Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №25

Май Аднан дайъ е бил сапьор в казармата  и веднага разбра, че динамита няма да гръмне. Така ги спаси. А Вахап пак ще отиде в лудницата. Дават накрая с всеки какво  е станало. После ще пиша. Само да кажа, че Лейля тръгва по стъпки на Демир и сатав машинен инженер жени се за сина на Самед, а Аднад кинематография и той създава биографичен филм за майка си и печели награда за филмово изкуство в Адана  и в Берлин. Юзюм става педиатър и работи в Чикаго. Рашид и Фадик имат момиченце- Филиз, която става адвокатка. Фикрет умира на 74 г. Имат момиченце, което се казва Мюжгян. Четин се жени за учителка. Ибо дайъ се жени за Джеврие и до края на живота си се оплаква от Джеврие. Гафур и Гюлсюм си построяват къща на р. Сейхан. Фюсун се развежда с Ахмед и послед на старини я настаняват в старчески дом и продължава да клюкарства с Мезийет. Шермин докрая мете улиците и 2011 умира. Зюлейха доживява до 72 г. възраст. Не казват да е с някой. Бетюл след 24 години излиза от затвора, но не успява да се задържи в Чукурова и изчезва безследно. След време от смъртна присъда променят наказанието на доживотен затвор на Акадир и по време на свада със затворници е убит в затвора. Чолак пък се разболява от диабет  и от това умира.
Това е засега. Пак ще допълня.
Хаминне е една от най-големите дълголетници на Турция. Почива на 109 г. ( ако правилно съм разбрала, много бе). Надживя всички. Накрая Аднан Йълмаз снима филм за нея и й показа снимка на Абди паша и тя разказа, че го е чакала да се върне от фронта 2 години и е държала негов кичур коса. Голама любов, но той се завръща от фронта и се жени за дъщеря на някакъв паша. Нещастна любов. Накрая пак попипта дали е яла сютляч.

Това ли беше?  Е, доволна съм, все пак си е изненада никой да не умре накрая!  Дет се вика 3 дена яли, пили и се веселили, след 4 години мъка.

Дадоха като голям само малкия Аднан, но сега първото име му е Йълмаз. На мен от малък си ми прилича на Йълмаз, особено в очите - големи с дълги мигли. И сега ми прилича на Йълмаз. Демир беше с много по-присвити и дръпнати очи и все пак Йълмаз е биологичният татко.  
Йълмаз - Аднан е станал журналист и е направил филм за майка си. Това разбрах. А Лейля е адвокат и е начело на фирмата - тя приличала на Демир по характер; а на вид е като Зюлейха; имала син - Демир. Четин също има дъщеря - Гюлтен. Керем Али и Мюжгян нещо с фирмата Джихан памук. Юзюм в Щатите.
Помнят се всички. Младите знаят за миналото и явно го уважават, ценят и помнят.

Приятно ми беше момичета! Дано открием нов сериал и пак да си коментираме. Всичко хубаво и весело и приятно лято! До скоро!

Момичета и аз БЛАГОДАРЯ!!! За прекрасната компания и хубавите моменти!
Якут, благодаря за превода и разясненията!
Имаме още да коментираме, а и се надявам да изберем сериал и пак да гледаме и да се вълнуваме заедно след лятото, живот и здраве!

Момичета, от сърце ви благодаря на всяка от вас!
Удоволствие беше да гледаме заедно и коментираме може би един от най-стойностните сериали от  последните години. По- късно открих сериала и вас, но съм изключително благодарна, че се срещнахме. От всяка от вас научих много. А най-важното, че се забавлявахме, наслаждавайки се на страхотната игра на актьорите и потопени в атмосферата на този този толкова красив край на Турция. Благодаря!
Ще допълня разказа си щом гледам в ютуб.
До скоро! Надявам се  пак да се засечем в друг сериал.
Лека нощ!

П. П. Финалът
Зюлейха Яман в момента на заснемане на филма е на 72 г. Посветила  е живота си на децата си и на Чукурова и все още  е начело на чифлика. Лейля Яман като баща си учи машинно инженерство в Берлин. Жени се за Мустафа, синът на Самет, който също  учи в Берлин. Тя поема холдинга. Холдингът на Яман достига до един най-големите в Турция. Лейля има  син, койтоноси името на баща й  Демир. Фикрет е на 74 г. и преди 2 години се пенсионира като е оставил на сина си Керем Али управлението на фирмат.  Фикрет и Зейнеп имат дъщеря, която е кръстена на Мюжгян. Мюжгян става текстилен инженер. Керем Али и Мюжгян заедно управляват оставената от от дядо им Али Рахмет текстилна  фабрика  "Джихан памук". Четин Джиерджи, искал заедно с Фикрет да се пенсионира, но го направили почетен управител на фабриката. След време се запознава с една учителка по музика на име Айшен и се жени за нея. Четин има дъщеря на име Гюлтен. Гафур и Гюлсм се женят. Доведеното момче Мехмед Али, когото Гафур обича като собствен син става архитект. Построява в Чукурова много  мостове  и училища. Построява къща за Гафур и Гюлсюм на р. Сейхан. Една вечер през лятото му прилошава, докато стоят с децата на балкона  и умира на 75 години. Юзюм сбъдва мечтата си да учи медицина. Завършва първа по успех. Заминаваза  Америка като с стипендиант от  фонда на Хюнкяр Яман.Там прави специализация по педиатрия и впоследствие става шеф на клиника в Чикаго. Лютвие Думан е два мандата е била народен представител от Чукурова. Създава Министерстерство на земеделието. Почива през 2000 г. на 80 години. Умира в ръцете на Фикрет и на Зейнеп. Погребана е до гроба на приятеля си А. Р. Фекели. Фадик и Рашид имат син и дъщеря. Синът им Кенан е  офицер, а дъщеря им Филиз е една от най-добрите адвокати на Чукурова. Джеврие и Ибо се женят, но е постоянно е недоволен от мрънкането й. Шермин Яман работи като хигиенист и през 1990 г. получава инфаркт и умира. Докато дойде колата да я прибере на улицата са чакали 2 часа. Бетюл е освободена след 24 години затвор, но не успява да се закрепи в Чукурова,  после безследно изчезва. Никой не знае в какво положение е  и къде се намира. Фюсун, която не се знае приятел ли е, или враг на Шермин, се развежда с Ахмед, защото мъжът й е все зает и е извън страната. Сега е в старчерски дом и в клюки й минава времето с Илкнур и Мезиет. Хашмет Чолак дълги години е в затвора и докато очаква да бъде освободен поради заболяването си от диабет умира през 1985 г. От екзекуция променят на доживотен затвор присъдата на Акадир, но е убит по време на свада на  затворници в затвора. След инцидента на сватбата на Фикрет, Вахап е изпратен в лудница в Ерзурум. Три години след това, по време на опит за бягство пада от покрива на сградата и умира.
Хаминне Азизе Сарачолу е една от дълголетниците в Турция. Аднан Йълмаз пснима  репортаж с нея, докато е още студент по филмово- телевизионно изкуство. В репортажа разказва за младостта си. Как имала рокля с дантелена яка, донесена от Европа от  баща й. Всеки петък излизали да видят падишаха  и т.нар. петъчен поздрав. Тогава видяла за пръв път Абди паша.   Разказа как го чакала две години да се върне от фронта, как пазела кичура от  косата му в пазвата си, как чакала писмата му , а  накрая като се върнал от фронта, той се оженил дъщерята на някакъв паша, слаба, кльощава, грозна. Много плакала, изпаднала в меланхолия. Оказа се нещастна любов. После Аднан й показа снимката на Абди паша. Много се зарадва. Много  го е обичала. Йълмаз  Адна я попита още какво си спомня, при което тя се ядоса и каза че всичко си спомня, да  не е бунак, само едно нещо не можа да се сети, но се сети и  попита дали си е изяла сютляча. Хаминне почива на 109 години през 2011 г. склопява очи  в любимия си конак. Йълмаз Аднан Яман учи кино във Великобитания. Първият му филм печели наградата на филмовия фестивал в Адана "Златен пашкул" (Алтън коза) за най-добър филм. Посвещава години на филма за майка си, представен на филмовия фестивал в Берлин. Накрая той беше представен като Йълмаз Аднан Яман.

Много сладко Азизе Сарачоолу.
Аз много пъти съм ви показвала, че обичам предсказанията, но много бързо се включвам към това, което са направили създателите. Пренареждам очакванията си в това, което видяхме. Жалко е, че нямаме пълен превод, но все пак става ясно като замисъл. На мен ми хареса, дори мисля, че като поразмисля ми харесва много.
Конкретно: сватбата с любов покри старата сватба на Зюлейха и Демир, която беше любов само от негова страна и тъжно от нейна. Тази сватба постави началото на това всичко, което виждаме сега: разцвет на Чукурова. Зюлейха е в роклята от танца с Хакан: ние виждаме старата и новата сватба, а Зюлейха е с чувствата си сякаш с Хакан. Някак така го усещам.
През цялото време от извеждането на булката до сватбата в Яман беше странно как звучеше само музикалната пиеса от сериала, но не се чуваха човешки гласове и оригиналните инструменти, които в момента изпълняваха някаква музика. Това ми се вижда като преход към най-интересната част - финалната с дикторския глас.
Но първо за Вахап: неговото изпълнение аз тълкувам по този начин: Вахап е изцяло в старото - въоръжен, целият във взривове и искащ, доколкото разбрах, Фикрет да оттегли обвинението срещу брат му. Вахап е изцяло олицетворение на това, което си е отишло от Чукурова и той предизвиква хората на новото да се откажат от принципите си, за които те заплатиха с живота на свои хора. И това естествено не стана. Така, че новата сватба с любов и арестуването на Вахап дадоха отговор за необратимост на новото. така го разбрах.
Жената на Гафур е много хубава, ще си имат сигурно и тяхно детенце и ще бъдат много хубаво семейство. Бъдещето на Яман са повечето такива народни хора, обикновени, но те също се промениха.
Много беше интересен замисълът на последната част, нещо като епилог. Разказ за героите от "Имало едно време в Чукурова", но и с това, което е тяхното бъдеще. Направи ми впечатление, разбира се без превод само това, което стига до мен, първо представиха Зюлейха с Лейля, дъщеря на Демир, тя ще се омъжи и има син Демир. Аднан представиха по-късно като Йълмаз Аднан, не чух дали казаха нещо за баща му, но явно Йълмаз за Зюлейха остава баща по-близо до сърцето и, докато Аднан и фамилията Яман са останали повече като документи. Той е изнамерил цялата история - снимки и явно е събирал разкази, важното е, че историята е възстановена. Важното е, че децата на Демир и самата Зюлейха са останали на земята му. Това не е малко постижение и е свързано с човешко страдание, реалистично е показано.
Лучия, аз не мисля, че причината е Мурат. Показват ни, че героинята трудно е понесла "присаждането" в тази толкова различна среда, в която тя попадна. Спомням си на сватбата как се стряскаше от гърмежите. Тя искаше да живее свободно и да обича, а беше пречупена в нещо толкова различно. Аз сега оценявам това, че тя изобщо остана на това място, остаряла е и там гледа децата. Нали Демир я искаше завинаги, тя е там. Но явно не е по силите и да бъде щастлива и след смъртта на Демир. Докато той беше жив, да, но след това вече са взели превез трудният начин на живот и загубите. Такова е виждането на сценаристката. Аз го приемам. Изобщо не е важен Демир, важно е това, което Демир направи: Чукурова се възроди и обнови, а това беше предизвикано от него. Неговата любов към Зюлейха беше някакъв блян за новото. Демир за нас е с име, но Демировци са били много. Може би затова показаха и такъв край за него - сякаш слял се със земята на Чукурова.
Азизе дава интервю. Много хубави снимки на фона на конака, Азизе е самият стар конак. Разказва откакто я познаваме за Абди паша и несбъднатата си любов, с каквато живееше и Хюнкяр, времето, когато децата са правили родителите си щастливи...Така е живяла и Хюнкяр, но какво точно ще носи в сърцето си Зюлейха, не знаем. Зюлейха много обичаше и тя беше обичана, но...

Не стана нищо от това, което ние очаквахме. Но това не е важно. Важното е, че Чукурова е напълно възстановена, а ние проследихме историята на тази епоха. Зюлейха е станала на 70 години, още е господарка на Чукурова, там са децата - това е най-важното, което се случи в сериала. Да остане Зюлейха в Яман. Зюлейха принадлежи по своята същност на кръга Фекели, от който тя беше отделена. Но само така Яман можеше да бъде приведен в съвременен вид, иначе щеше да се развие памукопроизводството, но земеделската част щеше да си остане непроменена. Сега двете части са равномерно модернизирани, но в Яман предстоят идеите на Демир, за които в бурните времена нямаше възможност. Индустриализацията измества тежестта към кръга Фекели, там се развива фабричното производство, там се укрепи сега семейството и това са съществени разлики в сравнение с миналото, когато тежестте беше в земеделието, а Фекели изобщо ги нямаше.

Сравнението с филма "Райски дни" сега изглежда така: във филма младият герой и богатият собственик бяха убити, домът на собственика изгоря, а героинята тръгна по света. Докато в сериала конакът на Яман преживя "пожара", младите мъже Йълмаз и Хакан загинаха, собственикът загина, но животът в конака се възстанови и продължи дори още по-хубав, главната героиня си остана с децата в конака. Съвсем различно развитие.

На мен финалът ми хареса. Ще гледам с интерес и превода. Имам усещането, че всичко изибистрихме.
За мен сериалът беше голямо удоволствие във всяко отношение. Незабравима атмосфера, логичен сценарий, за това какво ние сме очаквали и какво те са направили - правото е тяхно!  Красива режисура и заснемане като кино, музиката!!! Актьорите...Беше много хубаво.
Благодаря за превода, Якут!
Благодаря за компанията на всички!
Както обещах, аз бях дотук. Пожелавам ви още много приятни забавления!

Привет, момичета!
Как сте след финала на Чукурова?
Лучия, благодаря ти за прекрасните снимки на актьорите.
Радвам се, че са усмихнати, личи си че са доволни от работата си по сериала. Гледах видео за рейтингите на сериалите за периода от 13-19 юни и се оказа, че Чукурова е бил на второ място по тотал. Вярно, че на напоследък много сериали приключиха, други направиха финал на съоттветния сезон, но въпреки всичко това си е признание за добре свършената работаза целия екип. Все пак колко от тях могат да се  похвалят с рейтинг около 6 за целия сезон.

Като цяло ми хареса края на сериала с малки изключения. Беше добро решение да разкажат накрая сбито какво се е случило с всеки от героите. Не ми допадна обаче, че накрая след разпилените снимки не видях нито една на Йълмаз, камо ли на Хакан, когото отписаха като чужд защото не бил от Чукурова. Да ги питаш дали Йълмаз беше от Чукурова или Лютвие, но къде са погребани все пак. Поне накрая компенсираха феновете на Йълмаз с това че представиха сина му като режисьор Йълмаз Аднан, а в центъра на снимките пък бяха поставили снимката на Демир с Лейля и сега по-добре се разбира защо в тийзъра на сезона Зюлейха беше с малката Лейля на входа на конака, защото се очакваше логично като наследница на Яман тя да оглави фамилния холдинг. Така Ваня се оказа права с нейната прогноза за финала как накрая Зюлейха ще остане в Чукурова и Демир ще бъде моралния победител, защото неговата цел е изпълнена. В крайна сметка, независимо, че в последно време Зюлейха проумя истинското лице на Демир и беше стигнала до извода, че за нея не беше добър съпруг и имаше доста грехове (като че ли тя беше безгрешна), но все пак Демир беше и добър и любящ баща и тя се е опитала тази любов да предаде и на децата. Постъпила  е точно като Хюнкяр, отгледала Демир като не е оцапала паметта на Аднан, независимо че никога не е изпитвала щастие с него.

За съжаление, след Хакан Зюлейха повече не се събира с никого. От Хюнкяр получи в наследство и нейната съдба, конака и отговорностите с него и делата на Чукурова, както и Хаминне, която  както турските зрители неведнъж писаха надживя всички.

Б. А. наскоро писа, че Селин Генч в ролята на Елиф ще участва в биографичен филм за певеца Нешет Ерташ.
Ще участват също Тимучин Есен в ролята на Мюслюм баба, Еркан Колчак Кьостендил, Мелиса Аслъ Памук  и много други. Явно е масов, очакват да бъде и касов филм. Ще го пуснат на 23 декември.

Назан Кесал пък ще участва в сериала Последен ден (Сон гюн)  с Еркан Петеккая, Неджип Мемили, Ахмед Мюмтаз Тайлан и Уур Юджел, сериал от 8 серии по 45 минути за дигиталната платформа на ТРТ.

Керем Алъшък ще влезне в ролята на състрадателния, смел и хладнокръвен шеф Екрем  от турското разузнаване във филма  "49", който разказва историята за  вземането на заложници в Турското генерално консулство, след  завладяването на Мосул от Ислямска държава през 2014 г. Снимките ще започнат в началото на юли. Ще участват Исмаил Хаджъолу, Ханде Доандемир и др.

П.П.
Момичета, гледах първата серия на  "Приказка за розата" (Гюл масалъ), чието действие се развива в Спарта.  Намесена е разбира се и българската следа. Както се казва "ченето ми падна" като една от героините разказа историята за пренасянето на розата в района. Представете си станало по османско време от  един уважан бей от Испарта, който  пренесъл розата не откъде да е, а от българските земи от Казанлък и то не как да е, а в бастуна си.
Ще проверя този факт дали е истина и пак ще пиша, че ми стана интересно.
Сериалът го излъчват от 20.00 до 22.30 часа. Главната героиня Гонджа (името й означава пъпка на цвете, все още неразтворено цвете) наследява от майка си къща и 146 дюнюма земя, но за да си ги получи от бабата, на която майка й ги е поверила имотите,  баба Фатма постави условие момичето да остане в Спарта за две години и да съживи розовите масиви  и да поправи къщата. Там се запознава с нашия левент момък Топрак (означава земя, пръст), който е син на един от бейовете на района,  отглеждащ лавандула. Бащата на момчето явно е бил влюбен в майката на момичето, но тя се жени за друг.
Та това е накратко сюжета. Да видим розовата пъпчица дали ще пусне корени в плодородната почва на Испарта. Но са снимали райски красоти. Само затова си заслужава да го гледам. Засега ще му дам шанс.

Историята с пренасянето на розата от Казанлък в Спарта е вярна.
Мюфтюзаде Гюлджю Исмаил ефенди  пренанася розовите фиданки в бастуна си преди повече от 150 години, през 1870 г. Исмаил ефенди е роден през 1840 г . и е  син на един от първенците на Ялвач - Мехмед Иззет ефенди син на Мейданбейолу. Получава много добро образование в медресе. Търговската си дейност започва първо с тъкачество.  А по-късно решава да пренесе розата в родния си край. Първоначално засява масив от 30 дюнюма и построява розоварна. Но чак през 1888 - 1890 г. г.започва да  добива постепенно известност с  отглеждането на розата и производство си  на розово масло. Преминал е доста труден период. В началото освен розова вода не е могъл да произведе масло и всичко го обвинявали в лудост, но човека продължил упорито да пробва. Чул че някакъв  човек от Денизли намерил начин да извлича розово масло и си писал с него. Накрая с помощта на Нури  паша от Афйонкарахисар и Арабаджъ Ахмет уста се запознава с Пехливан Ахмет, майстор на розовото масло от Казанлък и го прави главен майстор в розоварната си. После успява да убеди властта в качествато на розовото си масло, даже от министерство на земеделието му предлагали парична награда, която не приел и тогава му подарили казан за дестилация (имбик). Постепенно се отваря за външния пазар, като участва и на международни изложения, а хората които  с неверие са гледали на цялото начинание започват да сеят и отглеждат рози. Спарта се превръща в центъра на  розопроизводството в Турция. Исмаил ефенди умира през 1915 г. по време на розобера.

http://www.isparta.gov.tr/isparta-gulu

Това е позната ни "роза дамасцена" както разказа  и бабата в сериала. Тя се отглежда и в околните райони, но центъра на добива й е Спарта.

Здравейте!
След финала останах с усещането, че нещо не е така, както тогава ми се видя. След превода със субтитри и време за размисъл се връщам с още един опит да разбера това, което гледах. Моля за извинение, но не искам да остане недовършено  нещо, което съм гледала четири години.
Епилогът е интересно направен, напомня първите епизоди. „Историята на Зюлейха...История за любов, страст, скръб и победа.“ Зачудих се в тази поредица в какво се изразява победата? Една посока – промените в Чукурова, другата може би в личен план.
„Зюлейха Яман, Госпожата на Чукурова. Тя посвети живота си на децата си и на Чукурова, която много обичаше.“ Браво, ще рече човек, че това е, което Демир очакваше от нея.
Но коя  Яман е Зюлейха? Според мен, това е Яман от прякора, който Фекели е дал на Хюнкяр, а не фамилното име на рода Яман. Зюлейха нарече Хюнкяр „мамо“, когато бягаха, подкрепени от  Хюнкяр; след смъртта на Йълмаз Зюлейха се облече като Хюнкяр и с нейния кон тръгна да обикаля чифлика, което прави досега; като такава Яман тя стана жена на Хакан в стаята на Хюнкяр. Да бъде дъщеря на Хюнкяр – като такава тя се представи на Хакан и пред портрета на Хюнкяр вечерта след погребението на Фекели, означава Зюлейха да е сестра на Демир. Яман - по Хюнкяр, я отвежда и към Фекели, затова името е още по-ценно за Зюлейха. Яман като „сестра“ на Демир и Яман като родово име, остатък от брака с Демир, са две различни идентичности, за които знае само Зюлейха. Нещо като сестра и жена на Йълмаз в началото на сериала. Сега тя е вдовица на Хакан, но всички мислят, че е Яман от времето на Демир, а тя всъщност е Яман по майка. Това и върши много добра работа, защото така запазва връзката си с рода, но без участието на Демир. Мисля, че за такава Зюлейха Яман става дума в епилога: тя е в съзнанието на Зюлейха и и дава спокойствие с отсъствието на Демир, а Яман като име на рода е за навън, пред другите. Използва едната или другата както и е удобно. Струва ми се, че тя сега извежда на преден план вътре в себе си брака с Йълмаз.

Задавах си въпроса как Зюлейха, която има такова лошо отношение към Демир, е възпитала децата с добро отношение към него – поне това се разчита от епилога: Лейля дава името му на единствения си син, а Аднан се усмихва над снимките с Демир. После гледам отново и започвам да откривам неща, които ме карат много да страдам – все пак четири години...
В насочването на децата Зюлейха не се е придържала към желанията на Демир: той мислеше, че Аднан ще наследи неговото занимание със земята, за Лейля май нямаше определени идеи, каквото и харесва. Добре, Зюлейха е тръгнала по друг път, пътя на биологично заложеното във всяко от децата, може и така. Във всеки случай, прави впечатление, че на Аднан е дала камера още на сватбата, той е  дете. Това е определено насочване към бащата Йълмаз, то става на фона на сватбата в конака и събитията от последно време, когато Зюлейха търси нов път след Хакан за себе си и децата.
Първият разказ е за Лейля Яман. Тя е такава, каквато си я пожела Демир: да прилича по външен вид на майка си, а по характер на него. Зюлейха е поддържала холдинга докато Лейля е била малка, а нататък Лейля го е издигнала до големи висоти. Дори е родила син и го е нарекла Демир. Точно в това е капанът: не само кръвната свързаност, но и който се занимава със земята, естествено ще е близък с Демир, ще иска да го опознае повече и ще даде неговото име на детето си. С камерата Зюлейха е отклонила още в ранна възраст Аднан от това занимание. Тя не знае как той би се отнесъл към земята, към коня, към холдинга, ако му е дала нещо толкова интересно като камера. Работата е в това, че Лейля е краят на рода Яман, нейните деца принадлежат на рода на съпруга и. Този Демир няма да е Яман, той ще е свързан с Яман чрез майка си, но ще бъде член на друг род. Освен това, докато този Демир дойде на бял свят,  познатият ни Демир Яман ще е вече блед спомен за хората в Чукурова.
Последица от такова насочване на интересите на децата е, че Аднан остава единствен наследник на рода Яман, който може да продължава рода. В случаен момент от филма ни показват Зюлейха да прегръща Аднан, докато той държи камерата, без текст. След това разбираме, че по времето, когато е студент и прави интервюто с Азизе, Аднан все още е Аднан Яман. Снимано е интересно – не ни показват лицето на Аднан. Вероятно, за да бъде ефектно представянето му по-нататък с два последователни кадъра: отново Аднан на сватбата и веднага след това - Аднан на бюрото на Демир в близък план.
Не е ясно точно по кое време Аднан Йълмаз Яман става Йълмаз Аднан Яман. Но е след интервюто с Азизе и с новото име вече се представя като  завършил следването и работил години наред над „проекта на живота ми“ – филм за историята на майка му Зюлейха Яман. Това показва, че името си е сменил сам, когато вече е бил пълнолетен, направил го е съзнателно, а не майка му за него, докато е бил още дете. Възникват много въпроси във връзка със смяната на името: какво го е подтикнало, сам ли е решил или нещо или някой му е въздействал...Може да се предполага, че историята на Азизе, чута от Аднан във възраст, когато сам вероятно вече е изпитвал някакви чувства, го е довела до разбирането на това как незавършени чувства се помнят цял живот. Тази история го е накарала да разбира по-добре и майка си, а може би и да започне да работи по историята на живота на Зюлейха. Винаги има възможност да се въздейства в желана посока за формиране на идеи и цели, когато става дума за близки хора. Вече знаем какво може да е казала Зюлейха на Аднан: че тя му е дала името на баща му, наричала го е Йълмаз. Защо той да не поиска да направи същото като майка си, за да я зарадва, да я утеши, още повече, че Демир е поставил Йълмаз като допълнение към името, а Демир не е и жив.
Разликата между двете имена не е само в реда и подреждането на съставящите  имена: двете имена са различен разказ за историята на Аднан.
Аднан Йълмаз Яман е историята на Демир. Той се ожени за Зюлейха, която се представи като сестра на Йълмаз и естествено - девствена; Аднан е дете, родено в брака с Демир, Аднан е началното и основно име, към което по-късно Демир добави името Йълмаз – името на биологичния баща, за да се знае и да зарадва Зюлейха.
Йълмаз Аднан Яман разказва съвсем друга история. Тук основното и начално име е Йълмаз, дадено от Зюлейха в самото начало на бременността и тайно използвано от нея и след раждането и именуването като Аднан. Дете, което е заченала от Йълмаз в брак, иницииран от нея, на което тя обещава да посвети живота си, но по-интересното е, че за бременността Зюлейха не казва на бащата Йълмаз, нито е писала в многобройните писма до него, но за бременността „случайно“ разбира Хюнкяр. И така, лошата Хюнкяр и добрата Зюлейха правят заговор срещу Демир, който ще стане баща на Йълмаз, без да знае това, и ще даде на същото дете, но вече за своето бащинство името Аднан. Тази история няма как да е известна на Аднан от друго място, освен да е разказана от Зюлейха като такава, че майка и син Яман са и „взели“ детето. Това не отговаря на истината, която знае Демир, но сега няма кой да оправи тези бакии. Аднан е станал Йълмаз и това изглежда като негово желание на зряла възраст, но тук съвсем явно има въздействие: може да е с избора на историята за записване, която би могла да поведе към такъв  разговор, Зюлейха може да е споделила, че е тъжна, че той не носи името на баща си Йълмаз, има различни възможности за въздействие. Във всеки случай, промяната на името така, както и насочването към професия, е в нарушение на желанията на бащата Демир и изцяло в посока на кръвния баща Йълмаз.
Най-напред разгледах снимките и пресата – те показват, че Аднан се е ровил, търсил е, рисувал е основни неща, които и на нас показваха: влака, моста, коня, разбрал е епохата, разбрал е майка си, но това, което го е довело до смяната на основното име, не е на бюрото, това са устни разкази. А някои снимки като напр. семейната снимка на Яман може да бъде тълкувана както човек поиска: и като начало на Аднан, и като „взели са ми Йълмаз“. Но по-интересното е, че бащата Йълмаз не знаеше, че чака дете нито, когато пита Зюлейха, нито от нейните многобройни нестигнали до него писма. Най-напред си казах, добре, сменил е името с това на биологичния баща като основно – след издирването е почувствал по-голяма близост с него, а може би е искал да утеши и зарадва майка си, но пък  е запазил фамилното име. Аднан е пълнолетен и трябва да се има предвид, че ако поиска и посочи основания, той може да смени или да се откаже от което пожелае име, вкл. и от фамилното. Или пък помислих друго, дали и тук не е използвано Яман по Фекели. Но не, защото е запазено Аднан. Чак когато направих разсъжденията за Лейля разбрах, че тук идеята е друга. Най-важният наследник на Демир Яман, който може да продължи рода Яман, да е Йълмаз Яман! Това е връщане към началото, нов вид отмъщение. В смисъл, че дори, ако детето само има желание за такава промяна в името, Зюлейха би трябвало да говори с него и да не разреши това, като има предвид как Демир прибави към името частта за биологичния баща. Това, разбира се, са мои наивни мисли, по-скоро тя го е водила в разсъжденията му по темата.
Успокояващо ми изглеждаше това, че Аднан седи на бюрото на Демир, гледа с усмивка и спокойствие събраните материали, а после се заглежда и напред – сякаш в бъдещето, все така  с хубаво изражение. Но това, което Зюлейха прави, не е задължително да го разбира по същия начин и Аднан.
Всъщност проблемното дете сега е Аднан, защото и двамата бащи не са живи. Майката комбинира най-изгодното за нея и сина и, когато след време останат в конака сами. Двамата ще повторят двойката Хюнкяр и Демир след смъртта на Аднан. Лейля с нейния Демир естествено ще отиде при мъжа си. А и докато дойде това време – след повече от двадесет години, от Демир Яман вече няма да има и следа, никой няма да го помни. Не се вижда снимката с рамка от маслинова клонка, на която Демир държи сина си Аднан, напр. Виждам снимки на Демир с Лейля, може да е подчертавано, че Демир повече е обръщал внимание на Лейля, нещо като „твоя син“ и „моята дъщеря“; Зюлейха много ги владееше тези неща, защо не и сега.
Когато се роди дъщерята на Демир, Зюлейха не позволи на Хюнкяр да си отвори устата за име, даде и веднага името на някаква измислена учителка, която помагала на Зюлейха безвъзмездно. Така не позволи подновяване на името на Хюнкяр, иначе – нейна майка, но по-скоро майка по линията на жени, живели нещастни, без любов. Зюлейха си заслужава съдбата. Едва ли има по-обичана жена от нея, от тази любов, с която я дари Демир, към която тя се отнесе толкова жестоко, беше достатъчно да каже, че не иска да се омъжва за него. Та нали в тоя конак стопанка е благодарение на любовта на Демир. Сега на Демир е подготвила същата участ: Демир ще се роди като член на друг род. Така вероятно е намислила да накаже след Хюнкяр и Демир, за да остане Йълмаз като единствен наследник със специалното име, избрано от нея. Така и двете и деца ще носят имена, избрани от Зюлейха. Аднан ще има не само променено име, от това дадено му от баща му Демир – другият по това време не е чувал за неговото съществуване и виновна за това е само Зюлейха, но и с променена воля на Демир за това накъде да бъде насочено или поощрено, ако само си е намерило пътя. 
Такава като Зюлейха не се става на нейните години, такава е била и когато се появи в конака за първи път: отвън невинна, отвътре умна, хитра и отмъстителна. Тя преметна Хюнкяр още в началото, а Демир - каква наивност и глупост, чакаше тя да го обикне и и говореше за любов. Но за мен Зюлейха не обичаше и Йълмаз, няма как да ме убеди, че обича Йълмаз, когато става жена на Демир и остана толкова пъти при него, когато можеше да си тръгне.
Важното е, че върви промяната в Чукурова, а в Яман ще останат най-прогресивните -  диалектика. 
Сега вече не се учудвам на поведението на Зюлейха, когато Демир изчезна. Веднага се ориентира към Хакан – знаеше, че той е враг на Демир, знаеше как криминално са купени акциите, на сюнета говореше за Яман и нито веднъж не спомена Демир, пусна врага на Демир в родовото мероприятие и знаеше, че Демир няма да одобри това дори и за приятел; пред портрета на Хюнкяр Хакан и заговори за любов със събиране и усмивката в градината беше абсолютно точен отговор - дори преди да знае за Хюлия. По пътя за Измир плака малко за Демир – все пак си е страшно, не знае къде е Демир, Хакан – неизвестен, но хвърли пръстена в очакване на следващ от Хакан. В атмосферата на безбройните отмъстители в този момент, вкл. и Фикрет, Зюлейха беше във вихъра си на отмъщение, което сега продължава. Да вкараш врага на покойния си мъж в брачното легло – това е изтънчена гадост. Но понеже Хакан не и свърши работа за баща, го остави пред вратата, а за да измие собствения си срам, раздаде богатството му, но никъде не каза, че Хакан е мафиот, за да не излага себе си. С Хакан не и се получи да унищожи Яман, сега е измислила този начин и ще завладее рода Яман със сина си Йълмаз. Яман е марка. Зюлейха не се страхува от съдбата, въпреки многото смърт като предупреждения.
Зюлейха не търси информация за Демир нито за смъртта, нито за миналото, защото това и върши работа, тя иска Демир да потъне в забрава и ако някой нещо помни, то да е лошо. Никой никъде вече не говори за Демир, няма и какво да говори. Каква информация да търси, когато и без търсене Зюлейха стигна за Хакан до същото, до което беше стигнал и Демир: нали заради „някаквите неща, с които се е хванал“ – по Демир, сега за същите Зюлейха остави Хакан пред вратата. Вкара Бетюл в затвора, Шермин е изпаднала до чистачка, от Яман само Зюлейха и Аднан, Лейля по име е Яман, тя работи за Яман, но фактически принадлежи вече на друг род, както и децата и. Сигурно това е „победата“, за която става дума в анотацията за историята на Зюлейха.
За какво отмъщава Зюлейха на Демир: защото се ожени за нея – тя можеше да каже, че не иска; защото не я пусна, когато се появи богатият Йълмаз - аз не съм сигурна, че тя би тръгнала с Йълмаз, ако той се беше появил беден, а защо Демир трябва да я пусне, той не се е оженил за нея, за да я пусне, нито той лично я е излъгал в нещо; когато се ожени за нея, Демир всеки път – три-четири преди брака, и говори за сърцето си, за любовта си, тя гледа като отровена; или отмъщава, защото е знаел, че са мъж и жена, а тя се правеше на девствена; наистина не знам защо отмъщава на Демир, може би, защото беше богат, пък беше и жив, сега отмъщава на мъртвия...Дали и как ще го използва в родителските задължения, не ми е ясно.
Зюлейха се е подредила в редицата на Азизе и Хюнкяр като нещастни жени, живели без любовта на този, когото са обичали, обвинява Хюнкяр, че я е принудила да се омъжи за Демир. Какво безобразие и как различно изглежда нещо отвън, когато е друго отвътре. Зюлейха е това, което е, и е там, където е, само благодарение на любовта на Демир. Използва го, използва любовта му. Всички я мислят за честна, справедлива...Много е хитра, така извъртя нещата...и времето покрива всичко със забрава.
Противни са ми всички от вечерта на сватбата: „брат“, който излиза с булката си от вратата на конака, която Демир му отвори, но открил духовните връзки, вече е забравил, че е брат; Зюлейха в рокля в знак на траур за Хакан - врага на Демир, и това нещо е майка на децата му – цялата тая веселба в дома и двора на Демир, без да са си мръднали пръста да разкрият убиеца на Демир и самодоволни от намирането на убийците на Хакан?!? и Фекели. Абсолютно безобразие, навляци. Не знам дали мъртвите виждат, но живите днес, често са мъртви утре. Колелото на историята се върти, важното е, че Чукурова се променя, другото е тъжно...и за мен много разочароващо. 
Винаги съм била близо до това, че в началото на историята стои Зюлейха: тя подготви и използва двойната идентичност, след чутото от Гюлтен на следващата вечер по нейна идея станаха мъж и жена, забременя и...не каза на Йълмаз. История  тип Сахер: с дете от друг Зюлейха завладява постепенно всичко от Яман, последно - рода. Но разликата е в това, че Зюлейха беше издигана от Хюнкяр и подкрепяна от Демир, докато вървеше нагоре, те искаха това, Хюнкяр донякъде, Демир докрай. И когато беше с Хакан, Аднан пак беше най-важният наследник: той спеше там, където преди Демир.

Демир на Зюлейха:
„Дали Аднан е мой син или не, това нищо няма да промени. Защото неговата фамилия е Яман. Тоест, той е мой син. Мой син, който обичам толкова, че бих дал живота си за него, без да мигна. Разбра ли?“
Е, Демир, а какво става, ако твоят син с фамилия Яман не е Аднан, а Йълмаз.

Демир си отиде от този свят с фалшивите уверения на Зюлейха: „все още те гледам с любов, ти си баща на децата ми, ти си моето семейство, моето всичко.“ И по-добре, нека си спи спокойно. Зюлейха не успя да го предаде докрай с Хакан, сега действа чрез Йълмаз.

Усмивки от старите ленти:
Зюлейха: „На мама единственият Йълмаз! Защо не спи моят Йълмаз? Йълмаз! Нарекох те в чест на баща ти, сине. Баща ти рано или късно ще научи истината...“
Демир: „Моят хубав син! Аднан! Лъвчето на татко. Нека всичко хубаво да бъде в твоя живот. Най-хубавото. Да, и ти ще пораснеш. Като татко ще станеш г-н Яман. Героят на Чукурова – Аднан Яман. За теб татко може да се откаже от живота. Живота си.“


Как хубаво го подреди при майка му, а тя тръгна весело към Хакан, после пак към Йълмаз...Сега е стопанка на земята на Чукурова: червената рокля се вее от любовта с Йълмаз, а Йълмаз е и в ръцете и.
Демир...
Но добре стана, че се промени Чукурова. Ако Демир не се беше оженил за Зюлейха, никой от веселата тълпа начело с Фекели нямаше да е в Чукурова, уменията си щяха да упражняват на други места; с философстване нищо не става, трябва действие, това Демир го можеше.