
Лучия, благодаря за фрагмана!
Когато Зюлейха се усмихна на Хакан в портокаловата горичка, пред Фикрет и Хакан тя изплака, че го няма мъжът и, а децата питат за баща си. Зюлейха си намери мъж, двамата с Хакан се обичаха, но тя не прие Хакан като баща на децата. Зюлейха страда след убийството на Хакан, страда за човека, когото обича. Интересно ни показаха как след смъртта на Йълмаз тя прегръщаше гроба – подобно на това както Фикрет прегръщаше гроба на Фекели, а сега страда пред сватбената снимка с Хакан. Докато след смъртта на Демир тя първо прибра сватбените снимки, остави тези с децата, а впоследствие прибра и тях.
"Денят, в който загубите единствената си истина, това означава, че е дошъл моментът, когато трябва да се борите, за да останете силни..." Тази мисъл напомня думите на Зюлейха от тийзъра за сезон 4, че не е важно какъв си бил, а какъв ще бъдеш. Ако истината за Зюлейха е изгубената любов, сега тя ще става силна. Това се разбира и от фрагмана.

Зюлейха отдели Хакан: остави го извън оградата на конака; каза му силни думи; ще го погребат в Измир при семейството му; отказва се от неговото богатство в полза на Чукурова – Хакан искаше да работи за Чукурова, това е добро решение, а и Зюлейха не иска това богатство за децата си, явно водена от същата причина, поради която се раздели с него – това, че Хакан не скъса връзката си с Абдулкадир. Но все пак е важно, че всичко това става не заради любовта – ако беше сама, мисля, че Зюлейха щеше да остане с Хакан, а прави това заради децата. Тя каза, че усеща, че Хакан крие и други неща от нея, вероятно подозира и връзка със смъртта на Демир.
Зюлейха ще бъде силна, но децата имат баща само по документи, а всъщност имат ли баща? Баща, за когото тя да им разказва? Този въпрос предполагам ще се реши може би около или дори на самата сватба. Г-жа Гюнгьор се появи на погребението, след смъртта на Хакан може би Шади ще бъде освободен, майката на Зейнеп сигурно ще дойде, а ако има процес за Абдулкадир, Вахап и Бетюл, може би и самият Абдулкадир ще проговори и истината за миналото на Демир и Хакан ще трябва да бъде изяснена. От това ще се реши и въпросът с бащата.
Хакан спаси живота на Зюлейха. Прикри я така, както би я прикрил и ако носеше негово дете. Ако има дете, неговата съдба също ще бъде решена след изясняването на миналото. Зюлейха не прие Хакан за баща на децата на Демир, но тяхната взаимна любов и спасяването на Зюлейха, според мен, трябва да бъдат възнаградени от нещо, което да остане за бъдещето. Сега дори е още по-интересно, ако Зюлейха е бременна от Хакан, след като отказа на Хакан да стане баща на децата на Демир.

Вахап се приготви да стреля в Хакан – преди да слезе от колата на Абдулкадир, си провери пистолета; той мислеше, че Хакан ги е издал. Но Бетюл го изпревари. Сигурно Вахап я е последвал, разбрал е защо е стреляла и за историята с Чолак, предполагам, че Вахап е издал Чолак за убийството и затова го арестуват. Според мен, Хакан нямаше избор, при който да се спаси: ако не беше помогнал за бягството на Абдулкадир, пак щеше да бъде убит, но или от самия Абдулкадир, или от Вахап. Шермин май е в съда, сигурно бегълците са заловени и делото е започнало, а може да има и тежко обвинение, защото Шермин изглежда много разстроена.

Гафур е станал истински човек. Всичко, което е важно за Гафур – вкусна храна без ограничение, грижи, масажи..., Джеврие предлага, но...за него. Той обаче търси майка за дъщеря си. Браво, Гафур! И той е разбрал кое е най-важното: грижата за детето.

Здравейте!
Лучия, Ваня, благодаря за споделените снимки, интересна информация за актьорите и коменарите!

Късно Зюлейха осъзна, че е загубила  истински важното в живота си и сега ще й се наложи да е силна и сама. Може би трябваше да прояви гъвкавост, да не бърза да съди Хакан за помощта, която оказва на Акадир и Вахап, а да му беше дала шанс. Не е ли брака това да се довериш на човека до теб, не  постоянно да го подозираш и следиш. Хакан щеше  окончантелно да се разплати за миналото си, а когато Акадир и Вахап нелегално преминават  през със Сирия щяха да ги заловят.  И "пито, платено", но Хакан нямаше да бъде държан отговорен, защото той нито е дал заповед за отвличането на Демир, нито за убийството на Фекели. Извършителят щеше да си понесе последствията. Мисля, че и идеята на Хакан е била точно тази. Ако беше Хюнкяр щеше да огледа възможностите от всички страни преди да вземе окончателно решение. А Зюлейха предпочете да действа директно.

Ваня, Хакан безрезервно прие Аднан и Лейла като свои деца и ги обичаше като такива, защото те са на Зюлейха. Даже мисля, че имаше сцена, в която ги нарече "децата ми" или "децата ни", но сега не си спомням в която от сериите. А сутринта след първата брачна нощ , когато Аднан дойде при тях и попита дали чичо им Хакан може да и м е баща, Хакан много се зарадва. Не е стоял въпроса да ги осиновява, защото те си имат баща, макар и покойник. А сега имат и пъстрок покойник. Харесвах Хакан, защото прие безрезервно децата и даваше свобода на Зюлейха. Нямаше я мачовщината на Демир, маниакалната му  ревност и агресия. Беше много уравновесен, с невероятен контрол, макар че и на него Чукурова му повлия, щом започна да вади оръжие по всякакви поводи. Мисля си, че след разплатата с Акадир и Вахап, той сам щеше да дари цялото си състояние за благотворителност в Чукурова. Със жеста на Зюлейха душата му ще намери покой.

Здравейте,
Благодаря за всичко споделено!
Честит да е Керем! 🎂
Как ли Бетюл открива АКадир, че ще бягат заедно?! Предполагам, че ще успеят да избягат и Фикрет и Честит ще ходят да ги търсят. Нали имаше снимки.
И аз мисля, че АКадир ще се разприказва. Дали пред съда, пред прокурор или адвокат или ще иска да говори със Зюлейха.
Какво ли ще стане с Вахап, той остана и може наистина да предаде Чолак, а така и него ще го арестуват за подпомагане на АКадир. Ще бъде интересно да проследим и как ще разкрият старата история.

Здравейте!

От atv:
Rakamlarla Çukurova efsanesi...
Легендата за Чукурова в числа...
https://www.atv.com.tr/bir-zamanlar-cukurova/galeri/rakamlarla-cukurova-efsanesi


Понякога животът ти носи изненадващо щастие, понякога трудно понасяш болката...
Последни 2 епизода до големия финал!
https://twitter.com/i/status/1534128043408576515

Още веднъж важната сцена от 2 еп., защото е близо да видим дали ще се случи "възстановяването на реда".  
Хюнкяр предупреди Демир, Демир не стигна до края - до този край не стигнаха още много хора, тяхното трудно общо дело сега е в ръцете на Зюлейха и другите, които получиха доверието на предходниците.
 
(Демир поръчва кафе на Зюлейха; Демир наблюдава Зюлейха; Хюнкяр наблюдава Демир: Зюлейха донася кафето, сервира красиво и Хюнкяр):
„Колко красиво поднесе таблата, нали? Нека нашите момичета вземат пример. Образование няма, но всичко умее. И се държи много добре.
Тя е от Истанбул, майко, затова.
Но е прекалено добра за прислуга.
Прислугата ли унижаваш? Ти си много справедлив човек, изненадан съм.
Какво общо има справедливостта, синко? Това е жизнен опит. Всеки трябва да си знае мястото. Прислугата своето, а господарят трябва да знае своето място.
А ако не го знаят?
Ако не го знаят редът ще бъде нарушен. А ако бъде нарушен реда, няма да можеш да го оправиш.
Опитваш се да ми кажещ нещо ли, майко?
Казах това, което исках да кажа, синко. Разбирай го както искаш.“
Хюнкяр се усмихва, подсмихва се и Демир, и двамата знаят какво става. Демир е исторически смел, рискува, но  избра правилния човек; на следващия ден ще каже на Зюлейха, че иска тя да остане "тук, с мен". Чукурова е променена, остава съвсем малко да видим докрай как точно ще бъде възстановен реда.
https://www.youtube.com/watch?v=7iTGncpsKCs

Привет!

Фраг 1 на еп. 140
Значи съдбата иска да ми каже нещо друго!

Зюлейха: Какво ще правя сега, Фикрет?
Фикрет: Трябва да останеш на крака  заради децата си, ще бъдеш силна.
Лютвие: Поплачи си момичето ми, не крий сълзите си.
Зюлейха: Значи съдбата иска да ми каже нещо друго!  Казва ми: "Аз ти начертах друг път!"
Фикрет: Откъде ти казва да си отидеш съдбата?
Зюлейха: ... статута на господарка. Взех решение да даря цялото си богатство, наследено от съпруга ми на Чукурова. Вече свърши времето  в нашата Чукурова на  бейовете, агите и господарките.
Прокурор: Ако има малко ум да  дойде и да  се предаде. Ако трябва да го заловим,  всичко ще стане много по-лошо.

Лучия, права си. Хакан  влезе в "лабиринт" от лъжи и не можа да излезе от него, но ме е яд, че СЦ взеха решение да съсипят двойката. Все пак са последвателни, защото и в тийзира и на постера подсказват финала какъв ще е. На постера Хакан е на известно разстояние от колата и гледа в друга посока. Лютвие е до коня, символа на Чукурова, а Фикрет се е облагнал на колата, което означава, че той ще е мъжката фигуа в семейство (обяснението ми се пополучи като на търкуване карти на начинаещ ). Остават две серии. Повече ме интересува дали Гюнгьор  ще разкаже нещичко на Зюлейха и дали ще се състои разговор между Акадир и Зюлейха. Дължи й го. Не мисля, че Акадир ще хвърли цялата вина върху Хакан, но да видим. Иначе не са ми интереси госпожица "захаросана" и Фикрет. Намирам този тип връзки за пълнеж на серията, колко да приключат сюжетната линия с героя. Що се отнася до Зюлейха, с решението да се раздели с Хакан фактически остана сама с децата. Единственото ми обяснение за състоянието й е, че все пак защото обичаше Хакан и й е мъчно и може би заради съвестта й, че той умря за да я спаси.

Ваня, благодаря за обратното броене. Така е, животът е колело. Един път си горе, един път си долу. В него има и радост, и тъга, и болка и щастие. За съжаление Зюлейха наследи съдбата наследи съдбата на Хюнкяр, която нарече своя майка.

Момичета малко остана.

П.П.
Днес прочетох новината, че сериалът, в който участва Селин Йенинджи ще го финализират на 11 серия. Жалко. Не го следя, но го загледах. Много тежса драма. Не  е лош, но не оцелиха сезона.

Якут, благодаря за превода на фрагмана.
Бях чела превод на руски, който не беше пълен, но се оказва е бил и неточен. От твоя превод сега разбирам по съвсем различен начин това, което Зюлейха мисли и изразява. И смятам, че това е нещо много важно. То има връзка с това, което е съдържанието на сцената от 2 еп., която днес припомних. А именно, че когато се възстанови редът – след годините на промени и смесване на „прислуга и господари“, този ред ще бъде нов ред, различен, защото е станало разместване на ниско и високо, бедни и богати...
Смъртта на Хакан дава повод на Зюлейха да преосмисли ролята си на господарка на Чукурова. Каква е ролята на господарката? Тя е богата, господарката е майка на хората в чифлика  - Хюнкяр каза това на Йълмаз още в началото, когато му даде пари за спасяването на Азизе - на майката не се отказва, а същото и когато е господарка на Чукурова; господарката се грижи за хората като им дава работа, подслон, ако трябва осигурява лекар, раздава им храна, жени ги с граждански ритуал, прави сюнет на децата им...Господарката е в отношение с хората като: тя може, а те са неспособни сами да се грижат за себе си. Това беше досега или то преобладаваше.
Сега се променят съотношенията. Това, което направиха за жените: след като ще получават колкото мъжете, това им дава финансова самостоятелност, освен това създадоха фонд за подпомагане; съществуват и фондове за подкрепа на млади жени и момичета за образование и т.н. Зюлейха дава наследството от Хакан на Чукурова, т.е. на общината и това ще бъде пак фонд за помощ на нуждаещи се и за развитие. Вместо господарката майка да помага, ще помагат институциите. Отделно са работещите във фабриката за памук, където имат отдавна вече модерни условия за работниците. По този път хората в Чукурова, особено жените, стават индивиди, които сами ще могат да се грижат за себе си. Няма нужда от господарка – майка. Ако правят заедно нещо с хората, а те сигурно ще продължават да правят, то няма да бъде защото тези хора не могат сами да си позволят това, а защото ще искат да правят нещото заедно. Зюлейха говори за себе си, че няма да бъде  господарка, но вече е протекла подготовка за това, която започна още от времето на Хюнкяр, но сега бяха направени още важни крачки за жените в сферата на земеделската работа. С отказа от „господарки, аги и бейове“ се върви към изравняване на обществото, демократизиране и състав от самостоятелни индивиди. Така разбирам това, което казва Зюлейха; Зюлейха няма да е господарката майка, каквато беше Хюнкяр; тя ще бъде една от многото жени, които се грижат за децата си и помагат на нуждаещи се други чрез лично участие в обществени институции.

Ваня, това едно от най-важните послания в сериала според мен. Зюлейха им даде отговорността и свободата на хората. Подаде им ръка, подкрепи ги, осигурявайки първоначалния капитал на фонда, заедно с Фикрет и Хакан, като  даде възможност за достойно препитание на жените. Сега дарява цялото несметно богатстово на Хакан, работейки  пак за просперитета на Чукурова. Не е необходимо вече да е ханъмаа. С направеното за хората и земята ще остане в паметта им завинаги. Ханъмаа е просто дума, важно е съдържанието.
Само ме е яд, защо трябваше да я лишат от щастие? Защото СЦ трябваше да изкарат Хакан пълен лъжец и да ги разделят със Зюлейха, при положение, че той имаше и много хубави черти в характера си. Ако бяха разделили пътищата на  Хакан и Акадир навреме, сега може би  той щеше да е до нея в начинанието. Самия той щеше с радост да предложи нещо подобно. Той беше деен и добър бизнесмен, инвеститор. Зор да я превърнат във "втора Хюнкяр".
Според мен сериалът е бил замислен с този край от самото начало. Знам, че по принцип турските сценаристи  винаги започват даден сериал по по-груб, по-суров вариант на сценария и след след това на тази база наслагват детайлите, като гледат предполагам спрямо рейтинга  и др. фактори докъде и в каква посока да развият сюжета. Но в случая мисля, че от началото до краят е бил замислен по този начин. Как ще се случи предполагам не са знаели самите актьори. Със сигурност, всеки от актьорите поемайки ангажимента си за участие в Чукурова е трябвало да бъде подготвен, че героят му може да е убит във всеки един момент, особено тези, които взеха участие в по-късен етап.
Така или иначе Хакан си беше тръгнал за Измир и пристигна в ковчег.
Остават две серии. Каквото са ни подготвили това ще гледаме.

Здравейте ,
Много благодаря за интересните анализи и коментари!
И аз съм на мнението за преосмислянето на ролята на господарка от страна на Зюлейха. Тя вървеше по този път още от самото начало, защото тя е една от носителите на новото - взаимоотношенията; социалните отношения; индустриализацията; ангажираността на работодателя към работниците, заедно с Фекели и Йълмаз. Сега, Зюлейха продължава напред с това, което носи в себе си, и това, което е научила от местните и което сама е преживяла; тя използва опита и "научените уроци", за да продължи обновяването на Чукурова. Лютфийе е до нея, защото тя изповядва същата философия; действала е в тази насока в Бурса и бидейки близка приятелка на Фекели, тя е споделяла неговия начин на мислене. Лютфийе и Фикрет, за разлика от Зюлейха, Фекели и Йълмаз (които са носители на идеи и са дейни и активни в изпълнението им), са последователи на тези идеи и помощници и техни продължители. Лютфийе ще съдейства за развитие на женското общество в професионална и оразователна насока от страна на институциите и от страна на местната власт, а Зюлейха и Фикрет ще помагат чрез местния бизнес, който ще се разраства. Хакан ще участва с капитала си и наследството си в това развитие. Всички имат своя принос и местното в лицето на Хюнкяр и Демир, които изнесоха на гърба си промяната.
Якут, благодаря и аз!
Да...и на мен ми е мъчно, че Зюлейха ще остане сама. Но, както писах вече, аз лично не мисля, че тя ще остане сама до края на живота си и предполагам, че в един или друг момент ще се появи и мъж, но ще й трябва време, защото тя има нужда от такова. След всяка смърт на любим, веднага или след кратко време се застъпваше друга любов. Сега, предполагам, ще има дълъг период от време, когато тя ще е сама и ще набира своята сила...след това ще се появи и мъж, с когото няма да има такава "драма" и той ще бъде част от живота й. Не мисля, че Зюлейха ще остане сама, имайки предвид младостта, красотата й и това, че тя е героиня на любовта.

Привет, момичета!

Имаме йозет на 140-ти епизод.

След смъртта на Хакан, Зюлейха, която  заравя любовта в сърцето си, преминава в  действие за залавянето на Бетюл и да изправи престъпниците пред  правосъдието. Докато Шермин след престъплението търси изход, Акадир и Вахап залавят Бетюл, която се опитва да се скрие. Акадир решава, за да премине границата да използва Бетюл. Хората в Чукурова са обзети от радост, когато Зюлейха обявява, че ще раздаде на бедното население наследството останало й от Хакан. Цялото богатство на Хакан, извън това, което се намира в Чукурова, ще се дари на Фондация за войници (Мехметчик вакфъ).  Арестът на Чолак, за който става ясно, че стои зад капана, поставен в колата на Лютвие, ще придизвика объркване.

https://www.atv.com.tr/bir-zamanlar-cukurova/140-bolum-1-fragman/izle

Става все по-интересно.
Стана точно, това което си мислех, че е редно да направи Зюлейха. Една част от парите, вероятно доста крупна сума,  отиват за фондация за подпомагане на войници, най-често загинали изпълняайки войнския си дълг. Обикновено това се случва когато момчето бива изпратено  в източните райони на страната, което  е територия на ПКК. В Турция такива  момчета биват изпращани в последния си път с големи почести и ги погребват в отделна част на гробище отделено от общината в родния им край, а на семействата им се предоставят парични обезщетения и  жилище.


П.П.
Мехметчик е общо названиние за турския войник. С  умалителното Мехметчик наричат турските войници, което произлиза от  едно от най-разпространените имена в Турция - Мехмет с прибавена умалителната наставка "чик".  Нещо като "Мехметче". Една от версиите за произхода му идва от името на  сержанта в османсската армия  - Бигалъ Мехмет чавуш, героичен защитник  в боевете през 1915 г. на фронта при Чанаккале.

Слънчев следобед!