Паническо разстройство - 54

  • 51 734
  • 895
  •   1
Отговори
# 780
  • Мнения: X
Здравейте ,
Някой, който е по- запознат , моля да ми отговори Simple Smile
След няколкодневно безсъние и вседствие на това учестен пулс, започнах да пия по 1,25мг конкор ( четвърт таблетка) .
Вчера бях на кардиолог и му обяснявах колко ми е спокоен пулса, заради хапчето. Той ме пита кога съм го пила, оказа се ,че е било преди около 16 часа, на което той отвърна,ч е конкора е с доста по- кратко действие.
Това ме води на мисълтта ,че много умело се сугестирам. Та, който е запознат , моля да се изкаже..
И още нещо : някой , който го е спирал след като е пил четвъртинка, делял ли го е на 8 Grinning

Да, аз бях така. Започнах по 1/2 Конкор, но прекалено много ми се сриваше пулсът. На своя глава го намалих на 1/4 и пак падаше на моменти много. И един ден просто реших да не го изпия. И така вече 2 месеца. Пулсът ми е около 75. Но пия АД и вероятно заради него не ми се вдига пулсът от притеснения. Явно е нямало никакъв проблем с пулса ми, а всичко е било от тревожността.

# 781
  • Мнения: X
Аз пък не съм на себе си тези дни- замаяност, болки в ставите, гадене, едвам издържам. През юли док ми смени АД, спрях по схема флуанксола и сега намалявам лексотана по схема. Не мога да опиша чувството. Преди това минах обстойни прегледи и изследвания, и всичко беше ок. Все едно се разпадам.

# 782
  • Мнения: 1 466
Аз пък не съм на себе си тези дни- замаяност, болки в ставите, гадене, едвам издържам. През юли док ми смени АД, спрях по схема флуанксола и сега намалявам лексотана по схема. Не мога да опиша чувството. Преди това минах обстойни прегледи и изследвания, и всичко беше ок. Все едно се разпадам.
Пробвал ли си психотетапия?
Когнитвно-поведенческата е тази, която няй- успешно се спраея с тези състояния

# 783
  • Мнения: X
Аз пък не съм на себе си тези дни- замаяност, болки в ставите, гадене, едвам издържам. През юли док ми смени АД, спрях по схема флуанксола и сега намалявам лексотана по схема. Не мога да опиша чувството. Преди това минах обстойни прегледи и изследвания, и всичко беше ок. Все едно се разпадам.
Пробвал ли си психотетапия?
Когнитвно-поведенческата е тази, която няй- успешно се спраея с тези състояния
Не, сега ще се поинтересувам.

Възможно ли е месец  и нещо след смята на АД да започнат негативните ефекти?

Последна редакция: пт, 23 сеп 2022, 21:16 от Анонимен

# 784
  • Мнения: 291
Има ли отзиви за НЛП терапията и хипноза?

# 785
  • Мнения: 151
Аз ходих на няколко сеанса НЛП. При един шаматарок. Ама спрях, щото терапията беше като комедийно шоу. Пушим цигари в една малка стая и той ми вика: “За следващия път задачата ти е да седиш у вас и НИЩО да не правиш”. Добре, викам, това го умея. След това, в опит да преборя агорафобията, трябваше да изляза с лук, окачен на врата или с дрехи на клоун. Така щяло да стане толкова абсурдно, че нямало да ми пука от нищо. И разни такива неща.

# 786
  • София
  • Мнения: 910
Димана, наистина звучи абсурдно, но ако  се замислиш има доста логика в това нещо. Според мен колкото по-абсурдно, толкова по-малко  внимание ще обръщаш на страха. Така да се каже отвлича се вниманието от еднo и се насочва към друго нещо. Иначе и  аз не бих се появила с лук на врата Grinning

# 787
  • Мнения: 151
Има логика, аз не отричам. Но просто не беше моята логика.

# 788
  • Мнения: 4 116
И моята логика не е да се бори неадаптивност към средата чрез чиста неадекватност.

# 789
  • Мнения: 291
какво общо има обличането като клоун и лука с агарофобията? Grinning

# 790
  • Мнения: 2 264
какво общо има обличането като клоун и лука с агарофобията? Grinning
Общото е,че като си окачиш лук на врата или се облечеш,като клоун...ще се притесняваш от това как изглеждаш,а не от това,че си навън...

# 791
  • Мнения: 1 430
Това са едни големи глупости. Намерете читав психотерапевт.

# 792
  • Мнения: 151
Има ли сред вас такива, които са изгубили всички приятели покрай състоянието, и са останали съвсем сами? Ако има, как се справяте?

# 793
  • Мнения: 109
Има ли сред вас такива, които са изгубили всички приятели покрай състоянието, и са останали съвсем сами? Ако има, как се справяте?
Явно не са ти били такива ,за съжаление.
Аз именно благодарение на приятелите се съвЗех.Направих и много нови.Преди не обръщах внимание на дребни детайли ,когато общувах,но сега ,когато усетя някое себеподобни същество,никога не спирам да давам кураж.А сме много,за три години поне това успях да раЗбера,просто стигмата на това да имаш някакъв вид разтройство конкретно в България е съсипваща.
Не знам,с какви хора общуваш или си общувала,самотата е смразяваща.
Научих се обаче ,когато съм с малкото мои ,вечно да не хленча,че ми е трудно,когато ми е много трудно някъде,визирам агорафобията,тогава.Та,понякога да сме център на внимание идва вповече.

# 794
  • София
  • Мнения: 910
Абсолютно съм  съгласна с maronia. Моите приятели ме приемат такава каквото съм ( не са много ) и дори ме подкрепят когато съм в криза. Много  е важно  такива като нас да имат подкрепа иначе става мнооого по-трудно. И да натоварващо  е да си приятел  с някой , който страда от тревожно разтройство.

Общи условия

Активация на акаунт