Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №25

Здравейте 🌻,
Днес е Св. ап. Петър и Павел! Здраве, закрила и късмет! Честито на празнуващите!🌺
Благодаря на всички за споделеното и интересните коментари!🌷
Благодаря на екипа за превода!🌹
Тепърва ще гледам епизода.
Якут, много интересна информация за розата и за новия сериал! За снимки с Йълмаз - мисля като  Лучия, че след пожара в конака на Фекели са останали само онези снимки, направени от Хюнкяр и явно СЦ не си спомнят за тях. На един от вестниците имаше снимка на Йълмаз и Фекели (или Демир), Йълмаз е с бяла риза и е в профил. Не мога да направя стоп кадър, но се вижда, ако се вгледаш.
Относно финала на сериала: още не мога да си събера мислите. Някои неща ми харесаха, други ми липсват, остана някаква празнота в усещането ми за края на историята.
Пожелавам хубав ден на всички!

Здравейте, момичета!
Лучия, благодаря за снимката. На фона на снимката с Демир и Лейля поставена на централно място, и снимките на отделните членове на Яман, за тези на Йълмаз и Хакан трябва да проявя фантазия, за да ги забележа.  След като изгледах последния епизод не мога да кажа, че ми хареса финала като цяло. Беше доста слаб, на фона на финалите на трите предходни силни сезона. Да не говорим, че имам и усещането, че тримата герои Хакан, Абдюлкадир и Вахап стоят като "кръпка" в цялостната история на сериала, защото СЦ не изясниха мотивите им за мъст нито към Демир, нито към Аднан.
Ваня, Лучия и Дана, съгласна съм с вас, че не беше редно да оцапват образа на Демир толкова, че да стигнат дотам, че да го погребат тихо и без никакви почести, че и да не се занимаят с разкриването на убиеца му. А Хакан пък да го изкарат лъжец, без да разкрият защо са тези упорити опити  да помогне в бягството на Акадир. Да не говорим, че изобщо не стана ясно защо Демир и Хакан от такива големи приятели, впоследствие се превръщат в непримирими врагове, ако не се считат бегло разкритите детайли за незаконния бизнес на Хакан. За Акадир пък изобщо не разбрахме в какво обвинява Аднан Яман ( поне не беше казано директно, или е било казано толкова завоалирано, че аз не съм разбрала). Чолак пък е ясно защо го вкараха в интригата. Едно ми стана ясно. В  четвърти сезон им трябваше атрактивния Хакан, за да задържат интереса на зрителя, но не не се оказа точно така, както са си го представяли  СЦ. Накрая се оказа, че имало един Хакан Г., който мина през Чукурова, без да остави следа след себе си, ако не се броят раздадените му акции и земя, но кой ли ще го помни като е погребан в Измир, защото не беше местен? Доста избирателно обяснение. Йълмаз откъде е? А Лютвие? Трябваше да се постараят повече.
А по отношение на така натрапчивото им внушение, че трябва правосъдието да възтържествува, тогава защо  не изправиха и Зюлейха на съдебната скамейката? Та тя уби двама души, макар и с мотив за  законна самозищита. Единият по време на нападението в конака и второто й убийство е на Юмит, и само благодарение на заличените й пръстови отпечатъци  от Хакан се оттърва, а Фикрет така леко "заши" престъплението на Демир. Нали, така или иначе Демир беше лошият и беше в неизвестност?
Ваня, за това, че Зюлейха призна Хюнкяр за своя духовна майка се видя още в сцената пред портрета й, когато обясняваше на Хакан за свекърва си. От този момент нататък ми се струва, Зюлейха прие да носи фамилията Яман в нейна памет. А и тя на Хакан беше обяснила, че следва този път заради децата и то се вижда и по-натаътк в жизнения й път, щом остава като господарката на конака, посвещавайки живота си на тях и на Чукурова. Наследи изцяло съдбата на Хюнкяр. Но мисля, че си беше неин съзнателен избор, защото ако не беше убит Хакан, така или иначе   се разделиха и тя щеше да остане сама, така че не може да се счита точно за вдовица на Хакан. Колкото беше вдовица и на Йълмаз. С единия независимо, че имаха брак се разделиха, а с другия не успяха да се съберат. Фактически Зюлейха трябва да се смята за вдовица единствено на Демир.
Намирам обаче за справедливо, че Лейля е поела делата на холдинга и по този начин се подчертава, че тя е фактическата наследницата на Яман. Това, че нейният син е продължител на друг род няма никакво значение. Той е колкото внук на Самет, толкова и на Демир. Тук  акцент поставиха върху духовното родство. Йълмаз и Фекели не бяха син и баща, но връзката им беше много силна. Хакан също прие децата като свои. Гафур и Сание обичаха Юзюм като своя родна дъщеря. Фикрет също обичаше силно Керем Али. Това пък е нещото, което харесах в сериала.
Тъжно ми стана за Аднан Йълмаз. Стори ми се погледът му  доста тъжен и замислен. Сякаш се чустваше някак си "без  корен".  Затова е избрал професия, която му дава "крила" и свободата да "полети" извън Чукурова.
Дана, започнах да следя "Приказка за розата", защото ми се стори интересен. Не е толкова силно въздействащ колкото Чукурова, но пък си заслужава  да се гледа. И другият, който следя е "По-красива от теб" с Джемре Байсел, но той е с  доста по-лек сюжет.
Лучия, слушам Нешет Ерташ, така че ще ми е интересен и биографичният му филм.
Б.А. беше писала, че ще има филм и за музикалната продуцентска компания "Престиж мюзик", която е лансирала през 90-те Махсун Кърмъзъгюл (сина му ще играе ролята на младия Махсун), Халюк Левент и Йозджан Дениз (каста продължава за младежките им версии).
Вълната на биографични филми за известни изпълнители продължава.

Здравейте
Благодаря за споделеното!
Якут,
Йълмаз е погребан в Чукурова, защото той не само разви бизнес в Адана, но и се засели трайно там. Той работеше с много хора и живееше там. Разликата с Хакан е в това, че Хакан живееше на хотел, а Йълмаз имаше конак с Фекели; Хакан имаше бизнес, но не беше в близки отношения с работниците, а Йълмаз познаваше всички; местни хора работеха в конака; създаде промишлената палата в града; създаде обединение за износ на портокали в Германия и най-вече: децата му са в Чукурова и ще растат там, така че и гробът на баща им би трябвало да е близо до тях, за да могат да си спомнят и да отдават почит. Връзката на Йълмаз с Чукурова беше много по-голляма от тази на Хакан с региона. Лютфийе по същия начин: тя стана кмет; създала е и много други неща впоследствие; помагаше на жените и момичетата да се образоват и т.н. Преди смъртта си е живяла поне още 10 години в Чукурова и е заемала държавна служба. Също и племенникът й, внуците й са в Чукурова. Така че, мисля, че има огромна разлика със ситуацията на Хакан. Лично аз си мисля, че за него би било по-спокойно в отвъдното да е погребан в родния си град, до сестра си и брат си.
За финала: както вече съм писала и преди - лично аз мисля, че всеки герой има своята роля, отговорност и вина за всичко случило се. За мен, балансът е важен. Важно е и това, че човек не може да изземва ролята на съдбата. Каквото и да е сторила Зюлейха, началото постави Хюнкяр. Тя издаде Йълмаз на полицията, за да може Яман да има наследник. Опита се да "изиграе" съдбата и да изземе нейната функция и да застане на висотата на съдбата. Това е човешка арогантност и тя бива наказвана. Хюнкяр направи всичко за сина си, който беше на 40 години и способен сам да се грижи и за себе си, за имиджа и статута си, като навреди на нечии други деца и се намеси в съдбата на нечии други деца. Хюнкяр издаде Йълмаз на полицията, въпреки, че знаеше цялата истина: че той е спасил честта и живота на годеницата си и е убил при самозащита. Хюнкяр издаде Йълмаз, въпреки че знаеше, че той е работлив, добър, кадърен и честен млад мъж, защото искаше детето му; искаше нещо негово, на което тя лично нямаше никакво право. Съдбата й показа пътя: Йълмаз спаси живота на Хамиинне. И тази съдба даде шанс на Хюнкяр да размисли и да претегли нещата. Но, Хюнкяр избра да предаде този, който спаси живота на майка й, и така му отне не само неговия живот, но и наговото продължение - детето му. Това е грях на Хюнкяр. Още тогава знаех за себе си, че детето Аднан, няма да се казва Аднан в края на сериала, а ще се казва Йълмаз. И за мен, това е справедливо по отношение на Йълмаз. Детето няма връзка с Аднан Яман старши - нито духовна връзка, нито физическа такава. Самият Аднан старши е спорна личност, която се е занимавала с нечисти сделки, изнудвания, прелюбодейства и т.н. За себе си смятам, че Аднан Йълмаз е променил своето име на Йълмаз Аднан -  на база на проучвания на рода, на база на разкази и на вътрешно усещане. Така, той прави жест и към своя биологичен баща и ще продължи рода Яман на Демир.
Това, което ми липсваше беше разкритието на миналото - имаше толкова неща за осветляване и чаках с нетърпение. Също смятам, че Демир трябваше да бъде реабилитиран. Нещо ми липсва, нещо не мога да усетя края на историята и съм съгласна с коментираното от вас. Така и не разбрах добре Зюлейха. Нейната роля за началото на историята беше голяма, но остана някак скрита и на преден план изпъкват като основни фигури Хюнкяр и Демир. Да, те имат своята вина (както и всички други герои), но ми липсваше някаква равносметка за самата Зюлейха: защо, как.
Някак си, въпреки, че тя и Хюнкяр бяха в основата на случилото се още в началните серии, Хюнкяр си призна и пое отговорност, а тази на Зюлейха увисна. А, сега Зюлейха е сякаш повече Яман (както е била Хюнкяр) и е Яман като нейна наследница (снаха, дъщеря), отколкото свързана с Демир.
За това, че Йълмаз Аднан изглежда сякаш тъжен: да, но мисля, че е за това, че има толкова мъртви близки, които не е познавал. Със сигурност му липсва мъжката фигура. И като наследник на двама бащи, със сигурно той "търси" себе си.
Момичета, пожелавам хубаво лято и ще надничам в темата.

Здравейте!
Определено има връзка между началото и края на финалния епизод:
Фекели и Аднан са представители на двете крайни поколения, участници в събитията: Фекели идва от времето на стария Аднан, говори за изходните точки, обвинява, докато Аднан гледа и вижда от позицията на поколението, което живее в резултатите от събитията, съдържанието и тонът на говоренето са много различни. В някакъв смисъл тази постановка на финалния епизод ми прилича на съдебен процес, в който Фекели е в ролята на прокурор, а на финала чуваме пледоарията на съдията, която съдържа присъдата на младото поколение. Филмовата клапа е като чукчето на съдията, с което се слага край на съдебните търсения и споровете между страните. В двете части са използвани едни и същи изрази, камерата и в двата случая завършва с картината към Чукурова от терасата на конака на Яман.
Една съществена разлика в постановката на двамата говорители: Фекели разсъждава от страната на пострадалите в миналото от Яман, той вижда само любовта между Зюлейха и Йълмаз, чува само техните страдания, обвинява алчността на Аднан, Демир и Хюнкяр: „Чукурова е наша!“, „Изпратиха ме на смърт...“ вижда началото, а двамата влюбени в Чукурова, която „никога не са познавали“ - като жертви. В езика на Фекели са думи като „омраза“, „огън“...Чрез началото и края е създадена антитеза, въпреки, че говоренето от Фекели ми звучи непълно, защото той е свидетел, а по-важното – и участник, почти до края на историята, а вижда само началото. Но замисълът е такъв: началото да се противопостави на финала и децата да се запознаят със събитията, но да имат друга гледна точка за своето отношение към тях, която е изразена чрез мисленето и филма, направен от Аднан. Началото е всъщност обобщение с чертите на епохата „Аднан Яман“ и затова може да се каже, че противопоставянето е: Аднан срещу Аднан, завършило с извеждането на Йълмаз на предно място в името и изместването на Аднан на второ. При такова мислене за промяната на името на финала играе роля не само противопоставянето: биологично - приемно, Йълмаз – Демир като бащи, а избора на стопански и обществен ред, който двамата герои олицетворяват: авторът на филма Йълмаз Аднан е запознат и прави своя филмов разказ и личен избор, познавайки историческите обстоятелства, а не само емоционално. Собственоръчно направените рисунки на символите на епохата: влака, моста, коня, говорят за това. 
Аднан поставя в центъра на своя филм не историята на любовта на Зюлейха и Йълмаз, а самата Зюлейха: „Това е историята на Зюлейха, Господарката на Чукурова, която посвети живота на децата си и на Чукурова, която много обичаше“. Този различен център на изследването създава различна картина: една различна Зюлейха, която не само че познава, но и обича Чукурова, която има успели деца и е заобиколена от много хора – всичко, което сега говори за една различна от началната Зюлейха в разказа на Фекели. В тази картина, резултат на различния избор на гледна точка, невидимо и без да се споменават техните имена, присъстват тези, които Зюлейха е обичала и които са обичали нея, тя не се изчерпва само с любовта на двамата млади от Истанбул. Сега Зюлейха е в две съвсем непознати за нея преди роли: на майка и господарка на Чукурова. Затова еднаквите думи на Фекели и Аднан на фона на отворената врата, гледаща към земята на Чукурова, през която преминава камерата в двата момента: „...история за безгранична любов, борба до смърт и надежда, живееща в упорство...“ имат  различен смисъл в двата случая. За Фекели тези думи се отнасят само до историята на Зюлейха и Йълмаз, докато за Йълмаз Аднан те се отнасят за всички, свързани със Зюлейха. Фекели изобщо няма предвид любовта на Демир, която е причината Зюлейха да е такава, каквато е в картината, която ни представя Йълмаз Аднан.
„Присъдата“ на младото поколение е присъда и на сценария. Тя е вложена в старанието на Аднан – детето с двама бащи, да разбере миналото, което за него обаче е усилие да разбере  и своята собствена история: „...проектът на живота ми.“
Филмовият разказ започва с Лейля, защото тя е безпроблемна, има един баща и върви по неговите стъпки. Докато преценката на събраното, размисъла и отсъденото върху него от Аднан са оставени за самия финал, защото от тях зависи окончателната присъда. Тази „присъда“ е насочена към връстниците и децата, които чуваме, че идват на бял свят, за да „върнат“ мъртвите и те да не бъдат забравени. Оттук  заглавието „Имало едно време в Чукурова“ като начало на приказка за Чукурова; приказките разказват на децата истории, от които те извличат поуки. 
Аднан също като Лейля тръгва по стъпките на биологичния си баща още като дете с подарената от майка му камера. Но той дълго върви по този път, докато търси истината за своята по-сложна история; това е път в търсене на себе си: кой съм аз, кои са моите родители, накъде отивам. Разкриването на тези важни за личностното развитие тайни става постепенно с възрастта и нейните специфики. След интервюто с Азизе Аднан Яман вероятно е открил майка си и любовта, по времето, когато сам се е учил да обича. Проектът се е разгърнал между времето на следването и 2011 г., когато умира Азизе, тогава Аднан е бил на около 36-37 години. Вероятно към края на проекта Аднан вече е имал свое семейство и деца. За това не става дума, преценили са, че не е нужно. Но от заниманията му с кино, които издават човек космополит, може да се предполага, че жена му е чужденка. Спомням си един разговор между Хюнкяр и Зюлейха за бъдещето на децата: ще учат в престижни университети в чужбина и може би Аднан ще доведе някое момиче, на което няма да разбират езика, двете бяха много възбудени и щастливи...В такава възраст мъжът обикновено вече е семеен и баща – Аднан едва ли прави изключение, затова може да се предполага, че той е разбрал и бащинството, и своите двама бащи. Йълмаз Аднан Яман е нова, но логична и фактически призната двойна идентичност и от двамата бащи: Йълмаз ги остави при Демир, а Демир прибави името на Йълмаз към това на сина си; новата  последователност не само е естествена и слага ред в историята на живота на Аднан, тя радва и успокоява Зюлейха, израз е и на примирието, което Йълмаз и Демир достигнаха преди смъртта на Йълмаз. Тук същественото е смяната на реда на личните имена, но еднакво важно е и поставянето в едно име – една личност: на Йълмаз като началото и Яман като рамката, в която се събират тези аспекти на личността. Това прави човека цял. Аднан е разбрал и тримата си родители и това му е донесло успокоение, гледа на историята с усмивка и напред към бъдещето. Може единствено да съжалява, че не е познавал двамата свои бащи, че не е живял с тях в действителност, а ги опознава чрез посредници и техните дела. Мъдростта за безграничната любов, борбата до смърт и надеждата, живееща с упорство, се събират в историята, разказвана от това дете, вече зрял човек, приел с мъдрост историята си в нейната цялост. Аднан подари на Азизе снимката на Абди паша, а на майка си – промяната в името, която промяна съдържа смисъла на снимката.
За Йълмаз е ясно, но признаването на Демир за баща, е дълго по време, несигурно като изход и затова трогателно. За Демир и за бъдещето на неговата земя това дете, което сега прави равносметка, беше важно, за да остане и майката; само така новото можеше да пусне корен и да остане и в Яман, а резултатът - виждаме го в разказа на Йълмаз, описващ настъпилия мир, успехите на децата и възхода на Чукурова.     
Забележително е как в този финален епизод не се споменават нито веднъж имената на Демир и Йълмаз, освен като имена на децата Демир и Йълмаз. Зюлейха събира в себе си старите конфликти между мъжете с тези имена и в замяна дава живот на бъдещето на децата, носещи техните имена: на Йълмаз пряко от нея, а на Демир – чрез дъщеря им Лейля.

Създателите на сериала имат свои критерии за оценка на героите: какво остава след смъртта на мястото, за което съответният герой е отговорен; как постига това; избрал ли е правилните хора, когато „пада“, за да продължат след него; в духа на земеделските представи: раждат ли се деца, подновява ли се неговото име, за да го има героят и в бъдеще... Не е важно къде си умрял и дали имаш паметник, ако нямаш, все някога може и да ти направят. Важно е какъв е точно паметникът, който остава след теб. Хакан изгори снимката на Демир, посети гроба му, за да се увери, че е под земята, но сега от гроба на Хакан няма да расте нищо, а конакът на Яман процъфтява, този конак е истинският паметник на Демир. Демир беше оставен от Зюлейха, а и от другите, които биха могли да направят нещо по неговия въпрос, в сивата зона, нищо не се разбра за миналото, нито се разбра за убийството му, но Демир „живее“ в конака и спомените и сигурно все някога са му направили паметник, и са разкрили миналото. Неговата любов, призната или непризната от Зюлейха след смъртта му, има плодове и продължение в децата, това е най-важното.
Йълмаз се отказа от това Фекели да го осинови, той искаше да продължи рода на баща си. Неговият случай обаче не трябва да се сравнява с други, защото Йълмаз е главен герой на промяната, на новото, а то трябва да се погълне от местното, да се смеси с него. Затова и на двете места децата на Йълмаз се включват в местния род, променят го, обновяват го, придават му нови и желани качества.

В крайна сметка тримата пътника от влака Истанбул – Адана са отново заедно, но сега -  в едно купе, „купето“ на Яман. Могат да пътуват заедно, не само защото се помириха, но защото и двамата не са живи, а имат деца. Промяната в Чукурова е приключила на този етап и двете части на новото: Йълмаз и Зюлейха – болезнено разделени в началото, за да „действат“ на двете места - при Фекели и при Яман, могат да се съберат отново заедно, ако не в действителност, то поне в мисленето, спомените и чувствата на живите.
Много е интересна тази тройка.
Зюлейха и Йълмаз са сираци, те имаха мечти за свое семейство, но нямаха семеен опит за родителство, това, което ги държеше, беше тяхната взаимна любов.
Демир не е видял любов в семейството си, бил е  свидетел обаче на любовта на Аднан и Севда. Хюнкяр се изсмя, когато в началото Шермин предположи, че Демир може би се е влюбил в Зюлейха. Видяхме как  Демир обича, а също така и това, че любовта, освен чувство, е голяма сила в епохата на промяна. Докато враждуващите с Яман виждаха само отрицателните прояви и роля в обществото на Аднан, Демир използва добрите страни на баща си и свързаните с него хора: Аднан е бил добър баща, следил е строго за образованието на сина си, изпратил го е да учи в добър университет. Демир е познал от Аднан доброто бащинство. Той се влюби в Зюлейха, но и каза: „Искам да останеш тук с мен!“ след като я видя като майка. Защото познаваше от майка си и силата на отдаденото майчинство. Още в началото Демир знаеше, че няма много голям шанс за любовта със Зюлейха, но се стремеше към „всичко от Зюлейха и то завинаги“, основно разчитайки на своята любов, своето бащинство и майчинството на Зюлейха. Така оставяйки лошото от Аднан за тези, които разчистваха миналото, Демир използва от това минало и от своето семейство най-доброто и беше признат от Зюлейха за добър баща, а Хюнкяр направи от нея добра майка. Сред снимките на бюрото се вижда и такава на Аднан, а Йълмаз е запазил Аднан в своето име. Аднан е името, дадено му от неговия баща Демир, то е история, а в историята всяко нещо има своето място, това е разбрал Йълмаз.
Когато Фекели говореше за изсушаване на корените на Яман, имаше предвид да си върнат жените, които Яман им бяха отнели. Но този израз има и по-далечен смисъл. Ако Демир не беше успял да остави Зюлейха в своя род и на своята земя: тогава новото щеше да подмине Яман и със сигурност корените му щяха да изсъхнат в стопански смисъл. Демир не пропусна момента да предаде половината от холдинга, репутацията, която имаше в онзи момент, всичко, с което разполагаше, на Зюлейха. Само така новото остана и в Яман, а нататък грижата е на Зюлейха. Опасността беше само Хакан, ако той беше станал баща на децата, но майката Зюлейха спря с него точно на този момент. Когато Зюлейха стигна до точката да бъде приятел с Чукурова и да се отдаде на децата, Йълмаз може отново да „се свърже“ с нея. Тук вече успоредните пътища на Зюлейха и Демир се покриват, всеки получи максимума от това, към което се стремеше в техния брак-война, максимум, но не всичко, а така и двете страни са доволни. Зюлейха е със своя любим в сърцето и детето от него, а с Демир отглеждат техните деца на неговата земя.


Докато Фекели развиваха фабриката, любовта спаси Демир и рода му от изчезване, но не само биологично.Той казваше, че ако спре да обича Зюлейха, ще умре. Бил е прав със сигурност по отношение на това, че без промяната, която на неговата земя направи Зюлейха, това щеше да се случи, затова не я пускаше при Йълмаз, интуиция.
„Пак бих направил всичко за Зюлейха. Това е любовта. Тя те кара да правиш неща, които иначе никога не би направил!“
„Искам да останеш тук с мен.“
https://twitter.com/i/status/1365639167129096192

Интересно е още нещо. Решението на Демир за брак беше съобщено в холдинга под портрета на Аднан; а свидетелствата и размислите за миналото Йълмаз Аднан прави в кабинета на Демир в конака на Яман. Това е пътят от Аднан до Йълмаз, отразен и в името. Втората част от името: Аднан Яман, която Йълмаз е оставил, показва, че той е разбрал баща си Демир, за когото Аднан е бил пример за подражание.
Демир беше оценен като баща от Зюлейха.
За баща го призна и неговият син: Йълмаз не се е отказал от предходниците точно така, както и Демир не се отказа от баща си.






Зюлейха прилича на Хюнкяр, но не е същата като нея. Хюнкяр не е познала докрай любовта. Зюлейха преживя три различни любовни истории, има деца от двама бащи и любовта към бащите живее чрез любовта към техните деца, обичала е, обичали са нея и основната разлика: обичаше я стопанинът на конака, съпругът и Демир. Господарката на Чукурова е с червена рокля, тя носи любовта в себе си и не е в редицата на тези, живели без любов: Азизе, Хюнкяр. На Зюлейха и предстои родителство с бащи, които децата ще познават само от спомените на другите за тях. Много трудна е ролята на Зюлейха, но както разбираме, тя е изпълнила тази роля по най-добрия начин.
 

Здравейте 🌻
Ваня, благодаря много за споделеното🌹
Много се разчувствах, сякаш преживях отново тази красива история в "Чукурова". Написаното някак си приглуши това, което ми липсваше във финала и даде насока за приемане и яснота около финала, като замисъл.
Със сигурност наследниците са опознали своите предходници, приели са ги, уважават ги и ги почитат. Предполагам, че Йълмаз Аднан и Лейля, от една страна и Керем Али и Мюжгян, от друга, са близки и общуват. Въпреки неизяснените неща от миналото за нас, за наследниците те може вече да са станали ясни в един или друг момент. Те са дали своята оценка и това е благодарност и памет за тези, които не са могли да опознаят.
Слънчево настроение на всички!☀️

Здравейте! Идвам с новина. Турските медии съобщават, че Хилял Алтънбилек и Метин Хара, които са заедно от една година, са решили да се оженят.
Метин Хара е турски автор, духовен лечител и публичен оратор. Роден с генетично разстройство, което нарушавало ежедневния му живот, Хара осъзнал, че притежава лечебни сили, докато е бил в юношеските си години. Той реши да учи физиотерапия и рехабилитация, за да използва по-добре лечебната си нотка. След като спечели дипломата си, Хара започна да практикува призванието си, като провежда частни и публични сесии. Той стана популярен от уста на уста и скоро стана известно име в Турция. Хара имаше в предвид нещо по-голямо и по този начин замисли уелнес проект, Trusthuman-Insanaguven. С разкриването на този проект Хара проведе няколко публични обучения и дори беше оратор на TedX. Той става все по-голям успех с всеки изминал ден. Автор е на няколко книги, изнася много семинари и редовно пише рубрики за национални списания и вестници.🤓

Здравейте, да поизтупаме малко темата
Мурат се завръща с нов сериал - Гюлджемал, вероятно от 4 април (вторник)
Невероятна харизма има този човек, веднага те залепя за екрана.

https://www.youtube.com/watch?v=JuLyRRkf80w

И на български

https://ok.ru/video/4555226221252
https://videa.hu/videok/film-animacio/1.wmv-FmE.pr0SMSs1Wc9jk



Лучия, ако знаеш как,  обърни се към модератор.

🎥 Гюлджемал - трейлър 2
https://ok.ru/video/4604218510020
https://videa.hu/videok/film-animacio/2.mp4-iwRAmAjJsHfGoVH_i

Здравейте, момичета!:hugs:
Много се радвам, че групата отново се оживи покрай новия проект на Мурат Юналмъш. Чакам го с нетърпение макар, че екранната му партньорка Мелис Сезен нещо не я харесвам много, но май химията ще им се получи, но с която и да е в тандем ще му се получи защото е много талантлив и играе като "звяр".
Еванджелин, благодаря за преводите на трейлърите.
Лучия, радвам се, че вкусовете ни отново съвпадат. Дано да е различна историята от Вятърничав, че вече прочетох доста коментари, в които препознават сюжета и особено с играта на Айда Аксел (актрисата, която изигра бабата Азизе във Вятърничав).
Само ми е малко гадно заради Едип Тепели, който блестящо се справи в "Дестан". Сега май по някое време ще се окаже зарязания годеник. Жалко. Искаше ми се пак да го гледам в главна роля.