Любители на котки - Тема 173

Ние се разписахме и ми каза, че котката е умряла от падане от терасата от 1 етаж, което е доста странно....но за миризмата не се бях сетила. Чудя се дали да не ги откажа нещата, преди да ги е пуснала по куриер 🤔

Не странно, ами абсурдно! Има нещо гнило. Аз бих отказала.

Писах и и ги отказах...добре, че се консултирах тук. Благодаря. 🙂

Да кажа за Роял Канин гастроинтестинал-май Харко от бебе свикна с вкуса и не се мръщи,когато се наложи.
Но пък е нон стоп на храна за котки с чувствителни стомаси и може и да не е толкова овкусена.

За космите и килимите, дамаските… най-съм доволна от Прахосмухачката Dyson. Едно минаване и пълни резервоара
И ние трябва Фурминатор да вземем. Вероятно за дългокосмести ще е . Макар само Шошо да е такъв. Но то й е ТРАГЕДИЯ

И ние сме с Дайсън, който купих заради котките. Без него не се представям за какво ще става въпрос.

Аз се справям чрез дефиниране. Като математика от вица


Дефинирам, че котешките косми са част от обзавеждането и точка. Хора, които не смятат така, нямат работа в моя дом. И без това нося само черни дрехи, така че космите от котарана не личат по мен. Пускам прахосмукачка, но не много често - средно веднъж на година-две. За всеки случай си поръчах и чисто черни завивки, дебела и олекотена, 100% памук, 240 х 210 см, плюс чисто черни долни чаршафи и калъфки за възглавници - ако случайно замръкне в леглото ми някоя претенциозна мома...

Хахахаха, а нашия котарак е бял, за "ужас" на всички черни панталони и тениски. Виж, белите чаршафи лесно го понасят.

...
Иначе и аз свикнах с космите като част от обстановката. Който го е гнус, да не ни идва на гости.

А какво да кажем тези, които имаме всякакви цветове ....   И бели косми има, и черни, и кафяви, и сиви, но най-много личат оранжевите. Може би защото падат от двама. Но са и най-забележими с яркия си цвят. Сивата лидлска къща, която се използва най-много от грамадния Рижко е станала с оранжев вход. Космите се вплитат във филца при всяко влизане и излизане, защото кръшната му талия е с диаметър като дупката на къщата.

Мен не ме е гнус от котешки и други косми, но не виждам причина да поддържам дома си космясал като има техника измислена против космите. Това че обичам котки не ме прави любител на мръсотията. Винаги съм имала космати домашни любимци и никога не съм разбирала поносимостта към излишните косми и миризми. И котките не ги обичат, но собствениците им трябва да ги изчистят.

С риск да наспамя темата ще попитам от кой точно модел на Dyson сте доволни в борбата с космите. У нас котките са три и космите са различни на цвят и структура. Освен от килимите и дамаските, почти всяка неделя свалям по за един детски пуловер козина от дънера, катерушката, постелките и възглавниците на котаците. Но ми е мнооого времеемко.

След всяка игра на сина ми с котарака аз лично виждам облак от косми. Как ли пък няма да тръгна да ги преследвам двамата с прахосмукачката по десет пъти на ден.

Който си окосми панталоните, си ги чисти сам  с лепкава ролка.

“Войнстваща феминистка” съм и не се възприемам като чистачка на 24 часа. И грам не ми пука кой какво ще си помисли. Котаракът и любовта, която внесе в дома ни, са ми по-важни.

И ние сме свикнали с космите, и не ни правят впечатление, вкъщи сме с едни дрехи, навън с други. И също не съм роб на прахосмукачката.

Към Зелмер има приставка за косми, пригодна за всички модели. Купува се отделно от прахосмукачката, а конкретният модел (който ползвам) е много тих - може да се чисти, докато някой още спи. У нас големият проблем е куча - дългокосместа и постоянно ръсеща "коси". Котето, дали е още малко - 9 м., но не се скубе активно.

За себе си мога да кажа, че дори не знам как свикнах с космите и пухчетата, които Мая щедро ръси като топола през пролетта. Преди да я имаме, бях много гнуслива. Дори като ходех у приятелката ми, която вече има три котки(и поддържа прилична чистота), после си сменях дрехите като се прибера у дома. Миех ръце като луда. Изобщо държах се като обсебена. Откак заимахме Мая, някак неусетно свикнах. Тя е дългокосместа с фин и тънък косъм(сега се замислих, че и ние с Джастев сме с такъв косъм и като си сменяме козината сезонно нашите косми са наравно с котешките) и само да се допре някъде милото и мястото "брадясва". Но тя не е виновна. Такава и е козинката и е прелестна с това, което и е дала природата. Признавам си, че през седмицата ми е трудно да почиствам основно, защото сме на работа, прибираме се уморени, готвя, пускам (не всеки ден, де) пералня, особено лятото и то станало време за вечеря, а до космите не съм стигнала. Признавам си без бой, че понякога ме и намързява и предпочитам да си почина вместо да чистя. Затова основно почиствам събота и неделя. През седмицата оттук - оттам. Имам периоди в които чистя фанатично и такива в които умело се правя, че не виждам космаците. С Джастев обсъждаме да се сдобием с робот или поне такъв прахосмук с приставка за косми. Нашата прахосмукачка е доволно мощна, но с космите не се справя много успешно. Килима се чисти много трудно. Явно фасона му е такъв и се набива и го чистя по час и пак не съм доволна, а и Мая като се просне върху му няколко пъти и той пак космясал. Дивани, столове, те са лесни, с влажна гъбка ги минавам и всичко се обира. Та така си живеем космати и тънем в блаженство. У дома сме с домашни дрехи, навън с цивилни, та не се разбира по дрехите ни, че имаме котка. А и аз все ходя у дома с лепяща ролка. На Джастев дрехите домашните най си разбират какво е да са  "мохерни", защото Мая има присантиман към тях(към всичките му дрехи, де, но цивилните веднага ги прибирам) и веднага ляга да спи и да се търкаля в тях, гали се, отърква се, прави си гнездо от тях. Котка "фетишистка" и е другото име. Но това е положението. Който иска домашно животно се нагажда към него. Истината е, че, ако се чисти редовно, всичко е наред. Мая много обича чистичко. Самата тя е голяма чистница и помагачка. Винаги идва да ми помага да сменяме спалното бельо и после се намества на спалнята да си почине от тежкия труд, който е положила. И у нас цари обич, разбирателство и космата атмосфера.
Пп Сега имам друг "проблем" аз. Преди галех всяка улична котка до която се докопам, мачкотех котките на познати и приятели(нищо, че съм гнуслива, нали има вода и сапун), но откак имам Мая, не смея да пипам чужди котки сакън да не донеса нещо у дома и Мая да пострада. Абе, луда работа.