Фикрет намери същото нещо и в Бетюл. Защо не разказва за това успокоение?
Само историята на Фикрет е сложна. На другите историята е по мед и масло.
Само историята на Фикрет е сложна. На другите историята е по мед и масло.
- Публикувана: 19 май 2022, 10:39 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2023, 03:50 ч.
Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №25
Всъщност Фикрет това обясни, че се е намирал в труден за него период и чуствата му са били доста объркани. Поредните загуби водят до загуба на почва под краката му и връзка с реалността. Загуби последователно Мюжгян, Демир, а накрая и Фекели и в един такъв период се намираше доста близо до Зюлейха и децата. Увлече се, но накрая разбра, че това не е любов, а приятелско чуство, на човек, който иска да е близко до нея. Зейнеп прие обяснението му и май ще приеме предложението за брак.
Не съм и очаквала да ни кажат нещо ново, но тайничко се надявах все пак чрез Гюнгьор да излезе нещо от тайните на Хакан и Демир, но уви.
Акадир смята, че Хакан ги е предал и ги е ударил в гръб. Но какво да си мисли, след като веднага след като се разделиха дойде жандармерията. Акадир каза за Хакан: "Бог да му прости греховете!", за човекът, който си съсипа семейното щастието заради тях.
Благодаря, че гледахме заедно!
Другата седмица предстои големия финал.
Лека нощ!
Не съм и очаквала да ни кажат нещо ново, но тайничко се надявах все пак чрез Гюнгьор да излезе нещо от тайните на Хакан и Демир, но уви.
Акадир смята, че Хакан ги е предал и ги е ударил в гръб. Но какво да си мисли, след като веднага след като се разделиха дойде жандармерията. Акадир каза за Хакан: "Бог да му прости греховете!", за човекът, който си съсипа семейното щастието заради тях.
Благодаря, че гледахме заедно!
Другата седмица предстои големия финал.
Лека нощ!
Според мен, какво разказва Фикрет на Зейнеп в толкова личен момент си е негова работа и негова преценка; той решава за себе си, какво и как да каже и кога. Ако не беше казал - щеше да се пита, защо не е казал; премълчавал бил, лъжел и т.н.
Важното е, че е искрен (Фуркан играе прекрасно с очи). И Зюлейха усети, че Фикрет е "излекуван" и влюбен и не се чувстваше неловко до него нито преди, нито в присъствието на Зейнеп.
Всяка история на основните ни герои е сложна, но тук се обсъждаше Фикретовата такава, тъй като даваха него и Зейнеп.
Вдовицата на Демир сама реши да се омъжва и то с пълното съзнание, че се омъжва за бившия враг на Демир; беше предупредена многократно от Фикрет и Лютфийе, но нейното решение трябва да се уважава и човек няма какво да стори друго или повече след няколко опита, освен да пожелае щастие. И с това Фикрет показа, че продължава напред.
Още една серия. Мисля, че ще ни покажат нещо от миналото, да не губим надежда. Като хванат АКадир мисля, че ще стане въпрос.
И аз благодаря за компанията!
Важното е, че е искрен (Фуркан играе прекрасно с очи). И Зюлейха усети, че Фикрет е "излекуван" и влюбен и не се чувстваше неловко до него нито преди, нито в присъствието на Зейнеп.
Всяка история на основните ни герои е сложна, но тук се обсъждаше Фикретовата такава, тъй като даваха него и Зейнеп.
Вдовицата на Демир сама реши да се омъжва и то с пълното съзнание, че се омъжва за бившия враг на Демир; беше предупредена многократно от Фикрет и Лютфийе, но нейното решение трябва да се уважава и човек няма какво да стори друго или повече след няколко опита, освен да пожелае щастие. И с това Фикрет показа, че продължава напред.
Още една серия. Мисля, че ще ни покажат нещо от миналото, да не губим надежда. Като хванат АКадир мисля, че ще стане въпрос.
И аз благодаря за компанията!
Не оспорвам правото на Фикрет да разкаже на Зейнеп каквото той прецени. Но той разказва избирателно. Разказва за нещо, при това - непълно, защото той не само беше влюбен, ако Хакан беше закъснял, Фикрет щеше да предложи брак. Това неговата бъдеща жена не трябваше ли да знае? Сега тя знае само за намеренията му за брак към майката на Керем Али и това звучи...много мило. За влюбването на Фикрет знаеха само той и Зюлейха. Знаеше и Лютвие, защото тя се държи с него като с петнайсетгодишен и контролира всичко. Градът говореше за Фикрет, но не за неговото влюбване, а за това, че е постоянно в конака и иска богатството на Яман, а той е там, защото е брат. Говоренето в града не налага обяснението, което Фикрет даде на Зейнеп.
Не беше ли в интерес на честните отношения със Зейнеп Фикрет да и беше разказал как изпрати бившата си приятелка със специална задача, за да раздели същата тази Зюлейха от мъжа и, да развали едно семейство? Това не е ли важно, когато се поставят основите на семейство?
Когато от едно цяло се разказва само една част, която не е толкова съществена, при това тя е приключила, този разказ е лъжа. Тази част представя Фикрет в добра светлина – колко е честен и как иска всичко да е начисто уж, но всъщност то не е. А другата част, съществената, остава скрита, но тя имаше последици.
Фикрет има право да разказва каквото иска, но ми е смешно мисленето за човек, който е свършил такава гнусотия, като за невинен, искрен... Това пропуснато от разказа нещо също е част от неговата любов към Зейнеп, от бъдещото му семейство. Фикрет се представя пред бъдещата си жена не такъв, какъвто е в действителност.
Сигурно и за тази лъжа ще се намери оправдание, като сме нарочили някого за чист...
Зюлейха нямаше да се омъжи за Хакан, дори нямаше да тръгне към него, ако Фикрет беше изпълнил това, което обеща на Демир и пътят за което беше очертан от Фекели. Вестниците, актовете за фалити – всичко това си стои на мястото, трябваше само да отиде човек и за няколко часа да прочете. Или да се върне и да каже: нищо не открих. Зюлейха знаеше, че Хакан е враг на Демир, но тя знаеше това от Хакан: Демир е забил нож в гърба на приятеля си. Но Фикрет знаеше от Демир друго, че Демир се е отказал от съдружието им поради някакви неща, с които Хакан се е захванал. Негова задача беше да изясни какви са тези неща. Когато Азизе говореше за майката на Зейнеп, аз дори се сетих, че тя може да е била свидетел и след като е била близка с Яман, сигурно знае нещо, но на Фикрет изобщо не му мина през ум такова нещо: намира този, който търси, а Фикрет не търси. Той дори знае от вестника, че Хакан и Абдулкадир са отишли в Бейрут заедно, но и това не му прави впечатление. Че Абдулкадир, освен убиец на неговия чичо, може да е убиец и на неговия брат, може да е бил „нещото“, за което говореше Демир. Пълно игнориране на братството. Не го ли е срам да споменава смъртта на Демир като травма, когато нищо не направи за разкриването на истината от миналото, нито за откриване на убийството му. Как е възможно, това е брат. Съсипа му щастието, поне разбери за смъртта му. От идването му в Чукурова досега аз не виждам нищо чисто във Фикрет и затова ми е странно говоренето за него като за някакъв невинен човек. Не мога да се радвам на щастието на човек, съзнателно рушил чуждо щастие. Съвсем точно казано: Фикрет показва, че продължава напред, но без брат си.
А пред Зюлейха честен ли е Фикрет, каза ли и, че той изпрати Юмит при Демир?
Фикрет е прекрасен, той отговаря напълно на страната на Фекели, където всички са родени с разбирания за справедливост, честност..., просто са идеални. Само казвам, че не е добър брат и даже въобще не е никакъв брат.
Не беше ли в интерес на честните отношения със Зейнеп Фикрет да и беше разказал как изпрати бившата си приятелка със специална задача, за да раздели същата тази Зюлейха от мъжа и, да развали едно семейство? Това не е ли важно, когато се поставят основите на семейство?
Когато от едно цяло се разказва само една част, която не е толкова съществена, при това тя е приключила, този разказ е лъжа. Тази част представя Фикрет в добра светлина – колко е честен и как иска всичко да е начисто уж, но всъщност то не е. А другата част, съществената, остава скрита, но тя имаше последици.
Фикрет има право да разказва каквото иска, но ми е смешно мисленето за човек, който е свършил такава гнусотия, като за невинен, искрен... Това пропуснато от разказа нещо също е част от неговата любов към Зейнеп, от бъдещото му семейство. Фикрет се представя пред бъдещата си жена не такъв, какъвто е в действителност.
Сигурно и за тази лъжа ще се намери оправдание, като сме нарочили някого за чист...
Зюлейха нямаше да се омъжи за Хакан, дори нямаше да тръгне към него, ако Фикрет беше изпълнил това, което обеща на Демир и пътят за което беше очертан от Фекели. Вестниците, актовете за фалити – всичко това си стои на мястото, трябваше само да отиде човек и за няколко часа да прочете. Или да се върне и да каже: нищо не открих. Зюлейха знаеше, че Хакан е враг на Демир, но тя знаеше това от Хакан: Демир е забил нож в гърба на приятеля си. Но Фикрет знаеше от Демир друго, че Демир се е отказал от съдружието им поради някакви неща, с които Хакан се е захванал. Негова задача беше да изясни какви са тези неща. Когато Азизе говореше за майката на Зейнеп, аз дори се сетих, че тя може да е била свидетел и след като е била близка с Яман, сигурно знае нещо, но на Фикрет изобщо не му мина през ум такова нещо: намира този, който търси, а Фикрет не търси. Той дори знае от вестника, че Хакан и Абдулкадир са отишли в Бейрут заедно, но и това не му прави впечатление. Че Абдулкадир, освен убиец на неговия чичо, може да е убиец и на неговия брат, може да е бил „нещото“, за което говореше Демир. Пълно игнориране на братството. Не го ли е срам да споменава смъртта на Демир като травма, когато нищо не направи за разкриването на истината от миналото, нито за откриване на убийството му. Как е възможно, това е брат. Съсипа му щастието, поне разбери за смъртта му. От идването му в Чукурова досега аз не виждам нищо чисто във Фикрет и затова ми е странно говоренето за него като за някакъв невинен човек. Не мога да се радвам на щастието на човек, съзнателно рушил чуждо щастие. Съвсем точно казано: Фикрет показва, че продължава напред, но без брат си.
А пред Зюлейха честен ли е Фикрет, каза ли и, че той изпрати Юмит при Демир?
Фикрет е прекрасен, той отговаря напълно на страната на Фекели, където всички са родени с разбирания за справедливост, честност..., просто са идеални. Само казвам, че не е добър брат и даже въобще не е никакъв брат.
Здравейте ,
Дали избирателно разказва Фикрет или не в една лична ситуация, е негово право на избор, следствие на това, което той счита за правилно и валидно за себе си. В много моменти в сериала определени разговори се "маркират", а впоследствие осъзнаваме, че дадени герои знаят повече или са водени разговори без да ни бъдат показвани. Не ни показаха, кога Йълмаз е разказал на Фикрет историята си; не ни дадоха, кога и как Йълмаз е разказал на Зюлейха за случката с Демир и пожара в дървената барака. Когато Фикрет разказа на Зейнеп за сина на Йълмаз, тя не пита, кой е Йълмаз, сякаш знаеше; тя не пита и коя и каква е била Мюжгян, сякаш знаеше; Фикрет каза и за отмъщението си - че е дошъл от Германия да отмъщава на Демир, но Зейнеп не пита нищо повече във връзка с начина на отмъщение - надали не са й разказали колежките - учителки за случващото се в Чукурова и това, какво е било преди. Та, Хакан беше научил за миналото на Зюлейха с Йълмаз, при условие, че не нямаше вид и интереси да се "вре" при клюкарите, но в Чукурова всичко се разказва. А, това, че Фикрет и Юмит са били бивши любовници и той е довел Юмит, за да направи капан на Демир го знаеха вече всички. Това, че Фикрет сега не дава подробности, не значи, че не би ги разяснил впоследствие; след като е имал намерение за брак със Зюлейха, значи е мислел да й предлага...кога и дали е бил прекъснат или изпреварен е подробност, която няма голямо значение. Всеки човек дава за себе си важност на един или друг аспект.
Никой не представя Фикрет като невинен и чист. Но, пред Зейнеп беше искрен.
Фикрет има огромна вина, но тази вина свършва до някъде и оттам започва вината на някой друг. Няма как цялата вина да бъде стоварена на един човек, а другите герои в конфликта да бъдат оневинени. На мен ми е много странно това, че цялата вина за раздора Зюлейха-Демир; за продажбата на акциите от Зюлейха; за смъртта на Юмит, на Демир и Севда се стоварва само върху Фикрет. Нима другите нямат своята роля, пряка вина и активно участие?!
За съсипването на семейството си Демир имаше огромна вина и ми е изключително странно, че един изневеряващ мъж може така да бъде оневиняван. Зюлейха беше омъжена за Демир само на хартия в онзи момент, но живееха под един покрив и бяха все още женени, а Зюлейха страдаше по Йълмаз. Севда много ясно каза на Демир - да има търпение; бяха минали само три месеца от смъртта на Йълмаз, когото Зюлейха силно обичаше и за когото беше готова да даде живота си. Севда каза на Демир да изчака, да не губи надежда, да се държи и сама разказа, че след смъртта на Аднан не е ставала от леглото в продължение на шест месеца. Но, Демир веднага "лапна" по една жена, която му напомняла на Зюлейха, но за разлика от нея го искала. След целувката с Юмит, Демир трябваше да говори със Зюлейха. Или да сложи край с Юмит, да се извини, да не я търси и да прекрати контакти. Фикрет ли беше виновен за това, че Демир се криеше и лъжеше Зюлейха седмици наред. Демир спа с Юмит, ходеха на разходки, подаравяше подаръци, танцуваха и т.н. и никой не го спираше да поиска развод и да започне нов живот. Действията на Фикрет бяха ужасни и всички ги осъждахме, но Демир има своята вина, защото Фикрет можеше да позиционира Юмит на пътя му, но Демир беше този, който вървеше по този път, вземаше решения и имаше възможност и време за избор и реакция.
Нима Демир разказа на Зюлейха всичко преди брака си; нима Зюлейха знаеше всичко за Демир - не; нима Демир не я лъжеше и не се представяше за такъв, какъвто не е. Да разкажеш част от дадена история и да запазиш за себе си друга част, не е лъжене, а премъчлаване. Лъжа е, когато казваш неверни неща. Не мисля, че Фикрет лъже Зейнеп. Демир разказа ли на Зюлейха за всички опити за убийство на Йълмаз; разказа ли й за Филиз и Хюлия. Той дори за Хакан не й разказа, нито за Фекели преди години. Зюлейха не знаеше нищо; всичко научаваше от странични хора или дочуваше. Хакан всичко ли разказа на Зюлейха за миналото си? Зюлейха всичко ли разказа на Хакан за Йълмаз и как е станала жена на Демир? Ако Фикрет е лъжец, то всички са лъжци, защото никой не е бил никога искрен до край; освен в самите си чувства, което е най -важното.
Дори изтъпленията на Демир се оправдават със стопанския нюанс в сериала, но в действителност бяха чист тормоз и насилие, и трябва да бъдат наречени с истинското им име. И в България и в Турция (и на много други места) жени умират или са физически и емоционално увредени (и децата им) от мъжете си или партньори, които твърдят, че си "пазели семейството и децата", пазели си "своето", сякаш жената и детето са предмети и нечия собственост.
За Хакан - вестниците, актовете за фалити...всичко това би посочило неща, които вече бяха известни. Нищо от там не би било доказателство за убийството на Демир, което беше извършено физически от наемник, а заповядано от АКадир, който няма очевидна връзка с Демир. Фикрет разказа на Зюлейха това, което знаеше от Демир - че Демир се е отказал от съдружието, заради проблеми и Хакан е фалирал и обвинява Демир; Зюлейха знаеше, че Хакан Г. е нападнал конака; тя знаеше, че Хакан Г. е отвлякал Лейля; и Фикрет и Зюлейха няколко пъти говориха с прокурора за врага на Демир и на семейство Яман - Хакан Г. И причината: раздор между партньори в миналото и това, че Демир не е искал да плати дълга на Хакан и той е фалирал. Как така Зюлейха да не знае? Зюлейха знае всичко, което знаеше и Фикрет и което беше научил от Демир. Нито Фикрет, нито Зюлейха могат да намерят нещо сами, без помощ и подкрепа на лице, което има достъп до секретна информация или знае как и къде да търси и което да има връзки. Фекели насочи прокурора (а не Фикрет) към определен начин за действие, но прокурорът има достъп до служебна информация и това му е работата, има канали, чрез които могат да се вършат бързо е ефективно проверки и т.н. Фикрет не е нито полицай, нито следовател, нито професионалист. Той може да тръгне в дадена посока, ако има конкретна следа и сериозна информация, така както стана с Фекели. Фикрет отиде два пъти до Сирия. Първият път, чрез познат и наети хора претърсиха градове и села. Но, явно това не се признава. Вторият път видя вестника (когато имаше конкретна информация от Вахап), но и там не би стигнал до следа, различна от това, което вече видя и разбра за истинското име на Хакан Г., но няма връзка или следа за убийството на Демир; защото Хакан каза на всички, че се познават с АКадир от казармата. И? Ранното им познанство обяснява и това, че са били заедно в Бейрут, но не обяснява връзка АКадир - Демир, нито това, какъв мотив би имал АКадир да убива Демир. Да, Фикрет прати човек при АКадир и този човек не е слушал избирателно, а е трабвало да слуша за всичко, във връзка с дейността на АКадир; разговори; срещи с хора и т.н., каквото и да е, което би било полезно и използвано срещу АКадир. Ако АКадир беше споменал Демир или нещо във връзка с него, то Фикрет щеше да тръгне по тази следа.
А, какво направи Зюлейха, за да намери убиеца на Демир? Тя дори не се сети за Шади; дори не му каза, че Мехмед Кара от Испарта дойде в Чукурова. Шади можеше да тръгна оттам и да се разбере за Хакан Г. много по-рано. Можеше Фекели да бъде жив.
Фикрет говори и със Зюлейха и с Демир за отмъщението си; после обясни на Демир всичко за Юмит. Зюлейха беше наясно, че Фикрет е изпратил Юмит при Демир. За това се знаеше и в цяла Чукурова. След смъртта на Мюжгян, Фикрет говори с тях, и с двамата Това не може да върне ужасните неща, сторени от Фикрет, но той пое отговорност за тях и разказа, каквото знаеше; извини се и после помогна на Демир с информация за Хакан Г.
Никой не казва, че Фикрет е прекрасен и невинен, но да бъде обвиняван за всичко и за действията на всички, това лично аз не го приемам.
Според мен, всеки сам е отговорен за щастието си. Има една приказка: "Който, каквото сам си стори, никой друг не може да му го направи." Всеки има своята роля, отговорност и вина за това, което се случва.
Това, че не стоварвам цялата вина на Фикрет за всичко случило се, не значи, че го смятам за невинен, чист и безгрешен.
Хубав ден на всички!
,Дали избирателно разказва Фикрет или не в една лична ситуация, е негово право на избор, следствие на това, което той счита за правилно и валидно за себе си. В много моменти в сериала определени разговори се "маркират", а впоследствие осъзнаваме, че дадени герои знаят повече или са водени разговори без да ни бъдат показвани. Не ни показаха, кога Йълмаз е разказал на Фикрет историята си; не ни дадоха, кога и как Йълмаз е разказал на Зюлейха за случката с Демир и пожара в дървената барака. Когато Фикрет разказа на Зейнеп за сина на Йълмаз, тя не пита, кой е Йълмаз, сякаш знаеше; тя не пита и коя и каква е била Мюжгян, сякаш знаеше; Фикрет каза и за отмъщението си - че е дошъл от Германия да отмъщава на Демир, но Зейнеп не пита нищо повече във връзка с начина на отмъщение - надали не са й разказали колежките - учителки за случващото се в Чукурова и това, какво е било преди. Та, Хакан беше научил за миналото на Зюлейха с Йълмаз, при условие, че не нямаше вид и интереси да се "вре" при клюкарите, но в Чукурова всичко се разказва. А, това, че Фикрет и Юмит са били бивши любовници и той е довел Юмит, за да направи капан на Демир го знаеха вече всички. Това, че Фикрет сега не дава подробности, не значи, че не би ги разяснил впоследствие; след като е имал намерение за брак със Зюлейха, значи е мислел да й предлага...кога и дали е бил прекъснат или изпреварен е подробност, която няма голямо значение. Всеки човек дава за себе си важност на един или друг аспект.
Никой не представя Фикрет като невинен и чист. Но, пред Зейнеп беше искрен.
Фикрет има огромна вина, но тази вина свършва до някъде и оттам започва вината на някой друг. Няма как цялата вина да бъде стоварена на един човек, а другите герои в конфликта да бъдат оневинени. На мен ми е много странно това, че цялата вина за раздора Зюлейха-Демир; за продажбата на акциите от Зюлейха; за смъртта на Юмит, на Демир и Севда се стоварва само върху Фикрет. Нима другите нямат своята роля, пряка вина и активно участие?!
За съсипването на семейството си Демир имаше огромна вина и ми е изключително странно, че един изневеряващ мъж може така да бъде оневиняван. Зюлейха беше омъжена за Демир само на хартия в онзи момент, но живееха под един покрив и бяха все още женени, а Зюлейха страдаше по Йълмаз. Севда много ясно каза на Демир - да има търпение; бяха минали само три месеца от смъртта на Йълмаз, когото Зюлейха силно обичаше и за когото беше готова да даде живота си. Севда каза на Демир да изчака, да не губи надежда, да се държи и сама разказа, че след смъртта на Аднан не е ставала от леглото в продължение на шест месеца. Но, Демир веднага "лапна" по една жена, която му напомняла на Зюлейха, но за разлика от нея го искала. След целувката с Юмит, Демир трябваше да говори със Зюлейха. Или да сложи край с Юмит, да се извини, да не я търси и да прекрати контакти. Фикрет ли беше виновен за това, че Демир се криеше и лъжеше Зюлейха седмици наред. Демир спа с Юмит, ходеха на разходки, подаравяше подаръци, танцуваха и т.н. и никой не го спираше да поиска развод и да започне нов живот. Действията на Фикрет бяха ужасни и всички ги осъждахме, но Демир има своята вина, защото Фикрет можеше да позиционира Юмит на пътя му, но Демир беше този, който вървеше по този път, вземаше решения и имаше възможност и време за избор и реакция.
Нима Демир разказа на Зюлейха всичко преди брака си; нима Зюлейха знаеше всичко за Демир - не; нима Демир не я лъжеше и не се представяше за такъв, какъвто не е. Да разкажеш част от дадена история и да запазиш за себе си друга част, не е лъжене, а премъчлаване. Лъжа е, когато казваш неверни неща. Не мисля, че Фикрет лъже Зейнеп. Демир разказа ли на Зюлейха за всички опити за убийство на Йълмаз; разказа ли й за Филиз и Хюлия. Той дори за Хакан не й разказа, нито за Фекели преди години. Зюлейха не знаеше нищо; всичко научаваше от странични хора или дочуваше. Хакан всичко ли разказа на Зюлейха за миналото си? Зюлейха всичко ли разказа на Хакан за Йълмаз и как е станала жена на Демир? Ако Фикрет е лъжец, то всички са лъжци, защото никой не е бил никога искрен до край; освен в самите си чувства, което е най -важното.
Дори изтъпленията на Демир се оправдават със стопанския нюанс в сериала, но в действителност бяха чист тормоз и насилие, и трябва да бъдат наречени с истинското им име. И в България и в Турция (и на много други места) жени умират или са физически и емоционално увредени (и децата им) от мъжете си или партньори, които твърдят, че си "пазели семейството и децата", пазели си "своето", сякаш жената и детето са предмети и нечия собственост.
За Хакан - вестниците, актовете за фалити...всичко това би посочило неща, които вече бяха известни. Нищо от там не би било доказателство за убийството на Демир, което беше извършено физически от наемник, а заповядано от АКадир, който няма очевидна връзка с Демир. Фикрет разказа на Зюлейха това, което знаеше от Демир - че Демир се е отказал от съдружието, заради проблеми и Хакан е фалирал и обвинява Демир; Зюлейха знаеше, че Хакан Г. е нападнал конака; тя знаеше, че Хакан Г. е отвлякал Лейля; и Фикрет и Зюлейха няколко пъти говориха с прокурора за врага на Демир и на семейство Яман - Хакан Г. И причината: раздор между партньори в миналото и това, че Демир не е искал да плати дълга на Хакан и той е фалирал. Как така Зюлейха да не знае? Зюлейха знае всичко, което знаеше и Фикрет и което беше научил от Демир. Нито Фикрет, нито Зюлейха могат да намерят нещо сами, без помощ и подкрепа на лице, което има достъп до секретна информация или знае как и къде да търси и което да има връзки. Фекели насочи прокурора (а не Фикрет) към определен начин за действие, но прокурорът има достъп до служебна информация и това му е работата, има канали, чрез които могат да се вършат бързо е ефективно проверки и т.н. Фикрет не е нито полицай, нито следовател, нито професионалист. Той може да тръгне в дадена посока, ако има конкретна следа и сериозна информация, така както стана с Фекели. Фикрет отиде два пъти до Сирия. Първият път, чрез познат и наети хора претърсиха градове и села. Но, явно това не се признава. Вторият път видя вестника (когато имаше конкретна информация от Вахап), но и там не би стигнал до следа, различна от това, което вече видя и разбра за истинското име на Хакан Г., но няма връзка или следа за убийството на Демир; защото Хакан каза на всички, че се познават с АКадир от казармата. И? Ранното им познанство обяснява и това, че са били заедно в Бейрут, но не обяснява връзка АКадир - Демир, нито това, какъв мотив би имал АКадир да убива Демир. Да, Фикрет прати човек при АКадир и този човек не е слушал избирателно, а е трабвало да слуша за всичко, във връзка с дейността на АКадир; разговори; срещи с хора и т.н., каквото и да е, което би било полезно и използвано срещу АКадир. Ако АКадир беше споменал Демир или нещо във връзка с него, то Фикрет щеше да тръгне по тази следа.
А, какво направи Зюлейха, за да намери убиеца на Демир? Тя дори не се сети за Шади; дори не му каза, че Мехмед Кара от Испарта дойде в Чукурова. Шади можеше да тръгна оттам и да се разбере за Хакан Г. много по-рано. Можеше Фекели да бъде жив.
Фикрет говори и със Зюлейха и с Демир за отмъщението си; после обясни на Демир всичко за Юмит. Зюлейха беше наясно, че Фикрет е изпратил Юмит при Демир. За това се знаеше и в цяла Чукурова. След смъртта на Мюжгян, Фикрет говори с тях, и с двамата Това не може да върне ужасните неща, сторени от Фикрет, но той пое отговорност за тях и разказа, каквото знаеше; извини се и после помогна на Демир с информация за Хакан Г.
Никой не казва, че Фикрет е прекрасен и невинен, но да бъде обвиняван за всичко и за действията на всички, това лично аз не го приемам.
Според мен, всеки сам е отговорен за щастието си. Има една приказка: "Който, каквото сам си стори, никой друг не може да му го направи." Всеки има своята роля, отговорност и вина за това, което се случва.
Това, че не стоварвам цялата вина на Фикрет за всичко случило се, не значи, че го смятам за невинен, чист и безгрешен.
Хубав ден на всички!
„Имало едно време в Чукурова“ 139 еп., бг. суб.
https://vk.com/club113691288?w=wall-113691288_208511
https://ok.ru/video/3484377549508
https://cloud.mail.ru/public/LCpm/VVDGgFK88
С благодарност за превода и субтитрите!
Дана,
от едно конкретно нещо е станало такова голямо нещо, забравих за какво става дума.
Когато говоря за вината на Фикрет, не забравям вината на Демир. Но те трябва да се проследят отделно, а не в микс. Никой не знае най-важното от вината на Фикрет, това знаем само ние от първия разговор между Фикрет и Юмит в конака, който Демир и даде, както и от проверките, които след това и правеше как върви изпълнението. Тогава разбрахме, че Фикрет е шефът, а Юмит – неговата дясна ръка. И тя получи точна задача: да раздели семейството и всички да разберат, че Демир е като Аднан; когато това стане, ще получат каквото им се пада и ще си тръгнат обратно. Това, че Фикрет е възложил задачата на Юмит, никой не го знае. В това е гадната роля на Фикрет. Той беше пристигнал в Чукурова няколко месеца преди Юмит, разследва ситуацията и намери това за най-актуално за отношенията, защото знаеше проблемите. Нито Демир, нито Зюлейха, нито някой друг знае, че Фикрет е измислил този начин на действие и го е възложил на Юмит. Когато говориха с Демир, Фикрет му каза, че в Германия са разбрали, че имат общ проблем и са дошли заедно, защото имат общ враг. Демир попита аз ли съм врага и му беше отговорено, че е той. Стана ясно, че Юмит е знаела още в Германия, че Севда и е майка. Демир попита дали Фикрет има отношение към детето, той отхвърли и каза, че откакто са дошли, дори ръката и не е хванал. Това беше всичко. Демир не знае, че Фикрет е изпратил Юмит, той мислеше, че това е самоинициатива на Юмит. А разликата е много голяма. В разликата е вината на Фикрет. Тук става дума не за отношение мъж – жена, а за отношение мъж – мъж чрез жена в слаб момент за мъжа, който е цел. Точно в това е отвратителното и това никой не го знае. За мен това мъжко поведение е по-долно от изневярата.
Какво би излязло от вестниците и обявите за фалити ти няма как да знаеш, защото не е проверено какво съдържат. Ако ти търсиш там сведения за смъртта на Демир, няма да намериш. Но идеята е там да се търсят други неща, а именно съобщения за скандалите по време на прекратяването на съдружието и причини, обстоятелства за фалитите. И пак същото: Фикрет не бил търсил или бил ходил в Сирия – не съм пропуснала това, но той беше там за друга работа, но пък и Зюлейха не била търсила. Едното е отделно от другото. Зюлейха не направи нищо, това е ясно, тя си затваряше очите за съвсем видими неща. Но става дума какво е направил Фикрет като брат. Отиде ли някъде, прочете ли нещо, попита ли някого за нещо... Добре, ако той предварително като теб мисли, че няма нищо да се открие, ок. Ако искаше, можеше да опита много неща, това е моето мнение. Той не само не търси, но обвини Демир за притежател на пистолет, с който е извършено убийство, а може би и две. Абдулкадир е бил с Хакан в Турция по времето, когато са ставали скандалите в края на съдружието. За мен това е важен факт, по който също бих тръгнала. Не е необходимо да си следовател или прокурор, освен по служебен път, Фикрет много добре знае други пътища за разследване, той има връзки с подземния свят в Мерсин, където е била фирмата. Няма начин да няма следи за нещо физически съществувало. Стига да имаш желание.
За какво беше цялата мръсотия от страна на Фикрет, когато накрая станал вече брат, се държи като чужд. Защото Зюлейха се принуждавала да обича Демир и т.н., той Зюлейха ли е, Фикрет няма ли собствена роля в ситуацията след смъртта на Демир. Ядосвам се не за друго, а защото казва, че е брат. Да се откаже, да каже, че признава само рода на Фекели, тогава бих разбрала поведението му. Интересно е, че Фикрет не спомена брат си, когато обсъждаше с Лютвие дали да каже на Зейнеп за Зюлейха, докато в разговора със Зейнеп присъстваше и загубата на брата. В поведението на Фикрет по отношение на Демир след смъртта му има нещо, което на мен не ми харесва: брат е, но едновременно с това и не е. Не ми харесва този герой от самото му появяване в Чукурова и това остана. Харесваше ми в няколкото дни, когато беше брат и после си намери интереса и се прави на разсеян. Разбира се, че той има право да търси най-доброто за себе си, щом го е открил при Фекели, да остане там, но братството му с Демир не ми харесва. Моят поглед е отстрани, правя изводи за себе си.
Понеже Зюлейха още не е разбрала за изневярата на Демир, а той се чуди как да разкара Юмит и Зюлейха да не разбере, шефът лично разказва на Зюлейха подробностите: продължаващо „мъжко“ поведение на Фикрет.
И понеже Зюлейха не вярва на това, Мюжгян и показва снимките от „самоубийството“ на Юмит, организирано по идея и снимано от Фикрет. И тук Фикрет е страшен мъж! Всичко това са продължения на онова начало, което Фикрет постави и само ние знаем: на сцената е Юмит, а Фикрет на заден план следи и помага за изпълнението на Юмит. Така, че кой е виновен за продажбата на акциите? Фикрет на първо място – той организира това, което доведе до решението на Зюлейха; Демир като изневеряващ, изпълнител в плана на Фикрет, но по това време вече не иска да има връзка с Юмит, Фикрет обаче натиска и не го оставя на мира; Юмит - дясна ръка на Фикрет, изпълнител на неговия план; и самата Зюлейха пострадала и като решение. Без Фикрет това нямаше да се случи, Демир вече се беше отказал от Юмит – това са 95 и 96 еп., почти към края на сезона.
https://vk.com/club113691288?w=wall-113691288_208511
https://ok.ru/video/3484377549508
https://cloud.mail.ru/public/LCpm/VVDGgFK88
С благодарност за превода и субтитрите!
Дана,
от едно конкретно нещо е станало такова голямо нещо, забравих за какво става дума.
Когато говоря за вината на Фикрет, не забравям вината на Демир. Но те трябва да се проследят отделно, а не в микс. Никой не знае най-важното от вината на Фикрет, това знаем само ние от първия разговор между Фикрет и Юмит в конака, който Демир и даде, както и от проверките, които след това и правеше как върви изпълнението. Тогава разбрахме, че Фикрет е шефът, а Юмит – неговата дясна ръка. И тя получи точна задача: да раздели семейството и всички да разберат, че Демир е като Аднан; когато това стане, ще получат каквото им се пада и ще си тръгнат обратно. Това, че Фикрет е възложил задачата на Юмит, никой не го знае. В това е гадната роля на Фикрет. Той беше пристигнал в Чукурова няколко месеца преди Юмит, разследва ситуацията и намери това за най-актуално за отношенията, защото знаеше проблемите. Нито Демир, нито Зюлейха, нито някой друг знае, че Фикрет е измислил този начин на действие и го е възложил на Юмит. Когато говориха с Демир, Фикрет му каза, че в Германия са разбрали, че имат общ проблем и са дошли заедно, защото имат общ враг. Демир попита аз ли съм врага и му беше отговорено, че е той. Стана ясно, че Юмит е знаела още в Германия, че Севда и е майка. Демир попита дали Фикрет има отношение към детето, той отхвърли и каза, че откакто са дошли, дори ръката и не е хванал. Това беше всичко. Демир не знае, че Фикрет е изпратил Юмит, той мислеше, че това е самоинициатива на Юмит. А разликата е много голяма. В разликата е вината на Фикрет. Тук става дума не за отношение мъж – жена, а за отношение мъж – мъж чрез жена в слаб момент за мъжа, който е цел. Точно в това е отвратителното и това никой не го знае. За мен това мъжко поведение е по-долно от изневярата.
Какво би излязло от вестниците и обявите за фалити ти няма как да знаеш, защото не е проверено какво съдържат. Ако ти търсиш там сведения за смъртта на Демир, няма да намериш. Но идеята е там да се търсят други неща, а именно съобщения за скандалите по време на прекратяването на съдружието и причини, обстоятелства за фалитите. И пак същото: Фикрет не бил търсил или бил ходил в Сирия – не съм пропуснала това, но той беше там за друга работа, но пък и Зюлейха не била търсила. Едното е отделно от другото. Зюлейха не направи нищо, това е ясно, тя си затваряше очите за съвсем видими неща. Но става дума какво е направил Фикрет като брат. Отиде ли някъде, прочете ли нещо, попита ли някого за нещо... Добре, ако той предварително като теб мисли, че няма нищо да се открие, ок. Ако искаше, можеше да опита много неща, това е моето мнение. Той не само не търси, но обвини Демир за притежател на пистолет, с който е извършено убийство, а може би и две. Абдулкадир е бил с Хакан в Турция по времето, когато са ставали скандалите в края на съдружието. За мен това е важен факт, по който също бих тръгнала. Не е необходимо да си следовател или прокурор, освен по служебен път, Фикрет много добре знае други пътища за разследване, той има връзки с подземния свят в Мерсин, където е била фирмата. Няма начин да няма следи за нещо физически съществувало. Стига да имаш желание.
За какво беше цялата мръсотия от страна на Фикрет, когато накрая станал вече брат, се държи като чужд. Защото Зюлейха се принуждавала да обича Демир и т.н., той Зюлейха ли е, Фикрет няма ли собствена роля в ситуацията след смъртта на Демир. Ядосвам се не за друго, а защото казва, че е брат. Да се откаже, да каже, че признава само рода на Фекели, тогава бих разбрала поведението му. Интересно е, че Фикрет не спомена брат си, когато обсъждаше с Лютвие дали да каже на Зейнеп за Зюлейха, докато в разговора със Зейнеп присъстваше и загубата на брата. В поведението на Фикрет по отношение на Демир след смъртта му има нещо, което на мен не ми харесва: брат е, но едновременно с това и не е. Не ми харесва този герой от самото му появяване в Чукурова и това остана. Харесваше ми в няколкото дни, когато беше брат и после си намери интереса и се прави на разсеян. Разбира се, че той има право да търси най-доброто за себе си, щом го е открил при Фекели, да остане там, но братството му с Демир не ми харесва. Моят поглед е отстрани, правя изводи за себе си.
Понеже Зюлейха още не е разбрала за изневярата на Демир, а той се чуди как да разкара Юмит и Зюлейха да не разбере, шефът лично разказва на Зюлейха подробностите: продължаващо „мъжко“ поведение на Фикрет.
И понеже Зюлейха не вярва на това, Мюжгян и показва снимките от „самоубийството“ на Юмит, организирано по идея и снимано от Фикрет. И тук Фикрет е страшен мъж! Всичко това са продължения на онова начало, което Фикрет постави и само ние знаем: на сцената е Юмит, а Фикрет на заден план следи и помага за изпълнението на Юмит. Така, че кой е виновен за продажбата на акциите? Фикрет на първо място – той организира това, което доведе до решението на Зюлейха; Демир като изневеряващ, изпълнител в плана на Фикрет, но по това време вече не иска да има връзка с Юмит, Фикрет обаче натиска и не го оставя на мира; Юмит - дясна ръка на Фикрет, изпълнител на неговия план; и самата Зюлейха пострадала и като решение. Без Фикрет това нямаше да се случи, Демир вече се беше отказал от Юмит – това са 95 и 96 еп., почти към края на сезона.
Привет!
Първите минути от филма, разговора с Фикрет 1:01-3:21
Зюлейха: Какво ще правя сега, Фикрет?
Фикрет: Ще останеш на крака заради децата си. Ще бъдеш силна!
Зюлейха: Какво ще правя с погребението?
Фикрет: Сега не го мисли! Само ми кажи къде ще се погребе? Аз ще се справя с всичко, разбра ли?
Зюлейха: Оох, не мога да дишам.
Фикрет: Шшшр добре, добре! Искаш ли малко да подишаш [навън] ?
Зюлейха: Колко е странен животът на човек, нали ? Значи животът на всяко същество има някаква причина. Но моята не била да обичам и да бъда обичана. Да обичам било мечта за мен.
Фикрет: Защо така говориш? Ти и обичаше и беше обичана.
Зюлейха: Бях съгласна моето лице да не се усмихваше, но аз не накарах лицата на любимите ми хора да се усмихнат. Всичките са в гроба. Всичките ги погребах.
Фикрет: Не казвай такива неща.
Зюлейха: Но е така...Значи съдбата иска да ми каже нещо друго. Казва ми: "Аз ти начертах друг път." Казва ми: "Тръгни си оттам!"
Фикрет: Откъде ти казва: "Отиди си!" съдбата?
Зюлейха: От статута на господарка. Помисли, от самото начало си мисля, едно нещастно момиче-шивачка, която живее в "Касъм паша" в Истанбул идва в Чукурова и става господарка. Според теб не е ли малко странно?
Фикрет: Всъщност това, което наричаш съдба е точно това.
Зюлейха: Т.е. въпреки че не положих много усилия, Чукурова ме прегърна/радушно ме прие като господарка.
Фикрет: Защото имаш много чисто сърце, справедлива си, силна си и затова стана много добра господарка на Чукурова.
Зюлейха на верандата отдадена на мислите си 8:50-9:41
Чукурова стана гроб за надеждите ми, за мечтите ми, за любимите ми хора, но Чукурова е тази, която ми дава нови мечти. Тук родих две чудесни деца, но ти не ми даде онова, което искаше сърцето ми, но ти начерта един път и отсега нататък ще вървя по него. Така че отсега нататък сме сами. Ти си ми приятел, аз съм ти приятел, Чукурова.
Първите минути от филма, разговора с Фикрет 1:01-3:21
Зюлейха: Какво ще правя сега, Фикрет?
Фикрет: Ще останеш на крака заради децата си. Ще бъдеш силна!
Зюлейха: Какво ще правя с погребението?
Фикрет: Сега не го мисли! Само ми кажи къде ще се погребе? Аз ще се справя с всичко, разбра ли?
Зюлейха: Оох, не мога да дишам.
Фикрет: Шшшр добре, добре! Искаш ли малко да подишаш [навън] ?
Зюлейха: Колко е странен животът на човек, нали ? Значи животът на всяко същество има някаква причина. Но моята не била да обичам и да бъда обичана. Да обичам било мечта за мен.
Фикрет: Защо така говориш? Ти и обичаше и беше обичана.
Зюлейха: Бях съгласна моето лице да не се усмихваше, но аз не накарах лицата на любимите ми хора да се усмихнат. Всичките са в гроба. Всичките ги погребах.
Фикрет: Не казвай такива неща.
Зюлейха: Но е така...Значи съдбата иска да ми каже нещо друго. Казва ми: "Аз ти начертах друг път." Казва ми: "Тръгни си оттам!"
Фикрет: Откъде ти казва: "Отиди си!" съдбата?
Зюлейха: От статута на господарка. Помисли, от самото начало си мисля, едно нещастно момиче-шивачка, която живее в "Касъм паша" в Истанбул идва в Чукурова и става господарка. Според теб не е ли малко странно?
Фикрет: Всъщност това, което наричаш съдба е точно това.
Зюлейха: Т.е. въпреки че не положих много усилия, Чукурова ме прегърна/радушно ме прие като господарка.
Фикрет: Защото имаш много чисто сърце, справедлива си, силна си и затова стана много добра господарка на Чукурова.
Зюлейха на верандата отдадена на мислите си 8:50-9:41
Чукурова стана гроб за надеждите ми, за мечтите ми, за любимите ми хора, но Чукурова е тази, която ми дава нови мечти. Тук родих две чудесни деца, но ти не ми даде онова, което искаше сърцето ми, но ти начерта един път и отсега нататък ще вървя по него. Така че отсега нататък сме сами. Ти си ми приятел, аз съм ти приятел, Чукурова.
Привет и от мен,
Черешова задушница. Светла памет на всички, които не са до нас!
Благодаря за преводите!
Ваня, аз мисля, че Зюлейха (отдавна) и Демир (още преди това) знаят за плана на Фикрет и това, че той е пратил Юмит и тя е била капан за тях. Та, нали Фекели (ако не ме лъже паметта - след посещението в Хамбург) каза на Демир, че Юмит е бивша любовница на Фикрет и че се познават от Германия. Оттам, трябва да си глупав, за да не разбереш, какво всъщност става. И Демир ясно разбра. Отиде при Юмит и й каза, че знае за техния план с Фикрет: да му навредят и да съсипят семейството му; каза, че знае, че са били или още са любовници и че тя лъже и са му скроили номер и т.н. Когато задържаха Демир заради Юмит, той каза на прокурора, какво е разбрал от Фекели и че Юмит и Фикрет са целяли да го съсипят. Отрече да е наранявал Юмит и т.н. После, цяла Чукурова разбра, че Юмит е била бивша любовница на Фикрет; даже помня, как Шермин злорадстваше пред Севда и кълнеше Юмит, говорейки как те двамата били дошли, за да съсипят Яман. На Зюлейха впоследствие й беше казано (мисля, че от адвоката - бяха в холдинга), че Юмит е злепоставила Демир и го обвинява, защото е в комбина с Фикрет - негова бивша любовница и му помага, за да съсипе Демир (тогава Зюлейха се чудеше, какво е правил Демир при Юмит и според мен имаше подозрения). След като впоследствие Зюлейха разбра за връзката между Юмит и Демир, то е пределно ясно, че Юмит е била пратена от Фикрет и защото Демир е прекъснал връзката, тя е решила да му отмъщава. Зюлейха не е глупава, нито наивна и много добре знае, кой и защо е пратил Юмит; Зюлейха знае и защо Демир е паднал в капана и се е подвел. Севда също каза някои неща за Юмит - че тя е е намерила и че искала да й отмъсти, защото е мислела, че Аднан е накарал майка й да се откаже от нея. От всичко случило се, от разговори и преживявания и най-вече наблюдения, Зюлейха е събрала 2 и 2 и мисля, че е наясно с всичко; Фикрет погреба Юмит. Ясно й е, кой я е довел и защо. А, Демир обвини за това в прав текст Юмит.
Съобщения за скандалите по време на прекратяването на съдружието може да има, но надали причини и обстоятелства за фалитите. Демир беше дискретен и надали е обяснявал на журналистите, защо и как са приключили съдружието. Каквото и да е пишело, то щеше да води до Хакан Г. и АКадир Кескин, това, в което се съмняваха всички. Но едно е да се съмняваш, друго е да докажеш нещо. И точно за това, и Зюлейха и Фикрет говориха с прокурора и обясниха нещата. Самият прокурор каза на Фикрет, че няма много информация за Хакан Г., даже негова снимка нямаха. Прокуратура и следствие не можаха да открият нищо за Хакан Г., а Фикрет щял да открива - нека бъдем реалисти. Понякога, човек ако е неподготвен и не знае как да разследва и няма доверени хора, по-добре да не го прави, защото или ще свърши с "поздрав" или по-лошо - някой от семейството му ще пострада. Има връзки и връзки в подземния свят - едно е да поръчаш фалшив паспорт...(Йълмаз го стори в началото при посочен от майстора човек, а той нито беше престъпник, нито си имаше работа с хора от подземния свят), а друго е да ровиш и да питаш за крупен бизнесмен и възможен убиец. Това се прави от хора, които имат опит, хора като Шади. Отделно, ние знаем много неща, защото имаме цялостен поглед като зрители, но Фикрет няма тази обширна информация и не може като нас да прави връзки, които ние виждаме, защото ни ги показват, но той трудно би се сетил.
Разбирам гнева ти и раздразнението ти и в някаква степен съм съгласна за братството и че Фикрет можеше да се постарае повече. Съгласна съм и за отмъщението и в онзи период съм коментирала достатъчно. Мисля, че Фикрет има много дефицити, има голяма празнота от детството му, която не може да бъде компенсирана и той не е имал мъжки модел за подражание. Това го е озлобило. Фикрет знаеше и за Фекели, че Демир е отговорен за несправедливата присъда на чичо му; впоследствие разбра и за историята на Йълмаз - Зюлейха. Хора отмъщават и за много по-малко. Фикрет преоткри Фекели и той му показа, какво е баща; какво е да имаш дом и семейство. За кратко, но Фикрет се сближи с Йълмаз и усети и братството. Това още повече му показа, какво му е липсвало и озлоблението към Демир растеше, както и с това, което виждаше от страна на Демир. Не оправдавам Фикрет, но предпочитам да оценявам героя не само в качеството на това, какво прави или не прави за Демир и по отношение на Демир. Предпочитам да гледам на героя от повече и различни страни, но това си е мое усещане и отношение. Честно казано, лично аз не мисля, че плановете на Фикрет бяха добре измислени, нещата вървяха в движение. Нека не забравяме, че първоначалният план на Фикрет беше да включи Йълмаз в своето отмъщение или той да се включи към това на Йълмаз и двамата заедно да съсипят Демир. Това Фикрет го сподели с Юмит - щял да пита Йълмаз, но станал проблем в някаква мелница и Йълмаз хукнал; после нямало удобен момент, а впоследствие Йълмаз загинал. Юмит е била план Б явно, но Фикрет дори не беше предположил, че Юмит може да се влюби в Демир. Предупреди я, пита я, но тя го излъга и започна своя игра. После стана ясно, че Юмит си е имала нейн план, различен от този на Фикрет и в един момент тя явно пое лидерската роля и тя насочваше Фикрет и подклаждаше отмъщението.
Фикрет може да е организирал всичко, но продажбата на акциите си беше решение на Зюлейха. Тя можеше да реши десетки други неща, а можеше да реши да си остане и при Демир и да му прости. Хакан Г. се появи не заради Фикрет, а заради решението на Зюлейха да не проучат човека, който купува акциите. Шади я пита няколко пъти, дали е сигурна; няколко пъти й каза, че рискува и е по-добре да се знае купувачът и да се провери, но Зюлейха беше категорична. Нека не забравяме, че през цялото това време има и "изтичане" на писма и провокации и от двете страни и Севда също беше намесена в една двойна игра, която не желаеше, но беше принудена да води. Пак повтарям, не оправдавам Фикрет, но за всичко, което се случи имат вина и решенията на други. Ако, Демир беше изслушал и пуснал Севда, след разправията в конака, да си тръгне с Юмит; ако не беше пуснал хора да я следят, а после да я връщат от автобуса към Истанбул - нито Севда щеше да е мъртва, нито Юмит; Демир нямаше да влезе в затвора. Така лесно повярва на бременността, при условие, че Юмит беше паднала по стълбите и лекувана с медикаменти, беше с опасност за живота и никой лекар не спомена за бременност, а такава би била забелязана от кръвните тестове.
Няма спор, че Фикрет има вина; но аз съм на мнение, че тя стига до някъде и после започва вината или последствието от решенията на други. Фикрет е инфантилен, буен и емоционален; мисля, че не е прозорлив, не е новатор, не анализира добре ситуациите. Но е добряк, мисли за семейството си и за околните, обичлив е и добре ръководи фабриката и продължава политиката на Фекели/Аккая. Има своите положителни качества, които аз оценявам извън братството и връзката с Демир. Но, това си е моето впечатление.
Аз друго се чудя - нали в Чукурова знаеха Хакан Г. като такъв от Испарта и това, че се е представил като Мехмед Кара, за да не го помислят за Хакан Г. от Измир - мафиот и трафикант. Сега, как така от обществеността се прие, че Хакан Г. е от Измир (където ще бъде погребан) и е много богат? Не разбрах - вече знае ли се, че Хакан Г. е онзи Хакан Г. - врагът на Демир?
Черешова задушница. Светла памет на всички, които не са до нас!
Благодаря за преводите!
Ваня, аз мисля, че Зюлейха (отдавна) и Демир (още преди това) знаят за плана на Фикрет и това, че той е пратил Юмит и тя е била капан за тях. Та, нали Фекели (ако не ме лъже паметта - след посещението в Хамбург) каза на Демир, че Юмит е бивша любовница на Фикрет и че се познават от Германия. Оттам, трябва да си глупав, за да не разбереш, какво всъщност става. И Демир ясно разбра. Отиде при Юмит и й каза, че знае за техния план с Фикрет: да му навредят и да съсипят семейството му; каза, че знае, че са били или още са любовници и че тя лъже и са му скроили номер и т.н. Когато задържаха Демир заради Юмит, той каза на прокурора, какво е разбрал от Фекели и че Юмит и Фикрет са целяли да го съсипят. Отрече да е наранявал Юмит и т.н. После, цяла Чукурова разбра, че Юмит е била бивша любовница на Фикрет; даже помня, как Шермин злорадстваше пред Севда и кълнеше Юмит, говорейки как те двамата били дошли, за да съсипят Яман. На Зюлейха впоследствие й беше казано (мисля, че от адвоката - бяха в холдинга), че Юмит е злепоставила Демир и го обвинява, защото е в комбина с Фикрет - негова бивша любовница и му помага, за да съсипе Демир (тогава Зюлейха се чудеше, какво е правил Демир при Юмит и според мен имаше подозрения). След като впоследствие Зюлейха разбра за връзката между Юмит и Демир, то е пределно ясно, че Юмит е била пратена от Фикрет и защото Демир е прекъснал връзката, тя е решила да му отмъщава. Зюлейха не е глупава, нито наивна и много добре знае, кой и защо е пратил Юмит; Зюлейха знае и защо Демир е паднал в капана и се е подвел. Севда също каза някои неща за Юмит - че тя е е намерила и че искала да й отмъсти, защото е мислела, че Аднан е накарал майка й да се откаже от нея. От всичко случило се, от разговори и преживявания и най-вече наблюдения, Зюлейха е събрала 2 и 2 и мисля, че е наясно с всичко; Фикрет погреба Юмит. Ясно й е, кой я е довел и защо. А, Демир обвини за това в прав текст Юмит.
Съобщения за скандалите по време на прекратяването на съдружието може да има, но надали причини и обстоятелства за фалитите. Демир беше дискретен и надали е обяснявал на журналистите, защо и как са приключили съдружието. Каквото и да е пишело, то щеше да води до Хакан Г. и АКадир Кескин, това, в което се съмняваха всички. Но едно е да се съмняваш, друго е да докажеш нещо. И точно за това, и Зюлейха и Фикрет говориха с прокурора и обясниха нещата. Самият прокурор каза на Фикрет, че няма много информация за Хакан Г., даже негова снимка нямаха. Прокуратура и следствие не можаха да открият нищо за Хакан Г., а Фикрет щял да открива - нека бъдем реалисти. Понякога, човек ако е неподготвен и не знае как да разследва и няма доверени хора, по-добре да не го прави, защото или ще свърши с "поздрав" или по-лошо - някой от семейството му ще пострада. Има връзки и връзки в подземния свят - едно е да поръчаш фалшив паспорт...(Йълмаз го стори в началото при посочен от майстора човек, а той нито беше престъпник, нито си имаше работа с хора от подземния свят), а друго е да ровиш и да питаш за крупен бизнесмен и възможен убиец. Това се прави от хора, които имат опит, хора като Шади. Отделно, ние знаем много неща, защото имаме цялостен поглед като зрители, но Фикрет няма тази обширна информация и не може като нас да прави връзки, които ние виждаме, защото ни ги показват, но той трудно би се сетил.
Разбирам гнева ти и раздразнението ти и в някаква степен съм съгласна за братството и че Фикрет можеше да се постарае повече. Съгласна съм и за отмъщението и в онзи период съм коментирала достатъчно. Мисля, че Фикрет има много дефицити, има голяма празнота от детството му, която не може да бъде компенсирана и той не е имал мъжки модел за подражание. Това го е озлобило. Фикрет знаеше и за Фекели, че Демир е отговорен за несправедливата присъда на чичо му; впоследствие разбра и за историята на Йълмаз - Зюлейха. Хора отмъщават и за много по-малко. Фикрет преоткри Фекели и той му показа, какво е баща; какво е да имаш дом и семейство. За кратко, но Фикрет се сближи с Йълмаз и усети и братството. Това още повече му показа, какво му е липсвало и озлоблението към Демир растеше, както и с това, което виждаше от страна на Демир. Не оправдавам Фикрет, но предпочитам да оценявам героя не само в качеството на това, какво прави или не прави за Демир и по отношение на Демир. Предпочитам да гледам на героя от повече и различни страни, но това си е мое усещане и отношение. Честно казано, лично аз не мисля, че плановете на Фикрет бяха добре измислени, нещата вървяха в движение. Нека не забравяме, че първоначалният план на Фикрет беше да включи Йълмаз в своето отмъщение или той да се включи към това на Йълмаз и двамата заедно да съсипят Демир. Това Фикрет го сподели с Юмит - щял да пита Йълмаз, но станал проблем в някаква мелница и Йълмаз хукнал; после нямало удобен момент, а впоследствие Йълмаз загинал. Юмит е била план Б явно, но Фикрет дори не беше предположил, че Юмит може да се влюби в Демир. Предупреди я, пита я, но тя го излъга и започна своя игра. После стана ясно, че Юмит си е имала нейн план, различен от този на Фикрет и в един момент тя явно пое лидерската роля и тя насочваше Фикрет и подклаждаше отмъщението.
Фикрет може да е организирал всичко, но продажбата на акциите си беше решение на Зюлейха. Тя можеше да реши десетки други неща, а можеше да реши да си остане и при Демир и да му прости. Хакан Г. се появи не заради Фикрет, а заради решението на Зюлейха да не проучат човека, който купува акциите. Шади я пита няколко пъти, дали е сигурна; няколко пъти й каза, че рискува и е по-добре да се знае купувачът и да се провери, но Зюлейха беше категорична. Нека не забравяме, че през цялото това време има и "изтичане" на писма и провокации и от двете страни и Севда също беше намесена в една двойна игра, която не желаеше, но беше принудена да води. Пак повтарям, не оправдавам Фикрет, но за всичко, което се случи имат вина и решенията на други. Ако, Демир беше изслушал и пуснал Севда, след разправията в конака, да си тръгне с Юмит; ако не беше пуснал хора да я следят, а после да я връщат от автобуса към Истанбул - нито Севда щеше да е мъртва, нито Юмит; Демир нямаше да влезе в затвора. Така лесно повярва на бременността, при условие, че Юмит беше паднала по стълбите и лекувана с медикаменти, беше с опасност за живота и никой лекар не спомена за бременност, а такава би била забелязана от кръвните тестове.
Няма спор, че Фикрет има вина; но аз съм на мнение, че тя стига до някъде и после започва вината или последствието от решенията на други. Фикрет е инфантилен, буен и емоционален; мисля, че не е прозорлив, не е новатор, не анализира добре ситуациите. Но е добряк, мисли за семейството си и за околните, обичлив е и добре ръководи фабриката и продължава политиката на Фекели/Аккая. Има своите положителни качества, които аз оценявам извън братството и връзката с Демир. Но, това си е моето впечатление.
Аз друго се чудя - нали в Чукурова знаеха Хакан Г. като такъв от Испарта и това, че се е представил като Мехмед Кара, за да не го помислят за Хакан Г. от Измир - мафиот и трафикант. Сега, как така от обществеността се прие, че Хакан Г. е от Измир (където ще бъде погребан) и е много богат? Не разбрах - вече знае ли се, че Хакан Г. е онзи Хакан Г. - врагът на Демир?
Да е светла паметта на починалите ни близки!
Якут, Дана, благодаря за превода и поста!
Приех двете като подарък, много ми помогнаха след преведения еп., който гледах снощи, и размислите ни от вчера за Фикрет, да подредя към финала картината в главата си. Ще избегна детайлите, за да споделя обобщението.
Винаги е било важно да се гледа не само „любимеца“ - всяка от нас вижда различен герой в тази роля, а да се вижда мястото му в общата картина на сериала. На финала обаче това е особено важно, защото всеки от тях трябва да намери мястото си при подреждането на мозайката.
Вече е ясно, че сериалът обхваща цикъл от модернизацията на Чукурова, продължаващ около десетина години: от 1972-73 до 1980 г. Той започва с бягството на Зюлейха и Йълмаз от Истанбул в Чукурова и ще завърши със сватбата на Фикрет и Зейнеп в конака на Яман. В конака, където сега живее вече три пъти вдовицата Зюлейха.
Ясно е, че тази картина е между реалността и реални хора и символично съдържание в духа на фолклорно-митологични представи. Тук често обсъждаме какво ще прави Зюлейха в бъдеще, сама ли ще остане. В реалността сигурно няма да остане сама, ако имаше пети сезон, може би щяхме да видим това. Но сега е важно не какво ще бъде след това, а как ще завърши този цикъл. И във финала, според мен, ще преобладава символичното съдържание, каквото загатва сцената на терасата, без да се изоставя реалността.
Зюлейха и Йълмаз прелетяха в Чукурова като две птици, а оттук нататък основното за Зюлейха е нейното свързване със земята. Всеки от тримата нейни мъже съпрузи играе различна роля в това свързване. Докато Демир с всякакви средства задържа и „вкопава“ Зюлейха все по-дълбоко в земята, двамата от двата края: Йълмаз и Хакан, правят опити да изведат Зюлейха навън от земята на Чукурова. Тези, които се опитваха да освободят Зюлейха, споделят взаимни любовни чувства с нея, за разлика от връзката с Демир, в която почти през цялото време обича само той, а едва след смъртта на Йълмаз чувства към него има и Зюлейха. Целта на Демир е да накара Зюлейха да се влюби в него, защото само така тя може да остане на неговата земя, дори и ако него няма да го има; всъщност точно това гледаме през четвърти сезон.
С връщането от затвора Йълмаз ще иска да отведе Зюлейха от Чукурова. Това трае дълго, защото Демир не я пуска, децата я задържат все повече, а самият Йълмаз постепенно също се свързва с Чукурова; след няколкото неуспешни опита за бягство най-сетне двамата са свободни, но Йълмаз загива. Той вече беше купил земя и двамата щяха да останат в Чукурова, но в крайна сметка остави Зюлейха и сина си при Демир, в земята на Чукурова. Йълмаз загина точно в този момент, защото иначе щеше да спре свързването на Зюлейха със земята и Чукурова докрай, което може да стане само в конака на Яман. Но в последния момент Йълмаз действа в точно тази посока и така потвърди собственото си обвързване докрай с Чукурова, което за него стана на територията на Фекели; като остави Зюлейха в Яман, Йълмаз действа в посоката на Демир, оказа му съдействие.
Свързването на Зюлейха със земята на Чукурова е показано на етапи. Важен такъв беше връщането и след първия неуспешен опит за бягство. Тогава на терасата Зюлейха си каза: „Чукурова е моят гроб. Чукурова е моята съдба.“
На финала чуваме почти същото, но ако преди то звучеше трагично и обречено, сега Зюлейха е затворила страницата с многото загуби. Чукурова е станала приятел на Зюлейха, Чукурова и дава надежда, събужда в нея нови мечти. Ако досега Зюлейха е била обърната към загубите и смъртта, сега тя гледа напред с двете си деца. Много съществен момент, постигнато е това, което Демир преследваше през цялото време: Зюлейха сама да иска да остане в Чукурова и то с добро чувство. Интересното е в това, че тя обикна Демир, чуваме, че е обикнала и Чукурова, а сега Демир е в земята на Чукурова.
„Чукурова стана гроб за надеждите ми, за мечтите ми, за любимите ми хора, но Чукурова е тази, която ми дава нови мечти. Тук родих две чудесни деца, ти не ми даде онова, което искаше сърцето ми, но ти начерта един път и отсега нататък ще вървя по него. Така че отсега нататък сме сами. Ти си ми приятел, аз съм ти приятел, Чукурова.“
Разликите с Хюнкяр, която сме виждали в същата поза на терасата, са съществени. Зюлейха дойде от друго място, тя носи други характеристики – с това именно е ценна за момента на стопанската и културна промяна в Чукурова, отначало се съпротивляваше, докато достигна до момента да обича Чукурова; има деца от различни мъже; обичаше и се надявам да обича отново Демир, своя съпруг в земята на Чукурова, този, който я прие „присади“ на това място. По всички тези критерии Хюнкяр и Зюлейха се различават, въпреки приликите между двете жени.
(Съжалявам за надписите, но колажът ми хареса.)
Хакан е последният опит за „летене“ на Зюлейха. Той е другият герой, който тя избра със сърцето си. Ако взаимната любов с Йълмаз и Хакан от двата края и дава криле и Зюлейха „полетява“, то любовта с Демир я свързва и задържа на едно място и все по-дълбоко в земята. Това е разликата между тримата герои. Много интересно беше показан опита за летене с Хакан, когато Зюлейха всъщност остава на едно място: Зюлейха иска да лети, но вече не може да помръдне от конака на Яман. Тук доведе Хакан, защото тя вече не може да отиде с него. В любовта към Хакан Зюлейха беше различна от това, което сме виждали преди: имаше нещо задържащо и в нейната любов: не смени името си, въздържаше се за децата, в крайна сметка се отказа от Хакан, раздаде богатството му (част от Хакан остава в Чукурова – във всеки от „Карпо“, който ще получи акции; както и във всеки от Чукурова, който получи от неговата земя). Хакан е важен образ, защото чрез него показаха, че Зюлейха вече не може да „лети“, тя остава в земята на Чукурова, но оставането е вече с добри чувства: с Чукурова са приятели. Зюлейха обича Хакан, но нещо – и това е връзката със земята, не и позволява да се отдаде на тази любов докрай. Не съм се отказала, че Зюлейха може да има дете от Хакан: той спаси живота и, въпреки, че се отказа от него, Зюлейха го обича, Хакан е сам на света и заслужава да има дете. Но това вероятно ще зависи и от това каква истина ще бъде разкрита за миналото.
Извадих и едно мнение от арабския форум, което ми хареса с това, че авторът му е показал как смъртта на Хакан изправя Зюлейха пред необходимостта от това да си направи равносметка. Загубата на Хакан я отрезвява за истинското положение, в което сега вече се намира и тя трябва да мисли в съответствие с него. Не отдаване на скръб, както беше след смъртта на Йълмаз и Демир, а сега - равносметка. Думите в превода може и да се заменят с други, но важното е, че Зюлейха сега е вече сама, прави си равносметка и тази равносметка я кара да се чувства добре в Чукурова.
„Дори снимката на Демир е до леглото, но разликата в чувствата и загубата е различна, така че когато той умря (Хакан), тя мислеше само за себе си, за своя късмет и съдбата си, тя се отказа от цялото му богатство, сякаш искаше да изтрие съществуването му от живота си...Тя беше странна, сякаш не го обичаше и не се омъжи за него, студенина и странна тъпота.“ (ГТ)
Коментарът е към това видео:
https://twitter.com/i/status/1535019750664949760
Финалният епизод ще е важен за двамата герои, свързани с Демир: Зюлейха и Фикрет. Зюлейха беше негова съпруга, сега не знам каква му е
, и продължава да е майка на децата му, а Фикрет е брат на Демир, но и двамата имат проблем в отношението с Демир. Зюлейха се отказа напълно от Демир, припомняйки си началото, когато Демир след амнистията и връщането на Йълмаз със сила я задържаше при себе си и на земята на Чукурова. Фикрет от пристигането си в Чукурова и като следствие на своята детска история премина сложен мисловен път между кръвно и духовно, на който път го завари признанието на Демир за брат. В този момент Фикрет току-що беше достигнал до значимостта на духовното обвързване между хората и беше приел Фекели за свой духовен баща, а Керем Али за свой духовен син. Може би това, освен смъртта на самия Демир – отсъствието му, не позволиха на Фикрет докрай да влезе в ролята на кръвен брат, за да остане там за постоянно и осъзнато. Сега виждам това, че Фикрет не правеше нищо за разкриването на факти, свързани с Демир, не толкова като отговорност на Фикрет, а като намерение на сценария. Оставили са Фикрет в неяснота, защото от една страна, той нямаше време да се върне отново към кръвното, а Демир изчезна, освен това Зюлейха говореше лошо за Демир и това въздейства отрицателно и въздържащо върху Фикрет. Сценарият е оставил изясняването на кръвното братство на Фикрет за финала.
Сватбата на Фикрет и Зейнеп дава надежда, че отговор по отношение на Демир ще получат и двамата: Зюлейха като майка на децата и Фикрет като брат. Този отговор може да дойде, много се надявам, от майката на Зейнеп. Освен от другите разследвания след залавянето на бегълците. Много важно е, ако нещо добро за миналото дойде от бъдещата съпруга на Фикрет, по-точно от нейната майка. Първо, така Зюлейха ще получи спокойствие, ако в конака на Демир, където живее с децата си, тя може да мисли отново добре за Демир, може би дори отново с любов...? А за Фикрет това ще е важно, защото в конака, вратата на който му отвори Демир, Фикрет ще може да види добрия Демир и може би едва сега ще стане истински брат на Демир. Това е важно за Фикрет и по друга причина. След колебанията Фикрет остана при духовното бащинство на Фекели, но му предстои да поддържа кръвната връзка на братчетата, деца от Йълмаз. Затова стабилизирането на усещането му за кръвно братство с Демир, би било важно. Това са героите, които оттук нататък ще живеят заедно и ще се подкрепят. Демир е свързващото звено между Яман и Фекели, а също между днес и онова минало, което чакаме да бъде разкрито, защото сега хвърля тъмна сянка и върху настоящето. Тук е и Хакан, който освен съпруг на Зюлейха сега, е бил участник в миналите събития заедно с Демир. Цялото това нещо е много съществен възел, който трябва да се разплете, а разплитането има значение за всеки от героите. Ако така бъде разкрита истината, тя не само ще стигне и даде отражение във всеки от героите, но по обратен път това ще бъде и някакъв знак за правилния избор на Фикрет по отношение на Зейнеп. Зейпен ще се окаже в центъра, откъдето ще дойдат много важни отговори за много от героите. Сватбата е ритуал, който свързва нашия и света на мъртвите, миналото и бъдещето. Предполагам, че затова сватбата е оставена за финала.
Фикрет е получил живот от Аднан Яман, но Аднан не го е признал за свой син, Фикрет воюва с Аднан. Демир го призна за брат, Фикрет е почти непрекъснато в конака. Но промяна във виждането за Демир би променило цялостното отношение на Фикрет към Яман, към брат му, към конака: тук Фикрет би влизал с радост не само заради Зюлейха и децата, но и заради Демир. Скрепяването на отношенията между Яман и Фекели с любов, приятелство и братство (в началото на цикъла в Чукурова бяха само Яман, Фекели в затвора..., само смърт и вражда имаше между двата рода), това би било добър финал за приключващия цикъл и добро начало за следващ.
Фикрет още не е извървял докрай пътя от въпроса: „Кой съм аз?“ Убеден духовен син вече е на Фекели, но да се почувства докрай кръвен брат на Демир, той трябва да види един добър Демир. Това е и път Фикрет да погледне с други очи на бащата Аднан, чието име носи малкия Аднан.
Най-вероятно Зюлейха и Фикрет ще видят Демир заедно на сватбата. Зюлейха започна първа приближаването към Фикрет, когато той още воюваше с Демир; тя първа стигна до кръвните анализи; първа протегна към него приятелска ръка.
Якут, Дана, благодаря за превода и поста!
Приех двете като подарък, много ми помогнаха след преведения еп., който гледах снощи, и размислите ни от вчера за Фикрет, да подредя към финала картината в главата си. Ще избегна детайлите, за да споделя обобщението.
Винаги е било важно да се гледа не само „любимеца“ - всяка от нас вижда различен герой в тази роля, а да се вижда мястото му в общата картина на сериала. На финала обаче това е особено важно, защото всеки от тях трябва да намери мястото си при подреждането на мозайката.
Вече е ясно, че сериалът обхваща цикъл от модернизацията на Чукурова, продължаващ около десетина години: от 1972-73 до 1980 г. Той започва с бягството на Зюлейха и Йълмаз от Истанбул в Чукурова и ще завърши със сватбата на Фикрет и Зейнеп в конака на Яман. В конака, където сега живее вече три пъти вдовицата Зюлейха.
Ясно е, че тази картина е между реалността и реални хора и символично съдържание в духа на фолклорно-митологични представи. Тук често обсъждаме какво ще прави Зюлейха в бъдеще, сама ли ще остане. В реалността сигурно няма да остане сама, ако имаше пети сезон, може би щяхме да видим това. Но сега е важно не какво ще бъде след това, а как ще завърши този цикъл. И във финала, според мен, ще преобладава символичното съдържание, каквото загатва сцената на терасата, без да се изоставя реалността.
Зюлейха и Йълмаз прелетяха в Чукурова като две птици, а оттук нататък основното за Зюлейха е нейното свързване със земята. Всеки от тримата нейни мъже съпрузи играе различна роля в това свързване. Докато Демир с всякакви средства задържа и „вкопава“ Зюлейха все по-дълбоко в земята, двамата от двата края: Йълмаз и Хакан, правят опити да изведат Зюлейха навън от земята на Чукурова. Тези, които се опитваха да освободят Зюлейха, споделят взаимни любовни чувства с нея, за разлика от връзката с Демир, в която почти през цялото време обича само той, а едва след смъртта на Йълмаз чувства към него има и Зюлейха. Целта на Демир е да накара Зюлейха да се влюби в него, защото само така тя може да остане на неговата земя, дори и ако него няма да го има; всъщност точно това гледаме през четвърти сезон.
С връщането от затвора Йълмаз ще иска да отведе Зюлейха от Чукурова. Това трае дълго, защото Демир не я пуска, децата я задържат все повече, а самият Йълмаз постепенно също се свързва с Чукурова; след няколкото неуспешни опита за бягство най-сетне двамата са свободни, но Йълмаз загива. Той вече беше купил земя и двамата щяха да останат в Чукурова, но в крайна сметка остави Зюлейха и сина си при Демир, в земята на Чукурова. Йълмаз загина точно в този момент, защото иначе щеше да спре свързването на Зюлейха със земята и Чукурова докрай, което може да стане само в конака на Яман. Но в последния момент Йълмаз действа в точно тази посока и така потвърди собственото си обвързване докрай с Чукурова, което за него стана на територията на Фекели; като остави Зюлейха в Яман, Йълмаз действа в посоката на Демир, оказа му съдействие.
Свързването на Зюлейха със земята на Чукурова е показано на етапи. Важен такъв беше връщането и след първия неуспешен опит за бягство. Тогава на терасата Зюлейха си каза: „Чукурова е моят гроб. Чукурова е моята съдба.“
На финала чуваме почти същото, но ако преди то звучеше трагично и обречено, сега Зюлейха е затворила страницата с многото загуби. Чукурова е станала приятел на Зюлейха, Чукурова и дава надежда, събужда в нея нови мечти. Ако досега Зюлейха е била обърната към загубите и смъртта, сега тя гледа напред с двете си деца. Много съществен момент, постигнато е това, което Демир преследваше през цялото време: Зюлейха сама да иска да остане в Чукурова и то с добро чувство. Интересното е в това, че тя обикна Демир, чуваме, че е обикнала и Чукурова, а сега Демир е в земята на Чукурова.
„Чукурова стана гроб за надеждите ми, за мечтите ми, за любимите ми хора, но Чукурова е тази, която ми дава нови мечти. Тук родих две чудесни деца, ти не ми даде онова, което искаше сърцето ми, но ти начерта един път и отсега нататък ще вървя по него. Така че отсега нататък сме сами. Ти си ми приятел, аз съм ти приятел, Чукурова.“
Разликите с Хюнкяр, която сме виждали в същата поза на терасата, са съществени. Зюлейха дойде от друго място, тя носи други характеристики – с това именно е ценна за момента на стопанската и културна промяна в Чукурова, отначало се съпротивляваше, докато достигна до момента да обича Чукурова; има деца от различни мъже; обичаше и се надявам да обича отново Демир, своя съпруг в земята на Чукурова, този, който я прие „присади“ на това място. По всички тези критерии Хюнкяр и Зюлейха се различават, въпреки приликите между двете жени.
(Съжалявам за надписите, но колажът ми хареса.)
Хакан е последният опит за „летене“ на Зюлейха. Той е другият герой, който тя избра със сърцето си. Ако взаимната любов с Йълмаз и Хакан от двата края и дава криле и Зюлейха „полетява“, то любовта с Демир я свързва и задържа на едно място и все по-дълбоко в земята. Това е разликата между тримата герои. Много интересно беше показан опита за летене с Хакан, когато Зюлейха всъщност остава на едно място: Зюлейха иска да лети, но вече не може да помръдне от конака на Яман. Тук доведе Хакан, защото тя вече не може да отиде с него. В любовта към Хакан Зюлейха беше различна от това, което сме виждали преди: имаше нещо задържащо и в нейната любов: не смени името си, въздържаше се за децата, в крайна сметка се отказа от Хакан, раздаде богатството му (част от Хакан остава в Чукурова – във всеки от „Карпо“, който ще получи акции; както и във всеки от Чукурова, който получи от неговата земя). Хакан е важен образ, защото чрез него показаха, че Зюлейха вече не може да „лети“, тя остава в земята на Чукурова, но оставането е вече с добри чувства: с Чукурова са приятели. Зюлейха обича Хакан, но нещо – и това е връзката със земята, не и позволява да се отдаде на тази любов докрай. Не съм се отказала, че Зюлейха може да има дете от Хакан: той спаси живота и, въпреки, че се отказа от него, Зюлейха го обича, Хакан е сам на света и заслужава да има дете. Но това вероятно ще зависи и от това каква истина ще бъде разкрита за миналото.
Извадих и едно мнение от арабския форум, което ми хареса с това, че авторът му е показал как смъртта на Хакан изправя Зюлейха пред необходимостта от това да си направи равносметка. Загубата на Хакан я отрезвява за истинското положение, в което сега вече се намира и тя трябва да мисли в съответствие с него. Не отдаване на скръб, както беше след смъртта на Йълмаз и Демир, а сега - равносметка. Думите в превода може и да се заменят с други, но важното е, че Зюлейха сега е вече сама, прави си равносметка и тази равносметка я кара да се чувства добре в Чукурова.
„Дори снимката на Демир е до леглото, но разликата в чувствата и загубата е различна, така че когато той умря (Хакан), тя мислеше само за себе си, за своя късмет и съдбата си, тя се отказа от цялото му богатство, сякаш искаше да изтрие съществуването му от живота си...Тя беше странна, сякаш не го обичаше и не се омъжи за него, студенина и странна тъпота.“ (ГТ)
Коментарът е към това видео:
https://twitter.com/i/status/1535019750664949760
Финалният епизод ще е важен за двамата герои, свързани с Демир: Зюлейха и Фикрет. Зюлейха беше негова съпруга, сега не знам каква му е
, и продължава да е майка на децата му, а Фикрет е брат на Демир, но и двамата имат проблем в отношението с Демир. Зюлейха се отказа напълно от Демир, припомняйки си началото, когато Демир след амнистията и връщането на Йълмаз със сила я задържаше при себе си и на земята на Чукурова. Фикрет от пристигането си в Чукурова и като следствие на своята детска история премина сложен мисловен път между кръвно и духовно, на който път го завари признанието на Демир за брат. В този момент Фикрет току-що беше достигнал до значимостта на духовното обвързване между хората и беше приел Фекели за свой духовен баща, а Керем Али за свой духовен син. Може би това, освен смъртта на самия Демир – отсъствието му, не позволиха на Фикрет докрай да влезе в ролята на кръвен брат, за да остане там за постоянно и осъзнато. Сега виждам това, че Фикрет не правеше нищо за разкриването на факти, свързани с Демир, не толкова като отговорност на Фикрет, а като намерение на сценария. Оставили са Фикрет в неяснота, защото от една страна, той нямаше време да се върне отново към кръвното, а Демир изчезна, освен това Зюлейха говореше лошо за Демир и това въздейства отрицателно и въздържащо върху Фикрет. Сценарият е оставил изясняването на кръвното братство на Фикрет за финала. Сватбата на Фикрет и Зейнеп дава надежда, че отговор по отношение на Демир ще получат и двамата: Зюлейха като майка на децата и Фикрет като брат. Този отговор може да дойде, много се надявам, от майката на Зейнеп. Освен от другите разследвания след залавянето на бегълците. Много важно е, ако нещо добро за миналото дойде от бъдещата съпруга на Фикрет, по-точно от нейната майка. Първо, така Зюлейха ще получи спокойствие, ако в конака на Демир, където живее с децата си, тя може да мисли отново добре за Демир, може би дори отново с любов...? А за Фикрет това ще е важно, защото в конака, вратата на който му отвори Демир, Фикрет ще може да види добрия Демир и може би едва сега ще стане истински брат на Демир. Това е важно за Фикрет и по друга причина. След колебанията Фикрет остана при духовното бащинство на Фекели, но му предстои да поддържа кръвната връзка на братчетата, деца от Йълмаз. Затова стабилизирането на усещането му за кръвно братство с Демир, би било важно. Това са героите, които оттук нататък ще живеят заедно и ще се подкрепят. Демир е свързващото звено между Яман и Фекели, а също между днес и онова минало, което чакаме да бъде разкрито, защото сега хвърля тъмна сянка и върху настоящето. Тук е и Хакан, който освен съпруг на Зюлейха сега, е бил участник в миналите събития заедно с Демир. Цялото това нещо е много съществен възел, който трябва да се разплете, а разплитането има значение за всеки от героите. Ако така бъде разкрита истината, тя не само ще стигне и даде отражение във всеки от героите, но по обратен път това ще бъде и някакъв знак за правилния избор на Фикрет по отношение на Зейнеп. Зейпен ще се окаже в центъра, откъдето ще дойдат много важни отговори за много от героите. Сватбата е ритуал, който свързва нашия и света на мъртвите, миналото и бъдещето. Предполагам, че затова сватбата е оставена за финала.
Фикрет е получил живот от Аднан Яман, но Аднан не го е признал за свой син, Фикрет воюва с Аднан. Демир го призна за брат, Фикрет е почти непрекъснато в конака. Но промяна във виждането за Демир би променило цялостното отношение на Фикрет към Яман, към брат му, към конака: тук Фикрет би влизал с радост не само заради Зюлейха и децата, но и заради Демир. Скрепяването на отношенията между Яман и Фекели с любов, приятелство и братство (в началото на цикъла в Чукурова бяха само Яман, Фекели в затвора..., само смърт и вражда имаше между двата рода), това би било добър финал за приключващия цикъл и добро начало за следващ.
Фикрет още не е извървял докрай пътя от въпроса: „Кой съм аз?“ Убеден духовен син вече е на Фекели, но да се почувства докрай кръвен брат на Демир, той трябва да види един добър Демир. Това е и път Фикрет да погледне с други очи на бащата Аднан, чието име носи малкия Аднан.
Най-вероятно Зюлейха и Фикрет ще видят Демир заедно на сватбата. Зюлейха започна първа приближаването към Фикрет, когато той още воюваше с Демир; тя първа стигна до кръвните анализи; първа протегна към него приятелска ръка.
Здравейте
Якут, благодаря и аз!
Ваня, благодаря за коментара
...моите мисли съвпадат със споделеното от теб.
Относно Фикрет и вината му във връзка с отмъщението към Демир, която е безспорна и голяма, споделеното от теб е и моето усещане за другия момент в историята на Фикрет.
Фикрет е много емоционален, лесно се влияе и поддава на настроения; лута се, не е стабилен и това люшкане между кръвно и духовно не му даде възможност и стабилност за ясна преценка; късно опозна Демир и го загуби в следващия момент. Това сякаш прекъсна и прекърши процеса на сближаване и развитие на братската връзка, като ситуацията с Хюлия и реакцията на Зюлейха му въздействаха и той "изкопира" настроението на Зюлейха. Много точно си го описала.
И аз съм на това мнение, че на финала няма как да липсва реабилитиране на братството и ролята на Демир като съпруг и баща. И той имаше своята вина и грешни решения, като всички други герои, но не заслужаваше този край и мисля, че преди сватбата ще има някаква яснота и за миналото и за неговата смърт, както и някакво "възкръсване", така че да заеме своето полагащо му се място.
Със сигурност АКадир ще се разприказва, но ще е интересно да видим, дали признанията ще са негова инициатива или ще бъде притиснат или принуден да разкаже за миналото. На кого ще разкаже: на Фикрет (нали с Четин май ще ги издирват в Сирия), на Зюлейха или на прокурора?! За да излезе истината наяве, какво ли ще го провокира, за да не лъже...защото признание за заповед за отвличане на Демир ще му увеличи присъдата или може да доведе до смъртна такава? Дали няма да се появи физическият убиец на Демир? Много въпроси и се надявам на един смислен финал. Интересна идея за майката на Зейнеп - тя като банкер може да помни много неща и да е била свидетелка на тези събития. Може да стане ясен и мотивът на АКадир за отвличането на Демир: дали е само това, че Аднан бил издал бащата на АКадир или има някакви пари намесени или откраднати и майката да помни и тази история. Много се надявам да ни "дръпнат завесата" пред миналите истории Демир-Хакан; Хюлия-Демир и какво толкова искаше АКадир от Демир.
Якут, благодаря и аз!
Ваня, благодаря за коментара
...моите мисли съвпадат със споделеното от теб. Относно Фикрет и вината му във връзка с отмъщението към Демир, която е безспорна и голяма, споделеното от теб е и моето усещане за другия момент в историята на Фикрет.
Цитат
Фикрет от пристигането си в Чукурова и като следствие на своята детска история премина сложен мисловен път между кръвно и духовно, на който път го завари признанието на Демир за брат. В този момент Фикрет току-що беше достигнал до значимостта на духовното обвързване между хората и беше приел Фекели за свой духовен баща, а Керем Али за свой духовен син. Може би това, освен смъртта на самия Демир – отсъствието му, не позволиха на Фикрет докрай да влезе в ролята на кръвен брат, за да остане там за постоянно и осъзнато. Сега виждам това, че Фикрет не правеше нищо за разкриването на факти, свързани с Демир, не толкова като отговорност на Фикрет, а като намерение на сценария. Оставили са Фикрет в неяснота, защото от една страна, той нямаше време да се върне отново към кръвното, а Демир изчезна, освен това Зюлейха говореше лошо за Демир и това въздейства отрицателно и въздържащо върху Фикрет. Сценарият е оставил изясняването на кръвното братство на Фикрет за финала.
И аз съм на това мнение, че на финала няма как да липсва реабилитиране на братството и ролята на Демир като съпруг и баща. И той имаше своята вина и грешни решения, като всички други герои, но не заслужаваше този край и мисля, че преди сватбата ще има някаква яснота и за миналото и за неговата смърт, както и някакво "възкръсване", така че да заеме своето полагащо му се място.
Със сигурност АКадир ще се разприказва, но ще е интересно да видим, дали признанията ще са негова инициатива или ще бъде притиснат или принуден да разкаже за миналото. На кого ще разкаже: на Фикрет (нали с Четин май ще ги издирват в Сирия), на Зюлейха или на прокурора?! За да излезе истината наяве, какво ли ще го провокира, за да не лъже...защото признание за заповед за отвличане на Демир ще му увеличи присъдата или може да доведе до смъртна такава? Дали няма да се появи физическият убиец на Демир? Много въпроси и се надявам на един смислен финал. Интересна идея за майката на Зейнеп - тя като банкер може да помни много неща и да е била свидетелка на тези събития. Може да стане ясен и мотивът на АКадир за отвличането на Демир: дали е само това, че Аднан бил издал бащата на АКадир или има някакви пари намесени или откраднати и майката да помни и тази история. Много се надявам да ни "дръпнат завесата" пред миналите истории Демир-Хакан; Хюлия-Демир и какво толкова искаше АКадир от Демир.
Здравейте! 
Дана, майката на Зейнеп е важна като банкер, но и като близка с Яман – познавали са се семейно, споменът на Азизе говори за приятелски отношения. Ако тя е знаела историята, а няма как да не я е знаела - описанието на Зейнеп от онова време отнася тяхното пребиваване в Чукурова тъкмо към годините на общата работа на Демир и Хакан, майката на Зейнеп е виждала историята от двете страни: от служебното си място и чрез преживяванията на Хюнкяр и Демир. „Кошницата ни“ с очаквания обаче трябва да е средно голяма, ако се има предвид опита ни от 140 епизода да познаем.
(На снимката от 1962 г. Демир е на 24 год.; роден е 1938 г.; когато семейството на Зейнеп са били в Чукурова, Зейнеп и Четин са били ученици: той в началното училище и се обръща към нея с „како“ - имат три години разлика. При такива факти е напълно възможно да са били точно по това време в Чукурова.)
Много е интересна ситуацията, до която достигнахме. Във влака на промяната пътуват двете крайности: Зюлейха и Йълмаз – влюбени, когато слязат на гарата в Адана, няма да имат и пукната пара, за Зюлейха е достатъчно да имат парче хляб и едно палто; и Демир – който се влюбва в Зюлейха, най-едрият собственик в Чукурова.
Семейство Яман е съставено от тези две крайности.
Демир се жени за Зюлейха, когато по същото време в него живее мечтата на баща му да стане единствен собственик на Чукурова. Негов пример за подражание е неговият баща, Демир се гордее с богатството си – показа го на Йълмаз от самолета, развива го, модернизира го според своите представи, чухме историята на създаването на това богатство – от наследеното от Хюнкяр и двамата братя Яман, увеличили многократно притежанието, Зюлейха получи уроци от Хюнкяр кое е ценно и как да се пази.
Демир нарушава правилата за социална принадлежност и се жени за бедното момиче, но това преминаване на границата се отнася само за неговата жена. Само по себе си това нарушаване на приетото в обществото не променя нищо друго. Само ако жената е такава като Зюлейха, тогава ще има последици и за обществото.
Зюлейха започна работа в конака, веднага се сближи с Азизе – не само като „най-ценното в конака“ – това чухме в един от последните епизоди, тя е здравият корен на рода, но и защото тя е жена, а жена по-лесно разбира жена, казва по друг повод Зюлейха. Това е първата проява на здрав разум в Зюлейха. Цялата информация, с която тя започна живота си на това място и обмисли с нея съгласието си за брак с Демир, Зюлейха получи от прислужниците Гюлтен и Фадик, които оттук нататък ще бъдат и нейни приятелки. Това пък показва нагласите на Зюлейха, ориентация, начин на мислене и къде тя вижда себе си в този конак, където живее богатството.
Лош късмет за Демир и добър за Чукурова – амнистия връща Йълмаз много скоро в Чукурова, а с него и Фекели. Стара и нова вражда развалят на Демир настроението от брака. Започва изграждането на една напълно непозната за Демир Чукурова, която цели, от една страна, да му вземе жената, а от друга – да направи така, че „Този, който се считаше собственик на Чукурова, ще остане скоро само с парче земя...“ За Демир започват тежки времена, той трябва да опази Зюлейха и сина си, да се задържи на полето на значимите в Чукурова, но може би най-тежко за него е да се справи с моралната тежест от деянията на баща си в миналото и своите собствени в по-близко време. Връщането на Фекели променя идеологията и Демир се оказва на страната на губещите и неморалните. Това е много тежък удар върху него, но Демир никога не се отказа от баща си, който очевидно съдейки по синовете му е имал и много качества, Демир преосмисляше събитията, за което много му помогнаха Хюнкяр и особено Фекели.
Този кадър, който камерата показва приближавайки се към портрета на Аднан Яман на стената, е портрет на Демир като герой, разпънат между миналото, бащата, свързаните със срам в днешния ден техни общи деяния, и сегашното време, което Демир малко преди да влезе в този кабинет е обсъждал със Зюлейха като мечта за индивидуално семейство, с вила, градина, място за игра на децата...Демир е най-яркият герой, носещ тежестта от старото и едновременно трасиращ пътя към новото.
Демир иска да живеят в самостоятелно семейство, за да не може Хюнкяр да притеснява Зюлейха. Но могат ли те да имат веднага такова семейство? Не, първо защото Демир е отговорен за майка си и баба си, но и защото да задържи, а и да има, Зюлейха до себе си, Демир не може без Хюнкяр, не може без баща си и Севда, всичко от миналото, което тежи, дава други възможности и в много случаи помага. Това е, може да се каже, откритие на Демир по трудния път. Такъв е всеки герой, разтегнат между две епохи, но Демир – след първоначалния стрес при връщането на Фекели и Йълмаз, започна все по-осмислено да използва в своя полза. Променя се не само Чукурова, променя се и този, който предизвика промяната.
Демир се влюби от влака в Зюлейха, но я избра за жена и поиска тя да остане с него в Чукурова, когато я видя като майка: майка на чуждите болни деца. Това беше най-важното в неговия избор. Ако Зюлейха беше само красива жена, Демир щеше да я изгуби. Но майката Зюлейха и в 140 еп. все още е в неговия конак. Любовта му беше силна, нечовешка: „ако спра да обичам, ще умра“, той можеше да чака за любовта на Зюлейха „до последния си дъх“.
Изборът на жена за Демир беше избор за промяна, за която той имаше свои виждания, но основно разчиташе на Зюлейха. „Досега тук (фирмата) говорех с майка, отсега искам да говоря с теб.“
Но възможност за участие на Зюлейха се създаде едва след смъртта на Йълмаз и Демир на мига я използва, Зюлейха стана собственик на част от фирмата, сподели с нея всичко, което има: репутация, виждания за разширяване на пазарите, всичко – Демир беше наясно откъде идва новото.
Докато беше жив, изборът на Демир работеше в негова полза. Но сега Зюлейха отново е на кръстопът и предстои да видим какви решения ще вземе.
Преди да разберем каква Зюлейха ще оставим след финала, да видим каква е промяната в аграрния сектор, там където беше Демир, а сега остава Зюлейха.
В клипа, с който ни представиха Демир Яман в началото, Демир говори за себе си като за собственик на земята, хората, децата, за които носи отговорност. На терасата, където Хюнкяр и Демир много пъти обсъждаха собствеността, Аднан и Демир като стопани, в последния еп. Зюлейха говори за Чукурова по един различен начин: „Чукурова...ми дава нови мечти…ти начерта един път и отсега нататък ще вървя по него. Така че отсега нататък сме сами. Ти си ми приятел, аз съм ти приятел, Чукурова.“ Директното обръщение, за разлика от говоренето в клипа на Демир от първо лице, е говорене с равен. Собственическото отношение е сменено с приятелство.
Единственият собственик като идея е отдавна изживяна.
Вече няма да има господарки, аги и бейове. Докато воюваше с Демир, Зюлейха няколко пъти напускаше семейната спалня и заживяваше в стаята за гости, а момичетата в кухнята караше да се обръщат към нея по име, а не като към господарка. Това беше бунтът на Зюлейха към Демир, но и той я наказа като я изпрати там, откъдето е дошла – войни на основата на социалната им разлика, която и двамата осъзнават отначало. Сега равенството е обявено от Зюлейха на висок глас и пред всички.
Зюлейха раздаде наследството от Хакан на работниците в „Карпо“, оземли безимотни селяни и друга част даде на войните на Турция. Първо, защо раздаде това богатство, а не богатството от Демир, което е също нейно наследство? Има елемент на мисленето за това богатство, че то е с не съвсем чист произход, но, според мен, по-важното е, че него тя счита за само свое, в смисъл не и на децата. Собствено притежание като бижута тя раздаде вече няколко пъти на приятелките си в конака. Двамата с Хакан се обичаха и това е наследство за нейната любов, с това богатство тя се чувства свободна и прави с него това, което би правила и с наследството от Демир, но там са засега все още и децата. Може би, когато обмисли въпроса за бащата, ще постъпи по някакъв начин и с това наследство. В раздаването на земя за безимотните в Чукурова може би има елемент на възмездие за това, което някога са правили Аднан и Демир.
Ако се сравни това, което направи Зюлейха след смъртта на Демир, а някои действия са след смъртта на Хакан, то е принципно същото, което наблюдаваме в сектора на Фекели от самото начало. Тук важното е, че тези принципи на собственост, отношение между хората, новото общо чувство и принципи, които свързват живеещите в Чукурова, сега излизат от аграрния сектор, сектора на Демир. Но след Демир. Дали в това ни загатват, че ако той беше жив, нямаше да може да премине в разбиранията си и тези граници, това не знам. Може и така да е, всеки има възможности за промяна до определено място и след това продължават други. За Демир, както и за Чукурова е важно, че Зюлейха продължава дори и сама. В този сектор, който беше почти спрян в развитието си, докато отбраняваше Зюлейха, децата и се опитваше да запази позициите си в Чукурова, много други неща продължаваха развитието си, напр. отношението към жените като възможности и мястото им в обществото, което Зюлейха сега завърши с равното заплащане – по тази линия Зюлейха продължава мисленето и поведението на Хюнкяр.
Когато се прави сравнение между двете части от икономиката и обществото в Чукурова, трябва да се има предвид, че около Фекели са събрани хора, които идват от различни места, но носят общи характеристики: дали от Хамбург или от Бурса, Истанбул е без значение, те са граждани и са попили местната градска култура. Това не са толкова лични характеристики и достижения, а такива на обществото от тези места, които характеристики те са попили. Разбира се, пречупени през техните личности. Затова там развитието започна гладко, върви гладко и е бързо – става дума за икономическото развитие. Докато в сектора на Яман тръгват от много дълбоко и много далече и в края на сериала догонват хората на Фекели. Важното е, че по съществени въпроси догониха, а някои инициативи излизат само от тях. Използвам случая да кажа, че това е причината моят любимец да е от групата на Яман, защото обичам героите, които се променят и които обикновено са местните и това винаги носи колорит. На мен променените не са ми интересни, дори бих казала, че са ми понякога скучни, познати са ми, много са съвременни. Да, те изкачват нови върхове, но при Яман – тук имам предвид занимаващите се със земеделска работа, а не само семейството Яман, има драма от различно естество. Но съм обръщала достатъчно внимание и на героите на новото и в никакъв случай за мен те не са нелюбими. Още повече, че тримата главни герои, мъжете на Зюлейха, бяха представени много индивидуално, в разкошни актьорски интерпретации.
Зюлейха остана сама с децата. С намерение да остане завинаги в Чукурова, дейна е в Чукурова, обичана е, много важно е, че сега има подкрепата на хората от Фекели, с които тя се чувства еднаква в разбиранията си. Остава и да реши един много важен въпрос: тя сега е вдовица на Хакан, но децата са деца на Демир, обаче последно тя представяше Аднан като Йълмаз, говореше за любовта си към Йълмаз и изля страшна омраза към Демир. Пред нея всъщност е най-важният въпрос, но как ще го реши: Аднан е син и на Йълмаз, но Лейля има баща само Демир. А самата Зюлейха може ли да забрави Демир? Може ли да отглежда с любов тези деца и да мисли за Демир по начина, по който говори за него пред Хакан? Не мога да си представя това. Предстои да видим може би най-интересното. Докато беше жив, Демир се бори докрай и спечели любовта на Зюлейха, но дали неговата любов в този критичен момент ще може да спечели Зюлейха и от отвъдното?
Дана, майката на Зейнеп е важна като банкер, но и като близка с Яман – познавали са се семейно, споменът на Азизе говори за приятелски отношения. Ако тя е знаела историята, а няма как да не я е знаела - описанието на Зейнеп от онова време отнася тяхното пребиваване в Чукурова тъкмо към годините на общата работа на Демир и Хакан, майката на Зейнеп е виждала историята от двете страни: от служебното си място и чрез преживяванията на Хюнкяр и Демир. „Кошницата ни“ с очаквания обаче трябва да е средно голяма, ако се има предвид опита ни от 140 епизода да познаем.
(На снимката от 1962 г. Демир е на 24 год.; роден е 1938 г.; когато семейството на Зейнеп са били в Чукурова, Зейнеп и Четин са били ученици: той в началното училище и се обръща към нея с „како“ - имат три години разлика. При такива факти е напълно възможно да са били точно по това време в Чукурова.)
Много е интересна ситуацията, до която достигнахме. Във влака на промяната пътуват двете крайности: Зюлейха и Йълмаз – влюбени, когато слязат на гарата в Адана, няма да имат и пукната пара, за Зюлейха е достатъчно да имат парче хляб и едно палто; и Демир – който се влюбва в Зюлейха, най-едрият собственик в Чукурова.
Семейство Яман е съставено от тези две крайности.
Демир се жени за Зюлейха, когато по същото време в него живее мечтата на баща му да стане единствен собственик на Чукурова. Негов пример за подражание е неговият баща, Демир се гордее с богатството си – показа го на Йълмаз от самолета, развива го, модернизира го според своите представи, чухме историята на създаването на това богатство – от наследеното от Хюнкяр и двамата братя Яман, увеличили многократно притежанието, Зюлейха получи уроци от Хюнкяр кое е ценно и как да се пази.
Демир нарушава правилата за социална принадлежност и се жени за бедното момиче, но това преминаване на границата се отнася само за неговата жена. Само по себе си това нарушаване на приетото в обществото не променя нищо друго. Само ако жената е такава като Зюлейха, тогава ще има последици и за обществото.
Зюлейха започна работа в конака, веднага се сближи с Азизе – не само като „най-ценното в конака“ – това чухме в един от последните епизоди, тя е здравият корен на рода, но и защото тя е жена, а жена по-лесно разбира жена, казва по друг повод Зюлейха. Това е първата проява на здрав разум в Зюлейха. Цялата информация, с която тя започна живота си на това място и обмисли с нея съгласието си за брак с Демир, Зюлейха получи от прислужниците Гюлтен и Фадик, които оттук нататък ще бъдат и нейни приятелки. Това пък показва нагласите на Зюлейха, ориентация, начин на мислене и къде тя вижда себе си в този конак, където живее богатството.
Лош късмет за Демир и добър за Чукурова – амнистия връща Йълмаз много скоро в Чукурова, а с него и Фекели. Стара и нова вражда развалят на Демир настроението от брака. Започва изграждането на една напълно непозната за Демир Чукурова, която цели, от една страна, да му вземе жената, а от друга – да направи така, че „Този, който се считаше собственик на Чукурова, ще остане скоро само с парче земя...“ За Демир започват тежки времена, той трябва да опази Зюлейха и сина си, да се задържи на полето на значимите в Чукурова, но може би най-тежко за него е да се справи с моралната тежест от деянията на баща си в миналото и своите собствени в по-близко време. Връщането на Фекели променя идеологията и Демир се оказва на страната на губещите и неморалните. Това е много тежък удар върху него, но Демир никога не се отказа от баща си, който очевидно съдейки по синовете му е имал и много качества, Демир преосмисляше събитията, за което много му помогнаха Хюнкяр и особено Фекели.
Този кадър, който камерата показва приближавайки се към портрета на Аднан Яман на стената, е портрет на Демир като герой, разпънат между миналото, бащата, свързаните със срам в днешния ден техни общи деяния, и сегашното време, което Демир малко преди да влезе в този кабинет е обсъждал със Зюлейха като мечта за индивидуално семейство, с вила, градина, място за игра на децата...Демир е най-яркият герой, носещ тежестта от старото и едновременно трасиращ пътя към новото.
Демир задаваше въпроси на баща си, пред всички призна негови грешки, но никога не се отказа от него;
носеше с достойнство тежестта да бъде син на Аднан Яман.
носеше с достойнство тежестта да бъде син на Аднан Яман.
Демир иска да живеят в самостоятелно семейство, за да не може Хюнкяр да притеснява Зюлейха. Но могат ли те да имат веднага такова семейство? Не, първо защото Демир е отговорен за майка си и баба си, но и защото да задържи, а и да има, Зюлейха до себе си, Демир не може без Хюнкяр, не може без баща си и Севда, всичко от миналото, което тежи, дава други възможности и в много случаи помага. Това е, може да се каже, откритие на Демир по трудния път. Такъв е всеки герой, разтегнат между две епохи, но Демир – след първоначалния стрес при връщането на Фекели и Йълмаз, започна все по-осмислено да използва в своя полза. Променя се не само Чукурова, променя се и този, който предизвика промяната.
Демир се влюби от влака в Зюлейха, но я избра за жена и поиска тя да остане с него в Чукурова, когато я видя като майка: майка на чуждите болни деца. Това беше най-важното в неговия избор. Ако Зюлейха беше само красива жена, Демир щеше да я изгуби. Но майката Зюлейха и в 140 еп. все още е в неговия конак. Любовта му беше силна, нечовешка: „ако спра да обичам, ще умра“, той можеше да чака за любовта на Зюлейха „до последния си дъх“.
Изборът на жена за Демир беше избор за промяна, за която той имаше свои виждания, но основно разчиташе на Зюлейха. „Досега тук (фирмата) говорех с майка, отсега искам да говоря с теб.“
Но възможност за участие на Зюлейха се създаде едва след смъртта на Йълмаз и Демир на мига я използва, Зюлейха стана собственик на част от фирмата, сподели с нея всичко, което има: репутация, виждания за разширяване на пазарите, всичко – Демир беше наясно откъде идва новото.
Докато беше жив, изборът на Демир работеше в негова полза. Но сега Зюлейха отново е на кръстопът и предстои да видим какви решения ще вземе.
Преди да разберем каква Зюлейха ще оставим след финала, да видим каква е промяната в аграрния сектор, там където беше Демир, а сега остава Зюлейха.
В клипа, с който ни представиха Демир Яман в началото, Демир говори за себе си като за собственик на земята, хората, децата, за които носи отговорност. На терасата, където Хюнкяр и Демир много пъти обсъждаха собствеността, Аднан и Демир като стопани, в последния еп. Зюлейха говори за Чукурова по един различен начин: „Чукурова...ми дава нови мечти…ти начерта един път и отсега нататък ще вървя по него. Така че отсега нататък сме сами. Ти си ми приятел, аз съм ти приятел, Чукурова.“ Директното обръщение, за разлика от говоренето в клипа на Демир от първо лице, е говорене с равен. Собственическото отношение е сменено с приятелство.
Единственият собственик като идея е отдавна изживяна.
Вече няма да има господарки, аги и бейове. Докато воюваше с Демир, Зюлейха няколко пъти напускаше семейната спалня и заживяваше в стаята за гости, а момичетата в кухнята караше да се обръщат към нея по име, а не като към господарка. Това беше бунтът на Зюлейха към Демир, но и той я наказа като я изпрати там, откъдето е дошла – войни на основата на социалната им разлика, която и двамата осъзнават отначало. Сега равенството е обявено от Зюлейха на висок глас и пред всички.
Зюлейха раздаде наследството от Хакан на работниците в „Карпо“, оземли безимотни селяни и друга част даде на войните на Турция. Първо, защо раздаде това богатство, а не богатството от Демир, което е също нейно наследство? Има елемент на мисленето за това богатство, че то е с не съвсем чист произход, но, според мен, по-важното е, че него тя счита за само свое, в смисъл не и на децата. Собствено притежание като бижута тя раздаде вече няколко пъти на приятелките си в конака. Двамата с Хакан се обичаха и това е наследство за нейната любов, с това богатство тя се чувства свободна и прави с него това, което би правила и с наследството от Демир, но там са засега все още и децата. Може би, когато обмисли въпроса за бащата, ще постъпи по някакъв начин и с това наследство. В раздаването на земя за безимотните в Чукурова може би има елемент на възмездие за това, което някога са правили Аднан и Демир.
Ако се сравни това, което направи Зюлейха след смъртта на Демир, а някои действия са след смъртта на Хакан, то е принципно същото, което наблюдаваме в сектора на Фекели от самото начало. Тук важното е, че тези принципи на собственост, отношение между хората, новото общо чувство и принципи, които свързват живеещите в Чукурова, сега излизат от аграрния сектор, сектора на Демир. Но след Демир. Дали в това ни загатват, че ако той беше жив, нямаше да може да премине в разбиранията си и тези граници, това не знам. Може и така да е, всеки има възможности за промяна до определено място и след това продължават други. За Демир, както и за Чукурова е важно, че Зюлейха продължава дори и сама. В този сектор, който беше почти спрян в развитието си, докато отбраняваше Зюлейха, децата и се опитваше да запази позициите си в Чукурова, много други неща продължаваха развитието си, напр. отношението към жените като възможности и мястото им в обществото, което Зюлейха сега завърши с равното заплащане – по тази линия Зюлейха продължава мисленето и поведението на Хюнкяр.
Когато се прави сравнение между двете части от икономиката и обществото в Чукурова, трябва да се има предвид, че около Фекели са събрани хора, които идват от различни места, но носят общи характеристики: дали от Хамбург или от Бурса, Истанбул е без значение, те са граждани и са попили местната градска култура. Това не са толкова лични характеристики и достижения, а такива на обществото от тези места, които характеристики те са попили. Разбира се, пречупени през техните личности. Затова там развитието започна гладко, върви гладко и е бързо – става дума за икономическото развитие. Докато в сектора на Яман тръгват от много дълбоко и много далече и в края на сериала догонват хората на Фекели. Важното е, че по съществени въпроси догониха, а някои инициативи излизат само от тях. Използвам случая да кажа, че това е причината моят любимец да е от групата на Яман, защото обичам героите, които се променят и които обикновено са местните и това винаги носи колорит. На мен променените не са ми интересни, дори бих казала, че са ми понякога скучни, познати са ми, много са съвременни. Да, те изкачват нови върхове, но при Яман – тук имам предвид занимаващите се със земеделска работа, а не само семейството Яман, има драма от различно естество. Но съм обръщала достатъчно внимание и на героите на новото и в никакъв случай за мен те не са нелюбими. Още повече, че тримата главни герои, мъжете на Зюлейха, бяха представени много индивидуално, в разкошни актьорски интерпретации.
Зюлейха остана сама с децата. С намерение да остане завинаги в Чукурова, дейна е в Чукурова, обичана е, много важно е, че сега има подкрепата на хората от Фекели, с които тя се чувства еднаква в разбиранията си. Остава и да реши един много важен въпрос: тя сега е вдовица на Хакан, но децата са деца на Демир, обаче последно тя представяше Аднан като Йълмаз, говореше за любовта си към Йълмаз и изля страшна омраза към Демир. Пред нея всъщност е най-важният въпрос, но как ще го реши: Аднан е син и на Йълмаз, но Лейля има баща само Демир. А самата Зюлейха може ли да забрави Демир? Може ли да отглежда с любов тези деца и да мисли за Демир по начина, по който говори за него пред Хакан? Не мога да си представя това. Предстои да видим може би най-интересното. Докато беше жив, Демир се бори докрай и спечели любовта на Зюлейха, но дали неговата любов в този критичен момент ще може да спечели Зюлейха и от отвъдното?
Привет!
Благодаря за всичко, което сте споделили!
Якут, за превода! Благодаря и на екипа за превода и субтитрите на еп. 139!
Не съм го гледала, наруши ми се графика. Ще опитам тази вечер, но по повод на вашите разсъждения за Фикрет и за Хакан - съвсем кратко. Съгласна съм с Ваня - не се става брат за един ден. Братството е много повече от признанието на Демир, прегръдката, разговорите, бягството и помощта през това кратко време. И Демир, и Фикрет са прекарали живота си без брат. Показаха ни Кадир и Вахап - сърдиха се, биха се, стреляха се, но са братя откакто са се родили и не се изоставят в критични моменти. Да, техният живот е бил много различен, както и всяко братство е различно.
В миналото на Демир и Хакан останаха доста неясни моменти и аз се чудих преди Ваня да напише по повод на Фикрет и сценария, дали сценаристите така са искали да изглежда историята до последния епизод или така им се получи - като дефект. Ако се заредя с вашия оптимизъм, че ще се появи майката на Зейнеп и ще разкаже нещо за миналото, то да, това е била идеята на сценаристите. Но песимизмът ми надделява. Защото чакаме това минало да се осветли вече над 40 серии - от края на трети сезон, и да го оставят за последния епизод има съвсем малка вероятност. Елементарен въпрос - ще им стигне ли времето. Кадир също може да разкаже, но той не е надежден източник - заинтересован е, участник е. Докато майката на Зейнеп е страничен наблюдател, свидетелка, която може обективно да представи конфликта между Демир и Хакан, а също и историята с Хюля. Дана, на мен не ми е ясно дали в Чукурова се разбра, че Хакан Г. от Испарта и Хакан Г. от Измир са едно и също лице, по - скоро - не, но ще кажа със сигурност като видя епизода.
Това клипче е ново - за раздяла ни показват "Най-дълбокото от всяка емоция беше изживяно в Чукуровa за четири сезона...
Моменти, в които се смеем, радваме и сме щастливи."
"Радост в Чукурова" - прекрасен клип, но музиката натъжава...
https://video.twimg.com/amplify_video/1536306382311415808/vid/12 … e2R8Aa.mp4?tag=14
Мурат С. го сподели със следния текст - "Tüm ekibe, oyunculara, Adanalılara, ve dört yıl bizi yalnız bırakmayan muhteşem seyircimize teşekkür ederiz. Hakkınızı helal edin. Yeni hikayelerde buluşmak dileğiyle…"
Лучия, благодаря за видеото и аз го гледах и ми стана доста мъчно, защото голяма част от тези усмихнати лица вече ги няма в сериала. И друго ми направи впечатление. В споделените снимки в официалния сайт на сериала в ТТ, внушението за предстоящото щастие в конака се отнася само за сватбата на Фикрет. Добре, ама това ли беше най-важното в сериала питам аз? Фикрет даже не стигна докрай в признаването му за син на Аднан Яман, нито пък видяхме след един момент нататък да спомена Демир. Сега той ще се жени в конака. Всички Яманови попиляни - кой два метра под земята, кой в позорно бягство зад граница, кой достигнал до "просешка тояга". Господарката, която се отказа от статута на господарка, остана за пореден път вдовица, а тайните са дълбоко заровени в земята, като онези, които ги касаят.
Ха ми кажи що за абсурден финал!
Не смятам, че последната серия ще ни даде дългоочакваният отговор, даже и майката на Зейнеп да се появи. Ще стане като с Гюньор, която дойде на погребението на Хакан, изказа съболезнования и си замина, без даже да разговаря повече с вдовицата. Ще ни загубят времето със сватбата на Фикрет, подписването на Гафур и Гюлсюм и сватосването на Джеврие и вуйчо Ибо. Пак ще има много присъствие на прислугата. Да не забравяме, че дадоха кадри от Тарсус с Акадир и Вахап. Бетюл и Чолак ще попаднат в затвора.
На дали ще има и намек какво се е случило след години с героите, камо ли за "светлина в тунела" в живота на Зюлейха.
Та така, това са моите прогнози за финала, на база на споделените снимки с актьорите.
В четвъртък за последно ще ядем с Хаминне сютляч.
Дано за пореден път не изядем халвата на някого, но доста са се наредили като за последно на опашка. Все някого ще погребем.
Буквален превод:
Благодарим на целия екип, на актьорите, на жителите/хората от Адана и на великолепните ни зрители, които не ни оставиха сами четири години. Простете ни! (когато се сбогуваш искаш и даваш прошка). С пожелание да се срещнем в нови истории...
Tüm ekibe, oyunculara, Adanalılara, ve dört yıl bizi yalnız bırakmayan muhteşem seyircimize teşekkür ederiz. Hakkınızı helal edin. Yeni hikayelerde buluşmak dileğiyle…"
П.П.
Вижте какво са ни подготвили за финал. Докато чакаме тайните да излезнат наяве.
Накрая залавят Акадир и Бетюл, които бягат в Халеп, но там няма кой да ги покрие. Фикрет, Зюлейха и Четин отиват лично да ги хванат и предадат на правосъдието. За убийството на Хакан Г. Бетюл получава доживотна присъда. Зюлейха дава изявление, като изказва надеждата Чукурова вече да не е място, на враждата и шума на оръжието, а да е място където да говори правосъдието. Вахап идва на сватбата опасан с динамит и стреля с пистолет, обвинявайки Фикрет, че той е виновен за ареста на брат му, защото съда иска да наложи най-тежкото наказание за Акадир - екзекуция,
Фрага завършва с думите на Фекели: "Сбогуването е за онези, които обичат с очите, не се сбогуват, тези които обичат със сърцето! Довиждане,Чукурова! Ние никога няма да те забравим!"
https://www.youtube.com/watch?v=MD6kc1vsHtI
Защо ли снощи след като гледах няколко пъти фрага имам чуството, че накрая ще загубим и Зюлейха!
Ха ми кажи що за абсурден финал!
Не смятам, че последната серия ще ни даде дългоочакваният отговор, даже и майката на Зейнеп да се появи. Ще стане като с Гюньор, която дойде на погребението на Хакан, изказа съболезнования и си замина, без даже да разговаря повече с вдовицата. Ще ни загубят времето със сватбата на Фикрет, подписването на Гафур и Гюлсюм и сватосването на Джеврие и вуйчо Ибо. Пак ще има много присъствие на прислугата. Да не забравяме, че дадоха кадри от Тарсус с Акадир и Вахап. Бетюл и Чолак ще попаднат в затвора.
На дали ще има и намек какво се е случило след години с героите, камо ли за "светлина в тунела" в живота на Зюлейха.
Та така, това са моите прогнози за финала, на база на споделените снимки с актьорите.
В четвъртък за последно ще ядем с Хаминне сютляч.
Дано за пореден път не изядем халвата на някого, но доста са се наредили като за последно на опашка. Все някого ще погребем.
Буквален превод:
Благодарим на целия екип, на актьорите, на жителите/хората от Адана и на великолепните ни зрители, които не ни оставиха сами четири години. Простете ни! (когато се сбогуваш искаш и даваш прошка). С пожелание да се срещнем в нови истории...
Tüm ekibe, oyunculara, Adanalılara, ve dört yıl bizi yalnız bırakmayan muhteşem seyircimize teşekkür ederiz. Hakkınızı helal edin. Yeni hikayelerde buluşmak dileğiyle…"
П.П.
Вижте какво са ни подготвили за финал. Докато чакаме тайните да излезнат наяве.
Накрая залавят Акадир и Бетюл, които бягат в Халеп, но там няма кой да ги покрие. Фикрет, Зюлейха и Четин отиват лично да ги хванат и предадат на правосъдието. За убийството на Хакан Г. Бетюл получава доживотна присъда. Зюлейха дава изявление, като изказва надеждата Чукурова вече да не е място, на враждата и шума на оръжието, а да е място където да говори правосъдието. Вахап идва на сватбата опасан с динамит и стреля с пистолет, обвинявайки Фикрет, че той е виновен за ареста на брат му, защото съда иска да наложи най-тежкото наказание за Акадир - екзекуция,
Фрага завършва с думите на Фекели: "Сбогуването е за онези, които обичат с очите, не се сбогуват, тези които обичат със сърцето! Довиждане,Чукурова! Ние никога няма да те забравим!"
https://www.youtube.com/watch?v=MD6kc1vsHtI
Защо ли снощи след като гледах няколко пъти фрага имам чуството, че накрая ще загубим и Зюлейха!
Здравейте!
Лучия, Якут, благодаря за клипа, последния фрагман, превода и вашите коментари!
За всичко благодаря!
Последният епизод, сбогуване със сериала! И на мен ми е тъжно...
Хареса ми клипа, радост е основната тема. Усмихнатите лица на нашите герои; повечето вече не са живи; и в живота е така. Усмивки на фона на тъжната музика: двете вървят заедно, но радостта надмогва смъртта, животът е по-силен от смъртта. Влакът продължава да се движи, животът непрестанно се променя...
На мен ми харесват тези основни теми и внушения, отговарят на това, което гледахме.
Фрагманът:
„Не се сбогуват тези, които обичат със сърцето!“
Влакът в началото и в края на фрагмана: влакът на промяната никога не спира да се движи;
преминава основното за епохата, за която ни разказаха: памук; родители и деца; енергиите, които движат хората на това място: конете, водата, всичко, от което те се чувстват част на това място;
от конкретната история: Фюсюн издава Бетюл, дъщерята на приятелката си; дали от Шермин е разбрала къде са, може и Шермин да е предала; Зюлейха говори с Чукурова за приятелство, но Фюсюн и досега беше много фалшива приятелка, каквато всъщност е и Шермин; доживотен затвор – справедливо; Бетюл свърши добра работа за Яман, въпреки и не тази, която и беше възложена от Демир; Зюлейха направи всичко възможно за тях двете да останат като роднини, но те не разбират от нищо.
Ездачката в червена дреха, която се появи след смъртта на Хюнкяр като нейно продължение; тя тръгва от огнените искри на огъня, в който горяха хората променили Чукурова, преминаващ в огъня на празника; Зюлейха горя в единия огън, но извежда с празник хората в новото време; картината я показва слята с природата на Чукурова;
На страната на Фекели се създава усещането за приемствена верига от мъжете: от визуалните повторения с Йълмаз и Мюжгян – родители на Керем Али; къщата, където живееше преди Мюжгян, а сега Зейнеп; еднаквите сцени на Йълмаз пред тази къща и сега на Фикрет; повторения в двете сватби, дори колата е същата; Фикрет, който беше свързан с Йълмаз и Мюжгян; създава се усещането, че детето ще живее с хора, които ще носят в себе си предишните хора...хубаво усещане.
Сериалът започна със сватба в Яман и завършва със сватба на това място;
Зюлейха обяви, че е настъпило време без оръжие и време на правосъдието – провъзгласен е още един важен принцип на промяната, това явно не е стигнало до Вахап; кръвният брат отмъщава за брат си, докато кръвният брат се жени в дома на брат си; кръвният брат Вахап заплашва с оръжие и смърт кръвния брат Фикрет: много интересна ситуация за кръвното братство на Фикрет, който празнува най-щастливия момент в живота си в бащиния дом, вратата на който му беше отворена от кръвния брат Демир; сега изпитанието е за кръвно и духовно. Дали няма да изгубим Четин? За да затвърдят, че не кръвното, а духовното спасява. Двата важни рода в Чукурова продължиха съществуването си благодарение на духовното, а не на кръвното, при това за спасението на рода размениха кръвни членове от своя род: Аднан и Фикрет.
В края – фокус върху лицето на Зюлейха. Зюлейха отпуска раменете си в знак на облекчение. Това може да означава много неща. Но като финал едното значение би трябвало да е: край на лошото от изминалото време и облекчение, че новото време започва с яснота за това какво се е случило в предишното. Казвам това, защото още съм оптимист: може да не става очакваното от нас, но пък винаги става нещо, което после ни харесва. Хубавото в този сериал беше да не знаем какво ще стане в следващия момент, а сега – в най-последния.
Загадка остава защо Зюлейха, която има безкраен гардероб, на този голям празник сега е облечена с точно тази рокля, дори прическата и е същата? Докато танцуваше с Хакан, а това беше първият им танц, началото на любовта – „Какво толкова, танцуват двама партньори...“, Зюлейха се обърна и видя Фикрет.
(Има нещо такова, че в кадъра с първия танц сякаш е концентрирано съдържанието на епизодите от обратното броене: те започнаха със сватбата на Зюлейха и Хакан - отговаря на първия танц, и завършват със сватбата на Фикрет - сега ще видим какво Зюлейха вижда, когато обръща погледа си към Фикрет.)
Последен клип:
два дни до големия финал
https://twitter.com/i/status/1536664757318496256
ясно ни показват, че силните страсти и обрати ще продължат до самия финал; конакът на Яман - център, фокус...
Лучия, Якут, благодаря за клипа, последния фрагман, превода и вашите коментари!
За всичко благодаря!
Последният епизод, сбогуване със сериала! И на мен ми е тъжно...
Хареса ми клипа, радост е основната тема. Усмихнатите лица на нашите герои; повечето вече не са живи; и в живота е така. Усмивки на фона на тъжната музика: двете вървят заедно, но радостта надмогва смъртта, животът е по-силен от смъртта. Влакът продължава да се движи, животът непрестанно се променя...
На мен ми харесват тези основни теми и внушения, отговарят на това, което гледахме.
Фрагманът:
„Не се сбогуват тези, които обичат със сърцето!“
Влакът в началото и в края на фрагмана: влакът на промяната никога не спира да се движи;
преминава основното за епохата, за която ни разказаха: памук; родители и деца; енергиите, които движат хората на това място: конете, водата, всичко, от което те се чувстват част на това място;
от конкретната история: Фюсюн издава Бетюл, дъщерята на приятелката си; дали от Шермин е разбрала къде са, може и Шермин да е предала; Зюлейха говори с Чукурова за приятелство, но Фюсюн и досега беше много фалшива приятелка, каквато всъщност е и Шермин; доживотен затвор – справедливо; Бетюл свърши добра работа за Яман, въпреки и не тази, която и беше възложена от Демир; Зюлейха направи всичко възможно за тях двете да останат като роднини, но те не разбират от нищо.
Ездачката в червена дреха, която се появи след смъртта на Хюнкяр като нейно продължение; тя тръгва от огнените искри на огъня, в който горяха хората променили Чукурова, преминаващ в огъня на празника; Зюлейха горя в единия огън, но извежда с празник хората в новото време; картината я показва слята с природата на Чукурова;
На страната на Фекели се създава усещането за приемствена верига от мъжете: от визуалните повторения с Йълмаз и Мюжгян – родители на Керем Али; къщата, където живееше преди Мюжгян, а сега Зейнеп; еднаквите сцени на Йълмаз пред тази къща и сега на Фикрет; повторения в двете сватби, дори колата е същата; Фикрет, който беше свързан с Йълмаз и Мюжгян; създава се усещането, че детето ще живее с хора, които ще носят в себе си предишните хора...хубаво усещане.
Сериалът започна със сватба в Яман и завършва със сватба на това място;
Зюлейха обяви, че е настъпило време без оръжие и време на правосъдието – провъзгласен е още един важен принцип на промяната, това явно не е стигнало до Вахап; кръвният брат отмъщава за брат си, докато кръвният брат се жени в дома на брат си; кръвният брат Вахап заплашва с оръжие и смърт кръвния брат Фикрет: много интересна ситуация за кръвното братство на Фикрет, който празнува най-щастливия момент в живота си в бащиния дом, вратата на който му беше отворена от кръвния брат Демир; сега изпитанието е за кръвно и духовно. Дали няма да изгубим Четин? За да затвърдят, че не кръвното, а духовното спасява. Двата важни рода в Чукурова продължиха съществуването си благодарение на духовното, а не на кръвното, при това за спасението на рода размениха кръвни членове от своя род: Аднан и Фикрет.
В края – фокус върху лицето на Зюлейха. Зюлейха отпуска раменете си в знак на облекчение. Това може да означава много неща. Но като финал едното значение би трябвало да е: край на лошото от изминалото време и облекчение, че новото време започва с яснота за това какво се е случило в предишното. Казвам това, защото още съм оптимист: може да не става очакваното от нас, но пък винаги става нещо, което после ни харесва. Хубавото в този сериал беше да не знаем какво ще стане в следващия момент, а сега – в най-последния.
Загадка остава защо Зюлейха, която има безкраен гардероб, на този голям празник сега е облечена с точно тази рокля, дори прическата и е същата? Докато танцуваше с Хакан, а това беше първият им танц, началото на любовта – „Какво толкова, танцуват двама партньори...“, Зюлейха се обърна и видя Фикрет.
(Има нещо такова, че в кадъра с първия танц сякаш е концентрирано съдържанието на епизодите от обратното броене: те започнаха със сватбата на Зюлейха и Хакан - отговаря на първия танц, и завършват със сватбата на Фикрет - сега ще видим какво Зюлейха вижда, когато обръща погледа си към Фикрет.)
Вчера Вахиде е имала рожден ден.
Да е жива и здрава!
Присъствието и прави всяко нещо красиво!
Да е жива и здрава! Присъствието и прави всяко нещо красиво!
Последен клип:
два дни до големия финал
https://twitter.com/i/status/1536664757318496256
ясно ни показват, че силните страсти и обрати ще продължат до самия финал; конакът на Яман - център, фокус...