Публикувана: 27 май 2022, 04:29 ч.
Последно мнение: 31 май 2022, 07:44 ч.

Три годишно ни върти на пръста си

3 697
31
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с детето си, което плаче, избухва и става агресивно?
Как мога да се справя с предизвикателното поведение на детето си?
Как да се справя, когато детето ми реагира негативно или агресивно?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с детето си, което плаче, избухва и става агресивно?
  
  Детето в момента използва плача и избухването като начин да получи това, което иска. Един съвет е да не реагирате на негативното поведение емоционално и да не му обръщате внимание. Поставете ясни граници и бъдете последователни в тяхното спазване. Например, ако то не получи това, което иска, ще трябва да изтърпи плача и избухването. Така детето ще разбере, че негативното поведение няма да доведе до резултати.
- Как мога да се справя с предизвикателното поведение на детето си?
  
  При работа с предизвикателно дете е важно да избирате битките и да установявате ясни граници. Игнорирането на някои поведения, като лигавене, може да бъде ефективно. Важно е да запазите спокойствие и избягвайте безсмисленото обяснение на ситуации, които детето все още не може напълно да разбере.
- Как да се справя, когато детето ми реагира негативно или агресивно?
  
  Важно е да установите ясни граници и да ги поддържате. Например, ако детето удари или ухапе друго дете, важно е да говорите с него и да му наложите наказание, за да разбере, че такова поведение не е приемливо. Освен това спокойната реакция на родителите може да помогне за предотвратяване на влошаване на агресивното поведение.
- Как мога да се справя с инатливостта на детето си?

27 май 2022, 04:29 ч.

Мнения: 57

Дъщеря ми е на три навършени през Април. Играе, беснее, умна е, всичко знае с една дума. Знае и да се налага и да манипулира. Живяхме с баба и дядо (мои родители) първоначално и още след годинка се започна лигавщината. След като проговори-съвсем! Но още беше почти бебе и ме слушаше. После дойде ковида, тоест пълна къща и все имаше някой друг възрастен с нас. Бабата държеше положение, но все пак е баба и понякога и пускаше фандък. Дядото обаче направо се размазваше като масло! Отне ми всякакъв авторитет пред детето. Аз се карам за нещо (никога не се карам колкото да дудня, а накрая точно така се усещаше) идва дядо и я гушка "Оооо на дядо! Тази зла Кроела какво те тормози?". Е да ама на дядо детето започна да хапе и удря дори и него. (Да отбележа, че не ходи на детска и не го е научила от нас) Аз, тати, баба се караме, ако прекали с дивенето дори шляпваме. Дядо тича и я гуши с утешителни слова. Случайно ги чух как го хапе и той заплашва да ми каже, но естествено отрече. В плюс на това няма глупост която да не и е хрумнала (или на дядо и) която да не е купена. Много е говорено с него от всички, но критиката си го тресе. Детето от своя страна ни гледа като идиоти, когато се опитваме да и обясним, че не всичко е позволено.
Следващ етап. Отдаваме го на липсата от контакти с други деца на нейната възраст. Живеем в район където зимата не можеш да срещнеш повече от 3 деца на площадката за деня.
В следствие на което с мъж взимаме решение да се изнесем сами. Детето е запознато изцяло с процеса и вижда самичко развитието в ремонта на новото жилище. Вече има собствена стая. Спим тук в процеса, за да свикне. Водя го на площадката и там има много деца. Харесва и, даже иска да е тук. Нанасяме се и минава над месец. Детето не само, че свикна с всичко, но и започна да се налага тройно. Отговаря ни, казва си, че "Няма слушам!".
На площадката в началото много се забавлявахме, но и свикна. Сега всичко е нейно и всяко излизане е борба и обяснения, че тези играчки са общи, следвано от истерия и рев. У нас също се нерви и отговаря и за всяка глупост следва истерия поне час.
Днес мина рекорда си. Рутинно обеща да слуша навън, а изобщо не ме послуша за нищо, дори си тръгна с непознати хора. Прибрах я с рев и сцени. Дойдоха ни гости- два часа ужасно нагло държание без да изпълни и една заръка. Накрая започна с белите (нарочно бута чаша или уж яде, но нарочно цапа земята) и изяде шамар. Рева три часа, не заради шамара , искала си шапката.
Говорим много всеки ден по 100 пъти кое, как и защо. Например излизаме след цялата истерия час преди лягане за хляб. Тя вижда децата на площадката как си играят, как се прибират весели и тн. Разказвам и как можеше и ние да сме навън цял ден вместо да се караме и не искам да съм лоша. Нейния отговор е, че иска да е лоша и няма да слуша.
По цял ден сме заедно и говорим и обсъждаме буквално всяко действие. Влезе в периода с многото въпроси и постоянно се обяснява всичко подробно. Като голям човек е в много ситуации. Оставяла ме е да си почина, защото ме боли главата. Разсъждава аналитично над много ситуации. Но този инат ни изби нервите и няма говорене, няма каране, няма наказание... не знам какво да правя вече. Моля ви за съвет!

# 1 27 май 2022, 07:03 ч.

Мнения: 533

Всеки път, когато детето реве, щурее, реагира негативно даже агресира, не го отразявайте. В момента в който ревне и някой я отрази-тя печели, получава. Много се е качила отгоре. Не насочвайте енергия към нея, опитайте за два дни чиато механично, без никакви емоции, да си вършите всичко. Не я водете на игра за два дни. Казвайте и кратко и ясно,, от мен зависи,,. Щом не получава което иска ще почне рев, фасони, ще трябва да изтърпите. Тя ще разбере, че не работи това, ще се пречупи. Не я гледайте в очите.

# 2 27 май 2022, 07:05 ч.

над кукувичето гнездо
Мнения: 9 747

Не се впрягайте много, не се опитвайте да пречупите характера, пробвайте с "магарето и моркова". Забелязвам, че когато детето е с характер, хората около него се опитват да надвият отгоре. А от личен опит знам, че това е невъзможно. Над 4ри години отглеждам характер и съм се понаучила да игнорирам някои неща, за да си запазя нервите. Пазарим се, сключваме сделки и толкова, игнорирам лигавщини - няма ли публика, няма и представление.

# 3 27 май 2022, 07:34 ч.

София
Мнения: 18 443

Най-силно ме впечатли шамарът, шляпването (още ли се чудиш защо детето също реагира агресивно), дудненето и това, че близките са те превърнали в плашило за детето, а плашилата са страшни само в началото и после стават смешни.
Елиминирай тези проблеми и ще се подредят нещата. И не се дразни толкова. Децата правят бели нарочно, когато виждат безсилието ти и се заиграват. Когато реагираш спокойно, няма да има нужда да се тръшка и ще разбере, че в социума номерата не минават с тръшкане.

# 4 27 май 2022, 07:47 ч.

София
Мнения: 37 682

Бъдете родител, това е.
Много обяснения и лични разговори за поведенията ѝ, много дълбаене, детето е дете и е само на 3.
С кратки разяснения на ситуацията ще парирате нещата.
Сложете ясни граници, така децата се успокояват.
Ревеш - прибираме се. Хапеш - прибираме се, в истерия си - не мога да слушам истерии, отиваш отатък.
И гушкане и любов, когато детето наистина е разстроено.

# 5 27 май 2022, 08:08 ч.

Мнения: 9 046

Само като прочетих разкакза и силно се напрегнах от реакциите на майката. То да не си дете в тази къща Simple Smile

Все пак това е три годишно дете а не съзряла жена на 60. Вие се държите с нея като 60 годишна. Обяснявате какво може да стане, пък тя какво трябва да обещае, пък какво ще се случи. Пък подчертаваме че това е истерия и ако не се чустваш добре ти шибват два шамара.

Оставете детето на спокойствие. Поставете граници и ги спазвайте. Голямо важно, че на площадката не дели играчки с другите деца. Ми като не е играла с такива как да го направи. Осавете я и поговорете. Не е заьължително всеки път да си споделя играчките.
Удряла и хапела...ами това е единственият начин по който изразява силно несъгласие. И повечето деца минават през такива етапи.
Дядото бил проблема...ами дядовците са за това да глезят децата. Да им угаждат и да им се радват. Ако вие имате проблем с родителството той си е само ваш.

Та пак да кажа поставяне на граници.
Удряш -прибираме се. Ревеш - отиваш в другата стая докато се успокоиш. Естествено ако плаче от болка, обида или страда го прегръщате и успокоявате.

Ама обяснения като на баба й и очакван резултат от тях, вземете ги спрете.

Допълвам се:
На три гогини детето е далеч от знанията за време. При него се реагира тук и сега.
Разговора за децата които си тръгвали щастлива от площадката - що за глупост от ваша страна - детето изобщо няма как да свърже неговото поведение от преди 6 часа с поведение на някакви си други деца, когато сте излезнали за хляб. Детето чува някакви думи като фон - на които отговаря автоматично и понеже е в периода на отстояване на АЗ - отговаря обратоното.

Просто спрете нон стоп да говорите, анализирате ситуацицята и обяснявате някакви врели не кипели. Как вие бихте се чуствали ако някой нон стоп ви намила на главата. Нали искате най-доброто за детето си - ами прото му го дайте.....

Последна редакция: пт, 27 май 2022, 10:34 от Hope for Two

# 6 27 май 2022, 09:14 ч.

Мнения: 35 540

Налагайте правила, но с мярка. Защо оставяте детето да реве 3 часа? Само, за да не е неговото...?!? Претегляйте си приоритетите и печелете "битки", които си струват. Ако реве за шапка - дай му шапка, ако реве за сок - купи сок. Ако удари/ухапе друг човек, тогава се говори, наказва, за да разбере, че не трябва да прави така.
И все пак това е 3-годишно дете. Най-трудната бебешка възраст. Не очаквайте чудеса от него.

За мен лично най-страшното е тръгването с чужди хора. Трябва да се стресне детето, за да не го прави отново.

# 7 27 май 2022, 11:03 ч.

Мнения: 2 579

И нас така ни върти синът ни на 2 г. Характер си е още от бебе.
Уж към баща си има най-сериозен респект, но напоследък и него разиграва доста.
Четох книги по въпроса и специалистите съветват много да се говори и обяснява на детето, както авторката обяснява и че било даже добре детето да е непокорно. Обаче аз виждам, че колкото повече се обяснявам, толкова повече не ме слуша малкият. Даже изобщо не слуша какво му говоря. Тръшка се, реве. Ако пък ме чуе, прави напук точно обратното. За всяко нещо почти са кандърми. Само за излизане и разходки винаги е готов. Но там пък започва пазарене с коя точно играчка да се излезе. Ставам на луда в опитите си да го спра да не хукне на улицата. Вече иска всичко сам да прави. Даже за миенето на зъби доскоро беше голяма мъка да го накарам да ми позволи да му помогна с четкането. Напоследък използваме един голям мечок като зрител, на който показваме как се мият зъби и по се получават нещата. Но пак е, ако той е на кеф. Всяко прибиране вкъщи е придружено с тръшакане и рев. Вчера например много искаше да бута едно момченце, което караше количка и го събаряше. След няколко опита да обясня, че така не е хубаво и след упоритото му настояване да продължи да го прави, при което другото момченце едва не пострада, просто го грабнах, качих го на триколката и си тръгнахме. Оставих си го да си реве, докато се нареве. Понякога неща като солети и сокчета помагат да му отвлекат вниманието, както и това да гледаме автобуси, мотори и таксита на пътя, но много за кратко му се задържа вниманието и не е изключено да се заинати за нещо ново. Но засега разумните родителски обяснения не дават особен резултат. Виж, ако непознат му направи забележка - слуша и тогава пък се присламчва към мен. Питах в яслата имат ли проблеми от такова естество - казаха, че там бил много послушен. Като си говоря с други майки, повечето твърдят, че и техните деца на яслата са по-послушни.

# 8 27 май 2022, 11:10 ч.

Мнения: 35 540

Не може да очаквате от толкова малки деца "да са послушни". Вашата роля е да контрирате нещо, която може да ги нарани или да нарани друго дете. 2-3-годишните са така. Нищо ново под слънцето. После проблемите стават различни...

# 9 27 май 2022, 11:13 ч.

Мнения: 8 093

Ох чак ми стана мъчно за детенцето.
Моят син след няма и месец ще прави три, живот и здраве. Също е много умно, логично, разсъждаващо, говорещо много, не млъква, инатесто малко човече.
Ще дам с примери как реагирам при истерии и инат.
Когато беше около 2-2 и половина искаше само да го нося, буквално от входната врата до колата, трябваше да го нося, после от колата до където там отиваме и не може някой друг да го носи. Еммм стана към 2,6г и 15кг и вече ми беше непосилно физически да го нося. Точно ДВА дни рева докато го "влачех" за ръчичка до където трябва да стигна. ДВА дни, това беше. После край! магически спря да иска да го нося и започна да си върви до мен за ръчичка. Еххх ако знаех, че.ще е толкова лесно, щях по-рано да го направя. Та, така открих, че всичко е до два пъти /поне при него/. Смисъл два пъти ще реве, че вече не се излиза с яке, два пъти ще реве, че вече не носим зимна шапка, а лятна, два пъти ще реве, че преди вечеря не може сладко, два пъти ще реве, че не се играе с някой уред... и тн. и тн. два пъти, това е, на третия път - край, вече си знае, че и да реве, няма полза и драмата приключва, каквато и да е тя.
Извод - търпение, избираш си битките и когато нещо си решила, че трябва/не трябва да се случва, не отстъпваш. Ще реве, ще реве, колко да реве. Умно е, ще осъзнае, че няма полза и драмата приключва.

# 10 27 май 2022, 11:48 ч.

Мнения: 2 579

Мая, нали се сещаш, че това, че твоето дете е плакало два пъти, че не искаш да го носиш и после е спряло, не значи, че всички деца след втория път ще спрат. Grinning

Моето продължава за ен-ти път да ме изнудва да го нося, ако не иска да върви сам, когато бързаме. И ако не го взема на ръце, наистина се налага съвсем буквално да го влача и плаче и това не е спряло след няколко опита да му гледам сеира. За да не стават циркове, се принуждавам колкото мога да го нося и да го увещавам как сега ще идем еди къде си, ще видим еди кого си и ще купим еди какво си.
Преди няколко седмици щяхме да пътуваме до близкия град. Чакахме баща му да се върне от работа. Аз събирам багажи и се оправям. Дядо му беше дошъл да го развлича и , за да не реве за него като си тръгне ( което доскоро ни беше дерт как по-деликатно да направим схемата, за да няма драма), му обяснявал как след малко ще дойде тате и ще се возим тримата в колата ( той много обича да се вози). И хубаво, идва тате. Първо се започва рев защо дядо си тръгва. После следва разочарование, защо не се качва ВЕДНАГА на колата с баща си, а тате се прибира вкъщи. А ММ просто искаше да се изкъпе преди да тръгне. Ама, не, та не. Малкият започва да му дърпа чантата, да ляга по земята, да тропа, да го дърпа да излизат навън. Викам си, чакай, аз и без това съм вече готова, хайде да излезем навън да изчакаме тате - той еей сега ще дойде. Не! Тате трябва просто моментално да тръгне с нас. Изкарвам го аз криво-ляво навън, обаче нашият се заковава на входната врата и продължава тръшкане за тате. Започнах да го залъгвам с едни котки навън, уж се разсея, ама да съм го била носела. Като го поносих малко и изплезих език, пак рев! И така докато наистина не се качихме на колата и не потеглихме. Тогава веднага се успокои и беше доволен. Вече съм свикнала, че си е в някакъв период на отрицание и има дни, в които всичко е "Ненене!" При нас обикновено има ефект, ако му кажа например не "Хайде да ти облека якето!", а вместо това: "Хайде да си облечеШ якето". Или вместо "Хайде да измием зъбките" - "Искаш ли да покажем на тате, мечо, зайко или който там е, как си мием зъбките?"

# 11 27 май 2022, 12:14 ч.

Мнения: 9 046

LaCumparsita лично аз не мога да разбера защо си създавате излишни главоболия сами.
Децата нямат часовник, не познават времето, не ми е ясно сега и след малко какво е...пък камо ли след ден.
Значи вие сама си се вкарвате във филм, че тате като дойде се качвате в колата - това от какъв зор го обяснвате....хич не съм наясно. Тате си идва и детето иска да се качи в колата, ама видиш ли има едни 265 неща дето трява да се случат преди да се качи в колата - тях защо не му ги обяснявате?
И сами се вкарват ев някакакъв безумен кръговрат от тръшкане и ревове.
Със сигурност да си родител не е лесно ама и на децата не им е лесно с такива родители Simple Smile

# 12 27 май 2022, 12:21 ч.

Мнения: 2 579

Ами не, не е така. Не е казано, че това ще стане веднага. Но той понеже е дете, си го представя като да стане веднага. И това е казано от дядо му с цел да се отклони вниманието от това, че дядо тръгва, което се замества с идването на тате, с който ще е забавно, понеже ще се возим. Никой не говори за време. Просто децата са нетърпеливи.
За обясненията - разбира се, че казахме, че тате първо ще се изкъпе. Но това не се прие изобщо. И се започна магарешки рев във момента, в който ММ влезе в банята, вместо да излезе навън, накъдето го дърпаше синът ни.

Hope of Two, да разбираме, че ти си идеален родител, та с лека ръка раздаваш присъди на всеки, решил да сподели нещо от ежедневието си. Добре, кажи ти как би процедирала в такава ситуация, тъй като предложението за обяснение, как нямало да станат веднага нещата, вече го изпробвах и доведе до още по-силна съпротива. Приемам всякакви съвети, стига да не е нещо вече изпробвано и неефективно Simple Smile

Последна редакция: пт, 27 май 2022, 12:26 от LaCumparsita

# 13 27 май 2022, 12:43 ч.

Мнения: 9 046

Цитат на: LaCumparsita в пт, 27 май 2022, 12:21

Ха...ха.. далече съм от идеален родител.
Но съм минала през тези времена и съм се научила на доста неща.
Пак казвам, децата нямат часовеник за тях всичко се случва тук и сега. И някой наби в главата на младите родители, че те трябва всичко да обясняват. Че децата така ги разбират.

Искам ти...да си представиш, че нон стоп ти обяснявам какво и как трябва да правиш и да се замислиш колко дни би издържала. Аз най-вероятно след втория няма да рева а ще пищя Simple Smile

Дядото е дошъл да го занимава. Оправяш си багажа без хилядите обяснения - те си играят двамата и се оправят. Ако детето те пита какво правиш, казваш че събираш багаж. 2-3-4 годишните обикновенно нямат нужда от хиляди обяснения. Ако зададе следващи въпроси отговаряш според ситуацията: Защо събираш багаж? - За да отидем всички на почивка? , къде ще ходим на почивка? - На планина, на море Simple Smile

Мъжа ти не е въвлечен до тук в никаква ситуация. Човека се прибира и се къпе.
Ти почваш да обличаш детето и му казваш. че за да отидете на почивката, ще се возите с колата.
Най-вероятно всички са готови да тръгнат.
Или ако дядото си тръгва вие отивате да го изпратите....а бащата влиза да си се къпе.

Просто детето получава по-малко информация и в по кратък времеви интервал. Няма нужда да се обяснявате толкова птредварително.
И както една потребителка беше казала, избираме си битките. Иска ад е с шапка - ок, да ходи с шапка.
Иска да е с потник - ок , слаган една блуза с ръкав в чантата и излизам.

# 14 27 май 2022, 13:00 ч.

Мнения: 2 579

Благодаря ти, сега по-ясно схванах какво имаш предвид. Simple Smile

Той още не може да говори толкова добре, че чак да задава въпроси.
Но ето в този момент: "Или ако дядото си тръгва вие отивате да го изпратите....а бащата влиза да си се къпе." отново настъпва драма обикновено просто заради това, че дядото трябва да си ходи. Когато и друг път му го оставям, се уговаряме да ме чакат някъде навън и аз се приготвям, взимам каквито там колела и играчки смятам, че ще му допаднат или ще са удобни за въпросната разходка и като види, че ще ходим нанякъде веднага, по-лесно се разделя с дядо си. Даже най-лекият вариант е дядото да изчезне съвсем незабележимо и малкият просто да не се усети, докато е ангажиран с друго. Обаче, а сме се замотали и не сме тръгнали веднага, а баща ми е още там, става много трудно за всички. Дядо му не смее да си ходи, защото не обича да го вижда да плаче, аз се чудя как да му отвлека вниманието и така. И в случая с пътуването нямаше време да ходим по площадките чак, докато ММ се оправи и затова бяха обясненията как ще се возим, един вид за да знае, че ще следва нещо приятно за него. Излизането навън в този момент да се поразходим наоколо вече изобщо не го устройваше.
Колкото до площадките, сега като чета постинга на авторката, аз гледам да ги сменям и редувам, именно за да не му омръзне и да започнат разправии. За това, че може би е нормално да се закачат, блъскат итн, съм съгласна, но много родители изобщо не са на това мнение. Веднъж щяха да ни бият заради едно оскубване. За играчките на площадката също - има родители които не смятат, че техните играчки са общи. Особено пък ако другото дете е с някоя баба или дядо, същите стоят и наблюдават всичко като орлици и протестират. Няма как да им обясня, че децата сами ще се разберат или че това и това се случва, защото са просто деца. Затова в момента, в който видя, че се счепкват с детето и че не реагира на забележка, си тръгваме и това е.

Извинете, че разводнявам темата с тези анализи.

Препоръчани теми

Тихо и срамежливо дете в детската градина- изолация

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Палаво дете и тръгване на ясла

Причина:

Причина: